Тамплиерът Павлин Павлов: Веселин Данов пусна наши голи снимки с Кирил Йорданов!

<br /> <em>Първата част от интервюто ни с Павлов завърши с отворен финал: &bdquo;Защото няма човек от &bdquo;звездния екип&ldquo; на Кирил Йорданов, който да е посегнал да отвори завесата за някои неща, които илюстрират неговото присъствие в общината. Ние всички, първо, мълчим, второ, смятаме, че това е под достойнството ни, и трето, считаме се за съотговорни за фалита на Кирил Йорданов, защото в края на краищата сме били също в неговия екип&hellip; Имаше един момент, когато Кирил извика мен и Вили Жечев: &bdquo;Защо искате да ме смените? Кой от вас ще стане кмет на града и кой негов заместник?&ldquo; Бяха му напълнили главата с някакви заговори&hellip;&rdquo;. А ето и останалото: </em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Кой беше напълнил със заговори главата на Кирил Йорданов?</strong><br /> - Хора отвън, не мога да ти кажа кой точно. Няма значение. Уникален е фактът, че той веднъж си позволи така да ни говори. И тогава аз на него му казах нещо, което и сега го твърдя: &bdquo;Кириле, помисли за момент, ние без тебе сме никои! Ние влязохме в твоя екип и придобихме авторитета си на управленци на общината, заради това, че ти беше кмет и ти ни избра да бъдем с тебе. Дори и да те смени някой, ние ставаме твоите най-близки хора и ще бъдем също сменени, защото следващият няма да повярва, че ние сме те мразели&ldquo;. Това го убедихме, и аз, и Вили Жечев, а той каза: &bdquo;Абе, аз се помайтапих, реших да се пошегувам&ldquo;. То не беше шега. Но този човек просто малко злоупотребява, и даже доста, именно с това наше чувство. И сега ще ви кажа, аз съм му признателен, за това, че след като бях скандално уволнен от службите, след като година и половина се чудех как да си заработя хляба, точно този човек пое риска да приеме такъв човек в екипа си. Аз мисля, че с дейността си всеотдайно съм направил така, че той да живее с чувството, че не е сгрешил. Това е поводът за моята лоялност. Аз никога няма да си отворя устата за това <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>какво в действителност представляваше Кирил Йорданов</strong></span><br /> <br /> <strong>- За кое е излъгал?</strong><br /> - Всички тези въпроси за това &bdquo;колко съм спортен, колко съм мъж&ldquo;, всичко това хвалене, за алкохола, да отрича това, да отрича онова&hellip; Първо, никой не го е обвинил директно за това нещо. Второ, всички ние нормално и тихо си седим и никой не повдига въпроса&hellip; Аз съм дълбоко убеден, че този човек започна да се проваля, след като се раздели със своя звезден екип. В края на втори мандат излязохме повечето от екипа му &ndash; Мирослав Цонев, аз, Стоян, Бандутов&hellip; Остана един Базитов. И какво като излязохме, като този човек пое нещата в свои ръце? Вече нямаше на кого да разчита, а имаше при себе си подчинени, служители, а нямаше съратници &ndash; екип, който живееше с него и действаше с него, и поемаше на собствен гръб всички тънки моменти и всички луфтове, които се появяваха. Никой не чу, никой не видя, никой не разбра какво е ставало вътре в общината. За всички бяхме един екип, начело с Кирил, без съмнение. И всички успехи &ndash; той. Аз няма да се учудя, ако Кирил Йорданов прояви политически амбиции, пожелавам му успех, но трябва много добре да претегли своите намерения.<br /> <br /> <strong>- Той каза, че още като се е кандидатирал първия път, са го заплашили, че ще му извадят компромат&hellip;</strong><br /> - Ако говорим за компромати, трябва да ви кажа, че имаше един вестник &bdquo;167 часа&ldquo;, който го издаваше Веселин Данов, и там на цяла страница ни има снимани голи &ndash; мене и Кирил. Дори и тогава се твърдеше, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>ние сме едва ли не любовници <br /> </strong></span><br /> и оттам е нашето изключително близко отношение един към друг. Ако го намериш, ще се шашнеш! А това са пълни глупости! <br /> <br /> Много неверни неща са говорени, но едно нещо е вярно &ndash; Кирил е много мнителен човек, рядко вярва на някого, освен на себе си. Аз имах случай да вляза при него и да го предупредя, че имам чувството, че в кабинета си той трябва да внимава с кого и как разговаря. Имаше вече няколко факта, когато влизат хора със записващи устройства и с джиесеми, и имаше кметове, които страдаха от тая работа. Учудих се, когато разбрах от негов близък сътрудник, който ми каза: &bdquo;Абе, вика ме Кирил и ми казва: &bdquo;Внимавай, че Павката май е почнал да ни следи&ldquo;. Това за мен беше такава обида, че не можеш да си представиш! Тоест - той тогава не вярваше на никого. <br /> Покрай тези дребни неща обаче има опасност да се върнем на големия въпрос: &bdquo;Как остави Кирил града?&ldquo;. Има една истина, която някога някой ще я сложи на масата &ndash; че действително 500 милиона лева, не по-малко, са се налели в инфраструктурата на града по време на неговото управление.<br /> <br /> <strong>- Е, щом са вложени в инфраструктурата на града, защо не са наред улиците?</strong><br /> - Айде, ти ми кажи!? Значи това какво означава? Ако твърдим, че той не ги е откраднал парите, че не е такъв човек, тогава какво излиза &ndash; че е бил абсолютно некадърен да ги управлява. Защото дефакто инфраструктурата не почувства, че в нея са вложени 500 милиона. Ако вземеш да погледнеш бюджетите, ще видиш, че за инфраструктурни дейности се отделяха не по-малко от 30 милиона на година. Да не говорим, че имахме редкия шанс да направим булевардите още през 2003 година с 10 години гаранция напред! Кирил Йорданов ме беше изпратил в Берлин на среща с човека, който е санирал цялото ГДР и той ни предложи да санира булевардите, така че 10 години напред не плащаме нищо. Те поемат ремонти, материали &ndash; всичко. И Кирил в началото беше във възторг, защото това означаваше, че всяка година по един такъв булевард щяхме да го &bdquo;отупваме&rdquo; и за 6 години щяхме да ги оправим всичките. Ето така щяха да бъдат спестени едни 20 милиона годишно, които можеха да бъдат използвани за малки улици, за спорта, за социалните политики&hellip;<br /> <br /> <strong>- И защо не се случиха нещата?</strong><br /> - Ами защото целият Общински съвет му се качи на главата на Кирил, той поддаде и се съгласи да не предприемаме такова &bdquo;рисковано мероприятие&ldquo;, което на практика означаваше, че 10 години напред нямаше да използваме бюджетни средства за ремонт на &bdquo;Владислав Варненчик&ldquo;. Което пък знаеш, че е много труден въпрос за общинските съветници (усмихва се)&hellip; Четох интервюто в &bdquo;ШОУ&lsquo;&lsquo; с Кирил Йорданов и бих искал да кажа, че той трябва да се отнася с малко по-голямо уважение към хората, с които е работил, и към гражданството на град Варна, и да е по-умерен в публичните си изказвания&hellip;<br /> <br /> <strong>- Знам, че отношенията ти с него са се влошили по едно време. Защо се скарахте?</strong><br /> - Не сме се карали. Започна да липсва доверието между нас. Поради две причини: първо, чувствах, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Кирил започна малко да се страхува от мен </strong></span><br /> <br /> като човек от службите и т.н. И второто, което е много важно и съществено - Кирил предпочиташе вече да е само той &ndash; аз съм човекът, мога само аз да решавам. Ние, &bdquo;златният му екип&ldquo; през първия му мандат, бяхме хората, които директно можехме да му кажем, че не сме съгласни с него. Като се освободи от нас обаче, следващият му екип представляваше служители с по едно тефтерче, които сляпо записват указанията ми. И изпълняват, кой както си иска, и въобще не мислят за това, какво ще последва&hellip; Виж, аз, както и другите колеги, които бяхме от екипа, запазваме своята лоялна позиция към него, но не трябва да се злоупотребява с нея. Ние никога няма да направим нещо обидно към него в личен план - да го засегнем, да разкрием някакви неща, но и той трябва да се съобразява какво говори в публичните си изказвания&hellip; <br /> <br /> <strong>- Така като говориш, се сещам нещо, което и със самия Кирил Йорданов обсъдихме &ndash; че често е имало слухове, че срещу него има компромати&hellip;</strong><br /> - Не, аз не говоря за това. Компромати срещу него няма. Ако имаше някой, щеше отдавна да ги извади. Виж сега, най-големият компромат за Кирил е, ако някой направи анализ на административната му дейност през последните два мандата. Там ще излезе онази истина, която е нелицеприятна за това как стигна градът до това ниво &ndash; от най-добър за живеене до град, изоставен отвсякъде. <br /> <br /> <strong>- Сега знам, че се занимаваш с писане на поредна книга, в която описваш ситуацията около Възродителния процес. Кажи ми в аванс &ndash; има ли нещо, което досега не се е знаело, а ти ще го разкриеш?<br /> </strong>- Сега нали отново е на дневен ред темата &ndash; пак се търси отговорност за виновниците. А аз все пак понякога си припомням, че съм доктор по история и в тази връзка казвам, че е крайно време този въпрос за Възродителния процес да спре да става обект на политически изследвания, а само на исторически. Аз се занимавам с една книга, в която се опитвам да видя събитията от онова време през погледа на един обикновен нещастен оперативен работник от Държавна сигурност, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>който са го вкарали в помията </strong></span><br /> <br /> и са го оставили да се върти там и да се чуди какво да прави. Сега, никой не си задава въпроса: как така стана така, че точно през 84-та стана нужно да се предприемат тези събития? Всеки гледа какво се било случило в България, но не обръща внимание на международната обстановка. През 1981 година атентатът срещу папата беше направен, за да се взриви Полша, а тя беше капсул-детонаторът на Трета световна война. Всички мислихме, че оттам ще тръгнат въстания, ще влязат войските на руснаците, от другата страна на барикадата ще отвърнат, и ще стане ужас и безумие. Разминахме се на косъм. Юри Андропов умря през 84-та и с това умря и шансът дипломатически да се разреши ситуацията. Говорим за едната и другата система. Същата година дойде на власт Константин Черненко като генерален секретар на ЦК на КПСС, който беше един малоумен и ограничен старец. И на неговата глава генералите седнаха и стана такова опониране на двете сили, защото беше ясно, че в икономическата област състезанието между Изтока и Запада е приключено и победителят е известен. И шансът да се запази комунистическият строй беше в &bdquo;горещия вариант&rdquo;. Тоест - да стане война. Защото по време на война, както е казал Сталин: &bdquo;Нашата нация най-добре се развива&ldquo;. Тогава опонирането е такова, че през юли месец СССР и САЩ бяха на 5 минути от стълкновение. И точно по това време Черненко е болен, не е способен да взема решения, и започва да работи бюрократическият механизъм на руснаците и те не могат да вземат решение. И така бавно, но сигурно се мотаеха, докато не дойде Горбачов. <br /> <br /> Точно тогава, когато целият свят е напрегнат и всички трепереха да не стане война, нашето партийно ръководство, вместо да консолидира народа си и да го подготви за този възможен световен ядрен апокалипсис, намери за нужно да се занимава с възродителни идиотщини, да раздели нацията и да я противопостави етнически. <br /> <br /> <strong>- Какъв е бил мотивът?<br /> </strong>- Една абсолютна политическа некадърност в оценката на действията! Неслучайно нашите анализатори, включително и в ДС, казват, че това е не ненаучна, не неполитическа, а занаятчийска инициатива, защото и като технология е абсолютно неграмотно направена. Тук вина има нашата партия, наречена БКП. И тогава, и сега се проявява една хронична болест на тази партия - търсене на общата отговорност, а не на личната. Ако някой влезе в темата, ще разбере, че преди да започне Възродителният процес от ЦК на БКП са имали намерение да се справят по друг начин с обособените райони с български турци. Целта е била по административен ред да не се допуска да се обособяват такива райони и навсякъде в партийните документи се говори за български турци, не се говори за потурчени българи. До 81-82 година политиката на партията е за повишаване турското самосъзнание на тези хора. 1440 турски училища е имало в България, турски театри, вестници, прием в университета без изпит, назначаване на работа в администрацията и т. н. Идеята е била да им се помага да си живеят със своето самосъзнание. Изведнъж обаче от партията се сещат, че това става база за атака отвън. И преди да се подходи към Възродителния процес, първо се мъчат по административен начин да го решат. Има цяло постановление на БКП, в което се казва, че не трябва да се допуска заселване на турци в онези райони, да се изселват в други и т.н. Помъчили са се по този начин. Тоест, не отговаря на истината, че някой изведнъж се е сетил за Възродителния процес и си го е изсмукал от пръста. Но се указва, че по метода на убеждението държавните органи не са способни да го решат, и тогава са явява идеята да го направят принудително. Така се ражда Възродителният процес. <br /> <br /> На Декемврийския пленум на ЦК на БКП през 1989 година Александър Лилов заявява, че липсва официален документ, от който да се види кой е взел това решение. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>А документи има</strong></span><br /> <br /> Но най-лесно е да се стигне до извода, че, видиш ли, за Възродителния процес и извращенията вина носи лично Тодор Живков и службите. А виновно е ръководството на ЦК на БКП, защото нищо не можеше да стане през този период без указания на партията. Още повече, на всички съвещания в ЦК никога не е присъствал Тодор Живков. Те са били водени винаги и само от Георги Атанасов, Димитър Стоянов и от Александър Лилов. Това е първата вина. <br /> <br /> Втората е в нашата система - на органите на МВР, които са предани до всеотдайност и саможертва на родната ни партия. И без Възродителния процес ДС работеше по турска линия активно, но функциите ни бяха да преследваме терористични групи, да опонираме на турското разузнаване и т. н, а не да ходим по митинги. Бедата беше в това, че партийният апарат реши да вкара ДС в политическия процес на Възродителния процес. И да го товари със задачи, които са несвойствени за този орган. И на всичко отгоре нямаха съответната подготовка за реакция при такива ситуации. Ето ти един пример: Вдигат ни под тревога и казват: &bdquo;Веднага да се изнесе ДС! Очаква се демонстрация на турци във Варна. Отивайте да охранявате Окръжния комитет на партията!&rdquo;. Ами &ndash; отиваме. Заповед. Псуваш, мърмориш - няма накъде &ndash; отиваш. И изведнъж се оказва, че ние не знаем какво ще правим там. С един пистолет сме, нямаме палки, нямаме щитове, нямаме каски&hellip; А и ние не можехме да ползваме палки - все пак сме контраразузнавачи, не милиционери или жандармеристи. И тогава си спомням, че началникът видя един ролон с маркуч. Я, вика, вървете отрежете по един метър маркуч и всеки да хваща по едно парче, за зор заман. Защото ние сме само с пистолетите &ndash; няма как да защитаваме, освен да гърмим! Нарязахме маркуча, на всеки по едно парче... хубаво, че не стана демонстрацията тогава. На другия ден домакинът на Окръжния комитет пуснал фактура на Окръжното управление да му се възстанови щетата. Тогавашният ни началник - Любо Димитров, влиза с един лист и ни вика: &bdquo;Да видите кого сме ходили да защитаваме! Длъжен съм сега да платя ролона&ldquo; - и си излезе бесен, човекът. Ето тука е обяснението на нещата - <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>пускат ни в огъня от некадърност и чисто безсилие да овладеят процесите</strong></span><br /> <br /> И действително имаше колеги със слаба подготовка, и с недобрата си ориентация са се поддали на такива действия. На едно Национално съвещание за изпълнение на Декемврийския пленум имаше колеги, които не издържаха. Като генерал Касабов от Шумен, който стана и каза на Лилов: &bdquo;Абе, другарю Лилов! Вие, вместо да си подадете оставката, се отрекохте от нас - най-верния ви отряд, който ви е защитавал и ви е служил!...&ldquo;. Докато при нас ситуацията не беше толкова сложна по онова време, в Шумен и другите конфликтни райони нещата бяха различни. Тогава Касабов такава реч дръпна на Лилов и беше прав, защото с тези хора, срещу които ги хвърлиха - те са съседи, приятели &ndash; яли са, пили са заедно&hellip; Правили сме всичко, верни на тази партия, и сме изпълнявали заповеди, а накрая ние излязохме виновни. И после Петър Младенов, Андрей Луканов &ndash; всички се отрекоха. И нашите хора от ДС никога няма да го забравят и да го простят това! Тази партия е длъжница до ден днешен на офицерите от ДС. И се продължава по Лиловския доклад да се счита, че дългата ръка на ДС е виновник, била вършеела, правила извращения, убийства, терор&hellip;<br /> <br /> <strong>- А не е ли имало такива неща?</strong><br /> - Как да ти обясня, че такова нещо няма! Добре, бой е имало. Аз съм свидетел на това, но не е било масово да се пребиват тълпи. Примерно, аз съм присъствал на &bdquo;Червения площад&ldquo; във Варна, където трябваше да има една демонстрация. Задачата ни обаче беше поставена професионално. Казаха ни да се постараем да разсеем хората, които се събират. Имахме си тактика &ndash; спираме ги, искаме документите и отваряме на една страница, където са вписани децата. Те повечето доста челяд имаха. И казваме: &bdquo;Тези деца на кого са?&ldquo;. &bdquo;Мои!&ldquo;, казва. &bdquo;Ами като са твои, защо не стоиш при тях, без баща ли искаш да останат?!&ldquo;. И се получаваше. Е, имаше едни колеги, които като го хванат някой - тупа-лупа зад ъгъла и така го разубеждават. Има всякакви. Но повече колеги бяха подготвени и действаха професионално. <br /> <br /> Но истината е, че ни вкараха в непривични и неадекватни за нашата подготовка ситуация, за която после трябваше ние да се обясняваме, а не тези, които бяха отговорни. Даже си спомням, че Любо Димитров, завалията, се чудеше какво да прави. И поискахме една среща с координационния съвет на СДС. Събрахме с в Дома на моряка. И Любо почва да обяснява - че има пострадали от Възродителния процес, това са тези, които са изпитали страдания, но има и други &ndash; такива като нас&hellip; Слушат ни те и по едно време една дама вика: &bdquo;Може ли един въпрос? Може ли да ни покажете стаите за мъчения във вашето управление?&ldquo;. Той за малко да се разплаче, човекът. Вика: &bdquo;Водете ги навсякъде, показвайте им всичко. Слязохме в мазето, а вътре &ndash; само стари мебели и вехтории. Ама няма ли стаи за мъчения? Ами няма! Е, викат, вие ги криете! Как да обясниш, че нещата не са такива, каквито ги представят&hellip;<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Орлин ФИЛИПОВСКИ </strong><br /> <br />