Татяна Дончева: Сергей все още има достоен изход

София, България 12 Окт. 2009, 13:38 1098 прочита 0 коментара

Партията е паднала в нокдаун и ни отброяват числата като рефер на боксов мач, констатира Татяна Дончева в ексклузивно интервю за “Шоу”. Според нея чувството за обреченост и безизходица на БСП се е засилило, защото досегашното ръководство на партията на практика не прави нищо.

Татяна Дончева е родена на 28 януари 1960 г. в Трявна. Завършила е право в СУ ”Св. Климент Охридски”. Работила е като прокурор в Габрово и София, после става адвокат, включително на Българската православна църква. Член е на БСП от 1998 г. Дончева бе депутат в три последователни парламента, зам.-шеф на лявата ПГ в 40-ото Народно събрание и заместник-председател на комисията по вътрешна политика. След конфликт с лидера Сергей Станишев при определяне на местата в листата за евродепутати, юристката пропусна парламентарните избори. - Госпожо Дончева, допускате ли на предстоящия Конгрес на БСП да бъде повдигнат въпросът за лидерството, въпреки че такава точка в дневния ред засега не е предвидена? - Въпросът за лидерството беше повдигнат. Всъщност темата беше отворена още на 5-и юли с резултата от изборите. И с обсъждането дали и в какво трябва да се изразява поемането на отговорност и кой да я поеме. В следващите месеци от оня национален съвет на 17 юли чувството за обреченост и безизходица се засили, защото досегашното ръководство на партията на практика не прави нищо. Освен да се мъчи да организира едно заседание на конгреса, на което смята, че ще бъде окончателно бетонирана неговата позиция. Същевременно партията губи много драматично обществено доверие. Защото освен кръговете извън партията, които не я харесват или не одобряват политиката, която тя е провеждала като част от тройната коалиция, се прибавиха и среди, които са свързани с БСП, но са много недоволни от това, че тя не може да се изправи на крака. Не може изобщо да се позиционира като опозиция и се създава впечатление за безпомощност, за безизходица за група хора, които не знаят какво да правят нито в политиката, нито в партията. Които просто искат да бъдат в ръководството. И беше, според мен, неизбежно активизирането на кръговете, които смятат, че без лидерска смяна, без драматични реформи, не може да има никакво бъдеще за партията. И част от тях са хора, които са били много добре настроени към Сергей Станишев, били са лоялни към него, дори когато решенията не са за тях безспорни. - Допускате ли на Конгреса сценарий, в който Станишев, притиснат от недоволството в партията, си подава сам оставката, както направи това Жан Виденов с думите &bdquo;Ръководството няма партийна подкрепа”? - Аз мисля, че Жан Виденов ако е искал да бъде преизбиран на оня драматичен Конгрес през декември 1996 г., е щял да си осигури преизбирането. Но Жан е друго тесто човек. Жан не е партиен аристократ, Жан е момче от народа, което цял живот се е борило и самодоказвало. Може би е жалко за партията, че Жан се случи в лоша конюнктура, в лоши времена, когато много неща изглеждаха по един начин, после се оказаха по друг. Много силни бяха враговете му, още твърде млади, твърде влиятелни. Но общо взето той си даде сметка, че в интерес на партията е в този момент неговата оставка. При Сергей Станишев няма такава мисъл. Снощните му изявления са – &bdquo;Аз имам най-голяма подкрепа в партията и мога да си направя референдум”. Естествено е един председател да има най-голяма подкрепа в партията, един действащ председател. След като осем години е управлявал негови са един куп назначения, един куп лансирани ключови фигури по места. Проблемът е, че партията губи влияние и колкото по-дълго време стои той, толкова вече партията ще губи влияние. А това би трябвало да ни интересува всички, него също. На Конгреса може да се постави въпроса и може да бъде политически решен. Аз, говорейки за политическата страна на въпроса, не искам думите ми да се тълкуват като подмяна на политическите аргументи с юридически. В крайна сметка ние там трябва да търсим политическото решение за партията. Като намерим политическото решение и юридически ще го направим. - Възможен ли е все пак избор на нов лидер на БСП на 47-мия Конгрес? - Той изборът е възможен, не може да бъде вписано решението в съда. Но ако е въпросът за вписването, то също може да се организира след няколко месеца. А дали формулата, която ще се избере, е директно да се отива на избор при някакво стечение на обстоятелствата, дали да се отива на гласуване на недоверие с откриване на нов цикъл отчети и избори, и ново заседание на конгреса или нов конгрес след три-четири месеца – това е решение на Конгреса. В тази насока може да се мисли. Не ми се ще да правя паралел с Костас Караманлис. Костас Караманлис сто процента има най-голямата подкрепа на партията си, но за тези хора начинът на мислене е, че оставката е задължителна. Не защото е виновен Х, не защото само той е вновен, а защото няма как да се започне обратно завоюване на обществено доверие без тези ходове. - Сергей Станишев все още има влияние в партията. Очаквате ли той да се опита да остане начело на БСП с апаратни хватки? - Той се опитва. Самият факт, че те създадоха юридически проблем във вписването е също показател за манталитет. Сергей Станишев на националния съвет през юли обяви, че ще води лидерска битка. Половин час по- късно раздадоха на членовете на националния съвет проекто-дневния ред, в която такава точка нямаше. Повдигна се въпросът на самия национален съвет, че точка няма. Комисията по проекта за предложения добави точка. В нея имаше и членове на Изпълнитеното бюро. Митко Дъбов проведе разделно гласуване за тази точка и за всички останали. Сергей Станишев и той гласуваха &bdquo;против”. Сега какво може да се очаква, какво лидерско състезание искаш, пък бягаш от точката. Има възможности за достойна позиция, има възможности да се запази лицето на партията дори в този момент. Много хора поставят под въпрос - защо Сергей в нощта на изборите не е обявил тази оставка, както е абсолютно задължително, но по критериите за управление в цяла Европа, и че той много би спечелил от това, както и уважението на много широки кръгове, не само вътре в партията. - Какъв е достойния изход за него в тази ситуация, според Вас? - Достойният изход за него в тази ситуация, след като е пропуснал първата възможност, е на самия конгрес да обяви оставка. Особено след като знае резултата и вижда от обиколката си в страната – тази тотална апатия на залите и въпросите, които му задават и на които той никога не отговаря, но си мисли, че те залите не забелязват, че той говори, но не отговаря това, което го питат. Да призове Конгреса да насрочи ново заседание – толкова месеца, колкото в устава е предвидено, да обяви, че е готов да управлява партията в този период, без да се кандидатира той. Да обяви, че останалите кандидати могат да направят една разумна кампания в рамките на партията, където всеки да изложи пред партийните членове, не само пред делегатите на Конгреса, вижданията си зя тавя какво и как трябва да променим, какво да постигнем, с кого да го направим. Но се опасявам, че той не е способен на такова нещо. За разлика от един Жан Виденов. - За част от хората, които се изказаха публично срещу Станишев като двамата Руменовци например, започнаха да излизат компромати дни преди конгреса. Имаше &bdquo;новини” и от вашата спалня... Очаквате ли да се активизира преди конгреса някаква нова компроматна война срещу вас или други ваши колеги от БСП? - Очевидно се води война с всякакви средства. Ако се стигне до това да се напада всеки, когото смяташ за конкурент, по този начин, е просто... Сега аз оставям настрана компроматите, особено тези, които са по отношение на мене. Добре, моето име продава вестниците, по този начин пак ще се продават – пишейки всякакви неща, да се продават. - Стигна се дотам , че даже довчерашните врагове в БСП – Румен Овчаров и Румен Петков покрай развятите &bdquo;кирливи ризи” станаха първи приятели? - Значи не е точно така. Има няколко принципни въпроса, които за мене прозират, не само зад позициите на двамата Руменовци, които бяха изразени и от други колеги. Няма как всички да са в тинята, само един да е бял. И то човекът, който е най-начело, който ги е подбирал, който ги е контролирал, който ги е оргинизирал, който би трябвало да им задава политиката. Има нещо, което в един колектив е задължително – не можеш да топиш другите като политика в продължение на дълги години и да бягаш от това, че ти си лицето на всичко това. Какво значи това – &bdquo;Аз съм ги защитавал”? Ако ти външно си ги защитавал и си говорил от трибуната някакви &bdquo;богоугодни” неща, а същевременно си дал ход на интриги, ако си оставил други хора да извадят кестените, а ти да се възползваш от това, какви дивиденти иска към днешна дата? За мене е много ключово нещо лидерът да бъде водач, който ако трябва брани и ако трябва наказва. Не приемам за нормално да има две-три години обвинения дори по адрес на двамата Руменовци. Щом има обвинения и те са да речем от 2007 г. задължение на лидера на партията е най-напред лично да се осведоми за какво става дума, какви са фактите, какви не са фактите. И когато установи това, а той има много възможности да установи, дори достъп до информация, която няма всеки гражданин, от неговите уста да се чуе – &bdquo;Проверил съм фактите, не защитавам Руменовците, понеже те са от БСП”...Аз съм проверил фактите, те са по този въпрос така, по другия така... Специално в тези конкретни случаи, които сега се развяват – обвиненията за сметките на Румен Овчаров са свързани с дело, което е разследвано две години и в момента се намира в съда. Значи материалите по делото са достъпни за публиката. Който иска може да ходи да ги гледа в съда. По това дело сметките на Красимир Георгиев бяха запорирани и проверявани – кой има спесимени и кой няма спесимени. Какъв проблем е да се провери и да се оповести от устата на председателя на партията има ли спесимени, на Румен Овчаров ли са или не са. Аз смятам, че това е абсолютно задължително като отношение. А не да оставяш една снежна топка да се върти, върти, върти, докато вече мине през цялата партия. Аз смятам, че е недопустимо един лидер да мисли, че брани партията и своите, като ги брани по този начин. Системата, която – &bdquo;аз съм в бяло, пък вие сте в тинята”, злепоставя партията. - Не станаха ли вече прекалено много крайностите в БСП – &bdquo;Маргините са наши момчета”, непрекъснатите връзки с олигарсите и т.н.? - Поне же едната случка беше Куювич и въпросните Маргини и други. Казвам за обществеността – вчера разбрах, че е имало такова писмо и някакви справки. Моята позиция по случая – не Куювич, а Министертвото на вътрешните работи към началото на 2008 г. беше следната – Професионалното ръководство на МВР в лицето на Валентин Петров, на Илия Илиев, на Вальо Танов беше създало помежду си тежки конфликтни отношения, които излязоха извън всякакви благоприлични рамки. Вместо да гонят престъпници, те се преследваха помежду си с хъс. Недопустимо е това във върха на държавното управление. Защото не стига, че се преследваха помежд си, преследваха се не с компромати, а с дела, с ангажиране на съдопроизводството, ангажираха свои подчинени, деляха ги на лагери. Това е нетърпимо положение, не в Министерството на вътрешните работи, а в който и да е трудов колектив. Ако не могат те да разберат и не са го разбрали след две години, когато един министър ги е сложил на такива позиции, те трябва да имат административна култура за тях. Защото всичко друго злепоставя правителството, клати властта и въобще те не се занимават с работата си, те се занимават да се преследват. Това е причината поради която аз смятам, че нямаха място на върха на министерството. Може да смятат, че са много добри специалисти, но самият факт, че не можаха да разберат до къде е границата, която не могат да прекрачват, говори, че не са били за там. Няма смисъл Вальо Петров да търси под вола теле и световната конспирация. В интервю Румен Петков си признава -имам две грешки – за кадрова политика и че не съм реагирал адекватно, навреме, достатъчно категорично на това, което те донесоха. Сега защо да го обсъждаме...А връзките с олигирсите също си бяха...Така или иначе БСП е със 118-годишна история и също с една история през последните 30 години. Те са свързани с много хора, чиито действия не са безспорни като историческа ретроспекция, не са безспорно полезни за България, полезни за партията и особено за лява партия. Ние ако в първото си управление при Жан Виденов допуснахме да успорят професионализма на БСП, възможността да селектира професионално подготвени хора, сега допуснахме да бъдем пробити откъм морала. И това не е измислен въпрос, това е важен въпрос. Затова смятам, че на сегашния конгрес е много важно да намерим начин, въпреки всички катаклизими, въпреки тежки лични отношения, въпреки трудността на ситуацията, по един достоен начин това да го решим – и като правим смени, и като го легитимираме пред обществото, и като подходим като едни нормални хора в една трудна ситуация. Ината в една такава ситуация не е нужен. - Като че ли през последните месеци се наблюдава едно противопоставяне на млади и стари на БСП, може би всичко тръгна от &bdquo;презареждането”? - Това е един от въпросите, който, според мен, се решава погрешно. БСП има проблем с влиянието си сред младите хора и това е много смешно, защото БСП има най-млад лидер вече 8 години. И този проблем продължава да стои. Това, което се предлага и което ще се лансира като реформа – създаване на младежко обединение, е първо ерзац мероприятие. Тези млади хора са членове на партията, те са партийно организирани, членуват в ръководства, в основни организации и във всякакви активности. Какво получаваме ние като влияние ако ги обединим още веднъж? Нищо, защото нищо не събират. Същевременно менажирайки ги по този начин, някой от сегашното Изпълнително бюро създадоха този псевдоконфликт между стари и млади. Първо, създавайки им измамно впечатление и измамно себеусещане, че те са върха на политиката и няма какво да учат и че за тях така мислят и техните връстници. А който не мисли... да си гледа работата. Вкараха ги в интригите на ръководството на партията, направиха ги като жив щит, решавайки си всъщност въпросите за собственото си пребиваване в Изпълнителното бюро, за собственото място на &bdquo;Позитано” и всякакви неща. Много погрешно е млади хора бъдат научени най-напред на интрига и апаратни ишерети, не на това, че от тях ще се иска да бъдат ония фигури, които ще увличат други млади хора, които не са свързани с БСП. - Кирил Добрев обяви, че сред младите Вие сте неразпознаваема? - Аз? Искаш ли да ти чукна &bdquo;Фейсбука” си. Аз имам четири пъти повече приятели от Станишев, без да имам апарат, без да имам red.bg и някакви други казионни сайтове. Към мене може да има възражения от друго естество, но възражения, че аз съм неразпознаваем човек сред младите хора, са просто смешни. За лошо или за добро аз съм най-разпознаваемия човек в БСП. За лошо или за добро.... - Кога &bdquo;видяхте”, че Станишев е &bdquo;момченце”, &bdquo;муха” и &bdquo;мишка”? - Първо, момченце не съм го нарекла. Казах, че той изглежда като безпомощно момче. Обаче вестниците в заглавията го умалиха, за да го дразнят. Казах, че вестниците го рисуват като мишка, това е факт от няколко години. Просто си отгърнете вестниците – отгърнете Христо Корманицки, отгърнете карикатурите на &bdquo;Новинар”. Те са си го въвели като емблема поне от две години – аз от толкова съм го забелязала. Аз не съм измислила нищо, нито му слагам квалификации. Няма защо да ми се обижда на мен, да се обижда на &bdquo;Новинар”. - Колегата ви Георги Близнашки пък нарече решенията на Станишев като премиер &bdquo;инфантилни”? - Той има проблем с вземане на решения, той си им този проблем. В политиката и управлението едно от задължителните умения е да можеш да взимаш решения. Човек ако не може да взима решения наистина не е за тази работа. Той наистина ...за преподавател, за изследовател, но не за човек, който е свикнал да гледа час и график и няма представа за държавен механизъм. - Логично е противниците ви в БСП ще ви обвинят, че сега вие и останалите инакомислещи сте сърдити за това, че не сте били на избираеми места и затова нападате сегашния лидер? - Аз отказах да се кандидатирам за този парламент още в началото на май, преди да се приключили подрежданията на листите. Аз имах всички номинации да водя Габровската листа, всички без изключения. Не е това проблема. Значи последната година от управлението рязко и отчетливо започна да се чувства ненавист от страна на обществото. Аз ходя по улиците, срещам се с хора. Да, те към мен са били с по-различно отношение. Аз винаги съм минавала за човек, който все пак не си затваря очите, не казва на черното бяло, не подхожда по различен начин към недъзите – своите и чуждите. Но въпреки всичко хората казваха дори за мен – след като тя недоволства и неодобрява връзки с олигарси, обслужване на олигархични кръгове, вземане на управленски решения без обосновка, липса на разумни доводи и един куп неща, защо тя седи там? Щом седи там, значи е част от тях. Аз нямам доводи на подобно обвинение. Аз съм намерила начин за себе си, за да кажа – аз няма да ходя да обяснявам в каквато и да е било предизборна кампания това управление. Защото хората ще ме питат неща, за които аз не мога да лъжа. - Само лидерът ли е виновен за сегашното състояние на партията? - Няма значение този въпрос. Има само един начин на поемане на отговорност – подаване на оставка. Този начин на поемане на отговорност е свързан с възможността да се запазят позициите на партията, да може да се спечели отново обществено доверие, след като в момента пред нас има стена. За организационното състояние на партията лидерът носи пряка отговорност, защото аз мога да направя съпоставка – какво се правеше 2001 г., какво се прави след 2001 г. Няма вкус към организационната работа...Добре, това е възможно. Различните лидери имат различни силни страни и различни слаби страни. Но е задължение на един лидер организационното състояние на партията, кондицията и тонусът да му бъдат в полезрението и всеки един момент той да знае какво и защо се случва. В момента партията е в състояние, в което не може да провежда никаква политика – нито лява, нито дясна. Тя просто е в партер, просто е в ногдаун. И седят и ни броят числата като рефер на боксов мач. - Верно ли е, че доста от спонсорите на БСП са се оттеглили, докато Станишев е на власт? - Винаги когато една партия се доближава към властта, върви един шлейф от хора, които смятат, че ще имат полза от властта. Винаги, когато партията мине в по-тежка позиция, която няма да им носи перспектива, която няма да им даде възможност да реализират такива бизнеспланове, спонсорите се оттеглят. Никой не плаща за нещо, което не струва. Проблемът обаче не е само, че спонсорите се оттеглят, отделя се много голям кръг доброжелатели и добронамерени към БСП хора, които досега не са я отписвали априори, които може да са имали към нея едни или други възражения, но които виждат, че БСП в момента е в ръцете на хора, които не знаят какво да правят. А то е толкова логично – когато не знаеш какво да правиш и видиш, че нямаш никакви идеи, просто да се оттеглиш. - Защо допуснахте семейните скандали в БСП да излезнат извън фамилията? - Нашите по-възрастни съпартийци имат изградено трайно убеждение, че ние каквото си говорим, трябва да го говорим вътре в партията – на събрания, на пленуми, най-много на конгрес. Това в 21 век е неусъществимо и може би дори неполезно. Партиите не са някаква секта затворена, те са един обществен организъм, който служи за задоволяване на потребности на големи обществени групи. Тези големи обществени групи, за да ти дадат властта и да управляваш от тяхно име и в техен интерес, те трябва да ти вярват не само защото ти им предлагаш нещо, което ще им се види много полезно за тях, ами и защото ти си им симпатичен, те те харесват, начинът на живот в нашата партия им харесва. - Възможно ли е клановете и лобитата в БСП да седнат на една маса и да се разберат най-накрая? - Много е добре днеска в ситуацията, в която сме, партията да реши нещата по един начин, който би накарал обществото да въздъхне с облегчение. Аз мисля, че дори враговете на БСП виждат, че не е добре да нямат алтернатива на управление. Ако БСП не буди никакви надежди и никакво доверие, възниква въпросът кой ще запълни нишата. Партията не се държи като опозиция, тя просто все едно, че я няма. Значи аз такава липсваща партия не помня нито през 1990 г, нито 1992 г., нито 1997-1998 г. Не помня такава липсваща партия. Това, което трябва да ни води е какво решение би ни дало шансове пред обществото. Не пред нас самите, ние не сме си самодостатъчни, ние не сме си партия за лична употреба. Някои се заблуждават, че ние като сме масова партия едва ли не хората ходят като по задължение да гласуват със семействата си и роднитите си. В този смисъл фигури като двамата Руменовци, към които обществото винаги е било прекалено придирчиво, защото те не са безличници – мразени, обичани - те не са безлични хора, но обществото има някакво крайно негативно отношение, те и двамата казаха – не искаме негативното отношение, което тежи върху нас, да тежи и на партията. Аз смятам, че това е една мъжка позиция и това трябва да ги води. Така че лобитата, групите, човеците, нали в крайна сметка сме в тази партия, би трябвало всички да ни интересува какво става в нея. То не е ние дали се харесваме, а обществото. За да може ние да седнем пред обществото и да му излагаме тези, идеи, принципи, перспективи, опозиция да правим. - Какво бихте променили вие в партията? - Партията има няколко ключови проблеми, с които трябва да се започне. Първият ни проблем е стената – между нас и обществото. Смятам, че един избор на лица, които могат да си осигурят чуваемост и внимание от страна на обществото е премахване на първата бариера. Вторият ни проблем е функционирането на партията и нейната организационна кондиция. Тя е свързана пряко с начинът, по който се управлява партията, по който се мотивират хората. Смяната на стила на управление на партията с колективно начало, с това капацитетите на партията да бъдат приобщени при вземането на решения, да се мисли многопосочно за това. Когато се правят нещата, да се намери мястото на всеки в сегашния момент и в близкото бъдеще, така че той да участва пълноценно в интерес на БСП. Това е много ценно. Има много сериозна деинтелектуализация на партията и тя не е само на самият връх. Това означава, че ние първо нямаме влияние в ключови сфери в обществото, където се формира мнение и могат да се правят решения, не да се взимат. Трябват специални мерки по отношение на различните кръгове интелигенция, по отношение на младежта, а не младежко обединение, което да направи началници по поръчение на ръководството няколко млади хора. Трябва специална младежка политика, в която сегашните ни млади лидери и тези, които са в това младежко обединение и другите, които не са – да бъдат направени трансмисии по привличане и на други млади хора – по висшите учебни заведения, по общините...Разбира се със съответната свобода за всеки от тях каква активност той ще предложи и ще организира на партията. Аз мисля, че личното участие на по-голяма група от хора винаги е било много позитивно. Тази деинтелектуализация на партията изисква ако не в партията, то около нея, привличане на хора, с много висока професионална репутация и подготовка. Те трябва да бъдат въвлечени в изработване на ключови проблеми, които да бъдат дискутирани в БСП през цяла мрежа неправителствени организации, не казионни. Трябва да имаме механизъм да знаем кога партията нещо я боли и да се относяме към нея като одушевен предмет, към нещо, което има душа. А не като към казарма, в която някой си отгоре ще дресира хората и ще им казва, че те са длъжни да отидат да гласуват за нас, без да питат защо. Интервю на Живка Ангелова