Славков беше самотник по душа!
<em>Легендарната секретарка на Иван Славков Благородка Петкова е родена на 8 септември 1947 г. в София. Бубата, както е по-известна, е завършила икономическия техникум в София. По разпределение започва работа в Радио София като стенограф на новините. От 1969 до 1982 г. е в БНТ. След прекъсване по майчинство преминава на работа към БОК до 2004 г., а от 2007-а е в Клуба на спортния деятел, чийто председател до смъртта си - 1 май 2011 г., беше Иван Славков. <br /> <br /> На 10 юни се навършват 40 дни от кончината на бившия председател Батето. По този повод Бубата наруши своя обет на мълчание и даде пред в.&quot;ШОУ&quot; първото интервю в живота си.<br /> <br /> </em><strong>- Вярно ли е, че още не си изтрила от мобилния си телефон номера на Иван Славков?<br /> </strong>- Все чакам да ми се обади. Да каже обичайното: &ldquo;Бубе-е-е&rdquo;, да пусне някаква шега и да ми нареди какво да правя през деня... От дългите години, които сме прекарали в БНТ и БОК, както и накрая в &ldquo;Клуба на спортния деятел&rdquo;, така се бяхме сработили, че само от интонацията на гласа му аз знаех какво ще последва, каква заповед ще издаде, че и какво неприятно му се е случило. <br /> <br /> <strong>- Всъщност откога се познавате?<br /> </strong>- От 1969 година, когато стана главен редактор на редакция &ldquo;Съвременник&rdquo; в БНТ. Тогава съществуваше Комитет за телевизия и радио и аз бях секретарка на генералния директор &ndash; Тодор Стоянов. Първият ми спомен е за едно младо момче, не повече от 30-годишно, с непринудено поведение, по нищо не личеше, че е зет на Тодор Живков. Дойде в кабинета. Поканих го да изчака, но той каза, че ще седне отвън да не ме притеснява... През 1976 г. разформироваха Комитета и указанието на партията беше половината служители в БНТ, другата половина &ndash; в БНР. И след един дирекционен съвет Иван Славков ме покани да му бъда секретарка. Фактически от началото на 1976 г. работим плътно заедно, та до последно. Работих в БНТ до 1982 г. - фактически докато го освободиха. След това до 1984 г. бях по майчинство и той ми се обади вкъщи: &bdquo;Бубе, вече имам бройка за секретар в БОК, можеш ли да дойдеш?&rdquo;. Отвърнах: &bdquo;Как може да ме питате?&rdquo;, макар че детето ми беше съвсем малко. Направих организация вкъщи и започнах работа в БОК, където изкарахме 20 години.<br /> <br /> След като го освободиха от БОК, аз се пенсионирах. През 2007-а ме извика пак на работа, беше станал председател на &ldquo;Клуба на спортния деятел&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Как се държеше с хората, които влизаха в кабинета му?<br /> </strong>- Беше стълпотворение! Идваха различни хора. Като се почне от най-обикновените до министри, посланици, чуждестранни представители от всякакъв ранг, членовете на МОК 70% минаха през кабинета му. Държаха се невероятно добре с него, много го уважаваха и обичаха, комуникацията беше изключително сърдечна. Каквото можеше, правеше &ndash; помагаше на спорта, помагаше на хората. И наред с това си вършеше задълженията. Беше много експедитивен. Тръгвайки си, хората винаги ми казваха, че съм една щастливка, че работя с такъв човек. Аз непрекъснато се учех от него за много неща като поведение. Натрупала съм опит и сега като възникне нещо, подсъзнателно си казвам: &bdquo;Абе, Славков какво ще каже?&rdquo;, &bdquo;Шефът нямаше така да го направи&rdquo;...<br /> <br /> <strong>- Говори се, че е бил. много щедър. Някакви примери?<br /> </strong>- Пословична щедрост. Помагаше и на хора, които не познава. Който го пресрещне &ndash; Бате, болен съм, Бате, това, Бате &ndash; онова... Вадеше пари от джоба си, без да поглежда... Наближеше ли време да си взима заплатата, ме питаше: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&rdquo;Абе, остана ли нещо?&rdquo;...