Известният математик и член на централните избирателни комисии за всякакви избори през годините у нас проф.Михаил Константинов дава своята прогноза за редултатите от предстоящия парламентарен вот на 4 април в интервю за "Монитор"

- Проф. Константинов, това ли ще бъдат най-трудните избори от организационна гледна точка?

- Така се очертава заради пандемията от К-19. Не съм проучвал подробно как са правили избори в техническо отношение хората по време на испанския грип през миналия век, но където са правили, не им е било лесно.

Така например във Ваймарска Германия парламентарни избори се произвеждат през 1919 и 1920 г. Междувременно през 1918-1920 г. в Германия върлува испанският грип, убивайки 287 хиляди души.

В районите най-силно засегнати от този грип, впоследствие на изборите през 1932 и 1933 г., убедително печели Германската националсоциалистическа работническа партия (нацистите на Хитлер). Тогава това е съвпадало с тезите на тяхната пропаганда, че за нещастията на Германия са виновни мигрантите, които били донесли грипа.

Не искам да правя далеч стигащи аналогии, но мисля, че европейските политици имат още един повод за размисъл във връзка с К-19. Влиянието на пандемията върху изборния процес има и ще има не само медицински, но и дълбоки политически измерения.

- Какво ви притеснява най-вече, изобщо как може да се гарантира сигурността при организацията на вота?

- Естествено, притеснява ме опасността от заразяване, разболяване и смърт на хората. На 15 март 2020 г. във Франция произведоха първи тур на местните избори. Седмица след това имаше пик на заразените, а три седмици след изборите – пик на починалите.

Вторият тур на изборите беше отменен. Разбира се, „след“ не значи „поради“. Но съмненията остават. У нас обаче мисля, че вече знаем доста за К-19 и сме много по-подготвени. Освен стандартните средства срещу заразяване, трябва да се разчита и на ефекта от ваксините.

През този месец темпът на ваксинация трябва рязко да се повиши. Хората, ангажирани в изборите, трябва да получат поне първата ваксина преди 4 април, а още по-добре преди 25 март.

Сега впрочем се вижда, че щеше да бъде много по-добре изборите да се отложат до последната възможна конституционно допустима дата, а именно 23 май, както много специалисти предлагаха. Но за съжаление мисленето не е силната страна на мнозина управленци в България. На Запад е същата работа.

- Подготвяте ли се в момента и вашите служители имунизираха ли се за по-голяма безопасност?

- Фирмата „Информационно обслужване“ АД, която имам честта да представлявам, обработва резултатите от всички избори от 2003 г. досега.

И частично преди това също. Справяме се отлично в тясно взаимодействие с изборната администрация и с държавните органи. Ваксинацията на нашите служители започна и до средата на месец март ще приключим с поставянето на втората доза.

Пожелавам на всички българи да спазват медицинските указания на властите и да пазят себе си и околните. Животът и здравето са над всичко!

- Вече стана ясно, че дори в метрото ще се пускат клипчета с разяснение за вота, как да гласуваме с машините. Това достатъчно ли е за хората според вас?

- И да не е достатъчно, е по-добре от нищо. Много е важно също да се обучат членовете на секционните комисии, защото на техните плещи ляга главно изборният процес в изборния ден.

Това обучение ще бъде в значителна част онлайн, а това крие рискове за недостатъчна подготовка. Показа го и онлайн обучението в училищата и университетите. Но така или иначе трябва да свикваме с К-19 и съответно трябва да усъвършенстваме този тип обучение.

- Трябва ли да има отделни секции в COVID отделенията в болниците, както се обсъжда в момента?

- Дебатите още продължават и няма решение по въпроса, но има ли опасност от зарази при това положение? В същото време пък тези хора имат право да изразят вота си, как смятате?
Естествено, че има опасност.

В такива секции, ако се открият, трябва да работят изключително само ваксинирани или преболедували граждани като членове на комисиите. То други и без това няма да се навият, дори и за много пари.

Правото на глас е основно конституционно право на гражданите не само у нас, но и във всички демократични държави. Защото власт се сменя само по два начина: чрез избори и чрез гражданска война. Или по наследство - в някои монархии и племена.

То затова са се наложили изборите. А не толкова, че избираме кой знае колко велики хора. Политиците са хора като всички останали, с техните достойнства и с техните недостатъци. Но освен конституционното право на глас има още едно, най-важно право.

