Стоянка Мутафова: Тичам при Калоянчев за валериан

<em>Неостаряващата фурия има 3 брака. През 1946 г. се жени за чешкия режисьор Роберт Роснер. Вторият й съпруг е журналистът Леонид Грубешлиев, от когото е и единствената й дъщеря Мария Грубешлиева-Муки. Третият й съпруг е актьорът Нейчо Попов, за когото казва, че е любовта на живота й. <br /> <br /> Тези дни медиите гръмнаха, че Госпожа стихийно бедствие е припаднала по време на представление в Пловдив и е била транспортирана в софийска болница. Репортер на &ldquo;ШОУ&rdquo; се свърза с нея, за да научи как е. <br /> <br /> </em><hr /> <strong>- Г-жо Мутафова, миналата седмица се появи информация, че ви е станало лошо по време на представлението &quot;Палавите вдовици&quot; в Пловдив. Че сте преживяла истински ужас, пребледняла сте и едва сте успяла да си изговорите репликите си. Вярно ли е това? И как сте сега?<br /> </strong>- Благодаря ви, че ме търсите лично, защото за някои май е по-лесно направо да пишат глупости. Не е вярно, разбира се! Да чукам на дърво, нито ми е станало лошо, нито нищо. Нищо ми няма. Добре съм. Нито съм припадала, нито ми е ставало лошо. Четох и аз нещо такова за себе си, но това са глупости. Никой дори не ми се обади да провери, да попита дали изобщо това е вярно. Освен вас. <br /> <strong><br /> - Но има ваши цитати в статията, която обиколи набързо интернет пространството... <br /> </strong>- Мои цитати ли?! Как така? Какви цитати? <br /> <br /> <strong>- Твърдят, че сте казала следното: &quot;Стана ми много лошо. Веднага ме откараха в София, но успяхме да си довършим спектакъла. Възстанових се вече. През целия месец юни не съм мърдала от вилата, но трябва да се работи, не може иначе. На тези години, ако заседна на едно място, ще атрофирам&quot;. Това е цитатът от статията, а сега искам да чуя вашите реални думи?<br /> </strong>- (Смее се) Така се работи!.. Моите реални думи са, че това са пълни глупости! Всичко е една измислица. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Аз не съм спирала да работя, но не ми е ставало лошо <br /> </strong></span><br /> Да, пазя се от жегите, както правят мисля и всички други хора. И не ми стана ясно само как така не съм успяла да си довърша репликите, при положение че си тръгнах след края на спектакъла? Аз пък това прочетох. Че не съм успяла да си кажа нещата. Как може такова нещо? <br /> <br /> <strong>- <a target="_blank" href="https://www.blitz.bg/news/article/144715">Знаете ли, миналата седмица говорих със съпругата на Георги Калоянчев &ndash; Валя, по същия повод. </a>Бяха написали, че температурните рекорди са се отразили на здравето на Калата, че е припаднал и са викали &quot;Бърза помощ&quot; в къщата му в Банкя. Оказа се, че не е вярно, но по-страшното е, че започва да се превръща в тенденция злоупотребата със здравето на хората!<br /> </strong>- Да, да, разбрах за това. Ами ето, виждате, че всичко това не отговаря на истината. И за жалост някои правят търговия със здравето на хората. Как да го коментирам? И на него нищо не му се е случвало, слава Богу. Не е припадал човекът. Ние сме приятели от толкова много години, че аз първа щях да знам, ако му има нещо. По-често се чуваме, отколкото виждаме, защото в тези ужасни жеги, ако има такава възможност, е добре човек да стои далеч от слънчевите лъчи, у дома. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Калоянчев е голяма работа <br /> </strong></span><br /> голям актьор и голям мой приятел.<br /> <strong><br /> - Помните ли първата си среща с него? <br /> </strong>- Разбира се. Познаваме се още от Народния театър. Там сме играли общо 7 години, преди да се появи Сатирата. После отидохме там, защото и двамата винаги сме мечтали да играем в сатиричен театър. Колоритни ситуации между нас - колкото искате! Все нещо хумористично ще се случи. Иначе живеем през няколко етажа един от друг. Аз съм на втория, а той - на четвъртия етаж. И винаги, когато ми стане лошо, отивам при него и при съпругата му, да искам валериан (смее се). Има една случка, която обичаме да си припомняме и двамата. Навремето на служебния вход на Народния театър се случва. Аз се разплаквам, а той идва при мен и ми казва: &quot;Ще дойде и нашето време, ще пробием, не се притеснявай&quot;. Имахме роли, даваха ни, но искахме още. И в този момент аз нещо съм била обидена, за да реагирам по този начин. Калоянчев се изрази като истински пророк и нещата наистина се случиха по този начин, както ги бе описал. <br /> <br /> <strong>- Сега разбрах, че ви предстои турне заедно с Кичка Бодурова?<br /> </strong>- Точно така. Това е концерт на Кичка. Тя ми се обади, покани ме, аз се съгласих с най-голямо удоволствие. С нея сме приятелки от много години. Кичка започваше кариерата си по времето, когато сме пътували заедно напред-назад. Имам хубави спомени с нея. Играехме много табла и тя винаги ме биеше (смее се).<br /> <br /> <strong>- На вас май наистина още много ви се играе? Сякаш не са ви достатъчни всичките тези години на сцената! <br /> </strong>- О, играе ми се много, разбира се. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Няма да седя вкъщи, я! Ще играя! <br /> </strong></span><br /> Е, няма тепърва да си развивам кариерата, защото няма време, но ще продължа да бъда на сцената. Да ви кажа, за мен няма значение колко още ще продължи всичко това, колко ще трае. По-важно е да съм на сцената, докато мога. Там се чувствам истински пълноценна, истински щастлива. И нищо не ми липсва. Имам всичко. Когато излизам на сцената, получавам особена сила, каквато в живота няма откъде от друго място да взема. Въпреки многото години аз съм си все така буйна, годините не могат да ме укротят. Любопитна съм и се интересувам от много неща. Не се чувствам старица, нищо че изглеждам така.<br /> <strong><br /> - А извън сцената какво се случва? <br /> </strong>- Извън сцената обичам да бъда сама. Не обичам компаниите, не си падам много-много по събиранията. Аз съм от млада такава. Имам си свой живот, свой свят, свои мисли, и ми е добре с тях. Понякога дори имам чувството, че съм в някакъв паралелен свят. Живея в него и се чувствам спокойна. Всяка празнина ми е запълнена. Може би малко ми липсва и младостта. Когато човек остарее, тогава започва да я цени истински.<br /> <br /> <strong>- Нищо ли не ви липсва? Съвсем никой?<br /> </strong>- Не, абсолютно! Самата аз съм достатъчно заредена, за да ми липсва още нещо. Но иначе, що се отнася до хората, разбира се, че има такива, които постоянно ми липсват. Например, въпреки че дъщеря ми е постоянно до мен, ми липсва в моментите, когато е някъде и върши някаква работа. Тя е всичко за мен. Муки е всичко за мен! И винаги е била много хубава, красавица, за разлика от мен (смее се). Липсват ми много и майка ми, баща ми, брат ми, моето семейство. Родителите ми бяха изключително интересни хора. Не бяха банални. Липсва ми и мъжът ми. Майка ми почина на 97 години и помня, че накрая беше останала само с една приятелка. <br /> <br /> <strong>- Знам, че много ви липсва и голямата актриса Невена Коканова?<br /> </strong>- О-о-о, да! Много ми липсва Невенчето. Четете ми мислите сякаш! Никой не я познаваше така, както аз. Невена беше много интересен човек, с голямо чувство за хумор. Хората я приемаха сякаш с това, което припознаваха в нея като игра на сцената. А тя е... тя беше много по-различна. Многостранна. Беше много духовен човек. Естествено надарена с култура. Различна от обикновения човек. Невена рисуваше също така много хубаво. Нещо, което хората не знаят за нея. Помня, че с нея като се събирахме, падаше голям смях. С часове сме се смели. И въпреки че между нас имаше голяма възрастова разлика, мислехме, гледахме на живота по един и същи начин. Един ден дори й казах: &quot;Невено, ами аз мога да ти бъда майка, каква е тази дружба между нас? Ние сме като че ли в един ден родени!&quot; А тя отвръща: &quot;Ами една и съща кръвна група сме, затова&quot;.<br /> <br /> <strong>- На 10 януари 1944 г. е имало зловеща бомбардировка, която унищожава дома на вашите родители изцяло...<br /> - Да. Домът </strong>ни бе унищожен, но това са материални неща. Не се връщам назад. Защото това, което имам и нося в душата си, никой не може да го унищожи.<br /> <br /> <strong>- А какво не искате да забравите никога?<br /> </strong>- Не искам да забравя хубавите моменти. Първата и последната си любов. Говоря за мъжа ми Нейчо Попов. А иначе двама души са пред очите ми непрекъснато. Най-вече Нейчо. Двамата с Георги Калоянчев бяха много добри приятели. Може да се каже даже, че не можеха един без друг. На погребението на Нейчо Калоянчев беше съсипан, но направи нещо много романтично. Изведнъж се разплака и каза: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&quot;Моля ви се, моля ви се, искам едно местенце тук да имам, до него <br /> </strong></span><br /> Един ден ме сложете до него&rdquo;. Такава любов... (просълзява се). Този момент няма да го забравя никога. Аз винаги съм обичала много силно. И любовите ми са били винаги много силни. Без да бъда флиртаджийка, но лесно хлътвах. Ухажваха ме много мъжете.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> </strong>