Преди година и нещо се случи нещо безпрецедентно в българския театър - актьорът Иван Ласкин даде на съд режисьора Иван Добчев. Предисторията - на връчването на наградите “Аскеер” водещият Ласкин се заяде с Театралната работилница “Сфумато”, чиито основатели са Добчев и Маргарита Младенова. Вече порасналият “Васко де Гама от село Рупча” развъртя ножа в тялото, като добави, че и на Луната да играят, пак ще имат толкова публика. Последва смъртоносна статия в “Народна култура” от Иван Добчев под заглавие “Последно за Ласковщината”. Актьорът, естествено, се припозна и веднага сигнализира по телефона своя стар приятел - адвокатът Хари Харалампиев. Защитникът българските медицински сестри в Либия моментално в съзря в статията подсъдни квалификации и твърдения, като това, че “типажът” Иван Ласкин продава дрога от бронираните си джипове и тем подобни. Така се затъркаля съдебно дело със свидетелските показания на актьори като Чочо Попйорданов. Според “изверга” Добчев, който “замерял актьорите си с пепелници”, Чочо пък най-нагло излъгал, че е отказвал покани за участие в постановките му, защото никога не е получавал такива поради обсебилия към оня момент алкохолизъм.
<em>Наскоро делото &ldquo;Ласкин срещу Добчев&rdquo; приключи. Но не и конфликтът. </em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Г-н Добчев, приключи ли окончателно цялата тази конфузна история с Иван Ласкин?<br /> </strong>- Да, тя приключи. Краят беше за нас. Аз съм невинен. Доколкото разбрах, цялата тази история, както я наричате, беше инициатива на адвоката Хари Харалампиев - Ласкин да заведе съдебно дело. <br /> <br /> <strong>- Преди време Ласкин ви пита защо пътувате толкова много, а вие му отвръщате: &ldquo;Ако трябва, ще пътуваме и до Луната&rdquo;. Оттам вече следва култовата му фраза за публиката ви на Земята и на Луната, и последващото умопомрачително развитие на конфликта, резултат на тия закачки?<br /> </strong>- Не желая да се връщам към тия закачки и шегички, защото тия шегички не са добронамерени. Иван Ласкин е злостно настроен към &ldquo;Сфумато&rdquo;, защото неговата жена, неговата бивша жена Мирослава Гогова, участваше в един спектакъл, който обиколи света &ndash; &ldquo;Черното руно&rdquo;. Ето, тук отдолу на афиша под руното стърчат нейните крака. Така че той не можеше да преглътне точно това...<br /> <br /> <strong>- Кое точно?<br /> </strong>- Това, че жена му пътува по света, а той не пътува. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); "><strong>Не можа да го преглътне от ревност и злоба. </strong></span><br /> <br /> Той даже не пускаше и дъщеря си да пътува с майка си, макар че това беше възможно, и оттам идват тези злобни подхвърляния. <br /> <br /> <strong>- Но и вашата публикация в &ldquo;Народна култура&rdquo; &ldquo;Последно за Ласковщината&rdquo; беше жестока...<br /> </strong>- Това е приключено, няма какво да го коментираме. <br /> <br /> <strong>- Питам, защото тя послужи за един вид рикошет спрямо режисьор, който мята пепелници по актьорите, нарича ги некадърници и идиоти?<br /> </strong>- Глупости! За тия неща съм говорил и коментирал, където трябва, просто не искам да се връщам към тази тема. <br /> <br /> <strong>- Вие и Маргарита Младенова се гордеете с принципите, върху които е поставена работата в &ldquo;Сфумато&rdquo;, но широката публика едва ли знае какви са те. Наистина ли държавната субсидия е в размер на едва 200 000 лв. годишно, а основната част от приходите ви са от откупки на спектакли?<br /> </strong>- Да, основната част са от спектакли в чужбина и участието на фестивали. Аз не знам точните цифри на държавната субсидия, не мога да кажа мизерна или минимална, но знам, че е по-малка, отколкото на провинциалните театри. Впрочем, ние нямаме основна трупа на щат. Плащаме на участие в репетиции и представления, но смея да твърдя, че тези приходи са по-добри, отколкото заплатите в другите театри. <br /> Субсидията ни стига за поддръжката на сградата. Плащат ни парното, тока, водата. Това е. <br /> <br /> <strong>- И при толкова много пътувания в чужбина и откупки на спектакли не отчислявате ли нещо за себе си и съоснователката на театъра Маргарита Младенова - за продуцентски права, комисионни и пр.?<br /> </strong>- Не. Това е държавен театър със статут на лаборатория, така се води, така е записано в регистрите на Министерството на културата. Впрочем, сега министерството направи един жест към &ldquo;Сфумато&rdquo; &ndash; той ще има по-специална схема, по която се отчита неговата дейност, и която за пръв път, откакто съществуваме, отчита неговия <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); "><strong>по-особен статут на лаборатория. </strong></span><br /> <br /> В смисъл, че това не е комерсиален театър, че той не прави постановки за масовия кръг зрители, за да печели, а най-вече прави нещо за самия театър като изкуство. И че от друга страна &ldquo;Сфумато&rdquo; си е извоювал по някакъв начин авторитета да представлява българския театър по света. <br /> <br /> <strong>- 300 гостувания в чужбина за времето на съществуване на &ldquo;Сфумато&rdquo;!? Това наистина звучи невероятно! Впрочем, от лагера на Иван Ласкин ви обвиняват, че наистина много пътувате, но все за второстепенни фестивали?<br /> </strong>- Ами, ако Авиньонския фестивал, фестивалът в Меса, Сараево, есенният фестивал в Париж, примерно, в който сме участвали с голям успех два-три пъти, най-големият фестивал в Източна Азия &ldquo;Спаф&rdquo; и т.н., са второстепенни, не знам кои са първостепенните... <br /> <br /> <strong>- Интересно е, че звездата на Велко Кънев &ndash; актьор-традиционалист, изгрява в постановката ви &ldquo;Великденско вино&rdquo;. Вие тогава какъв бяхте? <br /> </strong>- Да, Бог да го прости, това беше една от звездните му роли, една от големите му роли, може би най-силната му драматургична роля в театъра. Колкото до втората част на въпроса ви, смятам, че трябва да се напишете цяла една дебела книга за генезиса, зачатието, развитието и мъките на един творец. Явно непосилно и за вас, а и за мен.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Славей Костадинов</strong>