Шкумбата: Ако не бях толкова популярен, бързо щяха да ми затворят устата

<hr /> <strong>- Г-н Туджаров, цяла България ви познава като Шкумбата. Как се роди този псевдоним?</strong><br /> - Не става въпрос за избор на артистичен псевдоним, а за наследствен такъв - значи &quot;на силната ракия гердана отгоре&quot;. Освен това Шкумба е река в Централна Албания, разделяща на две части Северна и Южна Албания.<br /> <br /> <strong>- Вие сте магистър по автоматика и телемеханика. Защо не продължихте в тази област?</strong><strong><br /> </strong>- Това е съдба. Животът на един човек преминава постоянно в търсене - да откриеш себе си, какво можеш, дали го можеш, доставя ли ти удоволствие. Като бях малък, исках да стана музикант. Тази магистратура дойде под влиянието на родителите ми, които са математик и инженер. Но после всичко си дойде на мястото и си намерих призванието. Много хора имат дипломи за това и онова, но малко са тези, които имат призвание. Нима като съм започнал да следвам, съм планирал евентуално да стана и актьор, хуморист? Започнах като аматьор в различни постановки на студентския АртКлуб, после по разни студентски фестивали и празници. Просто търсех и намерих верния професионален път за себе си.<br /> <br /> <strong>- Вие сте един от първите българи, които последваха западния модел на one man show? Откъде се учехте?</strong><br /> - Още когато бях студент, открих: да бъда пред публика, беше щастие, емоция, удоволствие, предизвикателство за мен. Започна все повече да ми харесва, защото виждах, че имам успех и публиката ме харесва, т. е. любовта ни е взаимна. Това ме амбицира да бъда по-взискателен и по-добре подготвен пред публика. Тогава започнах сам да си подготвям примерни сценарии на скечове, да си записвам и разигравам интересни ситуации, взети направо от живота, от улицата. Имайте предвид, че тогава бяха малко изданията с хумор, и то минали през цензура. За интернет, за клипове в You Tube и т.н. дори не сме мечтали. Затова разчитах на моето добро чувство за хумор и ирония, на моята наблюдателност, на забавните случки, разказани ми от други хора, на интуицията да напипам злободневните интересни и комични неща, за да си набавя &quot;материала&quot;. Учех се в движение. След всяко представление си правех разбор - тук се смяха примерно, а тук не. Защо? Или не е интересно, или аз не съм се справил добре. За да си добър one man show, първо трябва да си много емоционален, да си екстровертна личност, социален тип. Постоянно контактувам с всякакви хора. Аз черпя енергия от взаимодействието си с хората, аз черпя идеи от тях и после им ги връщам по моя си, надявам се забавен начин. За да ги разсмея, за да ги накарам за минутки дори да се отърсят от грижите си. Дори когато съм ироничен, това е защото обичам хората.<br /> <br /> <strong>- Има ли смисъл да питам кой е любимият ви политик от 80-години, когото имитирате?</strong><br /> - Всички знаят отговора - другарят Тодор Живков.<br /> <br /> <strong>- Вие получихте народното признание и любов през комунистическия период. Какво се промени от 10 ноември до днес.</strong><br /> - Да, добре казано. &quot;Народното признание и любов&quot; получих. И слава на Бога, защото ако не бях толкова популярен сред народа, бързо щяха да ми затворят устата. През 80-те години започна т.нар. перестройка и открито не посмяха да ми направят нищо. Но аз си знам колко други пречки ми създадоха в личния и професионалния живот. Един пример ще ви дам. Апокрифни записи на мои изпълнения се разпространяваха от ръка на ръка, презаписваха се и се продаваха &quot;на черно&quot;, но хората не ме познаваха визуално. Години наред, до 1996 година, когато Александър Авджиев, Бог да го прости, ме покани за самостоятелна рубрика в предаването &quot;Добро утро&quot; по БНТ. Дотогава разни &quot;фактори&quot; в телевизията и медиите изобщо не разрешаваха да участвам.<br /> <br /> <strong>- Темата на дипломната ви работа във философския факултет е &quot;Ораторски изяви на политици, пародирани в шоу програми в телевизионните медии&quot;. Какво мислите за по-младите ви колеги?</strong><br /> - Има много талантливи млади колеги и аз искрено им се радвам, но има и такива, които парадират с бездарие и парвенющина, много бързат да станат известни, нямат никакъв респект и уважение към нашето поколение, сякаш животът, актьорството, шоуто започват с тяхната поява на сцената. Те нямат обикновено дълъг творчески път. Сега няма да казвам имена дори на тези, които смятам, че са много добри, защото понякога и от това се обиждат.