„Време е да признаем жестоката истина - баща ми си отива! Това е истината, за огромно съжаление. Не ми е лесно да казвам това, нито да го чувствам, но това е положението” – това разтърсващо признание направи през март миналата година пред "ШОУ" синът на Ева и Гого - Димитър.
<em>И продължи с изповедта: &quot;Не бих искал да ви лъжа. Не вярвам в чудеса. За голямо съжаление. Има някои неща, които просто трябва да бъдат разбрани, колкото и да боли. Каквото и страдание да причиняват. Такава истина винаги боли много&hellip; В началото никой не искаше да повярва на тази диагноза. Мислехме, че има грешка или искахме по-скоро да вярваме, че е така. Защото тази болест е изключително рядка. И шансът човек да се разболее от нея наистина е много малък... А последиците от тази болест са толкова бързи, че не ти остава време да разсъждаваш&hellip; Ситуацията е ужасна. Боли много. Боли, защото е необратимо&hellip; <br /> <br /> И най-гадното от всичко в тази болест е, че мозъкът не се засяга. Баща ми осъзнава всичко, което се случва. Неговият ум не е замъглен по никакъв начин. И това е най-бруталното нещо! Да съзнаваш абсолютно всичко, да искаш, да знаеш, да имаш реалната преценка... всичко. Това е нещо жестоко! В това има толкова много мъка! Невероятно много! Нямам думи!...&quot;, изплака тогава синът на Гого. <br /> <br /> Днес болката на Митко е същата. Но не и думите. Сега те просто не достигат. И се давят в сълзи&hellip; <br /> </em><br /> <strong>- Много съжалявам за Гого&hellip; </strong><br /> - Тежко е&hellip; Боляло е много и преди този момент, но сега боли още повече.<br /> <br /> <strong>- Споделяли сте ми, че онова, което не ви е давало покой през тези последни години, е фактът, че баща ви отлично е разбирал, усещал и знаел какво му е. Като негов син не сте могли да се примирите с подобна мъчителна ситуация..</strong><br /> - Да, така е. Бяхме безсилни, за съжаление. И до последния момент баща ми си беше в абсолютно съзнание. И разбираше абсолютно всичко. Знаеше какво става (въздъхва &ndash; б.а.). <br /> <br /> <strong>- И безсилието да промениш поне степента на болката, ако не можеш да отнемеш цялата болка&hellip;</strong><br /> - Така е&hellip; За съжаление. Когато ти правят операция без упойка, боли много. А при него беше много по-лошо от операция без упойка&hellip;<br /> <br /> <strong>- Баща ви е издъхнал вкъщи, при семейството си&hellip;</strong><br /> - Да, беше вкъщи. Не е влизал в болница. Хората направиха, каквото можаха. Когато се обадих сутринта, те дойдоха със сирени, но вече беше късно. Но късно не защото линейката закъсня, напротив - те дойдоха точно, когато трябваше да дойдат - просто никой нищо не можеше да направи&hellip;<br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Минахме през много неща&hellip;</strong></span><br /> <strong><br /> - Вие наистина направихте всичко по силите си &ndash; с пътуванията, с различните лекарства, опити да му помогнете&hellip;</strong><br /> - Човек трябва да направи, каквото трябва, пък да става, каквото ще. Ние не знаехме дали пътуванията ще му помогнат, но се уповавахме на тази мисъл. По-добре да направиш нещо, отколкото да седиш със скръстени ръце. Защото след това със сигурност ще съжаляваш, че не си го направил. Какво се е случило, какво е могло да се случи - с всичко това разполага Господ. Но хората, които го обичаха, сега са с чиста съвест, че нещо са направили. Направихме и невъзможното, оттам-нататък нещата не зависят от нас. И искам сега, чрез вас, да благодаря на всички, които помогнаха на баща ми, които са направили нещо за него. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Той го оцени!</strong></span><br /> <br /> Цялата тази любов, всичките тези хора, които му показваха, че го обичат през тези последни години, много го съживи. Може би и заради това той толкова дълго време се бори. Непосилна борба!&hellip; Вярвам, че всичко това, което се случи, му даде сили, за да бъде с нас до днес&hellip; За жалост, всички хубави приказки имат своя край&hellip;<br /> <br /> <strong>- Гого е усещал, разбирал и съхранил тази любов в себе си, но си мисля, че любовта, която му е давала най-много сила, е била тази на малката му внучка Ева. Права ли съм? И къде е дъщеря ви сега?</strong><br /> - Това е истина, така е. Ева е при майка си, която съм сигурен, че прави абсолютно всичко възможно за нея. Чухме се с майка й и, доколкото разбрах Ева е научила, говорили са с нея. Приема нещата като дете. Не знам точно по какъв начин ще се почувства, когато го види, но ще се постараем да е възможно най-леко, доколкото това изобщо е възможно (интервюто е взето ден преди погребението на Гого &ndash; бел. ред.)&hellip; Ева и майка й сега са в Поморие. И мисля, че ще е шок за нея да види дядо си точно в момента в това положение. Ева много го обичаше. Постоянно се качваше по стола му, постоянно беше край него, оправяше му краката. Имаше особена връзка с дядо си. Изчакваме&hellip; Искаме детето да приеме ситуацията максимално поносимо. Майка й е обяснила по детски какво се е случило. Но самият факт, че Ева в един момент трябва да види дядо си в ковчег&hellip; трудно е. Не знам вече!... Знаете ли какво съм й обяснил за дядо й&hellip; Че той си е порязал пръстчето и е на Сатурн в момента. Така си го обяснява тя.<br /> <br /> <strong>- Не смея да попитам как е майка ви Ева? Тя наистина направи чудеса за Гого!</strong><br /> - Тя наистина направи чудеса! Трудно ми е да кажа как се чувства сега, просто не ми се и мисли... Да се държиш психически, е най-трудното нещо.<br /> <br /> <strong>- Кой е най-ценният съвет, който пазите от баща си? На какво ви научи той?</strong><br /> - Ами&hellip; на какво&hellip; (замисля се). Не мога да отговоря на този въпрос. Много ми е трудно. Винаги се е опитвал да ме научи на смиреност. На толерантност и на разбиране към хората. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Само че аз не съм баща ми!</strong></span><br /> <br /> Баща ми винаги се е отнасял с голяма любов към хората, винаги се е съобразявал с тях. Аз не се съобразявам с хората. Това е... Аз не мога да го направя. Но се възхищавам на неговата търпеливост. На това, което е.<br /> <br /> <strong>- Колко вярващ беше баща ви?</strong><br /> - Той не беше безверник, но не е бил и прекалено вярващ. Беше премерен човек. С една дума &ndash; беше добър човек! Казват, че не е нужно да бъдеш вярващ, за да те приеме Бог при себе си. Нужно е да бъдеш добър, а баща ми вярваше в доброто. <br /> <br /> <strong>- Неговата музика всъщност остава вечна и това е може би най-великото в случая &ndash; че човекът може и физически да го няма, но неговият глас, музиката му, винаги могат да бъдат чути!</strong><br /> - Това ще е страхотна почит към душата му. Велико е, да! Но има и нещо друго &ndash; че хората са различни. Тези, които са отстрани, може и да могат да се задоволят с неговия глас. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Ние не можем&hellip; </strong></span><br /> <br /> Той заслужава любовта на всичките тези хора, заслужава да бъде обичан, защото е давал страшно много&hellip;<br /> Няма как да знаем обаче, какво е усетил накрая - дали повече болка, дали повече любов.. Надяваме се пак да е любовта. Надеждата е тази, която винаги остава.<br /> <br /> <strong>- Какво бихте искали да кажете още за баща си на хората, които го обичат?</strong><br /> - Искам просто да го запазят в сърцата си такъв, какъвто е. А на тези, които тепърва ще научат за него &ndash; да го приемат в сърцата си такъв, какъвто винаги е бил. Той ще бъде щастлив от това!<br /> <strong><br /> - Бургаските вечери стават вече тъжни&hellip;</strong><br /> - Бургаските вечери май винаги са били тъжни, но във всяка тъга трябва да можем да видим и някакъв блясък. Може би в това е цялата красота.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <a target="_blank" href="https://www.blitz.bg/news/article/244233"><span style="color: rgb(128, 0, 0);">ОЩЕ ЖИТЕЙСКИ ИСТОРИИ - ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА В. &quot;ШОУ&quot;!</span></a> </strong><br />