Стефан Софиянски: Бойко и хората му задълбочават кризата

София, България 18 Апр. 2010, 21:48 806 прочита 0 коментара

"По време на криза, по-добре да си караш старата таратайка", казва Софиянски. Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Има 10 милиарда евро от европейските фондове, но правителството не може да ги развърти.

Стефан Софиянски е рекордьор по престой на най-висшия кметски престол в страната - 9 години и 59 дни. Бил е и премиер на България. Печелеше изборите срещу когото и да било с рекордни рейтинги и лекота, на които може да завижда и самият Бойко Борисов. Иван Костов обаче му лепна лекето “усмихнатият крадец”, от което не може да се отърве и до днес, въпреки че бе оправдан по всички дела, които му бяха повдигнати. Репортер на &bdquo;ШОУ” потърси Софиянски за коментар на действията на новото правителство и голямата криза, която връхлита страната ни. - Г-н Софиянски, вие сте единственият бивш премиер, който е управлявал България в ситуация, наподобяваща сегашната. Как мислите, кой е решавал по-сложни проблеми – служебният министър-председател през 1997 г. Стефан Софиянски или днешният шеф на държавата Бойко Борисов? - Безспорно днешната ситуация крие по-малко рискове. Тогава България не беше в ЕС. Разликата е очевидна. Виждате, че западноевропейските страни подготвят пакет от мерки за Гърция. И, ако не дай Боже, кризата у нас се задълбочи, ще дойдат да ни спасяват. Другото е, че при нас инфлацията беше над 240 процента - на прага на “цунамито” хиперинфлация. Слава Богу, овладяхме положението. Сега поне имаме стабилни инфлационни темпове. - Днес Бойко Борисов решава не известни, а огромни проблеми, наследени или не. Засега само сянката на ЕС е зад гърба му. - Мога да кажа категорично, че правителството бездейства. Че тези мерки, които се предприемат, са повече прах в очите и шум, отколкото действия с реален ефект. Не са необходими 60 мерки, а ясна политика за излизане от кризата. Такава политика за съжаление вече 8-9 месеца няма. И това задълбочава кризата. Основните икономически показатели на България силно се влошават. И точно това ме притеснява. Не отричам успехите в сферата на борбата с организираната престъпност, но ако имаше такава ясна стратегия и в областта на икономиката, може би щяхме да имаме и резултати. - А не е ли по-добре най-напред да озаптим големите апаши, което вероятно би довело до по-голям ефект в аванс, защото няма да има кой да краде държавата на едро? - Ако говорите за приоритет на правителството, за мен това е икономиката. Всъщност е нелепо да се говори за приоритети, защото едното не пречи на другото. За всеки от тях си има съответните министри. - Ами има си. Министър Дянков каза, че до края на годината ще излезем от кризата, но вие май не му вярвате? И не го ли обиждате с изявлението: “На финансовия министър трябва да се обясни, че в България няма финансова, а икономическа криза”. Всъщност може ли на общодостъпен български език да обясните що за криза ни души и как ще се измъкнем от нея, щом ви е толкова ясно? - Нека бъдем ясни. Кризата е в намаляването на потреблението, намаляване и на производството. Хората купуват по-малко, потребяват по-малко, икономиката произвежда по-малко. Това го усеща всяко семейство в ежедневните си харчове. Планирал е да прекара почивката си на ски, но си остава у дома. Планира да си купи кола, независимо нова или втора употреба, но вижда, че сметките му не излизат и си казва, по-добре да си карам старата таратайка, по-добре да си гледам стария телевизор, сега не му е времето за нови… Трябва да помогнеш на хората да потребяват повече. Когато купуваш повече, ще трябват повече хора, които да го произведат. Това първо. Второ, стимулираш потреблението, което минава през запазването и дори увеличаването на доходите. - Ама нали няма пари, как ще увеличава доходите правителството? - Твърдението, че няма пари, ми звучи малко лековато. Парите никога не стигат. Въпросът е в начина, по който ги харчиш, и начина, по който работиш с обществените пари, защото държавата работи с моите, твоите, нашите пари, с приходите от нашите данъци. Ако вие си получавате заплатата, отивате, плащате си преките данъци, плащате крайното ДДС като потребител и това е една част от парите, с които работи държавата. - Да, но сключените и необезпечени финансово сделки от предишното управление никнат всеки ден като гъби след дъжд, т.