Редовните избори най-вероятно ще са на 28 март догодина, защото ако са на 21 март, 5-6 дни ще има две действащи народни събрания, казва експертът по избори проф. Михаил Константинов в интервю за "Монитор". Ето какво още коментира експертът:

- Проф. Константинов, как ще коментирате скандалите в политическото пространство? Влязохме ли вече в предизборна обстановка?

- Опитните политици знаят, че предизборната обстановка настъпва на другия ден след предишните избори. Така че ние сме в предизборна обстановка още от 27 март 2017 година. А иначе скандалите у нас и по света са перманентни, само дето имаше леко затихване около истерията с пандемията от коронавируса. Сега свикнахме с вируса и с радост скочихме в суматохата около скандалите. Българите обичаме суматохата и това Йордан Радичков много добре го е описал.

- Как ви изглеждат на вас лично снимките и записът, приписвани на премиера? Има ли монтаж?

- Не съм специалист по фейкове от аудиовизуален тип, а и не разполагам както с оригиналните снимки и записи, така и с устройствата, с които са били направени. То май и никой не разполага освен авторите им. Иначе специалистите са единодушни, че поне част от данните (т.нар. метаданни) са манипулирани.

Няма как да не е манипулирана снимка, на която е посочено, че е направена през 2024 година. Освен ако някой не разполага с машина на времето, което ми се струва леко екстравагантно като хипотеза. Има и очевиден монтаж. Каква е истината, би трябвало да установят специалистите от МВР и прокуратурата. Но и отсега може да се предвиди какво ще бъде тяхното заключение – фейк с елементи на истина.

Не е фейк обаче фактът, че някой вършее съвсем свободно в пространства, които би трябвало да се охраняват най-строго. Сега като направим и втора служба за охрана, съвсем ще се усложнят нещата. Навремето, през 1994 година, две паралелни служби се изпозастреляха в квартал „Белите брези“ в София. Дано това ни е едно наум. Макар че надали.

- Има ли основание за предсрочни избори и как ще характеризирате политическата карта в страната в момента?

- Не виждам някой истински да напира за предсрочни избори. А редовните ще са на 28 март 2021 година, защото предишните бяха на 26 март 2017 година. Така е заради едно решение на Конституционния съд, според което мандатът на Народното събрание започва да тече от деня на избора.

Ако изборите са на 21 март 2021 година, в течение на 5-6 дни ще има две действащи народни събрания, което не е редно. А пък ако са на 4 април, ще има дупка от няколко дни без парламент. Не че това има някакво фундаментално значение, де.

- Вече започнаха заявките за нови политически проекти. Имат ли някакъв шанс и могат ли да бъдат трайни?

- До 2001 година трайните проекти бяха СДС, БСП и ДПС. След това НДСВ се задържа във властта два мандата, а от 2007 година трайните политически проекти са ГЕРБ, БСП и ДПС. Последните три партии са системни, т.е. много хора свързват кариерното си развитие с тях.

Иначе видяхме доста по-малки и по своему успешни политически проекти, които обаче се задържаха само по един мандат. Напоследък се наблюдава възраждане при СДС заради коалирането му с ГЕРБ. Предполагам, че и в следващия парламентарен сезон 2021-2025 година основните играчи ще са ГЕРБ, БСП и ДПС. Но това е вътрешна, „домашна“ прогноза.

Много по-важно е какво ще се случи на 3 ноември тази година, когато са президентските избори в САЩ. Опасявам се, че независимо от това кой ще победи - Тръмп или Байдън, размириците в САЩ ще избухнат с нова сила. А това все още е най-мощната държава на този свят. С хиляди ядрени бойни глави и съответните носители.

- Очаквате ли изненади във връзка с предстоящите избори?

- Не е сериозно отсега да се прогнозират точно събития с 9-месечен хоризонт. България е държава с действаща демократична система. Нека в изборите участва всеки, който има право, желание и възможност. Виждали сме три партии в българския парламент след 1991 година, виждали сме и осем. А също така четири, пет, шест и седем. В тези граници ще бъде бройката и сега.

- Бяхме сочени като една от страните, справили се успешно със ситуацията с коронавируса. Как си обяснявате това усложнение на обстановката, и то не само в нашата страна?

- Не само бяхме много успешни в борбата срещу коронавируса, а и още сме. По починали на глава от населението сме два пъти по-добре от света и 10 пъти по-добре от Европа. А от някои много развити държави сме и 20 пъти по-добре. Засега. Напоследък обстановката се влоши, защото си внесохме много зараза и много смърт. Да се надяваме, че силата на вируса отслабва и той ще убива по-малко.

- Преди време заявихте, че според математическите модели пандемията трябва да приключи през август. Има ли промяна в прогнозите?

- Общо взето, това е прогнозата според обобщения модел на Хил. Моделите сочат до 300 починали у нас и до 250 хиляди в Европа. Ако няма втора мощна вълна, разбира се. При испанския грип през 1918-1920 година са били три вълните.

- Има ли тогава опасност от нова вълна и още един пик на безработица? Кога ще се справим с това предизвикателство?

- Това е Божа работа. И отчасти наша, защото с нашата безотговорност можем да влошим нещата. Предстоящите икономическа и финансова катастрофа са голямото предизвикателство. Те, разбира се, са основно в главите ни. Защото инфраструктурата си е налична, само дето ходим на кръчма по-рядко и спряхме да летим безцелно от точка А до точка Б, защото било имало евтини билети.

Това летене, щото бил евтин билетът, беше тъпо изразходване на ресурс. Каквото е смяната на смартфона на шест месеца и на автомобила на 3-4 години. Едно време добрите коли вървяха по половин милион километра и на 15-20 години си бяха в добра форма, а не ръждиви развалини като днешните.

Ще трябва да се научим да консумираме по-умерено, а не да харчим и да мърсим все повече и повече, както най-безотговорно ни призовават. Земята е затворена система с основен източник на енергия Слънцето.

Мантрата за неограниченото и безоблачно икономическо развитие при непрекъснато растящо население е подходяща за идиоти. Нещо като идеята, че като съсипем всичко, ще можем да отидем на Марс. Не, няма да можем да отидем на Марс. И на Венера няма да можем. Хората с поне малко мозък знаят, че така повече не може.

Другата мантра, че черните животи имат значение, пък е тежка форма на расизъм. Расизмът е лошо нещо и трябва да се избягва. Всички животи имат значение. Добре е това за всичките животи да се повтаря често от „несвободните“ български медии, щото свободните уж западни медии не искат или не могат. А вероятно и двете.


Визитка:

Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София

През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН

Автор на близо 600 научни труда, включително десетки книги

Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г.

Член на централните избирателни комисии (ЦИК) за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г.

Заместник-председател на ЦИК за парламентарни, европейски и местни избори от 2003 до 2009 г.