Какво интересно може да види една българка, която отива в Атина за пет дни? Почти нищо. Освен да се качи на Акропола и на Партенона, да обиколи търговската част край разкопките и да пие едно истинско, гръцко кафе някъде по път. Иначе Атина е шумен, обвит в пушеци от автомобилите град, с много китайски и индийски заведения. Тук работят много българки, с някои от които се срещаме  в едно от кафетата на ул. „Агиус Константинус”. Българските жени-емигрантки! Измъчени от носталгията по семейството в България, всяка понесла в себе си българска или гръцка драма, все питат и разпитват за родния град, за родното село. Повечето от тях са откровени до болка. Как да забравиш изповед като тази на Недялка, например:
„Дойдох в Гърция при една приятелка, уж за малко, а после ми хареса. Е, не веднага, разбира се! Приятелката ми си намери мъж, влюби се, свали си бикините, а заедно с тях и мозъка си. Предаде и забрави всички и чучна до любимия си да го пази и ревнува. Аз бях аут на улицата. Принудена бяха да се съглася да гледам идиотско-дебилното изражение на влюбената ми приятелка. Да я гледам как работи като луда на две места, как се чука странично с други сладострастници, за да храни мързеливия си любовник-грък. Та бях поставена пред ултиматум – да деля разходите с нея и любовника й или – на улицата. Работа в Гърция колкото искаш. Чистиш къщи, гледаш подрискани баби  и дядовци, стига да можеш да издържиш. Работиш нон-стоп за жълти стотинки и мечтаеш някой да ти каже „Браво”. Аз предпочетох бабите пред дебилно-влюбената физиономия на приятелката ми. Те ми плащаха, а аз исках да удуша тези дебели, грозни и мързеливи гъркини, вечно с безкрайни проблеми…Но и на мен се случи, влюбих се! Като гръм от ясно небе. Много хубав мъж и много хубаво говори, а аз съм една красива жена на 34 години. В Гърция има много млади българки и всичките влюбени. Сякаш не са виждали ни мъж, ни любов цял живот. Лъжат ги, използват ги…А моят красавец ми каза: „Каква любов, моето момиче, всичко тук е бизнес. Няма обич, няма нищо вечно, даваш-вземаш! Бизнес…Виж с проститутките по друг начин стоят нещата…”

Това, с проститутките ме заинтригува. Попитах има ли български проститутки и как мога да се срещна поне с една от тях. Оказа се, че тук, в Атина, българските и румънските проститутки са в изобилие. Наемат евтини квартири в азиатския квартал, който е на около половин час път от централния площад на Атина – „Омония”.  Намерих една куражлия българка да ми покаже квартала и да ме срещне с нашенските проститутки. Речено-сторено  и вече попадаме в този т.нар. Азиатски квартал на Атина. Най-напред ме удря тежка, отвратителна миризма  и неволно си закривам устата. След вонята на мърша и на гнило, която се стеле по улицата, виждам как младо момиче и  мъж, който прилича на индиец, продават зеленчуци в плетени торби, разположени буквално на пешеходната пътека на едно кръстовище.

По цялата улица са разположени китайски, индийски, и някакви други магазинчета-дупки, чийто надписи не разбирам. Вятърът развява различни хартии по тротоарите, срещат ни мъже от азиатски произход, на групи по трима или четирима и дълго ни оглеждат, сякаш виждат извънземни. Става ми страшно  - това място си е направо зловещо.

Тъкмо мисля да се откажа от срещата си с проститутката и Бог взема нещата в свои ръце. От една такава дупка със  скапани стоки излиза натруфено момиче, което ядосано псува на български.  Спираме го, разбира се, с: „Добър ден, ама вие наистина ли сте българка!”. Отговорът е положителен. Момичето се казва Тинка и е от Сливен. Ние също се пишем от Сливен и това върши работа. Момичето ни кани на кафе. Няма нищо против да ни даде интервю за вестника, но не желае https://www.blitz.bg/obshtestvo/nay-raztrsvashchoto-ot-noviya-broy-na-shou_news524747.htmlда показва снимката си, защото има три деца, мъж, свекър и свекърва в Сливен. Гарантираме й и разговорът започва.
_______________________________________________________________________________________________________ 
Тинка от Сливен: Със спечелените пари дъщеря ми ще учи в чужбина
Тинка е на 27 години и от пет години се подвизава в Азиатския квартал. Наели са квартира с още две български момичета, за да им излезе по-евтино. И трите издържат големи семейства в България, всеки месец изпращат по родните си места по 1000 до 1500 евро.
 
