Стоян Груйчев: Има документ, че е искано съгласието на ДС за изпращането на Максим в Москва

<em>През 2011 г. е избран за зам.-председател на Съюза на репресираните. Автор на книгите &ldquo;Свещеномъченици &ndash; жертви на комунизма в България&rdquo; и &ldquo;Антихристът: из тайните на Светия синод&rdquo;. <br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Г-н Груйчев, вие сте автор на първата книга у нас, повдигаща въпроса за нелегитимността на избора на тогавашния Ловчански митрополит Максим за български патриарх през 1971 г. Доказахте го и документално. Откъде обаче и как се сдобихте с тези документи? И не бяха ли засекретени?<br /> </strong>- Тези документи ми бяха предоставени от хора, които са участвали в отварянето им в Синодалната палата. Това е времето на т.нар. начало на разкола в Българската православна църква /БПЦ/. Тогава е била създадена комисия от обществено ангажирани лица и духовници, които да проверят де факто как е станал този избор. Защото вече беше станало известно <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>решението на политбюро на ЦК на БКП за патриарх да бъде &ldquo;избран&rdquo; Ловчанският митрополит Максим. <br /> </strong></span><br /> И действително - когато отварят документите, се установяват няколко фрапиращи неща. Първото е, че не е бил провеждан църковно-народен събор за избор на патриарх &ndash; така, както повелява уставът на БПЦ. Делегатите за т.нар. избирателен патриаршески събор от 1971 г. са били част от останалите живи участници в Църковно-народния събор, избрал патриарх Кирил през 1953 г. Голяма част от тях обаче са били починали. На тяхно място са били определени чиновници от синодалната палата, лица, посочени от съответните епархии, съгласувано, разбира се, с партийните комитети. И така всъщност изборът на Максим за патриарх се извършва от един нелегитимен църковно-народен събор &ndash; нелегитимен от гледна точка на устава на БПЦ. <br /> <br /> Второто, което се установява, е, че всички бюлетини, които са пуснати Ловчанският митрополит Максим да бъде избран за патриарх, са писани с два почерка. По-голямата част са били написани предварително от един човек, а по-малката &ndash; от друг. Което означава, че дори и при този състав, който е бил определен, е съществувало опасението, че хората могат да предпочетат някой от другите кандидати. И за да бъдат сигурни, че това няма да се случи, просто <br /> <br /> <strong><span style="color: #800000">предварително са написали бюлетините, <br /> <br /> </span></strong>раздали са ги на делегатите, не на всички, разбира се, и те са гласували. <br /> <br /> <strong>- &ldquo;С единодушие&rdquo;, такава беше формулата по онова време. Но все пак не пълно, защото, доколкото съм чувала и чела, трима от митрополитите са били против, или по-точно двама, а единият е пуснал бяла бюлетина. Кои са били тези висши архиереи, отказали да &ldquo;пеят в общия хор&rdquo;?<br /> </strong>- Не се знае кои са, твърди се, че всичко е било анонимно, но се предполага, че са били някои от владиците, които са присъствали. Защото е имало несъгласни с избора на Максим. Има протоколи, от които става ясно, че един от тях е Пимен. Другият е Паисий, а третият е, мисля, Софроний. Те са възразили срещу този начин на избиране, тоест &ndash; на определяне на делегатите за църковно-народния събор, с аргумента, че това противоречи на устава на църквата и ще създаде по-нататък проблеми по отношение легитимността на патриарха. Това отворено писмо е било дадено и в Дирекцията по вероизповеданията. Директорът й докладва в политбюро, като дава препоръка, че няма нищо страшно. Резолюцията на Тодор Живков е: &ldquo;Да се изпълни предложението&rdquo;.<br /> <br /> И третото, което всъщност от процедурна гледна точка не е нормално, е самата процедура по избора да се ръководи от един от претендентите &ndash; тоест от Максим. Той по това време е бил временно изпълняващ длъжността председател на Светия синод. Номинално председател на Синода е патриархът, но Кирил е починал, затова Максим е бил избран да изпълнява тази длъжност до провеждането на избора за нов патриарх. Всъщност единият от кандидатите сам провежда процедурата и, естествено, го избират. Това са нещата, които от чисто юридическа, правна точка дават напълно основанието да твърдим, че изборът е нелегитимен. <br /> <strong><br /> - Кое е наложило голямата бързина, с която се осъществява изборът на Максим за глава на БПЦ? Минали са едва няколко месеца от смъртта на патриарх Кирил, спокойно е можело да се свика църковно-народен събор. Тоест не е имало такива форсмажорни обстоятелства, налагащи използването на &ldquo;патерицата&rdquo; на синодалната наредба.<br /> </strong>- Можело е. Дори задължително според устава е, когато ще се свиква църковно-народен събор, да се иска разрешението на правителството. <br /> <br /> <strong>- Това е положение, възникнало след 9 септември 1944 г.?<br /> </strong>- Да, след 9 септември. Защото самият устав на БПЦ е бил разработен и написан в Светия синод и внесен за съгласуване и утвърждаване от правителството. Там намират, че не отговаря на техните виждания. Правят някаква съвместна комисия, която работи няколко месеца, но не стигат до споразумение, и тогава в Дирекцията по вероизповеданията и в ЦК на партията сяда група хора и измисля този устав. И на 30 декември 1953 г. го представят на Светия синод, утвърден от правителството. Този устав дори не е приет от Светия синод.<br /> <br /> <strong>- Просто е наложен!<br /> </strong>- Точно така. И в него е написано това изискване &ndash; че всяко свикване на църковно-народен събор задължително трябва да получи разрешение от правителството. А в случая с избора на Максим такова искане не е било отправено. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Правителството казва кой ще бъде кандидатът. <br /> <br /> </strong></span>Оттук нататък трябва да се следва уставът, който при това е написан от властта. Но това не се прави. Вероятно Максим се е страхувал, че при едни избори за църковно-народен събор ще бъдат избрани хора, които ще посочат по-подходящ кандидат &ndash; може би Паисий, който се е ползвал с много голям авторитет. Той е бил много известен, бил е един от кандидатите за патриарх заедно с Кирил, така че вероятността да бъде избран някой друг е била много голяма. И този страх е наложил да се премине към т.нар. синодална наредба. <br /> <br /> Това са основанията да се твърди, че изборът на патриарх Максим е нелегитимен, неканоничен и че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>той всъщност не е патриарх. <br /> </strong></span><br /> Оттук нататък следва още една много голяма грешка, която допуска Максим. Когато е бил избран, е трябвало да бъде отправено искане за регистрацията му като патриарх в Дирекцията по вероизповеданията. И съответно да бъде направено искане за регистриране на Светия синод. Такова искане не е направено. И такава регистрация не е извършена. <br /> <br /> <strong>- От което следва, че и Максим, и Синодът се извън правното пространство?!<br /> </strong>- Абсолютно! <br /> <br /> <strong>- В едно от изданията на предаването &ldquo;Вяра и общество&rdquo; по БНТ неговият водещ Горан Благоев се позова на документ, в който се съдържат намеци за евентуално агентурно минало и на патриарх Максим. Смятате ли, че той е бил т.нар. доверено лице на ДС, което, подчертавам, е била позиция с различен статут от този на &ldquo;обикновените&rdquo; сътрудници?<br /> </strong>- Горан Благев показа този документ и каза: &ldquo;сътрудници на ДС, единият от които е бил епископ, а сега е член на Светия синод&rdquo;. Имената бяха зачертани плътно с черно, защото всички имена от документите на ДС, които се предоставят за публично ползване, се зачертават. Това е практика заради Закона по досиетата. <br /> <br /> Последващият коментар на Горан Благоев беше, че единственият член на Светия синод, който по това време е бил епископ, е Максим &ndash; от гледна точка на възрастта...<br /> <br /> Аз на два пъти работих в архива на Министерство на външните работи, в архива на Дирекцията на вероизповеданията, която е била към него, прегледал съм десетки хиляди страници - практически целия архив. И тогава попитахме човека, който отговаряше за архива, дали това е целият масив от документи. И той каза: &ldquo;Не, освен този архив има и един секретен&rdquo;. &ldquo;Не можем ли да получим достъп до него?&rdquo; Отговорът беше: &ldquo;Не!&rdquo;...Трябва да се знае какъв е към днешна дата статутът на този архив. <br /> <br /> <strong>- Премълчават ли се според вас имената на висши духовници, които са били не просто &ldquo;сътрудници на ДС&rdquo;, а кадрови служители? Засега само Средно- и Западноевропейският митрополит Симеон бе осветен като щатен агент на бившите тайни служби. <br /> </strong>- Паисий Старозагорски също е бил кадрови служител на ДС. Когато беше народен представител, за него излязоха документи, че е бил офицер от Държавна сигурност. <br /> <br /> <strong>- И така, ако обобщим онова, което сте написал в книгата си, а и казахте дотук за патриарх Максим - той е бил &ldquo;човекът на властта&rdquo; в БПЦ. Освен решението на политбюро за избора му намерихте ли други документи, доказващи този му статут? <br /> </strong>- Да. Максим е може би първият или вторият официален представител на БПЦ в Москва. Веднага след 9 септември се постига едно споразумение между Българската православна църква и Руската православна църква да имат свои представителства.<br /> <br /> <strong>- Така наречените &ldquo;подвория&rdquo;...<br /> </strong>- Точно така. Намерих в архива на Дирекцията по вероизповеданията документи, свързани с изпращането на Максим в Москва като ръководител на подворието. Единственият документ, в който има, така да се каже, запазена следа към Държавна сигурност, другите всички са изчистени, беше едно писмо от директора на вероизповеданията до ДС, в което се казва, че <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> има предложение Максим да бъде изпратен като престоятел на подворието на Москва <br /> </strong></span><br /> и се иска мнението на ДС. Отговорът не беше запазен. Нямаше го там. От самия факт, че той е изпратен, можем да предположим какъв е бил отговорът... А по това време вече е ясна директивата, че ще се върви не толкова с репресии, колкото с подмяната на висшите духовници в БПЦ и на свещениците, доверени лица на властта. Записано е, че тяхното издигане ще се поощрява. Не може да се очаква точно в Москва да бъде изпратен човек, който да не е доверено лице на партията. Абсолютно е невъзможно! <br /> <strong><br /> Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА, в. &quot;ШОУ&quot;<br /> </strong>