10 пъти са намалели животните у нас за 30 години, казва в интервю пред "Монитор" председателят на Националната овцевъдна асоциация.

- Г-н Караколев, единствена възможна мярка ли е евтаназията при сегашната ситуация с чумата при животните?

- Ако констатациите на БАБХ са такива, каквито бяха оповестени, то наистина умъртвяването на животните е най-бързата и сигурна мярка, която би запазила поголовието в страната от разпространение на болестта. Друг е въпросът дали наистина има такива положителни проби. Поне така ни беше съобщено.

- Според ведомството има положителни проби, доказани в лаборатория във Франция.

- Точно така. Пробите се изпращат задължително в референтна лаборатория във Франция. Тоест при така стечените обстоятелства това е най-бързият и адекватен подход при остри заболявания, водещи до висока смъртност.

- Много хора обаче заявиха, че е можело да се въведе карантина. Но доколкото знам, тази мярка не се използва в нито една страна в ЕС, така ли е?

- Така е. Представете си какво се случва при въведена карантина. Заявява се на фермерите, че не бива да извеждат овцете си навън поне един месец. Но заразата се разнася, защото ходиш при животните и съответно разнасяш фекалии. И когато излизаш да речем до центъра на населеното място, заболяването се разпространява. Другата опасност в такава ситуация е нерегламентираното изнасяне на животни. По този начин може да продадете на някой животните си.

- Дори вече се появи информация, че има такива случаи.

- Не мога да кажа дали това е вярно, има си контролни органи, които да следят движението на животните, особено в районите с възбрана. Но като организация за нас случващото се означава, че няма политика на министерството. Това не е първо заболяване в тези региони, а 4-5 за последните осем години. Няма политика в сектора. Вече толкова години никой не си направи труда да се изработи наредба как точно се отглеждат животни в тези опасни райони.

- Няма ваксина за самото заболяване, нали така?

- Има ваксина, но тя е забранена за прилагане на територията на Европейския съюз. Ако пък случайно се пристъпи към ваксиниране, това означава автоматично забрана за съответните региони от 2-5 години за износ на месо и мляко.

- Кога според вас е трябвало да се вземат мерки?

- Трябваше още след излизане на резултатите от пробите да се създаде щаб. В него пък според нас трябва да бъдат включени и психолози, експерти на министерството на земеделието и едва тогава лекари. Не биваше веднага да се изпращат полицаи и лекари при хората. Трябваше да им се обясни ситуацията. Хората са разбрани, ако им беше обяснено, че заболяването е опасно, нямаше да се нагнети такова напрежение.

- Но нали виждате, че тези хора нямат друг поминък и за тях животните са като дечица, затова ги бранят с цената на всичко.
- Бранят ги, защото нямат вяра в институциите. Бяха ги прежалили, но държат да бъдат обезщетени справедливо. Аз говорих с тях и затова ви казвам, че хората щяха да разберат ситуацията, ако някой им беше обяснил как стоят нещата.


- Какво споделиха те?

- Хората споделиха, че разбират ситуацията, но искат поне да бъдат обезщетени справедливо. В началото се говореше за 150 лева обезщетение за овца, след това увеличиха сумата на 190 лева. Ние обаче държим сумата да е по-висока, защото когато на фермерите им се наложи да си купуват нови животни, те няма да го направят от съседното село, а ще обикалят цялата страна. Това са стада на по 7-8 години и са единственият поминък на хората. Ако обезщетят хората само с по 190 лева, тези пари няма да са им достатъчни. Има вторични разходи, които остават за сметка на стопаните. Затова е нужна намеса на държавата и действията не бива да се състоят в това да избием днес животните, а пък след това да мислим какво ще правим. Трябваше да се предприемат мерки още след първата епидемия от шап, да има специални правила за отглеждане на животните, заделен бюджет, от който да се плаща на фермерите. Това са превантивни мерки. А сега създадохме стресови ситуации за хората.

- Какво тогава трябва да се направи оттук насетне и какви трябва да са обезщетенията?

