Човек от семейството на Николай Добрев работеше за Милошевич, твърди Сотир Наумов в ексклузивно интервю за в. “Шоу”. Той бе един от най-успешните агенти на ДС, който работи по линия на цяла Европа и главно на югоембаргото. Изявява се като журналист под прикритие в БНР. Разказваше, че е част от международно тайно братство, което притежава архивите на легендарния полицай Гешев. В. “Шоу” видя част от тях и ще направи всичко възможно да публикува истината за героите на нашето време.
Сотир Наумов почина при мистериозни обстоятелства - той умрял час преди поредна среща с репортер на &ldquo;Шоу&rdquo;, докато правел кафе в кухнята си и преглеждал интервюто, направено по-рано. Вместо до кафеварката, бил намерен по пижама на долните стълби, етаж по-долу. Дали вратът му е бил счупен и как точно е издъхнал, никой не каза, защото роднините му се страхуваха да раздухват случая. Доколкото знаем, е имало и заплахи. Затова публикуваме текста... посмъртно.<br /> <br /> <b>- Кой сте вие всъщност, г-н Наумов?</b><br /> <br /> - За пръв път ви казвам - Агент Раденко. Това е само едно от имената ми. Изпълнявах специфични задачи по време на югоембаргото. Следих паричните потоци на някои от бившите диктатори като Саддам Хюсеин. Работих по линията на европейското разузнаване по времето на Тодор Живов.<br /> <br /> <b>- Имате свое мнение за убийството на Илия Павлов? И то много се различава от другите.</b><br /> <br /> - На 7 март 2003 г. не български, а сръбски куршум покоси това момче Илия. Никой не разследва тази следа. Свързано е с югоембаргото. Никой нямаше интерес да разследва. <br /> <br /> <b>Илия Павлов тогава си направи парите. </b><br /> <br /> Покрай убийството му изплува името на Перо Опачич. Той е офицер от военното разузнаване на остатъчна Югославия. Баща му &ndash; ген. Опачич, бе ексшеф на Югославското военно разузнаване. Когато се запознах с него, шеф му беше ген. Йовица Попович - военен разузнавач. Опачич бе близък приятел на Тодор Живков. Чрез тях се уреждаха продажби на оръжия за трети страни. Наричаха ги необвързани. Тези двама генерали бяха двете ръце на Милошевич. Ползваха се с неограничено доверие, отговаряха за парите на партията му. Аз бях човекът, който доведе чаровния Перо у нас и го свърза с &ldquo;Мултигруп&rdquo;. Опачич се интересуваше от оръжие, петрол, взривове... Нюхаше в медодобивните мини &ldquo;Бор&rdquo;. Бяхме вече подписали югославското ембарго /в началото на 90-те/ и оставките идваха само неофициално, нелегално, от частни фирми.<br /> <br /> <b>- Каква беше задачата ви на агент?</b><br /> <br /> - Да наблюдавам дейността на сръбското разузнаване у нас и трафика на мутрите към Югославия. Беше ясно, че сръбската армия имаше сценарий у нас да се създаде етнически хаос и конкурентна война в ъндърграунда, за да може стоките ни безпрепятствено да минават в ембаргова Югославия.<br /> <br /> <b>- Как ги неутрализирахме?</b><br /> <br /> - Прехвърлихме в Сърбия един камион с взриватели и бикфордови фитили за мини. Но, гадост! Граничарите задържаха камиона и арестуваха шофьора. Тогава Опачич тръгна да се запознава с Илия Павлов. Ама не можа и го направи с неговия вицепрезидент. Няма да кажа кой е, защото може да ви гръмне, ако напишете името! Илия се стремеше &ldquo;Мултигруп&rdquo; да не бъде свързана с нечисти сделки. Но започнаха да го притискат, след като попадна в класация на списание на най-богатите хора в бившия соцлагер. Имам информация, че <br /> <br /> <b>Опачич му е искал 250 млн. долара за създаването на Балканска универсална банка в Скопие. </b><br /> <br /> За толкова пари се убива. Перо имаше на подчинение отряд снайперисти, които върлуваха и в България срещу жълти стотинки. Техен специалитет беше кука, която закачаха като стабилизатор на пушката. Стреляха с &ldquo;Хеклер&rdquo; и &ldquo;Кох&rdquo; право в сърцето. Изричаха любима фраза като заклинание: &ldquo;Любим те, срце&rdquo;.<br /> <br /> <b>- С горивата ли са свързани смъртите на много известни хора у нас?</b><br /> <br /> - Да, разбира се. Бях свидетел. Първият петролен товар от 6600 т нафта бе за Прахово с кораба &ldquo;Филяши&rdquo;. Пропускането бе тест. То доказа, че можем да контрабандираме без ексцесии и без да замесваме България като държава. Медиите обаче не замълчаха. А на Видинското пристанище имаше три хърватски влекача, които заради войната не могат да се приберат. Всъщност те вдигнаха шум. Оказа се, че са съобщили по радиостанциите навсякъде. Но контраразузнаването ни уби шума.<br /> <br /> <b>- Каква беше схемата?</b><br /> <br /> - Украински шлепове от пристанище &ldquo;Поти&rdquo; бяха тласкани от &ldquo;Филяши&rdquo; към &ldquo;Прахово&rdquo;. По документи товарите бяха за Видин, но на устието на р. Тимок тласкачът се сменяше със сръбски, а румънският се връщаше в Калафат. За маневрата бе изпратен най-мощният сръбски тласкач. Абе, нали сме балканци. Не мина без гаф. Един път румънският капитан трябваше да спре край с. Симеоново &ndash; преди Видин, да изчака и по тъмно да мине. Вместо това, той спря направо до Видин и глупакът доплава до митницата да оформи документите и да вземе някой лев и той. Пътувах с него като шеф на фирмата под прикритие. Наредих корабът да се върне в Сомовит. Имахме конвой и той се върна до с. Симеоново, където на тласкача се качи Сърджан Попович, синът на ген. Йовица Попович. Това е връзката с Илия и Перо. Перо и Сърджан работеха заедно в Кипър и Гърция, и даваха на Илия част от печалбата.<br /> <br /> <b>- Какво правеха там?</b><br /> <br /> - Управляваха авоари и имоти на Милошевич. По време на югоембаргото всички покупки на Югославия бяха обезпечавани от кипърски и гръцки банкови гаранции, но не стояха в техните банки, а в Риека, Хърватско &ndash; в плаваща база за 2 руски подводници от висок клас. В тази плаваща банка имаше 12 млрд. долара.<br /> <br /> <b>- Не ви вярвам.</b><br /> <br /> - Както искате. В схемата с Милошевич беше и човек от семейството на Николай Добрев, но не мога да го докажа. В основата на тези сделки имаше и нещо родолюбиво, балканско. Сърбите молеха за оръжие като братя. Искаха 115-милиметрови танкови снаряди, противосамолетни ракети &ldquo;Стрела&rdquo;, муниции. След &ldquo;Филяши&rdquo; от нас бе &ldquo;пропуснат&rdquo; и камион с 550 снаряда. За да приспим ястребите в югославския Генщаб, той мина границата заедно с мен през Връшка чука. После по-умерени военни поискаха още 10 хил. снаряда, за които Генекс /югославският Кинтекс/ преведе в Първа частна банка 2 млн. долара. <br /> <br /> Снаряди от &ldquo;Дунарит&rdquo;-Русе обаче не бяха изпратени, както обещахме, и заводът гръмна &ldquo;след авария&rdquo;. Заради тези неизплатени пари през 1994 г. нашите длъжници се срещнаха в белградския &ldquo;Сава център&rdquo; с хора от &ldquo;Генекс&rdquo; и &ldquo;Югопетрол&rdquo;. Говорили са 2-та млн. да бъдат върнати на &ldquo;Генекс&rdquo; под формата на горива чрез &ldquo;Югопетрол&rdquo;. Говореше се, че за това по-късно Илия е бил застигнат от сръбски куршум. Заради стари дългове, за които той се изсмял. Аз вярвям, защото познавам сърбите, те не прощават еб....вки.<br /> <br /> <b>- Кой финансира покупката на снарядите?</b><br /> <br /> - Банкерът Йезда Василевич, шеф на &ldquo;Югосиндик&rdquo; и доверен човек на Милошевич. Той бе чест гост на &ldquo;Мултигруп&rdquo;. Виждал съм го на тържество в хотела на Илия във Варна.<br /> <br /> <b>После замина за Италия, защото го търсеха за дългове.</b><br /> <br /> С жената и децата. Отвлякоха ги и ги рекетираха за пари. Тези пари пристигнаха от Сърбия на Калотина с брониран автомобил, съпроводен с бронетранспортьор. Перо Опачич представи инвестицията като услуга към &ldquo;Мултигруп&rdquo; и получи 3% комисиона.<br /> <br /> <b>- Колко пари?</b><br /> <br /> - 7,5 милиона долара. След това замина за Гърция да организира нова контрабанда с горива. Знам, че е искал още 3 млн. долара от Илия и това може би е струвало живота му. Във всеки случай познавам почерка на сърбите, само те стрелят така, с кука. За мен жената на Илия Павлов няма нищо общо. Има Милошевич. Не знам дали ще бъда жив и дали ще се осмелите да го напишете, но едно писмо на Милошевич до България и президента Георги Първанов се оказа много полезно и предотврати размирици у нас. Кажете на всички, че нарушаването на югоембаргото не бе държавна политика. Малките количества петрол и оръжие изиграха възпираща роля срещу готвените от югославското разузнаване размирици в България, а някои безнесмени си туриха главата в торбата, като влязоха в опасната игра и си платиха. <br /> <br /> <b>Едно интервю на Ванина ПАНОВА</b><br />