- Тинка, ти и в България ли беше проститутка?
 - Боже, какво говориш! В България работех в бинго зала и печелех добре, но когато мъжът ми остана без работа, започнахме да гладуваме. Имаме три деца,  свекър, свекърва и възрастна баба. Всичките са на моя издръжка. Мъжът ми насила ме накара да си търся работа в Гърция. Гледах една 95-годишна баба, която на всичкото отгоре беше и шизофреничка и като се събудеше сутрин и като започне да врещи като яре направо полудяваш. Синът й идваше веднъж през седмицата и беше един такъв, свит, побеляващ мъж. Рекох си, попаднах на кротък човек, защото мои познати ми бяха казали, че гърците много налитали на българки. Да, ама не, нали така беше онази приказка на журналиста  Петко Бочаров. Една вечер мазният грък дойде късно вечерта да види майка си, а това за мен беше необичайно. Докато му правех кафе в кухнята, ме натисна и ме изнасили.



- Не се ли опита да викаш, да се спасиш?
- Какви ги приказваш. Тук не да викаш, ами да виеш, няма кой да се занимава с тебе. Особено пък, ако си българка. Гъркът беше с един огромен корем, отвратително мирише на мазна пот и като ме притисна, не можех да мръдна и въздух да си взема, а не да викам…На другия ден избягах от бабата. Отидох при едни българи, които уж уреждали нашенци на добра работа, а те се оказаха мръсници. Осигуряват проститутки за нашенските сводници. Така попаднах в бизнеса. Само за три часа моят сводник ми разказа играта. И ми я показа. Диво, зверски, жестоко…И ето ме днес, пар-екселанс българска проститутка.

- Колко, според тебе са българките, които проституират тук, в Атина?
- Не са малко. Може би са повече от 50, но не всички са в Азиатския квартал. Тук сме 11 българки и се разбираме отлично. От нас странят само две, но те са друга ракия - едната е на 85 години, а другата е на 76.

 - Какви ги приказваш? Проститутка на 85 години, това не може да бъде!
- Ти си мислиш, че не може, но тези двете са най-скъпо платените сред нас. И винаги си имат клиенти, които умеят да плащат.



- А какви са клиентите им?
- Азиатци – китайци и индийци. И все млади мъже и момчета. Не знам те да дали майките си търсят в тези сбабичосани старици, бабите ли си, но скъпо си плащат за удоволствието да преспят с тях. Тези две баби са си чисти баровки. Имат си обслужващ персонал: фризьорка, масажистка, козметичка, които ги вкарват в приличен вид. Те не излизат като нас на пиацата, те са примадони и техните клиенти се поемат от специален човек, който ги води в покоите им. Те не общуват с нас, простосмъртните, защото се смятат за кралиците в бизнеса. Между другото, то си е и баш така.

- А на каква цена работят тези две баби?
- Това ние не го знаем, но между нас се говори, че вземат поне три пъти повече от нас.

 - А ти, например, колко вземаш за сеанс?
- За един час класически секс тарифата ми е 150 евро, за един час нестандартен секс по желание на клиента – 250 евро, а за тройка – аз и двама или трима мъже – 500 евро. Тук се плаща предварително на сводника, а след това той плаща на нас половината от заработената сума.

- Не можеш ли да работиш без сводник?
- Мога, разбира се, но нямам никаква защита. А подушат ли това азиатците, защото нашите клиенти са все такива, не само, че няма да платят, а ще ни вземат и онова, което сме изработили. А сводникът е нашето защитно крило. Клиентите ни много добре знаят, че ако се опитат да ни измамят, ще си имат големи неприятности. Веднъж един китаец се беше  изгаврил с наше момиче от Шумен. Намериха го пребит в една канавка. От тогава нямаме никакви проблеми.



- Смяташ ли да се върнеш в България?
Разбира се, децата ми растат там. Най-голямото вече е в девети клас и аз съм събрала пари, с които да го изпратя да се учи в чужбина. Аз отдавна исках да се прибера в родното си село, в Сливенско, но моят мъж не разрешава, защото щели да започнат да умират от глад.

- А той знае ли с какво се занимаваш тук, в Атина?
- Предполагам, че се досеща, но за него е важно да си получи месечното подаяние и да седне в кръчмата да черпи. Другото едва ли го вълнува. Така че ако ме питаш дали имам угризения, нямам. Никакви. Както казва моят работодател: „Всичко при нас е бизнес! Много е просто – мъжът има нужда от любов, а вие, жените, от пари. Давате и получавате, всичко е толкова просто…”

Тодорка НИКОЛОВА, Атина – Гърция, в. "ШОУ" 

ОЩЕ РАЗСЛЕДВАНИЯ И РАЗКРИТИЯ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА "ШОУ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА