Красимир Райдовски е роден на 6 юни 1946 г. в Пловдив. Завършил е ВНВУ „В. Левски”, Велико Търново, както и Висшия икономически институт в София. Райдовски е бивш ръководител на пресслужбата на Министерския съвет при управлението на Жан Виденов в периода февруари 1995 г. - ноември 1996 г. Пред репортер на вестник „ШОУ” Красимир Райдовски коментира интересни факти около бившата Държавна сигурност, към която и той принадлежи.
<b>- Като човек на ДС как бихте коментирал книгата на писателя Петър Христозов &bdquo;Тайните на ДС&rdquo;?</b><br /> <br /> - Аз книгите на Петър Христозов никога не съм ги чел, защото ме е гнус да се докосна до тях. Петър Христозов е писател толкова, колкото аз съм диригент. И обстоятелството, че Христозов е награден с най-високото отличие - орден &bdquo;Стара планина&rdquo;, говори единствено за нивото на администрацията на държавата. Човекът, който го е предложил, който е проверил кой е Христозов, би трябвало да напише необходимите документи за него, както и хората от президенството, в чиито ръце впоследствие е попаднало въпросното предложение, е трябвало да предупредят президента, който и да е той, не говоря само за Георги Първанов. Защото не е негова работа да знае кой кой е в държавата &ndash; има си хора за тази цел, които обаче умишлено не са си свършили работата, незнайно защо. Фактът, че го наградиха е ужасно тъжен.<br /> <br /> В книгата му трудно мога да говоря за процент на достоверност, защото безспорно има и верни неща. Но всеки нормален човек, който ползва електронни средства за информация и влезе в интернет, може да стигне до същата тази информация. Но за мен Петър Христозов е откровен измамник и лъжец. Защото човек, който генерира лъжи, се нарича &bdquo;лъжец&rdquo;! Има много факти в подкрепа на моята оценка, колкото и нелицеприятна да е тя. Например наскоро Христозов в едно свое интервю твърдеше, че убиецът на Луканов е един човек, с когото аз имам много добри приятелски отношения. Този човек години наред беше един от най-близките хора на Андрей Луканов и за него, освен че е убиецът на Луканов, Христозов твърдеше и че в момента е в затвора. Ще ти кажа, че с този човек аз се виждам, ако не всеки ден, то през ден.<br /> <br /> Свилен Вълчев се казва, макар че не знам дали трябва да му споменавам името, не съм го питал. Но Христозов пише за него. Това е една откровена лъжа! Ако аз бях този човек, бих го вкарал в съдебна зала, бих го осъдил, не защото на мен ми пука от оценката на Христозов за мен, а просто защото ме дразни поведението на този човек в публичното пространство. <br /> <br /> Една друга гнусна лъжа на Петър Христозов, за която сега се сещам, се отнася до ген. Любен Гоцев. Лично на мен Любен Гоцев не ми е от най-любимите хора, но когато човек говори за някого, като последна инстанция той не бива да говори лъжи. А Христозов си позволи даже да го обиди по най-просташкия начин! Издрънка един куп неверни глупости, каза, че Гоцев е бил на работа в Брюксел, а той никога не е бил на постоянна работа там. Петър Христозов искаше да унижи и да смачка Любен Гоцев, наричайки го &bdquo;стиснат човек, който се храни с кучешка храна&rdquo;. Ако Христозов беше поне малко наясно с нещата, които говори, щеше да знае, че кучешката храна &ndash; качествената кучешка храна, е много по-скъпа, отколкото храната, която консумира човек. Аз цял живот съм гледал куче вкъщи, живял съм с много кучета, за да знам. През &rsquo;75-та или &rsquo;76-та година Петър Христозов е работил в Института по цветна металургия в Пловдив. В резултата на свои некоректни действия, <br /> <br /> <b>той е задържан и осъден за кражба с присъда от 8 години. <br /> <br /> </b>След като излиза от затвора преждевременно заради добро поведение и допускам, без да го твърдя със сигурност &ndash; благодарение на това че е извършил определени услуги на властите, после следите му се губят за известно време. Христозов се появи отново преди 20 години, когато в България беше създадена една благоприятна среда за тази категория хора &ndash; измамници. Вместо с орден &bdquo;Стара планина&rdquo;, той би трябвало да бъде награден примерно с орден &bdquo;Жартиерата на барон Мюнхаузен&rdquo; &ndash; би му подхождало много повече.<br /> <br /> <b>- Петър Христозов твърди, че е бил руски разузнавач...<br /> <br /> </b>- Да, той навсякъде тръби тази глупост &ndash; първо, че е бил съветски, а след това и руски разознавач. И по тази причина бил вкаран в затвора. Това са пълни глупости! Само човек, който не е наясно със себе си би си позволил да говори по този начин. Христозов за мен никога не е имал абсолютно никакъв контакт с какъвто и да е било представител на която и да е специална служба по света. И е напълно възможно в неговото съзнание той действително да се изживява като съветски разузнавач, просто да си е повярвал сам на себе си. Основният въпрос обаче е друг &ndash; не дали Христозов е бил наистина разузнавач, а дали съветските другари, както едно време казвахме, знаят, че той е бил руски разузнавач?! Просто Петър Христозов умее много добре да компилира случки и събития. Например, когато преди години започна да се появява в публичното пространство, Христозов целенасочено търсеше контакт с един мой приятел, който беше началник в Главно следствено управление на ДС. А това управление работеше с дела, свързани с националната сигурност, най-вече с големи измами в сферата на икономиката, както и с шпионаж. И Христозов тогава някъде беше обявил, че този човек му е водил следствието, което е абсолютна лъжа и измама, защото аз разговарях с въпросния човек, като с мой личен приятел. А той твърди, че никога не е виждал Петър Христозов! А между другото &bdquo;Христозов&rdquo; не е истинското му име, някакъв псевдоним е, не мога да кажа защо и как го е измислил. Той се казва Христо Вълчев и <br /> <br /> <b>като Христо Вълчев е един от учредителите на Българска комунистическа партия &bdquo;Георги Димитров&rdquo; преди десетина години в Пловдив. <br /> </b><br /> Съвсем явно е, че той има нужда от някаква помощ, защото българите сме така устроени, че когато някой си позволи да говори точно такива сензационни неща с факти и събития, ние сме склонни да му вярваме, без да знаем миналото му. Петър Христозов прекалено много ни занимава със себе си и не би трябвало човек да му обръща такова внимание, ако не беше отличен с най-високото държавно отличие. Иначе всеки един от нас може да си говори, каквото си иска и когато си иска, да се прави на много велик...<br /> Ако действително ДС беше това всесилно мощно животно или звяр, мислиш ли тогава, че щеше да се случи 10-ти ноември по този начин?! И че държавата толкова бързо щеше да бъде съсипана?! Получи се точно обратното. Митовете и легендите за Държавна сигурност, колкото повече вървим напред във времето, толкова по-силни стават, надявам се все пак, че ще започнат да избледняват от един момент нататък. <br /> <br /> <b>- В едно интервю твърдите, че Димитър Иванов всъщност не е бил шеф на 6-ти отдел на 6-то управление на ДС, какъвто навсякъде го представят?</b><br /> <br /> - Това е нещо второстепенно на фона на всичко останало, което е Митко Иванов, а той е един прекрасен учен, който е станал такъв именно благодарение на миналото си в Държавна сигурност. Както всички и той си има своите недостатъци, лично аз винаги съм му отдавал дължимото със знак плюс, но и никога не съм пропускал дължимото със знак минус, защото той е един от хората, които също обичат да манипулират обществеността на базата на своето минало.<br /> <br /> <b>- В книгата си &bdquo;Кой кой е в ДС&rdquo; Димитър Иванов се опитва да изкорени именно негативния интерес и оценка на хората спрямо службите...<br /> </b><br /> - Според мен идеята му е била действително да промени негативната нагласа на обществото към службите, но едва ли е постигнал този резултат и то най-вече благодарение на своето присъствие и поведение в обществото през последните 20 години. Никой няма да забрави, че той беше 6 години първи президент, а след това и първи вицепрезидент на &bdquo;Мултигруп&rdquo;, която е оценявана от много външни автори като най-сериозната мафиотска структура в България.<br /> <br /> Докато беше в &bdquo;Мултигруп&rdquo;, Митко Иванов беше един от основните генератори на партийната интрига, на далаверата. По-късно в едно свое интервю той казва, че разделяйки се с него, Павлов му е казал: &bdquo;Митко, ние с теб не можем да работим, защото ти прекалено много мислиш за държавата&rdquo;. А Димитър Иванов никога не е мислил за държавата, особено през последните 20 години. Като временно изпълняващ длъжността на 6-ти отдел и служител там, мислеше изключително и само за партийната чистота. По онова време Конституцията започваше с този прословут 1-ви член &ndash; за ролята и мястото на БКП.<br /> <br /> Илия Павлов и Емил Кюлев организираха финансовата страна на януарските събития от &rsquo;97-ма година. Всъщност Илия Павлов се появи точно в деня на клетвата на правителството на Иван Костов в парламента. И това има своята предистория. Появявайки се в парламента и оказвайки преди това финансова подкрепа на Костов, Илия е очаквал, че държавната баница ще започне да се дели и с &bdquo;Мултигруп&rdquo;. Иван Костов е умен човек и никога не би си позволил да направи такава сериозна грешка, не защото не би искал, а защото е знаел, че неговите отношения с една структура, каквато беше &bdquo;Мултигруп&rdquo;, не могат в никакъв случай да останат в сянка и ще станат публично достояние, а обществото няма да ги приеме. От една страна обществото нямаше да го приеме и от друга &ndash; парламентарната опозиция щеше да използва тези обстоятелства срещу него.