- В никакъв случай да не са по-малко от 200 лева за овца. Отделно да се дадат на хората по 40-50 лева за пропуснати ползи. Отделно да се плаща за коч и умъртвени агнета. Знаете, че в такава ситуация се изтребват всички животни.

- Какви могат да бъдат загубите за бранша от тук насетне за страната?

- Ако не се наложи карантина и инспекторите на ЕК са удовлетворени от предприетите действия, ще се приключи с предприетите досега мерки. Надявам се да не се налага карантина за цялата страна и колкото и да са крайни действията на БАБХ, да удовлетворят очакванията на инспекторите.

- С какви проблеми се сблъсквате в бранша?

- Най-вече че липсва политика за развитието на сектора. Работим на пожар. Ще го изгасим, но след това проблемите отново ще се появят. Затова е нужна стратегия. Става дума за проблеми, трупани с години.

- С колко е намалял броят на овцете?

- Ако вземете периода от 1985 година насам, отчитаме спад в броя на животните с 9 милиона. Става дума за намаление от 10 пъти. Броят на овцете у нас е бил 11 милиона. Имайте предвид, че такъв спад има за целия Европейски съюз.

- Как си го обяснявате?

- С липса на политика. Затова браншът остава в безтегловност.

- Какво се изнася навън?

- Изнася се малко агнешко месо, основно покрай католическия Великден и Коледа. Най-вече за Италия, Хърватска и Гърция. Млечни продукти и сирене се изнасяха за Щатите, Германия и Ливан, но сега има драстичен спад. Причината е, че вече в сирената се влагат какви ли не примеси. А хората там са свикнали на качествено сирене, имат възможност да си купуват истински продукти и отказват да консумират имитиращи. Затова и износът намаля. В същото време тук в страната пък не правим нищо по въпроса да засилим консумацията на тези продукти.

- Знаете, че овчето мляко не се консумира толкова широко у нас.

- Така е, защото през годините не се рекламира. Никой не обяснява и на младите хора, че тези продукти са традиционни и са истински.

- Преди време инициирахте кампания хотелиери да популяризират консумацията на овче сирене, какво се случи?

- Така е. И не само това. Искахме фермерите да се групират по региони и заедно да преработват млякото си. Но не срещаме съдействие от страна на държавата.

- Къде е сивата икономика като проблем?

- Проблем е наистина, защото я има.

- Знам, че по Великден се оплаквахте, че агнета от Румъния подбиват пазара ви. Как може да се справите с това?

- Така е, но ние не можем да ограничим вноса на румънски агнета, защото сме единен пазар. Така те излизат на пазара ни като български. Потребителите виждат печат BG и смятат, че купуват животни родно производство, а не е така.

- Как може да се реши този проблем?

- С промяна на нормативната уредба. Трябва да се въведе допълнително обозначение, което да подсказва на клиента, че става дума за агне с произход България, а не заклано у нас.

- Преди време заявихте, че трябва да ползваме опита на Гърция, защо?

- Там използват различни цветове според произхода и хората се ориентират какво купуват. А и агнешкото месо за ЕС е дефицитна стока. Това също трябва да се отчете.

- Има и друг проблем - че българинът не може да си позволи често да си купува агнешко, защото е по-скъпо. Знаете и че особено по празници цената се завишава.

- Става дума за комплекс от проблеми. Ако имаше развита мрежа и фермерски сдружения, можеше да захранват на много по-ниски цени пазара ни. Трябва да се скъсят доставките.

- В кои страни има най-добре развито овцевъдство?

- Млечното овцевъдство е развито най-добре в Испания, Франция и Италия. Месодайното е най-силно във Великобритания и Турция.

- Смятате ли, че обстановката сега ще се успокои?

- Нужни са адекватни мерки. Проблемите остават и докато няма промяна, няма да отменим стачните си действия.

  

Визитка:

Председател е на Националната овцевъдна асоциация вече четвърти мандат

 Бил е собственик на ферма за овцевъдство

В момента учи „ Аграрна икономика“