Военното аташе на САЩ Уилям Монтгомъри имал тайна среща с Луканов в “Шератон”, за да го предупреди, че ще го убият, споделя в интервю за "ШОУ" полковника от ДС Тодор Ников.
<i>О.з. полковник Тодор Ников е роден през 1941 г. в село Дерманци, Ловешко. Женен, с една дъщеря. Завършил е история в Софийския университет, след това право. <br /> Бил е съветник на вътрешния министър Димитър Стоянов и на бившето &ldquo;вице&rdquo; на Желю Желев &ndash; ген.Атанас Семерджиев. Специалист е по кризисните ситуации, неговата дисертация на тази тема и сега служи за учебно помагало в МВР-школата в Симеоново, където ДС-офицерът преподава няколко години. <br /> Ников става и първият шеф на аналитичното звено на създаденото веднага след атентата на гара Буново направление &ldquo;Т&rdquo; /&rdquo;Антитерор&rdquo;/ в системата на тайните служби. <br /> О.з. полковникът има поглед &ldquo;отвътре&rdquo; към всички щекотливи проблеми на българското общество преди и след 10 ноември. За някои от знаковите случаи в практиката си той се съгласи да разкаже единствено пред &ldquo;ШОУ&rdquo;.</i> <br /> <br /> <b>- Г-н Ников, на 2 октомври се навършиха 13 години от най-голямото политическо убийство в най-новата история на България &ndash; на Андрей Луканов. В предварителния ни разговор споменахте, че той е бил предупреден, че срещу него се готви нещо, но не е успял да вземе мерки. Откъде имате тази информация?</b><br /> - Тук става дума за едно изречение, публикувано в книгата на Костадин Чакъров &ldquo;Вторият етаж&rdquo;. В него той твърди, че няколко дни или седмица преди убийството в хотел &ldquo;Шератон&rdquo; се е състояла среща между Луканов и лице, което го е предупредило незабавно да напусне страната. В разговор с Костадин Чакъров аз се помъчих да конкретизирам информацията и се оказа, че човекът, който е предупредил Луканов, е Уилям Монтгомъри, тогава военен аташе на САЩ у нас, а по-късно &ndash; посланик в Белград. Доколко това отговаря на истината, не знам, аз само цитирам думите на Чакъров. Не съм привърженик на Луканов, както на Петър Младенов, на Александър Лилов. Противник съм на една политическа линия да се търси сламеният човек, когото да бият. Разграждането на държавата, помията, която се изля върху органите за сигурност &ndash; това е дело и на &ldquo;стратега&rdquo; Луканов. Затова, без да отричам Луканов като личност, като интелект, като политик, в тази му същност не мога да го оправдая. И далеч не съм негов привърженик. <br /> <b><br /> - Ще дръпна малко &ldquo;чергата&rdquo; към нашата, журналичестическата гилдия, защото и в нея също имаше много ярки &ndash; да не кажа яростни, привърженици и също толкова непримирими отрицатели на Андрей Луканов. Една от първите беше добре познатата журналистка от близкото минало Ангелина Петрова, която написа и цяла книга за него. Тя отрече да е била съдържател на явочна квартира с агентурен псевдоним &ldquo;Липа&rdquo;, но тъй като именно вие сте били нейният &ldquo;разработчик&rdquo;, е интересно да разкажете как точно я вербувахте, на каква основа?</b><br /> - Аз бях в течение на писането на книгата й за убийството на Луканов. Много пъти сме се срещали. Случаят с Ангелина Петрова е смешен по-скоро. Той е най-добрата илюстрация, че безконтролното боравене с понятието &ldquo;агент&rdquo; е обществено вредно. Защото колкото жизнени ситуации има, толкова са и агентурните съдби, и те не могат да бъдат поставени на една плоскост. Случаят е следният. Веднага след взрива на гара Буново на 9 март 1984 г. политбюро на ЦК на БКП взе решение да се създаде направление &ldquo;Антитерор&rdquo; - т.