<br /> <br /> <strong>- Рецензент на дипломната ви работа е проф. Хачо Бояджиев. На какво ви научи той?</strong><br /> - Много често приятелски ме критикуваше насаме, показваше ми грешките, но и много ми помагаше, и аз винаги съм ценял неговото мнение, защото беше изключителен режисьор и професионалист.<br /> <br /> <strong>- Имате хиляди концерти по света. Как ви приемат и на какво се смеят другите народи?</strong><br /> - От 18 до 20 май бях поканен в град Вятка, Кировска област, където се проведоха &quot;Всемирные сказочные игры&quot; - весели театрални състезания с приказни герои от цял свят. Руските Снегурочка, Берендей, Колобок, Кощей Бессмертный, Иван-Царевич, италианските Чиполино и Пинокио, френският Котарак в чизми, холандският Тил Уленшпигел и много други. Моя милост беше Хитър Петър. Добре се представих. Прекрасен фестивал - пищен, добре организиран, на няколко площада в града постоянно течаха конкурси и игри, а тържественото шествие в карнавални костюми беше просто невероятно красиво. Иска ми се и тук, в България, да има такъв фестивал. Да се върна на въпроса ви - няма еднозначен отговор. Например доста от нещата, които пародирам, свързани с наши известни лица или събития, реклами, гафове по медии и други подобни, са си наши, български, и няма как руснаците например да ги знаят и да се забавляват с това. Като правя програма на руски, трябва да включа други неща, които вълнуват тях в момента. Много е специфично. Например на какво са се смели и се смеят руските народи - те си имат Иванушка Дурачок, турците си имат Настрадин Ходжа, ние си имаме Хитър Петър. Всеки народ си има не по един, а по няколко такива персонажи - събирателни образи на дадения народ.<br /> <br /> <strong>- Занимавахте се с кино за известно време. Какво ви даде то? </strong> <br /> - Ако ме питате какво ми дава киното въобще, като на зрител - много. Възможността да се отдалеча от моето его, да се фокусирам в конкретна история и да я съпреживея, да преживея действия във време и пространство, което на сцената не е възможно. Ако филмът е качествен, той поражда някакви въпроси, на които търся отговори. Не гледам всичко обаче, което излиза. Синовете ми са тези, които знаят много за съвременното кино, и когато ходим заедно на кино, разчитам на техния избор. Ако ме питате обаче като актьор - нищо не ми даде българското кино. Имам предвид, че почти не са ме канили, а пък аз не държа на всяка цена да се покажа като &quot;храстче&quot;.<br /> <br /> <strong>- Как преминава днес делникът ви?</strong><br /> - В очакване на неделника. Шегувам се! В моята професия няма делник и празник. Обикновено на празниците имам участия. Работа - много пътувам, спорт - когато мога, играя тенис, плувам, ходя на кино, късно вечер съм в skype. Както казва един мой приятел: &quot;Вечер всички сме в square&quot;, тоест на мегдана. <br /> <br /> <strong>- Издадохте хумористичната книга &quot;Шкумбата се смее&quot;. На какво се смее днес Шкумбата?</strong><br /> - На много малко неща. Парадокс - в днешно време има толкова много материал за смях, но от друга страна, медиите всеки ден ни заливат с толкова негативна информация, че убиват у нас всякакво желание за смях. Обикновено, когато пътувам и се срещам с нови хора, се зареждам някак си.<br /> <br /> <strong>- Какво дете бяхте?</strong><br /> - Любопитно дете. С много бели и щуротии. Както всяко любопитно дете и аз съм вършил неща, от които съм си патил. Като дете сръчках едно магаре в опит да установя пола му, но тази &quot;магария&quot; не ми се размина. Дълго време фъфлех след случая.<br /> <br /> <strong>- Има ли нещо в живота ви, което бихте поправили?</strong><br /> - Не. Както каза в своя реч покойният Стив Джобс - човек може да свърже само точките от миналото. Грешките, който съм допускал, са били мои учители и са ме насочвали в правилна посока. Не бих променил това, дори и да можех.<br /> <br /> <strong>- Кой и какво е най-важно за вас днес?</strong><br /> - Каквото е било винаги - семейството и работата ми. Тези неща не се променят с времето.<br /> <br /> <em><strong>Цветелина ТЕРЗИЕВА, в. &quot;Стандарт&quot;</strong></em>