И то е правото на живот. Умрелите нямат права, те не им трябват. На предстоящите избори трябва да проявим разум и да намерим баланса между фундаменталните права, които сме си извоювали през вековете.

- Има ли опасност някоя от секциите да пламне и заради това да се поиска касиране на вота? Предвиждате ли и такава хипотеза?

- Възможно е всичко, което не противоречи на законите на физиката. До датата на изборите има още месец, сега е важно да предпазим членовете на ЦИК и РИК от заразяване с К-19. Те вече са ваксинирани или в момента се ваксинират.

- Каква избирателна активност очаквате на този по-различен вот, смятате ли, че пандемията ще откаже хората да отидат до урните?

- Очаквам около 3 милиона души да гласуват, включително около 150 хиляди в чужбина. При 5,7 милиона избиратели у нас това ще бъде над 50% активност на територията на страната. И под 50% спрямо общия брой избиратели, който е 6,7 милиона.

- Кажете чисто математически колко партии могат да влязат в парламента при една ниска избирателна активност и съответно, ако тя е висока - да речем 60%, което е почти невъзможно обаче?

- За съжаление въпросът ви не е математически, иначе щях да се опитам да ви отговоря. То и на много чисто математически въпроси в момента не се знае отговорът. Например има ли безкрайно много прости числа „близнаци“ като например 17 и 19?

Ще припомня, че едно цяло положително число е просто, ако то се дели без остатък само на себе си и на 1. Ще бъда щастлив, ако в моя лайфтайм науча отговора на този въпрос. Иначе повечето математици вярват, че той е „да“. Аз също вярвам.

Но вярата не е доказателство, а състояние на духа. Иначе избирателна активност от 60% няма да има. Ще бъде добре, ако не е много по-малка от 50%. И какво всъщност е избирателна активност, като не знаем колко са избирателите?

Наскоро един мой приятел в чужбина с изненада „научи“, че родителите му, починали отдавна, още са в избирателните списъци. Иначе българите с право на глас по целия свят са 6,7 милиона. От тях около 5,7 милиона се намират в страната и 1 милион са в чужбина.

Запомнете това число: един милион. Толкова са българските избиратели в чужбина, а не два-три милиона, каквито глупости слушам всекидневно.

Ще припомня също, че вотът в чужбина има пренебрежим електорален ефект. От 2160 депутати, избрани в 9 парламента от 1991 г. досега, само 15 общо (под 0,7%) са избрани с гласовете от чужбина. Но това гласуване е важно не защото носи депутати.

Такива то не носи, но поддържа жива връзката на българските граждани в чужбина с родината. А това си струва и парите, които държавата дава, и усилията.

И на другия ви въпрос. Социолозите непрекъснато повтарят, че в 45-ото Народно събрание ще влязат между 5 и 7 партии и коалиции. Напоследък българските социолози са станали много професионални и много познават. Или поне някои от тях. Аз лично им вярвам.

- Какви изненади очаквате в това отношение?

- Не очаквам изненади и дано наистина няма такива. Че напоследък изненадите не са много приятни. Но аз винаги се придържам към старото българско правило: „Прави, каквото трябва, пък да става, каквото ще“.

Което всъщност не е българско, а го приписват на римския император и философ Марк Аврелий. Лев Толстой също е обичал тази сентенция.

- Очаквате ли затруднения при гласуването в чужбина - от една страна, заради пандемията, от друга страна, заради католическия Великден?

- Очаквам затруднения, и то не само за католическия Великден, но и заради арменския. Те хората от католическите райони в България вече си го казаха. Там има проблеми дори с набирането на членове на изборните комисии.

Тук се сещам и за нещо друго. Когато една ситуация се развива светкавично, например при въздушен бой, реакциите трябва да са бързи и време за мислене може и да няма. В мирно време обаче е добре да се мисли, преди да се действа.

Все пак се надявам, че и българските избиратели, и изборната администрация, и другите държавни институции ще бъдат на висотата на положението и ще се справят с предизвикателствата и проблемите около вота в условия на пандемия.

Още от времето на соца е известно, че ние, българите, блестящо се справяме с проблемите, които сами си създаваме.

Визитка:

Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София

През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН

Автор на близо 600 научни труда, включително десетки книги

Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г.

Член на централните избирателни комисии (ЦИК) за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г.

Заместник-председател на ЦИК за парламентарни, европейски и местни избори от 2003 до 2009 г.

Източник: Монитор