нар. направление &ldquo;Т&rdquo; в МВР. На другия ден въпреки информацията, която бяхме дали, &ldquo;влъхвите&rdquo; от военния отдел на ЦК се възпротивиха и пуснаха в &ldquo;Работническо дело&rdquo; съобщение за &ldquo;инцидент&rdquo; на гара Буново. Веднага след решението на политбюро вътрешният министър Димитър Стоянов ме попита дали бих имал нещо против да поема аналитичната служба на направление &ldquo;Т&rdquo;. <br /> <br /> <b>- Сложили са ви на &ldquo;топа на устата&rdquo;, както се казва... </b><br /> - Като имате предвид, че търсехме игла в купа сено, това беше наистина тежко. Но който се страхува от мечки, да не ходи в гората. Имайте предвид, че след създаването на направлението ни заслушваха всяка седмица. <br /> Една от задачите, които решаваше аналитичната служба на направлението, бе да организира информирането на хората. Сами разбирате, че в една ситуация, в която безстопанствени пакети - колкото искаш, не можехме да поставим до всеки гражданин милиционер &ndash; нямахме толкова. Затова решихме да заострим вниманието на хората сами да се пазят и да сигнализират. И на едно от заслушванията аз поставих въпроса, че на нас са ни вързали ръцете с това съобщение в &ldquo;Работническо дело&rdquo;. Тогава първият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов каза: &ldquo;Ников, подбираш пет-шест души журналисти, които имат отношение към тези остри проблеми, започваш разговори с тях, работиш с тях, за да намерим начин да информираме хората. Дали това ще бъде на базата на чужди примери, дали ще бъде на базата на даване на повече информация за конкретната ситуация в страната &ndash; няма значение, но, така или иначе, това е една от задачите ти&rdquo;. След като прочетох годишните течения на основните ежедневници, подбрах петима журналисти. Ангелина Петрова беше един от журналистите, които попаднаха в тази &ldquo;петорка&rdquo;. Човек с остро перо, със силно логична мисъл, много експресивно поднесена. Моят контакт с нея се свеждаше основно до обсъждането по какъв начин да създадем система за информиране на хората чрез средствата за масова информация, чрез печата и да ги предпазим. <br /> <b><br /> - Е, &ldquo;в духа на времето&rdquo; и да филтрирате информацията чрез въпросните журналисти...</b><br /> - Сигурно сте права. Обаче по същото време аз писах заповедта за борба с терора, в която няма структура на МВР, която да е без задачи - включително пожарната, вътрешни войски... Изведнъж и колегите ми започнаха за опират до моите петима журналисти. Прочели, че те имат отношение към проблематиката за терора, започват да ги атакуват. Един се оплака, втори... На следващото заседание поставям въпроса: &ldquo;Вижте какво, терорът е модна тема и колегите от другите поделения също са се засилили към пресата...&rdquo; Шопов се засмя и каза: &ldquo;Абе, Ников, пусни им картони...&rdquo; &ndash; &ldquo;Ама аз не съм говорил с тях...&rdquo; &ndash; &ldquo;Кое е по-важно &ndash; живият човек или картончето? Ти си жив и здрав, всички тука знаем, ако, не дай си, Боже, нещо се разбере, винаги можем да обясним на тези хора с каква цел сме го направили. Обществено-полезната задача оправдава това нещо&rdquo;, бяха думите на Григор Шопов. <br /> Питам: &ldquo;Какво да пиша в картончето?&rdquo; Той пак се засмя и каза: &ldquo;Пиши най-невероятното!&rdquo; Като опрях до картона на Ангелина, понеже знаех, че живее под наем, с живи и здрави хазаи в съседната стая, реших, че ще напиша най-невъзможното &ndash; &ldquo;съдържател на явочна квартира&rdquo;. Това е абсолютно противопоказно. Но така и записах.<br /> <br /> <b>- След като отказвате да съобщите имената на другите журналисти от &ldquo;петорката&rdquo;, ще разкажете ли поне какво &ldquo;невероятно&rdquo; написахте в техните картончета? Те за разлика от Ангелина Петрова може да са имали собствени жилища и тогава картотекирането им като &ldquo;съдържатели на явочна квартира&rdquo; вече няма да изглежда толкова абсурдно... </b><br /> <br /> - Значи, един е набеден, че е агент по една конкретна разработка, с която няма нищо общо. <br /> Няма дори познанство с хората, които фигурират в нея. <br /> <br /> <b>- И вие просто сте го &ldquo;пришили&rdquo;?