Огнян Минчев направи безпощадна дисекция на българските политици пред репортер на "ШОУ". Той е роден през 1958 г. във Варна. Завършил е социология в СУ “Св. Климент Охридски”. В момента е директор на Института за регионални и международни изследвания и шеф на неправителствената организация за борба с корупцията “Прозрачност без граници”.
<b>- Как според вас се отразиха първите месеци на правителството върху страната ? Какво бихме могли да очакваме от новата власт през следващите няколко месеца?</b><br /> <br /> - За сериозни изводи все още е рано. Този първи етап от управлението на ГЕРБ мина под знака на две текущи кампании. Първо, разкриването на безобразията, направени в управлението от тройната коалиция. Те бяха известни на всички ни, или поне се досещахме за тях, защото изтърпяхме последствията им върху собствения си гръб. Правителството на ГЕРБ трябваше да разкрие доказателствата за това криминално управление и започна да го прави. Струва ми се обаче, че процесът се забавя и <br /> <br /> <b> влиза в глуха линия. </b><br /> <br /> Къде са резултатите от управлението на горите, на екологията и на бедствията и авариите &ndash; трите ресора на Доган и ДПС? Защо заглъхна информацията за деянията на тримата Първанови любимци &ndash; Орешарски, Гагаузов и Мутафчиев в инфраструктурните проекти? Какво става с аферата Батко и Братко &ndash; един от каналите за изтичане на огромни пари към върховете на властта?<br /> <br /> Втората текуща задача на настоящото управление са действията по борба с международната финансова криза и нейните следствия върху България. Не съм икономист, но мисля, че финансовата дисциплина и рестриктивната политика, на които държи кабинетът, трябва да се балансират с мерки за стимулиране на бизнеса и на пазарното търсене, както между впрочем постъпват повечето засегнати от кризата страни и техните правителства. Ако това не се направи, можем да стигнем до <br /> <br /> <b> лавинообразно нарастващи фирмени фалити и безработица, </b><br /> <br /> което ще има много по-дългосрочни последствия, отколкото самата финансова криза. През пролетта очаквам плавна промяна в икономическата политика на кабинета.<br /> <br /> Необходима е всеобхватна реформа на административната структура, на правосъдието, на системата за сигурност. Тази реформа не може да се направи, без да се накърнят мощни интереси, формирани в процеса на прехода. Популярността на Бойко Борисов е ресурсът, който може да доведе до победа над тези интереси, работещи срещу обществото и държавата. Много важно е също така да не се допусне &ldquo;разпасване&rdquo; на структурите на ГЕРБ в управлението и превръщането им във властова клиентела.<br /> <br /> <b>- Енигматична личност ли е според вас Бойко Борисов?</b><br /> <br /> - Енигматичен означава загадъчен &ndash; Борисов не е загадъчен, поне според мен. В политически план той е харизматична личност, защото успява да убеди огромен брой хора, че мисли като тях, и че има волята и силата да промени нещата в тяхна полза. Както казах това е огромен ресурс, но и голяма опасност. Защото неуспехът да отговори на очакванията превръща харизматичният лидер в неговата противоположност &ndash; в самотен и отхвърлен човек. Достатъчно е да си припомним въодушевлението от завръщането на Симеон Сакскобургготски в българската политика и днешната оценка за него сред огромното мнозинство от хората.<br /> <br /> Но най-голямата грешка на Борисов би била да разчита единствено на своята лична популярност, за да успее. Популярността трябва бързо да се оползотвори в промяна на политиката и на институциите, за да може да работи дълго и устойчиво.<br /> <br /> <b>- А как ви се струва министър Симеон Дянков? Той не е ли един случайно попаднал човек в управлението на държавата?</b><br /> <br /> - Дянков не е случаен човек. Той е компетентен финансист с богат международен опит. Той е човек, който държи на своята успешна кариера и не би позволил местни балкански изкушения - да &bdquo;ощипе&rdquo; от държавната &bdquo;софра&rdquo; - да провалят името му на надежден международен експерт. Проблемите на Дянков като финансов министър идват оттам, че, първо &ndash; <br /> <br /> <b> той не е опитен политик. </b><br /> <br /> Второ, пречи му (но в други отношения му помага) обстоятелството, че много години не е бил в България и познава Америка и други страни по-добре от родината си&hellip; Вижте, един финансов министър не може да бъде всеобщ любимец &ndash; неговата работа е да реже, да ограничава, да пести. Мисля, че е отговорност на премиера Борисов да създаде баланс между консервативните финансови възгледи на министър Дянков и чисто политическите приоритети на държавата. Защото една държава и общество не могат да се ръководят само от финансови съображения &ndash; парите са направени за хората, а не хората за парите.