Попълнете търсена ключова дума или фраза

Сензация само в "НАД 55"! Българин бил дясна ръка на Фидел Кастро и го замесил в световен скандал

https://blitz.bg/obshtestvo/intervyu/senzatsiya-samo-v-nad-55-blgarin-bil-dyasna-rka-na-fidel-kastro-i-go-zamesil-v-svetoven-skandal_news462951.html Blitz.bg

На корицата на "Нюзуик" се появила снимка на Команданте с Желяз Петев с текст: Тази двамата изядоха хляба на кубинските деца!

София, България 27 Ноем. 2016, 10:00 10101 прочита 0 коментара
Неотдавна от този свят си отиде българинът, който години наред е бил дясната ръка на Фидел Кастро. Той се казва Желяз Петев и е роден в димитровградското село Светлина. Умира в София на достолепните 85 години. Няколко месеца преди да си отиде, Желяз Петев за първи път разказа за живота си в Куба, за срещите си с Фидел Кастро и за неговите чудатости. Нашенецът беше започнал да пише книга за кубинския си период, но не му достигна времето, за да я довърши.
Това, което разказа за „Над 55”, разкрива в нова светлина кубинския кумир. С преклонение към паметта на българския зооинженер публикуваме интервюто му, дадено няколко месеца преди да си отиде от този свят.

Г-н Петев, колко близки бяхте с Фидел Кастро?
- Как да ви кажа, в първите няколко месеца, когато отидох като зооинженер в Куба, ние дори не си приказвахме. След това спечелих доверието му и му станах един вид дясната ръка като негов съветник по въпросите на животновъдството. В ония години не всеки можеше да се уреди с такава служба, но мен явно ме харесаха, защото имах добри постижения в областта на зооинженерството. Бях селекционер в Горубляне, Долни Богоров и Казичене, където създадох стадо от елитни крави. Те бяха генетичното продължение на животните, които са се отглеждали в двореца Враня още по времето на Фердинанд. С млякото от това стадо, за чието продължение се грижех аз, се изхранваха първите мъже на държавата по времето на цар Борис Трети, а по-късно и тези от Министерския съвет и УБО. От тези крави мляко пиеха и членовете на семейството на Тодор Живков.

Да не би тези крави да са се отглеждали по по-различен начин от другите животни?
- А как иначе, всяка крава се изследваше, животните се хранеха с биологично чисти храни, които се произвеждаха с нарочна цел.

Как се случва така, че точно вас изпращат в Куба? По онова време такава служба се е заемала с намесата на силен човек.
- При мен всичко беше случайно. В България пристигна единият от братята на Фидел Кастро, които отговарял за животновъдството в Куба. Къде да го заведе правителството и какво да му покаже? Разбира се, моите крави. Гостът, Монго Емануил Кастро, започна да ме разпитва за кравите, за млякото, за храната. В един момент преводачката преведе последното му изречение, което ме хвърли в тъч: ”Ти ще дойдеш в Куба, защото имаме нужда от човек като тебе!”. Не повярвах, разбира се. След една седмица обаче бях посетен от двама костюмирани и строги младежи, които ми казаха: „След една седмица заминаваш за Куба!”. Оправиха ми паспорта за два дни, събрах си багажа и заминах.

В Куба ли разбрахте с какво ще се занимавате?
- Посрещнаха ме и ме настаниха в една разкошна къща в средата на една огромна плантация от портокалови дървета. Измина почти един месец, а мен никой не ме потърси за нищо. Носеха ми храна, имах свободата да ходя където си искам, но задачи не ми се поставяха. Разбира се, че бях много притеснен – тази неизвестност ме плашеше. Чак в края на месеца по тясната пътечка между дърветата се зададе един мъж, който гризеше огромен грейпфрут, а сокът течеше по брадата му и по големия му корем, стисна ми ръката и каза „Команданте”. Това беше Фидел…


Първата наследница на канадския бик

А как разговаряхте с него?
- След него, на десетина крачки, вървеше преводачът. Първото нещо, което Фидел ми каза, е да започна да уча испански и докато не го науча, няма да се занимавам с нищо друго. Заех се упорито с тази задача, която ми отне един месец. После Фидел ме изпрати в университета в Хавана да усъвършенствам това, което бях научил. Чак в края на третия месец от пристигането ми в Хавана вече знаех с какво ще се занимавам. Щях да бъда личният съветник на Фидел Кастро по животновъдството. Стадата от крави, които отглеждаха в Куба, даваха много нисък млеконадой. Заех се с генетичното подобрение на стадата. Трябваше да намеря нужния ни расов бик. Месеци наред търсих, питах, разпитвах и един ден разбрах, че в Канада има бик от породата, която търся, но канадците вече го са бракували. А бикът оставил след себе си 115 наследници. И от благодарност за създаденото наследство канадците решили да не го убиват, а да го оставят достойно да доживее дните си. Няма да ви казвам какво ми струваше да убедя Фидел да купим този бик. Убедих го и започнахме преговорите. Канадците обаче се усетиха и вместо предлаганите от нас 10 000 долара ни поискаха сто хиляди от същата валута. И за да ви стане ясно за какво става въпрос, ще ви кажа, че най-расовият бик на международния пазар по онова време струваше най-много 15 000 долара. Голям международен скандал стана тогава.

