Примата Катерина Тупарова: Видин Даскалов обичаше хубавите жени, но не беше Дон Жуан

<strong>- Катя, разкажи откъде се появи любовта ти към музиката?<br /> </strong>- Аз съм родена в Ракитово и още на 6 годинки пях с четиригласен хор, оркестър, естраден и театрален състав и всички подобни екстри. Това ми е дебютът на сцена. Поех пътя на музиката благодарение на моя учител в музикалното училище в Ракитово Никола Янев. Още в 7 &ndash;ми клас направихме втората детска оперета &ldquo;Кривата пътека&rdquo; по либрето на Димитър Петков и аз изпълнявах главна роля. Непрекъснато гледах по телевизията изпълненията на Видин Даскалов и Лиляна Кисьова. Затова постъпих в Музикалното училище в Пловдив при Иванка Михайлова, която направи певица - класически сопран &ndash; лирикоколаратурен. След като завърших музикалното училище се озовах в оперетата в Пазарджик. Там се срещнах с Видин Даскалов, защото той дойде да режисира &ldquo;Палма в Савоя&rdquo;. През следващата година ме приеха студентка в Музикалната академия тук в София , в класа по пеене на проф. Елена Киселова и в класа по актьорско майсторство на проф. Павел Герджиков. Дебютът ми беше във Варненската опера, където той постави оперетата &ldquo;Турчинът в Италия&rdquo; и ме покани да изпълнявам ролята на Доня Фиорила. Когато станах в трети курс проведоха конкурс за ролята на Луиза от мюзикъла &ldquo;Фантазьори&rdquo;, а режисьор беше Гриша Островски. Явих се на този конкурс и така ме взеха в софийския музикален театър и ме назначиха. После с Видин Даскалов правих &ldquo;Бал в Савоя&rdquo;, след това &ldquo;Царицата на чардаша&rdquo; , а след това той ме покани да участвам в &ldquo;Царицата на чардаша &ldquo; на варненска сцена. Това беше през 1996 година &ndash; есента. Скоро след това той получи инфаркт.<br /> <br /> <strong>- Оплакваше ли се Видин Даскалов от някакви болежки?<br /> </strong>- Не, не! Той беше толкова жизнен, енергичен, темпераментен. С Видин докато работехме в театъра заедно беше едно удоволствие, едно предизвикателство. Такава беше и неговата партньорка Лили Кисьова. Тя ме посрещна първа когато отидох в театъра и ме прегърна. От нея имзам един много скъп подарък &ndash; едно колие, с което е играла в &ldquo;Моята прекрасна лейди&rdquo;. Аз все пак доста млада и всичко приемах от тях като попивателна. А Видин тогава честваше своята 60-годишнина, но тя никак не му личеше.<br /> <br /> <strong>- Строг ли беше ?<br /> </strong>- Напротив! Той никога не ни се е карал. Той виждаше таланта у младите хора и всеки ,който се докоснеше до него го възприемаше като първоучител. Навремето имаше нещо като приемственост. И така през 1996 г. като направихме &ldquo;Царицата на чардаша&rdquo; във Варна, аз се върнах тук в София и той тогава получи инфаркт. Това е станало във Велико Търново, но после тук във Военна болница се възстанови. Идваше в театъра, участваше в наши концерти, но не се върна на сцената като актьор. <br /> <br /> <strong>- Казват, че харесвал хубавите жени?<br /> </strong>- О, да! Но той беше много морален, много етичен, с чувство за хумор, но в никакъв случай не е бил Дон Жуан. Той обичаше младите хора дотолкова, колкото виждаше таланта в един човек и да му подаде ръка да тръгна напред. По негово време много млади колеги постъпихме в театъра. Все пак той беше директор на театъра до 1992 г.<br /> <br /> <strong>- В момента вие с Александър Мутафчийски сте субретната двойка в театъра. Как се вмествате в общия фон на дадена оперета?<br /> </strong>- Това понятие субретна двойка се въведе благодарение пак на Видин Даскалов, защото той и Лиляна Кисьова бяха такива и ние, по-младите ги наследихме. Сега играем представленията на &ldquo;Българи от старо време&rdquo; с режисьор Ники Априлов. Той направи много хубава постановка и сега на 4 май предстои поредното 30-то представление с участието на Руслан Мъйнов и Стефан Рядков в ролите на дядо Либен и Хаджи Генчо под акомпанимента на ансамбъл &ldquo;Филип Кутев&rdquo;. Аз и моят партньор Сашо Мутафчийски играем ратаите Янка и Иван. В същото време изпълнявам и ролята на чорбаджийската дъщеря Лиляна. Между другото Янка ми е любимата роля, с която се разминавам на три пъти, но най-после имах късмета да я получа. Салоните са препълнени, публиката ни приема с аплодисменти и какво по-хубаво от това?<br /> <br /> <strong>- Как се работи с Ники Априлов?<br /> </strong>- О, с Ники е удоволствие да се работи. Незабравима ще остане за мен ролята на Дороти в &ldquo;Магьосникът от Оз&rdquo;. Той е блестящ режисьор,много талантлив и проспериращ.<br /> <br /> <strong>- А какво ти е впечатлението от Руслан Мъйнов?<br /> </strong>Това е уникален актьор. Много ми помогна в изграждането на двата ми образа в &ldquo;Българи от старо време&rdquo;. Работи с такъв хъз, не маркира, не е уморен и ти влива енергия. Станахме много добри приятели и много се обичаме. <br /> <br /> <strong>- Имала ли си гафове на сцената?<br /> </strong>- Разбира се. Няма артист без гафове. Спомням си когато играехме &ldquo;Графиня Марица&rdquo; аз бях доста отслабнала и във второ действие някъде по средата на танца чувствам как полата ми започва да се свлича и е до половината. В същия момент обаче се усещам, че имам едни отскоци в дъното на сцената, които могат да ме спасят от резила, защото аз бях почти на авансцена. Започнах да скачам, скачам, а полата ми пада ли пада. Спаси ме това, че отдолу имах фуста и започнах да правя едни такива врътки и пируети ,за да стигна някъде в дъното на сцената и накрая на дуета както се свличаше полата я смъкнах с крака и я стъпках на земята. Излязох на края на представлението по фуста и с помощта на оркестъра и колегите, които се правеха, че нищо не се случило се поклонихме на публиката. На мен това ми се случи миналата година, но когато стана гафа колеги от по-старото поколение ми казаха, че подобно нещо се е случвало и на Лиляна Кисьова, но някак си замазала положението. <br /> <br /> Другото ,което ми се е случвало е да правя лапсуси. Така в &ldquo;Граф фон Люксембург&rdquo; от Лехар вече свършваме представлението и аз в ролята на Арсена трябва да кажа пред всички: &ldquo;А сега трябва да ни поздравите всички за нашия официален годеж&rdquo; , аз изведнъж изтърсвам &ldquo;А сега трябва да ни официте за нашия поздравиален годеж&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Спомена ,че си отслабвала драстично. Имаш ли някакви корекции по тялото и лицето или силикон?<br /> </strong>- Не. Нямам силикон. Всичко при мен е естествено и натурално. Всичко, което е по мен Бог ми го е дал в изобилие. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Александрина РОКАНОВА</strong>