<br /> <br /> <b>Илия Павлов е една от основните рожби на Андрей Луканов,<br /> <br /> </b>той беше човек, който когато му подадеш ръка, ще поиска да те отхапе целия. През 1995-6 г. се водеше подобна битка и с правителството на Жан Виденов. Тогава по същия начин Илия Павлов, научен преди това от Луканов, искаше да използва държавата единствено и само за себе си. Водеше се битка за &bdquo;Кремиковци&rdquo;, за &bdquo;Химко&rdquo; Враца и т.н. А още по-отвратително е, че малко по-късно &ndash; през 1998 г. Митко Иванов, когато на едно партийно сборище в Търново се говори за корупция, той даде за пример &bdquo;Мултигруп&rdquo; и приватизационните фондове. Тук с пълна сила важи приказката за кучето, което хапе ръката, която го храни!<br /> <br /> <b>- Можем ли да обобщим все пак кои са най-големите фигури на ДС? Може би един ген. Любен Гоцев, когото споменахме в предватилния си разговор?!</b><br /> <br /> - Ами то почти вече няма толкова много живи останали от въпросните личности. А имаше действително много сериозни хора. Един от тях безспорно е Григор Шопов. <br /> <br /> <b>Любен Гоцев не бих казал, че е един от хората по върховете. <br /> </b><br /> Началниците на Първо главно управление Дичо Атанасов, Васил Коцев също са дали своя принос, а също и Румен Тошков, Владо Тодоров. Не бих казал същото за Бриго Аспарухов, защото ако го направя, трябва да ме освиркат хората, които знаят и помнят. Имената никак не са малко, но, общо взето, на истинските хора имената не са известни.<br /> <br /> <b>- Преди време осъдихте радиожурналистката Виза Недялкова? Отношението ви към клана &bdquo;Райчеви&rdquo; е категорично негативно.<br /> </b><br /> - Аз съдих Виза Недялкова на ниво Районен съд, в Градския съд тя спечели делото. Но на мен ми стига обстоятелството и фактът, че на ниво Районен съд тя беше осъдена. Осъдих я заради начина, по който тя отново се опита да манипулира обществото чрез радиото, което управляваше срещу мен. Тя е един изключително добър журналист, много добър манипулатор, но за нея просто не ми се говори. А за клана &bdquo;Райчеви&rdquo; имам подчертано негативно отношение, но в никакъв случай на лична основа, нямам никакви лични причини, нито политически. Моят характер е такъв и нямам нагласата да приемам хора, които казват &bdquo;Дръжте крадеца&rdquo;... не можеш ти да ми продаваш морал и да ме учиш как да живея, след като ти самият не можеш да бъдеш пример.<br /> <br /> <b>- Накрая искам да ви попитам какви шансове давате на бъдещия премиер Бойко Борисов да се справи със ситуацията в страната ни в момента?</b><br /> <br /> - Тепърва Бойко Борисов ще разбере с каква тежест се натоварва и <br /> <br /> <b>колко много мекерета има около себе си.<br /> </b><br /> Още не го е разбрал, много е рано. Ще разбере с кого се е хванал на хорото в момента, в който започнат да разпределят министерските постове. След около една година вече ще е наясно какво го чака. Тогава вече не бих искал да бъда на негово място. Бойко Борисов тепърва ще има да се сблъсква с характера на Иван Костов, с начина му на мислене. Но много по-добре би било да приобщи хора като Костов, отколкото да ги прави свои врагове. Но трябва да ги държи изкъсо.<br /> <br /> <b>- Как ще коментирате заплашителното писмо, което пристигна преди дни в Държавната агенция за национална сигурност като предупреждение за бъдещ атентат срещу дясната ръка на Бойко Борисов е настоящ министър на вътрешните работи Цветан Цветанов?</b><br /> <br /> - Не бих могъл да го коментирам, защото не съм сигурен изобщо доколко е достоверно. Чу се, че е писано от жена. Тя ще да е или бивша любовница, или пренебрегната жена. Няма нищо по-страшно от пренебрегнатата жена! Имам конкретен пример в живота си &ndash; писателката Ангелина Петрова, която само като чуе името ми и започва да съска. Онзи ден разбрах, че тя е написала книга за Луканов, в която едва ли не и мен ме вкарва сред убийците му. Но трябва да изчета книгата, защото още не съм и ако намеря и най-малкото нещо, за което бих се хванал, тежко й горко &ndash; няма да излезе от съдебна зала. Така че, ако е вярно това, първо трябва да се запитаме кой и защо иска да убие Цветан Цветанов и какво би се променило от това?! Цветан Цветанов тепърва трябва да се доказва и като политик, и като управленец. Още повече, че независимо че той беше формален лидер на ГЕРБ, истинският лидер беше Бойко Борисов. За какво да го убиват? Иначе ще трябва да въведат военно положение, а в страна-членка на ЕС такова трудно би било въведено.<br /> <br /> Все пак ние не сме Италия, където си убиваха министър-председателите. Това, че убиха у нас Луканов, съвсем не значи, че тези убийства ще продължат безнаказано. Преди много години, в средата на 70-те в Италия убиха един депутат. Веднага избързаха определени политически среди да квалифицират убийството като политическо, а то си беше чисто педерастско престъпление. Той беше хомосексуален и на тази база, на несподелена любов, беше и убит. <br /> <br /> <b>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> </b><br /> <br />