Тодор Батков-младши е син на бившия собственик на футболен клуб Левски Тодор Батков. На 23 години е, завършва висшето си образование в престижни университети в Лондон. Има бакалавърска степен по политическа философия и е магистър по финанси. Въпреки крехката си възраст се е занимавал с редица дейности, сред които софтуер, професионално почистване, автомивки, санитарно-хигиенни консумативи и други. Преди малко повече от година стартира общ бизнес със сина на Ветко Арабаджиев – Вълчо, но не след дълго разтрогнаха професионалните си взаимоотношения. Няколко дни по-късно Батков- младши откри ново заведение, без да има съдружници. Изцяло се е посветил в управлението на своите развлекателни комплекси. Името му пък не спира да гастролира из медиите с верни и неверни информации. Единствено пред „ШОУ“ той се съгласи да говори открито за всичко, което се случва в личния и професионалния му живот.
- Г-н Батков, дразнят ли ви слуховете, свързани с вашето име? 
- Чак да ме дразнят – не! В крайна сметка всеки трябва да си вади хляба. Народът обича зрелища, а журналистите му го дават. Склонен съм да толерирам слухове и клюки, стига да са в рамките на нормалното. 

- Заедно с Вълчо Арабаджиев създадохте най-оборотната дискотека в София, но не след дълго разтрогнахте отношенията си. Какво се случи?
- До голяма степен това е очаквано развитие, но е от страна на Вълчо Арабаджиев-старши. Жалко за клуба, заедно с екипа създадохме един уникален за родния пазар продукт, който след моето напускане загуби посоката си и спря да следва предварително начертаната стратегия. В крайна сметка това е бизнес и целта му е да е устойчив и печеливш, не е просто дестинация, с която да впечатляваш другари на по чашка и да си подхранваш егото. Към Вълчо-младши нямам лоши чувства, но боли много, когато близък човек те предаде по такъв начин, макар че нищо в ситуацията не зависеше от него. Вълчо-младши е умно и талантливо момче със светло бъдеще, пожелавам му по-скоро да се еманципира. С това приключвам темата. 

- В момента сте горд собственик на друг клуб, този път в Студентски град и без чалга? Разкажете ни малко повече за това начинание?
- Точно сега клубът е затворен за реновация и ремонт, ще отворим отново есента. Причината да няма поп-фолк, а да се пуска поп и хип-хоп е, че в Студентски град това липсваше на пазара, имаше глад за такъв тип заведение. В крайна сметка се гледа какво се търси и за какво има пазар, а не само какво се предлага. 


Снимка Иван Григоров

- Излезе слух, че всъщност купувате дискотеки от името на Златко Баретата. Каква е истината тук? 
- Г-н Златомир Иванов не го познавам лично. Интересно е този слух от къде се появи и как се стигна до неговото име. Още повече не знам той да има интереси в бранша, камо ли да търси партньори. Купувам и отварям заведения само от мое име, изключително моя собственост.

- Вие обичате ли нощния живот? Колко пъти в седмицата можем да ви засечем във вашето заведение? 
- Преди нощния живот го обичах много. След като ми стана работа, спрях да обичам по същия начин. Едно е да излизаш да се забавляваш и съвсем друго да излизаш, за да си контролираш бизнеса, да си де факто на работа. Но аз си обичам работата. В общи линии почти не пропускам вечер да съм в някое от заведенията. 

- Случва ли се някой да подцени качествата ви само защото сте син на толкова известен и богат човек?
- Случва се, но това си има св оите предимства. По-добре е да те подценят и да изненадаш положително, отколкото да не достигнеш очакванията. Като бях по-малък, много се дразнех на тези неща, но в момента се старая да извличам предимства не само от това, но и от факта, че съм изключително млад.

- Обикновено децата на богатите са глезени и невъзпитани – при вас има ли го този момент?
- Човек трудно може да прецени за себе си. Аз не се смятам за глезен и още по-малко пък невъзпитан. Може би създавам такова погрешно впечатление у хората, поради факта, че са ми  по-резки характерът и изказът. Но това е начинът ми на действие. Проектите ми са публични и свързани с много хора, а в служебните си отношения се старая да съм прям и честен, дори това да не създава адекватно лично впечатление у човека срещу мен. А, за съжаление или не, повечето ми контакти са свързани с работата.

- Кой е най-ценният съвет, който ви е дал баща ви? Въобще вслушвате ли се в съветите на хората около вас?
- Разбира се, че се вслушвам. Всеки, който е по-възрастен и има повече житейски опит от мен, със сигурност има какво да ме научи. Всеки глупак се учи от грешките си, но умният се учи и от грешките на другите. Съвети съм получавал много и съм сигурен, че подсъзнателно влияят на начина ми на мислене по време на взимане на решения.  

- Висшето си образование завършвате в Англия, нали така? Сам ли се насочихте към университет и специалност? 
- Сам избрах къде и какво да уча. Баща ми със сигурност щеше да е по-щастлив, ако бях избрал да уча право, все пак всеки баща се гордее, ако синът му върви по неговите стъпки. Имаше такива подсказки от негова страна, но в крайна сметка се примири, че това не е моето поле, и ме подкрепи.