</b><br /> - &ldquo;Приших&rdquo; го, защото нямах друг изход. Всъщност с тези картони аз ги предпазих всеки колега да тръгне на контакт с тях и да се стреми да ги използва. На мен те ми трябваха за друго нещо. <br /> <br /> <b>- Да смятам ли, че по същия начин се е процедирало и с други &ldquo;остри пера&rdquo;, отразяващи събития с голяма значимост, до които обаче редовите българи по онова време нямаха достъп? Например журналистите, които пишеха за атентата срещу папа Йоан-Павел Втори, също ли бяха &ldquo;профилактирани&rdquo; от ДС? </b><br /> - Имам поглед и върху това. Но това не е профилактика. Там тази линия я водеше тогавашният началник на отдел &ldquo;Пропаганда&rdquo; полковник Йордан Орманков, лека му пръст. Вижте, връзката с органите за сигурност далеч не се свежда само до предоставянето на информация. Например, когато има информация, която не може да бъде официално оповестена, поради това, че ще произведе международен скандал, обясняваме това нещо на журналиста. Ние сме опирали и до цвета на българската интелигенция. Няма изявен творец, няма изявен учен, до когото да не сме се допитвали. Истината е, че ние не живеехме с чувството, че сме енциклопедисти. И понеже в работата си сме опирали до явления, които недостатъчно познаваме, ни се налагаше по конкретни проблеми да идем да се посъветваме. Тези хора са ни предпазвали от прибързани съждения и грешки. Аз съм опирал в живота си до пет души академици.<br /> <br /> <b>- Записахте ли ги като агенти?</b><br /> - Въпрос на лично решение. <br /> <br /> <b>- Питам ви, защото при случая с Ангелина Петрова и другите четирима журналисти, така ви е посъветвал Григор Шопов...</b><br /> - Аз съм се аргументирал за това, че не бива да ги регистрираме. И това е било уважено. Но не забравяйте, че по контактите се мереше ефективността на нашата работа. Представете си &ndash; имам доверени лица пет души академици!&nbsp; Това ми е отчитане на работата. И много хора, съблазнени от този чисто формален, отчетнически елемент, са пристъпили границата и са пуснали картончета. Само че това картонче нищо не значи в случая. Тук не става дума, че еди-кой си пише доноси на битова основа. Аз съм бил при покойния академик, хайде, няма да му казвам името, по строго специфични проблеми, касаещи конкретната сфера, където той е специалист. Той ме е ориентирал и аз съм му безкрайно благодарен. Като по-възрастен, той беше воден от собствения си жизнен опит. Знаеше, че крайните оценки, крайностите &ndash; и на това ни научиха тези контакти &ndash; са винаги фалшиви. Предпазването от крайностите е огромна заслуга на елита на тази нация към нас. <br /> <b><br /> - Не мога да ви оборя, но на мен всичко това ми звучи прекалено общо и схематично. Посочете поне едно име на човек от научния или творческия елит, който ви е предпазил от грешка с последици не само лично за вас или за ведомството ви, но и за обществото, за страната &ndash; във вътрешнополитически или международен план?</b><br /> - Вземете например случая с филма на Иля Велчев &ldquo;Завръщане от Рим&rdquo;. След дълга реклама по телевизията той беше прожектиран в няколко серии. Всички бяхме много шокирани от филма, защото той представяше един живот, който нормалният българин не можеше да си позволи, не можеше да мисли изобщо за подобни неща. И хората с право възприеха филма като подигравка с битието си. На следващата сутрин след излъчването на последната серия се появиха едни самоделни листовки, разлепени по центъра на София, където в стихотворна форма, полуцинично, се осмиваше именно този подтекст на филма. Човек би казал &ndash; нищо страшно, една нормална реакция. Само че от военния отдел на ЦК пристига разпореждане да се търсят авторите. Тук има една технологична особеност. Какво значи &ldquo;да се търсят авторите&rdquo;? Да се заведе дело за издирване на авторите. Завеждане на дело за издирване винаги е свързано с посочване на окраската &ndash; в какво го обвинявате. А Борис Велчев, бащата на Иля Велчев, още е на върха. <br /> И им се разпорежда да се заведе дело с окраска &ldquo;Противодържавна агитация и пропаганда&rdquo;. Нерде личния престиж на Иля Велчев, нерде живота на номенклатурата и &ldquo;златната младеж&rdquo;... И когато тази задача се свежда, момчетата от първо отделение на първи отдел на ДС &ndash; между тях беше и Чавдар Тепешанов, който по-късно издаде мемоарна книга за работата си в спецслужбите, категорично отказаха да завеждат такова дело. Което си беше отказ да се изпълни заповед. Чакаме да видим каква ще бъде реакцията. Смелостта си е смелост, но последствията са си последствия. На третия ден се появи знаменитата статия във в.