"Момиче на късмета" на Къци Вапцаров спаси кораба "Коста Алегра"

Силвия Петрова всъщност е ... Силвето - &ldquo;момичето на късмета&rdquo; от култовото предаване &ldquo;Риск печели, риск губи&rdquo; на Къци Вапцаров и кака Силвия, която с бате Енчо избира &ldquo;Кой е по по - най&rdquo; в детското шоу по bTV. Съпругът й Димитър е строителен предприемач, който сега заради кризата е, както се шегува, само рентиер - дава под наем офис сграда в центъра на София. Освен малкия Кристиян двамата имат още един син - Петър, на 13 години. <br /> <br /> <em>Тримата корабокрушенци се завърнаха тези дни от почивка на Сейшелските острови, която корабната компания &ldquo;Коста&rdquo; им плати като компенсация за преживените неприятности. Специално за &ldquo;ШОУ&rdquo; Димитър Петров разказва за пръв път подробности за злополучното пътешествие с хепиенд.<br /> </em><hr /> <strong><br /> - Как разбрахте, че корабът &ldquo;Коста Алегра&rdquo; гори?<br /> </strong>- Беше около обяд, към 1 часа на 27 февруари, осмият ден от триседмичния круиз. С жена ми и бебето бяхме в един от ресторантите на кораба. Както си хапваме, усетих, че нещо преминава над стъкления покрив. Погледнах нагоре - някакъв черен пушек излиза от комините! Викам: &ldquo;Абе, Силве, нещо става! Не ми харесва тази работа! Дай да се махаме оттук!&rdquo;. В този момент черният пушек се засилваше. Исках да отидем на по централно място, защото този ресторант беше в края на кораба. Сложихме бебето в количката и тръгнахме. В същото време се чу код за тревога, който е само за персонала. Видях, че сервитьорите и хората от екипажа се стреснаха, взеха да се оглеждат. Казвам на жена ми: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&ldquo;Това е нещо сериозно! Хвърляй тази количка!&rdquo; <br /> </strong></span><br /> Гушнах детето и тръгнахме към зоната, където са спасителните лодки. Вече пуснаха алармата за тревога. Започнаха да събират пътниците и да ги евакуират към лодките. Стигнахме почти пред вратата на най-близката лодка. Казах на Силвето: &ldquo;Стой тук с Кристиян и ме чакай!&rdquo; Затичах към каютата. Взех спасителните жилетки, напълних една чанта с памперси, вода, бурканчета с храна, взех телефон и допълнителна батерия и се върнах бързо обратно. Аз също имам книжка за капитан, но за по-малки лодки, яхти, и знаех какво е нужно в такива случаи.<br /> <br /> Другите пасажери бяха по бански по басейните и трудно се организираха да тръгнат. Спасителните лодки, които по принцип са прибрани до кораба, вече бяха спуснати до палубата, за да могат да се качат хората. Сложихме спасителните жилетки и започнахме да чакаме второ нареждане от капитана. Отвориха лодките и вътре чакаха по двама човека, които трябваше да поемат хората. Всичко беше в пълна готовност.<br /> <br /> <strong>- Разбрахте ли какво се случва?<br /> </strong>- Ние не видяхме огън. Той е бил долу в машинното отделение, където са генераторите, които произвеждат ток за кораба. Понеже не са могли да загасят пожара с обикновени пожарогасители, пуснали вътре въглероден двуокис. Отделението е било херметически затворено и са разчитали, че огънят без кислород ще загасне. Усещаше се мирис на бакелит и на кабели. <br /> <br /> <strong>- Кога вдигнаха тревогата?<br /> </strong>- След около 2 часа тогава машинното отделение е било отворено и се установило, че вече няма огън. Казаха ни, че можем да влезем в кораба и всеки да отиде в своята зона. От ученията пасажерите знаеха къде да се събират при евентуална евакуация. <br /> <br /> След случая с &ldquo;Коста Конкордия&rdquo; на същата италианска фирма &ldquo;Коста&rdquo;, който беше няма и месец преди това, на нашия кораб всеки ден имаше учения. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Пък и ние се намирахме в зона на пирати, <br /> </strong></span><br /> затова имаше и учения за пирати. На кораба имаше 7-8 човека от &ldquo;тюлените&rdquo; &ndash; морските пехотинци от военноморските сили на Италия, които са точно за такива случаи. Но няма нормални пирати, които да тръгнат да отвличат такъв голям круизен кораб с 1000-1200 човека на борда. А има и такива с 5&nbsp;000-6&nbsp;000 пасажери и екипаж. Ще тръгнат, ще убият 20 човека, ами нали после ще ги разкъсат! На кораба бяха хора от 20 националности. После нали ще ги смачкат тези държави!<br /> <br /> Та ние тръгнахме към нашата зона - в театъра на кораба. Още стояхме в готовност, не ни даваха да си съблечем жилетките. С микрофони извикваха хората, защото имаше някои, които се объркаха... <br /> <br /> А корабът остана така - накъдето го духне вятърът. Не можеше да пусне котва в средата на океана, защото няма такова дълго въже. Намирахме се между Мадагаскар и Сейшелските острови, на около 200-300 км навътре в океана. Пътувахме от о. Мавриций, през Мадагаскар, Африка, френският остров Реонион, Сейшелските острови, Оман, Йордания, Египет и пред Суецкия канал до Европа. Това беше последният круиз на &ldquo;Коста Алегра&rdquo;, после се връщаше в Европа...<br /> <br /> Можело е да се направи опит да се запалят два от двигателите на кораба, но ги е било страх, защото не знаеха какво е изгоряло по инсталацията, а ако пламнеше нещо, вече нямаше да може да се изгаси! Затова не искаха да ги запалят и това беше адекватна реакция.<br /> <br /> <strong>- Хората паникьосаха ли се в първия момент?<br /> </strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>- Имаше напрежение, но нямаше паника. Нямаше бутане, блъскане.<br /> <br /> </strong></span>В първите минутки имаше леко притеснение в екипажа, но след това всичко потече организирано... В един момент ни разрешиха да си махнем жилетките. Събрахме се всички на най-горната палуба, където е басейнът и има голяма площадка. По мегафоните съобщаваха какво следва да се случи. Казаха ни, че чакат помощ и някакви влекачи ще дойдат да ни изтеглят до най-близкия остров. По това време един витлов самолет вече започна да кръжи над нас, да снима, вероятно за да даде координатите, на които се намираме... Започна да се свечерява. Много хора си извадиха по палубата шезлонги, завивки, възглавници... <br /> <strong>- Бързо ли дойде помощ?<br /> </strong>- Първият кораб дойде още същия ден към 2 часа през нощта - видях му светлините отдалече. На около километър-два от нас се движеше. На сутринта към 5 часа, щом се развидели и просветна, той дойде, закачи ни с едно въже и започна да ни тегли лека-полека на буксир с три възела в час. Това беше един френски рибарски кораб. Движеше се, все едно си седяхме на едно място. На втория ден се появи насрещно движение, което ни забави. Наблизо имаше един коралов остров, до който можеше по-бързо да се стигне, но беше опасно - нямаше пристанище. Трябваше корабът да спре на 500 м от брега и оттам с лодки да ни извозят. Пък после да ни вземат хеликоптери... Много сложен вариант!<br /> <br /> Но <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>имахме невероятен късмет! <br /> </strong></span><br /> Предишния ден пътувахме в доста силна буря. Когато се случи инцидентът, океанът вече беше спаднал. Беше спокойно, хубаво, слънчево време. Такова беше и през следващите четири дни, в които корабокрушенствахме. Дори дъжд не валя, въпреки че бяхме в Тропика.<br /> <strong><br /> - Имаше ли опасност да не дойде кораб да ви помогне?<br /> </strong>- При подаден SOS-сигнал, всички кораби наоколо се втурват да помагат, защото играят много големи пари. Ако помогнеш на един такъв кораб, още повече, ако спасяваш и хора, финансовите изгоди са големи. Може да се иска на човек по 200-300 хиляди долара. <br /> <br /> Ако, примерно, ние бяхме спуснали спасителните лодки в океана, трябваше да ни вземат, да ни закарат до най-близкото пристанище. И примерно ще кажат: &ldquo;Ние сме ви спасили 100 човека, искаме да ни дадете 10 милиона долара&rdquo;. И нашата корабна круизна компания трябваше да плати! Защото човешкият живот няма цена... Затова около нас през цялото време, докато рибарският кораб ни теглеше на буксир, пътуваха поне 8 кораба <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>и се надяваха нещо да стане...<br /> </strong></span><br /> <strong>- През това време какво се случваше на кораба? След инцидента вие сте останали без ток...<br /> </strong>- Първата нощ имаше някакво аварийно осветление, но следващите четири дни - не. В началото всички бяха в еуфория: нали, &ldquo;горели сме, пък всички сме живи и здрави&rdquo; - бяха превъзбудени, доволни. Изнесоха свещи на палубата. Само там позволяваха свещи, по каютите &ndash; не, беше забранено, и правилно! Защото, ако пак се бяхме запалили, вече нямаше гасене! Имаше някакви пожарогасители, но помпите, които смучат от океана вода, за да се гаси с тях, работят на ток. А ние ток нямахме! <br /> <br /> Легнахме си рано, някъде към 8 часа. Нямаше вече топла кухня, направиха сандвичи, плодове. Налягаха, кой където може. Някои си отидоха и по каютите, защото все още имаше аварийно осветление и можеше да се стигне до тях. После ни докараха фенерчета, защото на втората вечер беше загаснало всичко. Ние с жена ми се оправяхме &ndash; светехме си с айфона, с айпада, с едни тонколонки...<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>В деня след инцидента започнаха проблемите<br /> </strong></span><br /> Навън беше 35 градуса, а нямаше вода за къпане, нямаше климатик, по каютите беше задушно... Огромният проблем беше с тоалетните! Някои ги ползваха, те се препълваха и настана страшна смрад! Тоалетните са с вакуум. Изсмукват фекалиите, после те отиват в пречиствателната станция на кораба и се изхвърлят в океана. А това става с електричество... Сковаха няколко тоалетни встрани на кораба за тези, които имат голям зор. <br /> <br /> Няма спор, много тегаво беше. Пътниците взимаха по 20, по 30 сандвича, вода през 1 минута! Започнаха да се запасяват. Мислеха, че ще векуват в океана! Отношението между пасажерите и персонала се поизостри, все се караха за нещо. Тогава <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>реших да говоря с капитана малко &ldquo;по български&rdquo;. <br /> </strong></span><br /> Понакарах му се и му дадох някои съвети. Казах му да си стегне екипажа, защото на някои не им се работеше много-много. Трябваше да се направи уборка на кораба, защото беше поосвинено, да дезинфекцират. Да изкарат храни от хладилниците и да &ldquo;ощастливят&rdquo; пътниците, да усетят, че няма страшно. А знам, че във всеки кораб има страшно много храна. Като &ldquo;фабрика за манджа&rdquo; е - от сутрин да вечер в нормални условия се готвят какви ли не чудесии. Затова казах на капитана да изкарат храна и напитки, за да дадат сигурност на пасажерите. Да разберат те, че няма страшно. Той се оказа умен човек. 10 минути, след като говорихме, изкараха коли, фанти, бири в неограничени количества, огромни пити с пармезан, едни прошутота, едни чудесии, най-различни плодове... И веднага се промени отношението между хората, успокоиха се. След като раздадоха пиенето и яденето, народът се успокои, започнаха да се смеят, да се събират на по биричка. Между другото, с хеликоптер ни караха хляб през цялото време. Вечер хората започнаха да се събират по групички, кой с когото се беше сприятелил, и в 8 чака си лягаха. В 5-6 часа като започнеше да се разсъмва, ставаха... <br /> <br /> <strong>- Имаше ли други българи освен вас на кораба?<br /> </strong>- Имаше четири човека в екипажа &ndash; в машинното и пожарникарят на кораба, който участва в гасенето на пожара на кораба, с който се сприятелихме - Атанас Павлов. <br /> <br /> <strong>- Как приключи всичко? <br /> </strong>- На 1 март около обяд стигнахме до Махе - най-големият остров на Сейшелите. Организацията беше перфектна. Чакаха ни 20 линейки и пожарни коли, целият остров беше се събрал да ни посрещне. Бяха изкарали багажа от кораба и го бяха извозили с лодки до острова, преди да пристигнем на брега. Той ни чакаше там, докато акостираме.<br /> <br /> Още докато бяхме на борда, със скутер при нас пристигна вицепрезидентът на компанията. Той ни съобщи какви компенсации ще получим. Предложиха ни една или две седмици почивка на Сейшелските острови в 4- и 5-звездни хотели с пълен пансион и след това транспорт, който от където е дошъл - за тяхна сметка. Ние с жена ми избрахме да останем 1 седмица. Доста от пасажерите поискаха 2. Имаше и такива, които пожелаха веднага да се приберат &ndash; за тях бяха осигурили 3 чартъра, които излетяха почти празни. Освен това обещаха да ни върнат в двоен размер парите, които сме платили за круиза. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&ldquo;Опростиха&rdquo; ни и всички разходи на борда на кораба, включително и покупките от магазините &ndash; <br /> <br /> </strong></span>дрехи, козметика, бижута, но не златни, цигари... <br /> <br /> <strong>- Вашето дете се е разболяло още на кораба...<br /> </strong>- Детето вдигна температура 40 градуса. Дали ставаше течение, дали от тези миризми... Все пак бяхме на 35 градуса температура, нямаше вода за миене на ръце, не се чистеше мокета, мебелите... Ние непрекъснато ползвахме дезинфектанти и мокри кърпички, но това е дете - движи се и пипа навсякъде, където са пипали хора, които не са къпани 2-3 дена и кой знае къде са ходили до тоалетната! А после, естествено, си лапа ръцете. Но на него това му е четвъртият круиз. Беше на 3 месеца, когато го качихме за първи път. Всъщност Силвето беше бременна в 6-ия месец с него, когато пътувахме за пръв път по Средиземноморието. Тогава се запалихме по круизите. Сега пътувахме сами. Но иначе винаги вземаме с нас много приятели. Веднъж <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>бяхме закарали цял оркестър, който ни свиреше през цялото време!<br /> </strong></span><br /> <strong>- Ще съдите ли компанията? <br /> </strong>- &ldquo;Коста&rdquo; е компания с многогодишна история. Не бива заради два такива случая - с &ldquo;Коста Конкордия&rdquo; и нашия &ldquo;Коста Алегра&rdquo; да се унищожи компания с такава традиция... Има много хора, които ще ги съдят. Ние специално имаме право на обезщетение, най-вече заради детето. Сега започнаха да му излизат някакви пъпки, още не знаем какво му е... Бях кръстил на шега кораба &ldquo;Коста Алергия&rdquo; покрай всичко, което се случи с него... Но не искаме да ги съдим, въпреки че така ни съветват мои хора. И един приятел от Гърция, който има кораби, ми казва, че спокойно мога да ги осъдя. Но нали всички сме живи и здрави, в крайна сметка?! Нали всичко е свършило добре! Ние сме заели позитивна позиция. Хората направиха всичко, което зависеше от тях. Бяха взели невероятни хотели, ходих да видя и мои приятели къде са настанени. На Сейшелите една минерална водичка струва 8 долара... Не бива! <br /> <br /> <strong>- Но роднините ви през това време сигурно са си изкарали акъла?<br /> </strong>- Четири дена не можахме да се свържем с тях, настанала паника. <br /> <br /> Но те разбрали, че няма пострадали пасажери. Баба ми първа чула по новините. Най-смешно беше, че като ни посрещаха, имаше събрани над 200 телевизии от цял свят. Всички дойдоха при нас заради детето. Дадохме интервюта за Си Ен Ен, Ройтерс, снимаха ни... В българските вестници излезли наши снимки, а отдолу пише - &ldquo;за радост няма българи&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Може пък всичко да се е развило добре, защото сте женен за &ldquo;момиче на късмета&rdquo;? Вашата съпруга участваше дълги години в шоуто &ldquo;Риск печели, риск губи&rdquo; на Къци Вапцаров... Как се запознахте двамата?<br /> </strong>- Може и затова да сме имали късмет да се спасим! А се запознахме в... съда! Бъзикам се с нея, че в съда съм се запознал с нея, в съда ще я оставя! Тогава имаше едни километрични опашки, за да си извадиш свидетелство за съдимост за международен паспорт. Пристига една баба и иска да се предреди. Размахва някаква карта и вика: &ldquo;Аз съм инвалид втора група!&rdquo; Стоя и я гледам и ми идва да й кажа, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ако не се махне ще я направя &ldquo;първа група с придружител&rdquo;<br /> <br /> </strong></span>/смях/ Тогава пристигна Силвето, с едни огромни &ldquo;очи&rdquo;! Тази баба била... баба й! След като приключихме, излязохме на улицата и аз реших да ги заговоря: &ldquo;Дайте да отпразнуваме свидетелствата за съдимост!&rdquo;. Силвето троснато ме &ldquo;отсвири&rdquo;, но баба й казала: &ldquo;Виж какво хубаво момче, бе!&rdquo; После ми го разправяше... Оказа се, че ние със Силвия се познаваме от деца. Преди много години живеехме в Гърция с моето семейство, лелята на Силвето &ndash; също, защото е женена за грък. Майка ми и нейната леля са приятелки. Имало е един период, в който Силвето е живеела при нея там. Тя е била гимнастичка в националния отбор на Гърция по лека атлетика. Когато дошло време за сериозни състезания, й казали, че трябва да приеме гръцко гражданство. И карали леля й и чичо й да я осиновят. Но тя отказала.<br /> <br /> Силвето е започнала с Къци Вапцаров на 16 години още от &ldquo;Супершоу Невада&rdquo;. Те със съпругата му Меги ни станаха кумове на сватбата, а пък ние сме кумове на Ивето - другото момиче от &ldquo;колелото на късмета&rdquo;. &ldquo;Риск печели, риск губи&rdquo; беше много рейтингово предаване. Пътувал съм няколко пъти с тях на турнета и виждах как ги посрещат хората. Като гледам сега какви глупави предавания вървят по телевизиите... Но Слави Трифонов елиминира Къци, защото бъркаше неговите сметки! <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</strong>