<br /> </strong></span><br /> Все казваше, дай на този, прати пари там, и понякога не достигаха парите. Много помагаше на приятели, плати лечението на Ангел Солаков, който беше болен, много са случаите. С удоволствие даваше пари за издаване на книги, албуми, идваха артисти, певци, художници, писатели..., нали беше председател на Клуба на художествената интелигенция. <br /> <br /> <strong>- Като зет на Тодор Живков разполагаше ли с пари?<br /> </strong>- Не. Не е демонстрирал подобно нещо. Аз не мога да кажа сега с какви авоари е разполагал и кой му ги е давал, но просто си беше щедър. Не обичаше да уволнява хората, чуждо му беше. В телевизията той не е уволнил никого.<br /> <br /> <strong>- От БНТ идваха ли често в БОК?<br /> </strong>- Да, непрекъснато. Добре, че в БНТ сега решиха да направят филм за него. Славков много им се радваше. Имаше особена тръпка, телевизията дълбоко го вълнуваше. Генералните директори след него идваха да искат акъл. Макар че всички смятаха, че като зет на Тодор Живков всичко му е позволено. Но той си отстояваше всяко свое решение. Васа Ганчева, Хачо Бояджиев, Христо Цачев, който му беше много близък приятел, Петко Димитров, Янчо Таков от време на време е идвал, Лалю Димитров и Стефан Тихчев, от редовия персонал също ни посещаваха. Минавайки покрай БОК, просто идваха само да го зърнат и да пият по едно. Лили Иванова е идвала два пъти. Искаше му пари за албуми.<br /> <br /> <strong>- А със Стефка Костадинова, която зае неговия пост в БОК, как се държеше? <br /> </strong>- Много добре. Бяха и семейни приятели. Но нали знаеш, когато един човек е паднал на земята, ние, българите, не се опитваме да го вдигнем, даже да е Иван Славков. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Стефка си мислеше, че ще стане следващият член на МОК, <br /> </strong></span><br /> но нали за това трябва да имаш много качества, които Иван Славков притежаваше. Неговият предшественик генерал Владимир Стойчев &ndash; също. За съжаление не съм пряк свидетел на техните взаимоотношения. Ген. Стойчев беше болен, когато ние отидохме в БОК. Знам, че много обичаше Иван, имаше дълбоко мъжко уважение между тях. Генералът казваше за Славков, че е &bdquo;пишкин момче&rdquo;. Славков често го посещаваше в дома му.<br /> <br /> <strong>- Известна си със своята дискретност, но я кажи за жените, които го обсебваха?<br /> </strong>- Той не ме въвеждаше в тази част от заниманията си, вероятно извън работата са били срещите му. Умееше да се забавлява. Не смятам, че е бил чак такъв Дон Жуан, какъвто го изкарват. Уважаваше прекалено много жените, обичаше да флиртува с тях. <br /> <br /> <strong>- Явна слабост към някоя от спортистките имаше ли?<br /> </strong>- Много си обичаше олимпийските ни шампионки, пък и тези, които бяха на олимпиади, но не печелеха. Стефка, Катето Дафовска, Весела Лечева, Светла и Здравка. Не е отказвал на никоя среща, може да му е било неприятно, но беше много дипломатичен с жените. Не ми изплуват други имена, но май имаше една фигуристка - Христина Боянова &ndash; мисля, че нея много я харесваше и ухажваше. Е, нищо повече.<br /> <br /> <strong>- Злоупотребяваше ли с алкохола на работното място?<br /> </strong>- Много приказки, много помия се изля по този въпрос. Но въобще не е прекалявал. Обичаше да казва: &ldquo;Сипи по едно&rdquo;, но първата налята чаша си му стоеше полупълна или полупразна, както искате го приемете, през целия работен ден. В офиса ни си беше нещо като ритуал - той винаги предлагаше почерпка с кафенце, с уиски. Не съм го виждала пиян-залян. Виж, развеселен, да!<br /> <strong><br /> - Как се държеше, когато почина Людмила?<br /> </strong>- Много тежко му беше. Има няколко много трудни периода в живота му. Не прие смъртта на Людмила. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Не беше на себе си. Превърна се в някаква сянка. <br /> </strong></span><br /> Това се случи през 1981 г. още работехме в БНТ. Голяма загуба беше за него, страхотен шок. Той не можа дълго време да излезе от това състояние на мъка. Имаше си някакво обяснение за нейната смърт, но никога не го сподели. И даже въобще не реагираше на всички въпроси, които отвсякъде му задаваха. Заедно със сина си Тошко и Жени Живкова дариха хонорарите на Людмила на фондация &ldquo;Знаме на мира&rdquo;. През 1982 г. го махнаха от БНТ. Обичаше си много Жени Живкова, беше страшно травмиран от задържането на сина му Тошко в затвора. Такава злоба се изля, че засегна и детето му! От Тодор Живков на зетя, от зетя - на внука му. А накрая всички бяха оневинени. Иван Славков обаче си плати за всичко. <br /> <br /> Грижите му бяха много. Като капак дойде и скандалът с МОК. Ходеше с гордо изправена глава, но той си е знаел какво му е на душата. Спря да говори, трудно контактуваше, с мъка, с усилие правеше всичко. Беше му безразлично. След като го махнаха от МОК, никой не дойде, зачеркнаха го. А той работеше много за МОК. Беше любимец на Самаранч. Не го блазнеха парите, а идеята нещо да се направи. За нас станалото беше постановка. Славков, както винаги, нямаше чувство за самосъхранение, трябвало е да се случи.<br /> <br /> <strong>- Майката на Славков &ndash; Катя, идваше ли в сградата на БОК?<br /> </strong>- Познавам я много добре. Правнучката й Катя - дъщерята на Малък Тошко, е кръстена на нея, сега тя е някъде към 4-5 години. За отминалите близо 42 години опознах цялата рода на Славков - сестра му, племенници, братовчеди. Симпатични и обикновени хора. Но майка му беше страхотна жена! Много болезнено приемаше всичко негативно, което се е писало през годините за Славков, за фамилията Живкови. Той не искаше да я тормози и не й даваше никакви обяснения и тя все ме питаше какво става. А аз отговарях, че всичко е нормално. Спомням си, че когато Славков беше в следствения арест, тя дойде при мен и каза, че трябва да напишем една молба до Главния прокурор. Била е може би на 86 години, едва се крепеше, държеше твърдо тя лично да напише текста. Подадох й белия лист. Как само й трепереха ръцете, почти нищо не се разбираше от написаното&hellip;<br /> <br /> <strong>- Приятелите му. Колцина се оказаха истински ?<br /> </strong>- Според мен дълбоко в себе си беше един самотник. Истинските му приятели бяха малко. Христо Цачев, Иван Вуцов... Бившият главен прокурор Иван Татарчев казваше, че са го натискали яко, за да обвини Славков... Главен прокурор, а го натискали?! Създаде му много проблеми, а после станаха приятели. Дори му дойде на 60-ия рожден ден. Бяха близки с Лили - съпругата на Андрей Луканов... Като убиха Луканов, спомням си го като ден днешен, влизам при Славков и му предавам какво са съобщили по БНР. Той се изправи и застана мирно, сведе глава и сякаш му козируваше, отдаде му чест и каза: &ldquo;За мъртвите или хубаво, или нищо&rdquo;. Още ме побиват тръпки. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Камелия Тодорова идваше често при него, <br /> <br /> </strong></span>скъпи му бяха Марияна и Тодор Трайчеви навремето. Много се смеехме, като ни разказваше как Марияна, след като се разведе с Трайчев, на полуразвален български му е предложила да се оженят и да го вземе в Америка, където живее от дълги години. Певицата Йорданка Христова също беше сред обкръжението му. Славков имаше доста непротоколни контакти с Фидел Кастро, ходи няколко пъти при него, интересуваше редовно от здравословното му състояние. Абе, осиротяхме...<br /> <br /> <strong>- Кога ти беше последният разговор с него?<br /> </strong>- На 25 март. Обади ми се по телефона. Този ден беше Благовещение Богородично, а аз се казвам Благородка. Каза ми, че не може да дойде да се почерпим, защото не се чувствал добре. Щяхме да се видим след няколко дни, но той влезе в болница. Аз късно разбрах, че е имал проблеми и с белите дробове. Оказа се, че дори и съпругата му Валя не е знаела за всичките му заболявания. Щадял ни е до последно. Аз до края му говорех на &ldquo;Ви&rdquo;. Никога не съм го нарекла по име. Обръщах се в началото към него с &bdquo;другарю Славков&rdquo;, а по късно му виках &bdquo;шефе&rdquo;...<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Eли АНДОНОВА<br /> </strong>