&rdquo;Култура&rdquo; срещу филма. На четвъртия ден на пленум беше свален Борис Велчев. Аз не съм склонен да мисля, че...<br /> <br /> <b>- ... тези момчета от ДС, за които говорите, са били в течение на борбата за власт по върховете и затова не са изпълнили заповедта? Тоест, знаели са, че Борис Велчев е вече &ldquo;бита карта&rdquo; и затова са проявили такава неочаквана храброст? Това звучи логично, нали?</b><br /> - Изключено. Изключено е едни 30-годишни хлапаци да бъдат посветени в тези игри. Според мен гражданската им съвест е първопричината. Убеден съм, че не са знаели за свалянето на Борис Велчев. <br /> <br /> <b>- В предварителния разговор казахте, че имате поглед и върху един случай, свързан с агентурната дейност на известния журналист Георги Коритаров. За какво точно става въпрос?</b><br /> - Истината е следната. Опитът в публичното пространство да се насади тезата за сатрапа и жертвата е порочен, защото ако 90 процента от оневинените са оневинени, това го дължат на агентурата. Това са т.нар. дела за оперативна проверка, които са снети в архив с резолюцията: &ldquo;Лицето не провежда подривна дейност срещу НРБ&rdquo;. <br /> Случаят, в който е намесен Коритаров, е елементарен, но е най-добрата илюстрация, че истината не може да навреди никому. <br /> Моят колега от Софийския университет Сашо Попов, който замества свой колега от Юридическия факултет, по време на упражнение подлага на обсъждане пред аудиторията един много спорен документ по македонския въпрос. Става въпрос за стенограма, в която Методи Шатъров се обявява против решението на Коминтерна скопската партийна организация да мине към Югославската комунистическа партия /ЮКП/. <br /> Веднага след упражнението го викат при декана и мои колеги му задават въпрос за обсъждането на този документ по време на упражнението. Това е т.нар. донос на агента Коритаров. Изслушва го Сашо и казва: &ldquo;Да, точно така беше.&rdquo; &ndash; &ldquo;Ама, къде е документът?&rdquo; &ndash; &ldquo;Ето го!&rdquo; - и вади списание &ldquo;Партиен живот&rdquo;, където е публикувана стенограмата.<br /> Истината е, че малко след това, уплашен, Сашо ме извика един път от министерството. И ме пита какво ще стане. &ldquo;Нищо, казвам му, няма да стане. Ти какво им каза?&rdquo; &ndash; &ldquo;Ами, казах им истината. Но Коритаров е възпроизвел изключително точно това, което казах&rdquo;. <br /> Пак повторих на Сашо, че нищо няма да му се случи. &ldquo;Бъди сигурен, че ако стане някакъв проблем, аз поне ще свидетелствам в твоя полза, че не си враг на тоя народ&rdquo;. Сашо се успокои. <br /> След това, не се бяхме виждали дълго време, той ми се обади, аз вече бях пенсионер, Сашо също току-що се беше пенсионирал, срещнахме се и той ми каза: &ldquo;Тошо, искам да те питам нещо. Ти знаеш моя случай с Коритаров. Знаеш какво стана тогава. Сега отидох, подадох молба да си видя досието и се оказа, че нямам досие. Те ме лъжат!&rdquo; &ndash; &ldquo;Никой не те лъже&rdquo;, казах му аз. Изнесох му, горе-долу, една лекция като в доброто старо време в школата в Симеоново, че въпросът е изяснен, че той се е придържал към документа и че няма противодържавен умисъл. <br /> Тогава Сашо ми обясни, че 2 години след това е станал партиен член и никой не му е напомнял този случай. Освен това никой не му е пречил при защитата на кандидатската му дисертация. Но очевидно беше много учуден. Тук истината може да навреди само на онзи, който има от какво да се страхува. Ако си достатъчно почтен и честен, няма от какво да се страхуваш. <br /> <b><br /> Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА</b><br /> <br />