Проф. Светослав Ханджиев: 60% от българите са с наднормено тегло

- Професор Ханджиев, българинът храни ли се здравословно? 

Не, той не се храни здравословно. Здравословно се е хранил преди сто години, края на 19 и началото на 20 век. Това са проучвания, които Сдружението по здравно хранене е направило. Тогава нашето хранене е било много близко до това в Средиземноморските страни, т.нар. “средиземноморска диета”, която се счита за най-здравословната. Тя води най-малко до сърдечносъдови заболявания. Но ние трудно можем да говорим само за българска кухня, тъй като нашите традиции са много близки до тези на Гърция, Сърбия, Турция и Румъния, затова говорим за “балканска диета”, която е традиционната. Кулинарията, която е модерна в днешни времена, също е много близка до това, което са правили нашите баби и дядовци. 

- С какво се хранят българите? Създава ли начинът им на хранене някакви проблеми? 

Разбира се, че консумацията на храна у нас създава проблеми, защото българите в момента консумират много мазнини, а се консумират много малко зеленчуци и плодове. На ден трябва да се яде по 400 грама зеленчуци и плодове, два различни плода и два различни зеленчука. Проблем създава това и че са твърде скъпи и хората не могат толкова да си ги позволят. На пазара в Солун доматите са 75 цента, т.е. 1,50 лв., но гръцките заплати са няколко пъти по-големи от нашите. Плодовете и зеленчуците у нас са скъпи и българинът е принуден да се храни нездравословно и некачествено. Нямаме истински контрол върху това, което се предлага, например върху колбасите. Ние купуваме сол на цената на сирене, маслини и кайма и отчитаме повишаване на кръвното налягане, честотата на мозъчните инсулти и инфаркти, защото се яде некачествена храна. 

- Вчера стана ясно, че японски учени са открили, че бързото ядене води до затлъстяване. Как стоят у нас нещата?

Fast food, която се рекламира, не е здравословна. Здравословното хранене е бавно и спокойно, както се казва, “когато аз ям, ставам глух и ням”. Най-доброто пюре е сдъвканото, т.е. трябва да се храним бавно, храненето ни да бъде разнообразно, да имаме т.нар. “кралска закуска, обед на богаташ и вечеря на бедняк”. Вечерята трябва да е задължително два часа и половина преди да си легнем. Ако след вечеря правим разходка ще е много добре. Но българинът обикновено сяда пред телевизора и заспива пред него. Резултатът е затлъстяване. 

- Имате ли данни колко от българите имат проблеми с наднорменото тегло и затлъстяването? 

Около 20% от възрастните над 18-годишна възраст имат проблеми със затлъстяването. Около 60% пък са тези, които имат свръхтегло. При децата между 13 и 17-годишна възраст 5% са със затлъстяване, а 22% са със свръхтегло. За съжаление обаче всички тези проценти постоянно се увеличават. 

- Какъв съвет ще дадете на хората, които страдат от наднормено тегло? 

Съветът е често хранене и повече движение, по-малко прием на мазнини, сол и захар. Важно е също поне 60 минути да се ходи пеш. Това спомага за разход на енергия, който е много важен. Ако човек страда от наднормено тегло, първо трябва да се обърне към специалист. Човек трябва да се храни и по няколко пъти на ден и да вечеря по-рано. След вечерята могат да се поразходят. Също така важно е да се спортува, като трябва самият спорт да носи удоволствие.  

- Какво е мнението ви за съвременните диети, примерно диетата на Пиер Дюкан? 

Когато се говори за здравни проблеми от научна гледна точка не може да се каже, че някой е “за” или “против”. Диетите не се взимат от интернет, те трябва да бъдат предписвани от специалист. Когато аз предписвам диета, карам моите пациенти да си записват в продължение на три дни какво ядат и какво пият и в колко часа. На базата на това правим изследвания и чак тогава предписвам диета. В т.нар. диета на Дюкан положително е това е, че се предписва един повишен внос на белтъчини. Проучванията, които правихме по проекта “Диогенис” показват, че в следствие на отслабване, за да се поддържа теглото е от изключително значение главно приемането на белтъчини, но не повече от 20%, много плодове и зеленчуци, и боб, и пълнозърнест хляб. Тук виждаме колко здравословна е традицията на българина, а не сегашното хранене.

Десислава Вангелова, БЛИЦ