Защо пък международен, какво ги интересува хората колко пари дава Фидел Кастро за един бик?
Дори и не международен, а световен беше скандалът. Още на другия ден след като купихме бика и го откарахме в Куба,
на първа страница на сп. “Нюзуик” бяхме изтипосани на снимка аз и Фидел един срещу друг, а отдолу заглавието гласеше: „Тези двамата изядоха хляба на кубинските деца!”. Дори от ООН извикаха външния министър на Куба, Малмиерка, да дава обяснение защо сме лишили децата на Куба от хляб, давайки толкова пари за един бракуван бик. От българското посолство веднага ме предупредиха да не се мяркам там, защото ще ми се случи случка. Кубински приятели ме посъветваха да намъкна работно облекло, за да не ме различават от кубинските животновъди, и аз намъкнах дочени панталони и куртка и едва ли някой би се досетил, че аз съм този, дето разбуни духовете в ООН.

Отношението на Фидел Кастро към вас промени ли се след този скандал?
- Никак даже. Срещахме се веднъж седмично и все на различни места. Такава беше тактиката на Фидел. Никой от кубинците не знаеше къде живее команданте, къде и с кого се храни, къде и с кого спи.

За какво разговаряхте?
- Той много се интересуваше от въпросите на генетиката. Питаше ме, записваше си някои неща и когато го питах защо му е всичко това, отговаряше: „Един ръководител на държава трябва да разбира от всичко, народът – също!”. Той се интересуваше с някаква настървеност от тези проблеми, а аз му четях от книгата на руския генетик Дубинин и му превеждах, а той попиваше всичко. И все повтаряше: “И аз, и народът на Куба трябва да разбираме от тези неща…”. В един момент започна да се явява по телевизията и да води уроци на населението по генетика.

А въпроси за личното му пространство не задавахте ли?
- Никога не си позволих подобно нещо, макар че бяхме много близки и ако ви кажа, че сме се тупали по голите кореми през лятото, едва ли ще повярвате, но е така – пиехме мляко направо от гюмовете и после се плескаме по тумбаците. Веднъж Фидел ми каза, без да го питам, че е бил женен за сестрата на Батиста, и аз бях безкрайно учуден. Всяка сутрин тя имаше предаване по радио „Хосе Марти”, което излъчваше от САЩ, и думите, с които започваше, бяха буквално следните: „Ако можех, бих обесила Фидел Кастро на първото дърво!”. И това се повтаряше месеци наред. Не знам защо Фидел не спря това предаване, макар че имаше силата да го направи.

Знаете ли, в България отдавна се говори, че Йорданка Христова е имала вземане-даване с Фидел Кастро, какво ще кажете?
- Аз не знам да е имало такова нещо.

Никога не съм чул Фидел да споменава името на Йорданка Христова

Но пък непрекъснато ме уверяваше, че ми завижда, защото съм от държава, в която има грации като Нешка Робева и Мария Гигова. Той знаеше всичко за тях и въпреки това не преставаше да ме разпитва за живота им.



Апропо, свърши ли ви работа оня, канадският бик?

- Наложи се да извикаме два екипа за изкуствено осеменяване от Япония. Пристигнаха 60 япончета, оборудвани с модерна техника за изкуствено осеменяване, и започнахме да създаваме нов генетичен фонд. Така създадохме една нова порода крави, която нарекохме „Кубана роха” – „Червена кубинка”. Една изключително издръжлива порода на необичайния кубински климат. Даваха много мляко.

След годините, прекарани в Куба, и с такива постижения сигурно се върнахте много богат?
- Не ме разсмивайте! В ония години не можех да стана богат, защото имаше хора зад гърба ми, които опънаха големите пари. На мен ми плащаха 300 долара заплата на месец, а на „Техноимпекс”, по личната заповед на Фидел, се превеждаха по 3100 долара на месец. Фидел ме уверяваше, че като се върна в България, ще си получа разликата. Ядец! Не само че не видях и цент от тези пари, ами и никой не ме взе на работа цяла година. И парите, които бях изкарал в Куба, ми стигнаха толкова, колкото да си покрия разходите за тази една година. Не издържах и пак хукнах в чужбина – този път в Ливан. Да отглеждам кокошки…

Тодорка НИКОЛОВА

ОЩЕ ИНТЕРСНИ ЧЕТИВА ЩЕ НАМЕРИТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА "НАД 55", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА

0 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам