След като бе захапан за скандалните си помилвания, вицето на Първанов Ангел Марин ревна: при Петър Стоянов и Желю Желев също са помилвани убийци, изнасилвачи и грабители, тях също да ги разследват. Първият демократично избран президент на България не отговори нищо на о.з. генерала, но за сметка на това се съгласи да бъде „разследван” от „ШОУ” по въпроса.
<hr /> <strong>- Д-р Желев, вие сте първият президент, при който са помилвани престъпници. Как започна всичко?<br /> </strong>- Първо искам да разсея една спекулация, с която доста се злоупотребява. Приписват ми освобождаването през 1990 г. на около 2000 политически затворници покрай които и много криминални престъпници. Истината е, че тях ги пусна Петър Младенов, защото БСП беше почти напълно компрометирана, а той искаше да покаже, че БСП също е за демокрация, не е вече старата тоталитарна партия и къса връзките си с миналото на комунизма. Това нещо беше приписано на мен от различни автори. <br /> <br /> <strong>- Всъщност как заработи при вас механизмът по помилванията? Как прехвърлихте пълномощията си на вицепрезидента си ген. Семерджиев?<br /> </strong>- Не, аз не съм прехвърлял своите пълномощия на ген. Семерджиев, защото според мен това беше <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>много отговорна работа. <br /> <br /> </strong></span>Той присъстваше на всички заседания, но не участваше в обсъжданията. <br /> <br /> <strong>- Как се сформира вашата комисия?<br /> </strong>Запазих някои от старата, тези, които не са компрометирани, като проф. Николай Генчев примерно, на когото съм вярвал повече, отколкото на себе си. С него сме били повече от 30 години приятели и винаги съм казвал, че той е по-голям дисидент от всички дисиденти в просъветска комунистическа Европа, макар че беше партиен секретар на Историческия факултет. Затова толкова го обичаха студентите и младите преподаватели, които не са били партизани и ятаци. На заседанията ни присъстваха не по-малко от десет души, не само постоянни членове. Имаше всякакви. Лекари, адвокати, юристи, от полицията, от затвора и т.н. <br /> <br /> <strong>- Как така не само постоянни членове?<br /> </strong>- Ами например винаги на всяко заседание присъстваше и началникът на затворническото звено, в което е бил кандидатът за помилване. Ние не сме били в затвора, нали. Конкретният началник идваше да каже как се е държал затворникът, какво е било поведението му, отношението му към труда, към съкилийниците, смята ли, че може да се ресоциализира и т.н. <br /> <br /> <strong>- Сега Ангел Марин обяснява, че никога не е присъствал на заседанията на комисията, защото не искал да се помисли, че може да оказва някакъв натиск върху членовете й. Но с неговия параф са помилвани ужасяващо голям брой убийци, някои въпреки мнението на комисията. Как работеше комисията по помилванията при вас? <br /> </strong>- Раздаваха се предварително подготвени материали. След това започваха дебатите. Водеше се протокол, в който се вписваше едно общо заключение на комисията. Накрая сядах сам, виках само своя началник на канцеларията Ивайло Трифонов, защото той имаше много буден морал и бърз рефлекс. Отново четем протокола и умуваме. Накрая вземам решение, защото аз си нося отговорността, и подписвам. Но съм умувал и сам, без Ивайло. <br /> <br /> <strong>- А при помилването на убийци? От твърденията на Ангел Марин излиза, че вие също сте помилвал убийци и мародери? <br /> </strong>- Не, не е като при него. Обикновено моите лични настроения винаги са били против убийците и мародерите. Не съм си правил справки в архива, но съм сигурен, че никога не съм помилвал рецидивисти. Такива са и днес моите убеждения. Сега, казвате помилвал съм и убийци. Де да знам, може да е имало и такива случаи. Абе то като почнат в комисията да представят <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>едни такива благи характеристики, едни такива, като ангели ги изкарват...<br /> </strong></span><br /> Аз обикновено се съобразявам с мнението на комисията, но в съответствие с моята съвест и в рамките на закона. Ще ви разкажа един пример. Става въпрос за селото на жена ми Грозден, където ходим всяка година, всяко лято. Там един циганин беше убил брат си, или много близък родственик беше. Все едно. Естествено, той е осъден за убийство, но циганите идват при мен, близки, роднини, комшии и викат, другарю Желев... аз, казвам, не съм другар, те пак другарю Митев, нашето момче, вярно, че затри брат си, но го вкараха в затвора и там ще умре. Вайкат се, плачат. Аз казвам, така не мога да решавам, да изкарвам от затвора някого, има си комисия за тази работа. Обаче трябва да си намерите адвокат да го защитава, ако е така, както казвате.