е. сегашното правителство, освен да се грижи за благоденствието на народа, се чуди как да оправя стари вересии? - Аз не знам колко необезпечени сделки са сключени, но помня какво каза Бойко Борисов в края на миналата година. Той каза – аз балансирах бюджета, което означава, че няма такива дългове. Сега какво излиза? Или за 8 месеца ти си управлявал толкова слабо, че не си разбрал, че има такива договори, или си разбрал, но ги вадиш сега за оправдание. Не може, разберете - бил съм на тоя пост – не може един министър на осмия месец да открива такива договори. Как така си балансирал бюджета, като си имал тия задължения? Значи или не си балансирал бюджета, или не си знаел за тия задължения толкова месеци... Значи и в двата случая си работил лошо. - А не може ли да заменим квалификацията “лошо” с понятието “безхаберно”, заради липсата на управленчески опит? - Не. Строителният министър Росен Плевнелиев например е млад човек, никога не е помирисал висша държавна администрация, но вече е един изключително стойностен министър. И е ценна находка на Бойко Борисов, защото строителството е сферата, която може да отлепи България от дъното и да се тръгне нагоре. Щом свършихме парите за “неизвестни” сделки, за такива, които не са разплатени навреме, тогава да видим има ли откъде да вземем. Има, разбира се. Трябва само да се наведем, за да ги вземем. Това са 7 милиарда европейски фондове, които с допълнителните стават близо 10 млрд. евро. На разположение на България. Но това навеждане е изключително бавно и тромаво и отново говори за управленска немощ. И какво? Критикувахме 4 години Станишев, че не можа да усвои тези средства, а сегашното правителство дойде с декларацията, че ще ги усвоява. Девети месец програмите не работят, средствата не се усвояват и непрекъснато се намират причини. Защо дадох пример с ведомството на Росен Плевнелиев? Защото там има много пари. Едно бурно, бързо, масово строителство на магистрали и т.н. ще доведе до ангажиране на много работна ръка, до усвояване на европейските пари. Сега за оправдание служат лошо сключени договори, недовършени процедури преди всичко, но ти за какво си министър? Нали си свалил предишните, защото са работили лошо, а ти `що не работиш добре? Вече 8-9 месеца работиш. Ние като временно правителство през 1997 г. работихме 99 дни и успяхме да свършим добри неща. За това ви давам и примера с Росен Плевнелиев. Това момче се сблъска с по-големи проблеми от всички останали министри, но работи изключително сериозно и даде пример за далновидно мислене какво се прави в такива случаи. - Вие изобщо осъзнавахте ли какво се случва през януари 1997 г.? Искреният ви отговор е важен за историята. - Откровеният ми отговор е, че нямах представа какво се случва… Парадоксът е, че 10 януари би трябвало да е един от най-щастливите ми дни. Просто бях напомпан от щастие, защото към този ден завършихме сметището в Суходол и този ден беше предвиден за откриването му. В интерес на истината в 7,30 ч. сутринта, когато излизах от дома си, ми се обади вътрешният министър Николай Добрев и ме предупреди, че ще става нещо много страшно пред парламента. - Той откъде знаеше какво ще става пред парламента? - Не знам. Аз му казах, че отивам на сметището, където трябва да го свършат и да го открият. Помолих заместникът ми Краус веднага да ми се обади. Той се свърза със заместниците на Добрев и аз бях непрекъснато в течение на това, което се случва. Тези контакти координираха действията им, доколкото беше възможно да овладеят положението, докато не се обадиха и казаха – идвай, защото става страшно. Това беше към 11 часа. Но в предварителни разговори и някакви договорки не съм участвал и не смятам, че е имало сценарий. - Може да не сте участвали в договорки, но няма как да не сте чули за преговорите в ресторанта на братя “Джанкови” на Витоша между Иван Костов и Николай Добрев за някои условия около сдаването на властта? - Чувал съм, разбира се, но все още не вярвам. Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