Покрай нашумялата отново тема за кредитните милионери и тяхната принадлежност към ДС репортер на БЛИЦ направи разследване какво се случи с митичното дело “АКРАМ” за присвояването на 93 млн. лева от български банки чрез фалшиви кредити. Политиците загробиха аферата, която спокойно може да бъде наречена „най-големият банков обир” в историята на България. БЛИЦ обаче вади на светло укривани досега шокиращи факти по темата!
Икономическото дело за &ldquo;легалния обир на века&rdquo; е образувано във Врачански окръжен съд през 1996 г. По различни причини там не му е даден ход, въпреки че обвинителният акт е съставен повече от съвестно и подробно от прокурор Светла Генова &ndash; в цели 40 страници. Врачанският съд прекратява производството и го изпраща във ВКС за подмяна на местната подсъдност във Великотърновски окръжен съд, откъдето са повечето обвиняеми.<br /> <br /> По делото са разпитани 81 свидетели и 17 вещи лица. Първите заседания на съда във Велико Търново започват през 2002 г. Повече от 4 години процесът е отлаган поради неявяване на подсъдими и адвокати. На 9 март 2006 г. - десет години след началото на делото, са произнесени и първите присъди: шест ефективни и една условна. Съдът признава седемте подсъдими за виновни в това, че &quot;в периода 1992-1993 г. в различно съучастие и чрез използване на документи с невярно съдържание са получили неправомерно кредити общо за 93 млн. стари лева от клоновете на Пощенска банка - Плевен, ЦКБ - Враца, ПИМБ - Габрово, Балканбанк - Велико Търново и др.&rdquo;.<br /> <br /> Трима от подсъдимите &ndash; о.з. полк. Радослав Радославов, кап. Людмил Досев и Стефан Косев получават по шест години. Бившият сервитьор Пламен Катрев е осъден на пет, а братът на Акрам - Абдулджабар Абулибде - на четири. Пет лета зад решетките получава и снахата на палестинеца Христина Гичева. Единствената, която се отървава с условна присъда, е секретарката на Акрам - Яна Маринова. Осъдените обжалват и няколко месеца по-късно Апелативният съд във Велико Търново намалява драстично присъдите им. Бившият шеф на ДС в старопрестолния град о.з. полк. Радослав Радославов успява да свали присъдата си от шест на две години и три месеца. Колегата му Людмил Досев - от шест на четири години и девет месеца. Експартийният функционер Стефан Косев - от шест на три години и седем месеца. Най-малко намаляват присъдата на брата на Акрам - от четири на три години, но и той отдавна е на свобода. Снахата на афериста Христина Гичева пък се отървава само с две години и девет месеца.<br /> <br /> Драмата приключва, милионите остават. Според някои &ndash; освен в частните джобове, и в червените каси на БСП. О.з. полк. Радославов и братът на Акрам &ndash; Абдулджабар Абулибде, са живи и се разхождат като кротки пенсионери по улиците на Търново. За някои минават дори за &ldquo;герои на прехода&rdquo;. Докато Акрам бяга през границата в чужбина, полк. Радославов продава негови имоти и слага в сметката си 2 милиона лева. <br /> <br /> <u><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ЖЕРТВИТЕ</strong></span><br /> </u><br /> &ldquo;Делото АКРАМ&rdquo; поставя и още един рекорд. Самоубийствен. В буквалния смисъл на думата. Само в рамките на няколко месеца през 1994 г. край на живота си слагат десетима от замесените в аферата:<br /> <br /> На <strong>4 февруари 1994 г.</strong> се гръмва в главата с пистолет &ldquo;Браунинг&rdquo; управителят на Кредитна банка &ndash; Ловеч Михо Михов.<br /> <br /> На <strong>22 февруари</strong> се обесва управителят на банка в гр. Лясковец Стефан Колев.<br /> <br /> На <strong>7 април</strong> се самоубива с ловната си пушка управителят на клон на ПЧБ в Павликени Ангел Кабаиванов. Преди да дръпне спусъка, той оставя предсмъртно писмо: &ldquo;Обичам семейството си, но не мога да понеса срама!..&rdquo;. Преди Десети ноември Кабаиванов е бил първи секретар на БКП в града &ndash; уважавана личност. <br /> <br /> На<strong> 27 октомври 94-а</strong> е намерен мъртъв в кабинета си управителят на Кредитна банка &ndash; Враца Александър Банов.<br /> <br /> Черната серия продължава и през 95-а. На <strong>3 май 1995 г.</strong> е покосен от инфаркт 37-годишният подлъган от Акрам управител на фирма &ldquo;ЯСИ&rdquo; Янко Иванов-Яшко от с. Писарово.<br /> <br /> През <strong>август същата</strong> година от 5-ия етаж на ДСК Плевен се хвърля Антония Недялкова &ndash; шеф на Отдел &ldquo;Левови операции&rdquo; в банката.<br /> <br /> На <strong>24 ноември</strong> се обесва в дома си управителят на Балканска банка в Габрово Николай Колев. <br /> Мистериозно пада от дърво и умира Христо Пенчев &ndash; шеф на подслушвателно звено към МВР. <br /> Намерен е удавен по време на риболов шефът на звеното за борба с организираната престъпност към РДВР &ndash; Плевен Иван Петков.<br /> <br /> Особено интересен е случаят на Янко Иванов-Яшко. Фирмата му има добра репутация, преди да го примамят в аферисткия &ldquo;сериал&rdquo;. За Яшко се говори, че бил щедър спонсор на бедни, самотници и сираци. След като получава инфаркта и умира в Силистренската болница, се оказва че дължи 6 800 000 лева недоизплатен кредит без лихвите на ОББ - Велико Търново. Акрам гарантирал три заема на Яшко от 91-ва и 92-ра година и после го зарязал. Преди това Янко Иванов подписва разписка на Акрам, че му дължи 10,5 млн. лева, които уж му били дадени от него &ldquo;на ръка&rdquo;. Малцина знаят, че всичко е било предварително нагласен театър. Акрам кани Яшко в офиса си, а там жената на палестинеца &ndash; Мария, взела да се тюхка, че мъжът й направил грешка, че станал гарант на такава голяма сума. За да я успокои, Яшко подписва разписката за десетте милиона, без да знае, че Акрам отдавна се е отписал като гарант на заемите в &ldquo;Стройбанк&rdquo;.<br /> <br /> По време на предявяването на обвинението от окръжния прокурор Светла Генова, братът на Акрам &ndash; Абдулджабар Абулибде, се намира във Врачанския затвор. Той е обвинен в съучастие с обвиняемите, че чрез използване на документи с невярно съдържание е получил 8 млн. лева, собственост на БПБ-Плевен и ЦКБ-Враца. Абдулджабар заплашва прокурорката със смърт, заради което й е назначена тежка въоръжена охрана. След случая с &ldquo;Делото АКРАМ&rdquo; и историята с намерените трупове на хора от цяла България в пещерата Невестина дупка Генова напуска прокуратурата и започва работа като адвокат. Репортер на БЛИЦ успя да я открие за коментар по скандалната афера: &ldquo;Делото АКРАМ и това за пещерата Невестина дупка буквално ме отчаяха &ndash; за пръв път се сблъсках с подобни случаи. Братът на Акрам ме заплаши с убийство и ми бе назначена съдебна охрана. После делото отиде в Търново и въпреки това <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>заплахите продължиха.</strong></span><br /> <br /> В случая с Невестина дупка пък изчезнаха основни материали по делото, като се почне с касетата със заснети кадри от изнасянето на труповете. Обвинените в убийство бяха оправдани и дадоха на съд България в Страсбург&rdquo;, разкри бившата магистратка.<br /> <br /> <br /> <u><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>МИСТЕРИЯТА СЪС СМЪРТТА НА АФЕРИСТА</strong></span><br /> </u><br /> * Джамал Абдул Даим Абулибде, както е рожденото име на Акрам, бяга от България заедно със снаха си Христина Гичева. През 1996 г. двамата са засечени от Интерпол в ЮАР, но не са задържани. После Интерпол отказва да ги екстрадира от Рамалла, ивицата Газа, откъдето е родом палестинецът. На 17 ноември 1997 г. Акрам и Христина са арестувани в Испания. Тогава пък иберийските власти отказват да ги екстрадират, тъй като у нас можело да получат смъртно наказание. След това изведнъж се разчува &ldquo;новината&rdquo;, че Акрам е бил убит в Париж. <br /> * На 6 май 1999 г. - само няколко дни преди да бъде екстрадиран за България, Акрам е открит обесен в килията си в испанския затвор &quot;Сото дел Реал&quot;. Мнозина не вярват, че се е обесил сам, а други не вярват, че изобщо е мъртъв. Така или иначе Акрам никога не даде показания в България по делото, кръстено на неговото име. <br /> * Акрам е имал 18 паспорта с чужди имена, дегизирал се до неузнаваемост и успешно надлъгвал властите на реда в цял свят &ndash; очевидно става въпрос за международен аферист, намерил &bdquo;почва&rdquo; у нас. С указ на Държавния съвет от 12 декември 1989 г. той става български гражданин и получава името Ангел Златанов.<br /> <br /> <b>Мариана ЕМИЛОВА, БЛИЦ</b>