<br /> <br /> <strong>- А какъв е бил случаят според циганите? <br /> </strong>Единият извадил нож, пък другият му счупил главата. Е това е. Убиецът лежи в затвора вече четири-пет години, а циганите викат ми жена му, децата му, те ще измрат. Аз казвам, всичко, с което мога да ви помогна, е да наемете адвокат, и те веднага &ndash; ами ние чуваме, че вашият брат е адвокат, нека той да е. Малкият ми брат Стоян наистина беше адвокат, но аз им викам: &bdquo;Абе, какво ще кажат хората...&rdquo; Те: &bdquo;Не! Искаме него да намерим и да му обясним колко лошо стана за нашето момче&rdquo;. В крайна сметка брат ми се ангажира, разговаря с тях, но се отказа. Няма как, казва брат ми, оня си е истински убиец, видели са го почти половината село. Сега как да го спасяваш като честен човек, като почтен, който само подпийнал малко и са се сборили с другия, който едва ли не сам се е хвърлил и се е наръгал на ножа. Е, не става, нищо, че е от селото на жена ми. <br /> <br /> <strong>- А просителите, които са идвали при вас в приемните часове с директна, устна молба за помилване, с тях как процедирахте? <br /> </strong>- Наистина, идвали са майки и съпруги с директни молби. Особено бедните. Те смятат, че като дойдат да се оплачат, и аз веднага ще наредя еди-кой си затворник да се върне вкъщи. Аз им обяснявам какъв е редът, че трябва да подадат молба и т.н., а те накрая викат, ама дойдохме уж при вас това да направим, а то нищо не стана, сега нямаме пари да се върнем... <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>На такива съм им вадил пари от джоба си да се приберат. <br /> </strong></span><br /> Ако нямам, отивал съм при някой от охраната, абе Петьо, дай такива и такива пари, щото тук едни са го закъсали. Разбира се, после винаги съм връщал парите на човека от охраната. <br /> <br /> <strong>- Тия неща не са известни... Както не беше известно дали самият шеф на парламентарната комисия Яне Янев е лобирал за свой земляк според твърденията на Ангел Марин?<br /> </strong>- Не. Такива работи по мое време не е имало. Никакви лобирания не е имало. Никой не е посмял да иска от мен услуга срещу големи пари, защото знаеха, че ще ги изхвърля навън като мръсни котета. Аз на тия въдици не се връзвах. От първия до последния ден на моето президентстване една трета от заплатата ми отиваше директно от касата във фонд &ldquo;Сирак&rdquo;, но това също не е широко известно. Много журналисти го знаеха, но кой знае защо го премълчаваха.<br /> <br /> <strong>- Когато бяхте избран с пряк вот от народа, ваш вицепрезидент беше писателката дисидентка Блага Димитрова. Ако на ген. Семерджиев не сте имали доверие, то поне на нея делегирахте ли пълномощията си по помилванията, преди самата тя да напусне поста си?<br /> </strong>- Не. С редки изключения, присъствала е от време на време, но никога не е играла активна роля. Тя беше далеч от тия неща, нейната материя по начало е литературата, поезията и т.н. <br /> <br /> <strong>- Навремето вашият съперник за президентския пост Велко Вълканов повдигна въпроса, че не сте се заклел в новата конституция, приета от ВНС, което може от своя страна да възбуди казуса с валидността и на вашите укази за помилвания?<br /> </strong>- Велко Вълканов е бетонна глава. Аз дори не съм я подписвал тази конституция. Не съм бил длъжен нито да я подписвам, нито да се кълна в нея. <br /> <br /> <strong>- Наркодилър твърди, че вицето на Първанов му поискал 10&nbsp;000 долара, за да мине помилването. Вие познавате ли Ангел Марин?<br /> </strong>- Как да не го познавам. Аз навремето го разжалвах, защото наруши Закона за деполитизацията в армията. Не може да отидеш с делегация от &ldquo;Позитано&rdquo; и да поднасяш венци на Паметника на Съветската армия. Разжалвах и направо в запаса изпратих и ген. Любен Петров, защото той пък взе участие в предизборната кампания на БСП, нищо, че беше началник на Генералния щаб. Разжалване и изпращане в запаса, това е. <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ </strong>