Тодор Батков - старши

- Дистанцията вероятно е била доста тежка за родителите ви, които по никакъв начин не могат да ви контролират. Колко пъти сте ги изправяли на нокти? 
- Имало е много такива случаи, все пак съм живял на другия край на Европа, буквално сам. Положителното в цялата ситуация е, че аз заминах едва навършил 15 години и ми се наложи да порасна доста рязко. Романтичният период свърши бързо и се сблъсках с реалността – като се започне от битовизмите да си пера дрехите сам и се стигне до ключови неща като изхранването и грижата за себе си, за здравето. От тази гледна точка е положителното, тъй като изпреварих връстниците си. Иначе се създаде една дистанция със семейство, приятели и обкръжение в България – неизбежно, предвид факта, че ежедневията ни са напълно различни и общите теми за разговор са малко. Все пак съм благодарен и изключително ценя възможността да получа този опит – за съжаление, малко хора са в такава позиция. 

- Как се опазихте от пороците? Твърде малък и без контрол в чужда страна… 
- В един момент човек осъзнава, че когато пороците са свободни и достъпни, те не са интересни за него. Когато не е забранено, тогава вече не е и интересно. 

- Не сте ли се замисляли да живеете извън границите на България?
- Мислил съм. На малко хора не им е минавала такава мисъл в главата. Но в крайна сметка камъкът си тежи на мястото. Тотално смятам да остана в България, независимо от катастрофалната морална и нравствена картина в страната. Много мои връстници със сходен профил на моя мислят като мен, и се върнаха в страната, което е обнадеждаващо. Дано тенденцията да продължи и на повече млади да бъде гласувано доверие, да им бъде даден шанс да се развиват и да допринасят за икономиката на страната. 

- Не страдате от женско внимание, но в момента май нямате сериозна връзка? 
- Нямам, да! За момента съм сам, може би не съм срещнал правилната жена, която да ме заплени и да получи любовта ми. Но не бих казал, че съм самотен – което е нормално за човек на моята възраст. 


Отдаден е на работата си и менажирането на собствения си нощен клуб

- На какво сте готов в името на любовта? По какъв начин показвате на една жена, че е значима за вас? 
- Влюбеният мъж става безумен. Правил съм доста неща, когато съм имал по-силно привличане към определени жени. Няма да е лъжа, ако кажа, че мъжът би направил всичко, ако наистина е влюбен, и аз съм пример за това.
Подарявал съм материални неща, които, за съжаление, имат прекалено голяма важност за жените в днешно време. Подарявал съм и символични неща, важни за мен, без да имат особена материална стойност, но не са били оценявани по достойнство. Например, пътувал съм хиляди километри в името на любовта, но пристигайки с празни ръце, съм срещал разочарован поглед. Което е било доста отрезвяващо. 

- Имали ли сте опасения, че някоя жена може да е с вас заради тези материални неща, за които споменахте? 
- Всеки път, без изключение! Няма как да разбереш каква е истината. Абсолютно винаги се съмняваш, денонощно. А и по мои наблюдения най-красивите жени правят твърде малко, за да оборят тези опасения. Може би не го смятат за необходимо, в тяхната среда издръжката от мъж е нещо задължително и обратното дори е обидно. Живеем в патриархален свят, обществото ни е консервативно, и до голяма степен се счита за нормално мъжът да изкарва парите, а жената да се грижи за домакинството.  Но аз не считам за нормално, че без финансовата помощ на противоположния пол, голяма част от най-красивите жени буквално биха умрели от глад. За мен жената трябва да може да поддържа стандарт и сама, а мъжът само да я глези и да надгражда. 

- Мислили ли сте да се занимавате с футбол? 
- Като 12-13-годишен имах такива аспирации. С напредването на времето и изграждането ми като личност опознах материята и разбрах, че не си струват негативите. Футболът в България не е бизнес, а по-скоро благотворителност. А когато се прави благотворителност, трябва поне да не те псуват. Ако отидете в дом за сираци и направите многомилионно дарение, едва ли децата ще излязат отпред и ще ви псуват на майка… А и в този случай поне ще помогнете на хора в истинска нужда, а не на набедени звезди. 

- Това ли е детската ви мечта – да станете футболист…? 
- В никакъв случай, никога не съм искал да стана футболист. Като малък исках да стана лекар. Но свърши сезонът на „Спешно отделение“ и забравих (усмихва се).

Плеймейтки и силиконки се навъртат около него 

Името му непрекъснато се свързва с родни плеймейтки и силиконки. Няма как да бъде друго, тъй като е сочен за един от най-желаните ергени, при това богати. „От една страна, тези слухове ме дразнят, защото ми се създава по-несериозен имидж. Но от друга страна, няма как да не ми е приятно да ме свързват с едни от най-красивите жени в България“, категоричен е младият бизнесмен. Дали обаче би се обвързал сериозно с такъв тип момиче, не може да отговори на този етап. „Виждам се семеен, но не знам с какво точно момиче. Това не са неща, които се планират“, допълва той. 

Интервю на Красимир Красимиров 

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК "ШОУ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА!