Тодор Балкански: Стреляха ме и бях 42 дни в кома заради кумеца ми Илия Павлов

София, България 20 Юни 2011, 22:02 10335 прочита 0 коментара

Аз поканих Дарина да се качи във волгата с перденца, с която с Илия отивахме към Външно министерство

Тодор Балкански е роден в София през 1957 г. Син е на ген. Иван Балкански, дългогодишен кадър на военния отдел на ЦК, сега покойник.  Преди промените е работил в УБО. Няколко години преди падането на Тодор Живков от власт се сближава с бъдещия президент на &bdquo;Мултигруп” Илия Павлов, който заедно с първата си съпруга Антоанета Чергиланова кумува на сватбата му с дизайнерката Валя Вангелова – Балканска. В средата на 90-те срещу Балкански е извършен атентат край Балчик. Направен е на решето от куршуми, но оцелява по чудо след месец и половина люшкане между живота и смъртта. В средите на &bdquo;добре облечените” бизнесмени кумецът на Илия Павлов е известен с прозвището Дядо Мраз. Лепват му го, защото като шеф на звеното за несъбираеми кредити на Кредитна банка е пристигал с чувал в компанията на неколцина яки момчета и е напомнял на длъжниците, че трябва да върнат получените средства, признава самият той пред в. “ШОУ”. Бившият приближен на покойния бос на &bdquo;MG холдинг” е лежал и няколко месеца в затвора по обвинения, свързващи го с Алексей Петров. - Как от момче от добро софийско семейство се &bdquo;издигна” до събирач на дългове за &bdquo;Мултигруп”? - От спорта. Илия Павлов беше спортист, борец, а и аз бях спортист – гимнастик, бях първия републикански шампион по картинг. Ходехме при чичо Павел, бащата на Илия, да се храним. Той и жена му леля Венета, която отдавна е покойница, бяха едно прекрасно семейство. Баща ми и майка ми също ходеха в шкембеджийницата на бай Павел. - Но нали баща ти е бил в ЦК? Тези хора, доколкото е известно, не посещаваха заведения за &bdquo;простолюдието”! - Шкембеджийницата беше на ул.”Граф Игнатиев”, после, като стана &bdquo;Козница”, цяла София ходеше там. Това беше едно от най-популярните заведения, които чичо Павел контролираше. С Илия, понеже и двамата сме хора, които дърпат всички около себе си напред, се сприятелихме много. Играехме редовно табла. Впрочем имаше един човек, който ни свързваше – Любомир Таков се казваше. В момента той не е на хубаво място, в затвора е, излежава присъда за неща, които ги е правил преди. - Илия Павлов кумува на първия ти брак заедно с тогавашната си съпруга Антоанета Чергиланова, дъщеря на известния генерал Петър Чергиланов. Дълго ли ги увещаваше, или те се съгласиха от раз? - Просто казах на Илия, че искам да ми стане кум. Всичко стана спонтанно, защото бай Павел Найденов и тъстът ми – Васил Вангелов, бяха колеги. Тъстът ми държеше шкембеджийницата, която се намираше точно срещу тази на бай Павел. Съпругата ми Валя пък ме вкара в кръга на &bdquo;забраненото” преди 10 ноември православно вероизповедание, защото нейният дядо – Евтимий Македонски, беше свят, духовен човек, когото безумно много уважавах. Дълги години е бил престоятел на манастира в село Хаджидимово, Гоцеделчевско. Дядо Евтимий беше завещал на дъщеря си, майката на Валя, че неговата внучка трябва да се венчае. И на 11 септември 1988 г. с Валя избягахме от родата от ЦК, мама и татко даже не присъстваха на сватбата, но ние направихме един страхотен купон в Созопол след венчавката, само млади хора се бяхме събрали… Изобщо беше една знакова сватба. Тогава с Валя работехме в &bdquo;Шератон”, където се бяхме запознахме. Тя е уникална жена, която обичам посвоему и досега, въпреки че сме разведени. Стана една от добрите български модни дизайнерки и аз се радвам на успехите й. - Разкажи нещо от &bdquo;кухнята” за Илия Павлов, нещо, което ти е направило впечатление през дългогодишното ти близко общуване с боса на най-голямата в началото на прехода корпорация? - За Илия мога да кажа, че е човек, който показа на всички как се правят нещата… без пари. Защото вървяха някакви притчи за вартбурга… - За рязани за скрап стари подводници… - Това, за подводниците, обаче е вярно. В Малта наистина имаше един пристанищен док, който беше нает специално от фирмата. Там се режеха ненужни никому подводници от съветския флот. Не знам защо, никой не може да повярва в това. После се появиха сериозните сделки. И всички видяха в лицето на Илия човек с уникални качества, защото той се моделира и изшлайфа като диамант и показа как се прави бизнес в условията на т.нар. демокрация. Илия се ожени за едно много добро и свястно момиче, което аз познавах още преди това – Антоанета Чергиланова. Във времето обаче нещата се промениха много, защото когато човек придобие такива огромни финансови възможности, всеки иска да се доближи до него. - И босът на &bdquo;Мулти” решава да смени Антоанета с някоя по-млада и представителна дама. В случая – с току-що завършилата ВИТИЗ Дарина Георгиева. Впрочем вярно ли е, че ти си бил в колата с Илия Павлов, когато той е видял случайно на една софийска улица непознатата красавица и се захласнал по нея? - Специално за Антоанета и семейството й не бих искал да говоря, защото не е етично да говоря за хора, които не са тук около нас. - Но от снимката пред мен виждам, че Антоанета Чергиланова седи от дясната ти страна на сватбената трапеза и явно се забавлява отлично. - Да, но няма смисъл да коментираме минали неща и да търсим сензации в тях. Мога да кажа само, че до един момент двамата с Илия бяха почти &bdquo;образцово семейство”, въпреки че Антоанета беше няколко години по-голяма от него. Когато Илия &bdquo;набъбна”, когато напредна в бизнеса, започнаха да се случват неща, които не бяха приятни на Антоанета. Имаха си проблеми. Разделиха се веднъж, после пак се събраха. В един момент Илия прецени, че нещата не вървят и се разделиха окончателно. Той си търсеше по-атрактивна жена, по-освободена… Дарина беше много интересна, много щура мадама, казано на жаргон. Тя живееше на квартира на ул.”11 август” с едно друго момиче – Цвети Копева, което много уважавам и ценя. Тя й показа много неща. По време на запознанството на Илия с Дарина аз държах спортния център в &bdquo;Шератон”, където не идваха случайни хора, а пък българи почти нямаха достъп. Но двамата идваха доста често там. Когато Илия я видя за пръв път, двамата бяхме в една &bdquo;Волга” и отивахме към Външно министерство. Когато минавахме по &bdquo;11 август”, видяхме на левия тротоар да се движи една страхотна мадама. И Илия вика: &bdquo;Това е човекът! Това е! Уникална е!”. Никой не знаеше коя е тя. Аз я поканих да се качи при нас, но тя отказа. &bdquo;Ау, вика, &bdquo;Волга” с пердета, ау, не мога да се кача!” – &bdquo;Не, викам, можеш, защото трябва да ми помогнеш да спечеля един бас!” И така се започна историята на Дарина, една &bdquo;българска роза” от Казанлък. По-късно същия ден бяхме на вечеря в хотел &bdquo;София” и Илия изглеждаше много щастлив. След това се появиха децата им Паулина и Илия-Калоян. За мен Дарина си остава една уникална жена въпреки появилите се напоследък писания, които я свързват с италианския премиер. - Твърдиш, че Дарина Павлова финансирала българския културен център в Рим, създаден преди няколко години от Жана Яковлева, дъщеря на известния в близкото минало актьор Юри Яковлев. Говори се, че въпросното средище развивало, как да го кажа, &bdquo;специфична дейност”? - Дарина е много близка с Жана. Двете са колежки от ВИТИЗ. Жана се води изпълнителен директор на центъра. Той се намира в сграда, която е паметник на културата. Този център спомага, ако мога да се изразя така, за културното сближаване между италианските мъже, които са много суетни, големи кипри, и красивите български дами. - Защо те стреляха навремето? - Това се случи в периода, когато Илия искаше да вземе Добруджанска банка. Всички силози в България бяха нейна собственост. Затова Илия се амбицира да вземе не толкова банката – тя имаше големи задължения, а да сложи ръка на силозите, и по този начин да контролира най-важното нещо за всеки българин – хляба. В холдинга му имаше доста фирми, които се занимаваха със земеделие. Той искаше да затвори кръга, взимайки всички силози. Атентатът стана на Тузлата – една местност на 7 км от Балчик, където &bdquo;Мултигруп” беше наела за мъртвия сезон – есента и зимата, една много красива станция на Главно управление на пътищата. В близост се намира и един прочут лековит извор – Бялата вода, където има балнеолечебница. В един момент се появиха хора, които искаха да ме отстранят, защото това бе единственият начин тази сделка за банката да не се осъществи. По-късно се случиха такива неща и с Илия, но той нямаше моя късмет, защото аз се върнах след 42 дни кома. - С какво те гърмяха? С автомат? С пушка? - Тъкмо бях слязъл от колата пред вилата, когато стреляха по мен. С пистолет, защото не знам някой да е оцелял след стрелба с &bdquo;Калашников”. Тази машина е безотказна. И Кюлев, лека му пръст, и Фатик бяха очистени с &bdquo;господин Калашников” – оръжие, което убива безпощадно и стопроцентово. Слава на Бога, днес съм жив и здрав и се занимавам с бизнес, който смятам, че е полезен на България. - Бил си известно време зад решетките по обвинение, свързващо те с прочут български затворник, пуснат преди няколко месеца под домашен арест. Сега можеш ли вече да говориш свободно по темата? - Сега наистина съм свободен и обещавам скоро да разкажа неща, които ще учудят цялото Министерство на правосъдието и Дирекцията за изтърпяване на наказанията, защото разполагам с информация – по дати и часове, за някои неща, които се случиха в затвора. Някои хора няма да бъдат доволни от истината, но аз ще я кажа, и то чрез &bdquo;ШОУ”. Сигурен съм, че тези хора, които ми причиниха толкова болка и страдания, ще получат възмездие. - Как успя да омаеш племенница на покойния вътрешен министър от кабинета &bdquo;Виденов” – Николай Добрев, и да я мотивираш да ти роди две деца? - Тя е от Гоцеделчевско и наистина е негова племенница. Но какво лошо има в това? Става въпрос за хора с качества. Явно и тя е от тях, след като вече четвърти сезон е технически секретар на община Гоце Делчев. Уважавана жена е и въпреки че вече не сме заедно, й пожелавам да е щастлива и да живее в мир и спокойствие. - Ще ни открехнеш ли за някои тънкости в технологията за събиране на борчове? - В корпорацията на Илия Павлов аз започнах като търговски директор на &bdquo;Нармаг”. Взехме всички магазини на дългосрочен договор, но впоследствие бизнесът се обърка, защото се появиха реституционни претенции. Хората се възползваха от закона, който върна старата собственост, и така тези неща се &bdquo;отводниха”. После се занимавах известно време с несъбираеми кредити в Кредитна банка. - Явно тези кредити все пак са били &bdquo;събираеми”, щом е имало лице, което е било оторизирано да ги прибира. Точно с какви методи, нямам представа, но според слуховете е ставало &bdquo;со кротце, со благо и со малко кютек”… - Когато човек прави нещата така, както Илия ги правеше, те се получаваха. На много хора напомняхме, че са им дадени пари, които все пак трябва да бъдат върнати. По този повод ми излезе прякорът Дядо Мраз… - … който събира парите в чувала… - Ами, да, това бяха пари, които наистина трябваше да бъдат събирани в чувал. - А не те ли беше страх? - Не, имаше достойни момчета с мен, на които това им беше работата. Аз просто се появявах в неочакван за някои хора момент. На тях много любезно, много човешки им беше напомняно, че средствата, които са им били дадени от Кредитна банка, трябва да бъдат върнати някой ден. Под каквато и да било форма. И така хората ме запомниха с прозвището Дядо Мраз... Едно интервю на Даниела КРЪСТЕВА