<br /> <br /> Иначе за много неща Дянков беше прав, макар и много рязък: и за тарикатлъците на президента около икономическата политика на държавата, и за изоставената на произвола българска наука (не само в БАН). На него му предстои да свикне с лицемерната византийщина на балканската политика &ndash; да се научи да приказва &ldquo;благо&rdquo; и безсъдържателно ... Ако изобщо поиска да се учи на такива неща.<br /> <br /> <b>- Като политолог, вещ по отношенията в политическата система, как ви се струват противоречията между президента Георги Първанов и министър-председателят Бойко Борисов?</b><br /> <br /> - Трудно ми е да бъда безпристрастен съдник, защото <br /> <br /> <b> трудно понасям Георги Първанов. </b><br /> <br /> За мен той е олицетворение на тази нещастна, злокобна амалгама от балканско лицемерие, византийско интригантство и задкулисност, болшевишка арогантност за напредване във властта, газейки върху гърбовете на хората.<br /> <br /> Отношенията между двамата се развиват в рамката, заложена от българския институционален политически модел след 1991 г. Президентските пълномощия са ограничени, но Първанов успя да ги разшири неформално &ndash; и нелегитимно в огромна степен, назначавайки за свой заместник неопитния Станишев и инсталирайки Тройната коалиция като инструмент за нестабилност и президентски интервенционизъм. Това &ldquo;златно време&rdquo; за Първанов свърши &ndash; Борисов показа това много ясно. Успехът на Борисов и на ГЕРБ не е гарантиран, но на Първанов са му гарантирани последни две години в безпомощност и изолация.<br /> <br /> <b>- Казвал сте, че България се управляваше при предишните правителства от &ldquo;милиционерска олигархия&rdquo;. Сега как се управлява?</b><br /> <br /> - В България милиционерската олигархия се създаде през 80-те и първата половина на 90-те години, когато ключови сектори от ДС и апаратът на БКП получиха възможност да трансформират монополната държавна собственост в частна корпоративна собственост. Процесът започна &ldquo;законно&rdquo; &ndash; чрез т.нар. &ldquo;задгранични дружества&rdquo; и приключи чрез тотално заграбване на лъвския пай от националната икономика от ключови представители на милиционерския и партийния елит. Използвайки този огромен ресурс, тези милиционерски групировки подчиниха новоучредената демократична държава, създавайки модел на олигархично управление, при който всички държавни институции изпълняват волята и обслужват интереса на милиционерската олигархия. МВР координира организираната престъпност, правосъдната система осъжда крадците на кокошки, а не крадците на заводи и банки, изпълнителната власт дава проекти и стопански обекти на олигарсите за &ldquo;жълти стотинки&rdquo;.<br /> <br /> Аз разбирам подтекста на въпроса ви &ndash; <br /> <br /> <b> не са ли ГЕРБ и Бойко Борисов част от тази милиционерска олигархия? </b><br /> <br /> Рано е да се каже. От една страна, в ГЕРБ намериха място мнозина представители от втория и третия ешелон на службите за сигурност &ndash; и преди, и след 1989 г. Те имат горещо желание за реванш спрямо милиционерските олигарси, които заграбиха всичко за себе си и за една шепа елитни мутри. Така тази част от ГЕРБ жадува да се превърне в мощна клиентела и да заграби контрола върху стопанството и държавата от сегашните милиционерки олигарси. От друга страна за Борисов и за неговите сътрудници би трябвало да става все по-ясно, че управлението на ГЕРБ и те самите са заложници на милиционерската олигархия &ndash; тя би желала да ги употреби по същия начин, по който употреби Симеончо и Сергей Станишев и да ги зареже, когато на хоризонта се зададе нов харизматичен политически проект.<br /> <br /> Успехът на Борисов и на ГЕРБ, успехът на всяко българско правителство, което иска да види България и с двата крака в Европа, е да се разправи с милиционерската олигархия. Това никак не е лесно &ndash; става дума за огромна власт и пари по българските мащаби. Става дума за система на контрол върху държавата и обществото, която функционира вече 20 години в полза на 100-150 семейства. Трябва да бъдем реалисти &ndash; ние не можем да вземем от тези хора награбеното, не можем да започнем прехода отново, нито можем да ревизираме резултатите му. Но ние можем да накараме олигархията да започне да спазва законите и да наказваме представителите й, когато вършат престъпления. Тази промяна изисква силно концентрирана политическа воля, безкомпромисност, готовност за висок риск.<br /> <br /> <b>- В личен план искам да ви питам как сте със здравето?</b><br /> <br /> - Засега, слава Богу, съм добре, въпреки многото излишни килограми, които нося. Плувам, правя упражнения от йога, ориентирам се към по-вегетарианска диета, без алкохол. Но чувствам, че &ldquo;кредитът на доверие&rdquo;, който ми е даден, се изчерпва, и трябва сериозно да започна да свалям излишните си килограми.<br /> <br /> <b> Едно интервю на Александрина Роканова</b><br />