Тонина Манфреди: Видях баща си Нино само веднъж – когато правихме ДНК теста

<br /> <em>Манфреди е свързан с България. Генетично. Тук той оставя дъщеря на име Тонина, родена от връзката му с българката Светла Богданова. В началото любовта им е много романтична, но след срещата им отношенията стават епични. Четири години двамата си пишат писма, докато пред 1983 г. Нино идва в София, за да се срещне със Светла и двамата прекарват една-единствена нощ заедно. Нощ, която преобръща живота и на двамата, тъй като 9 месеца по-късно се ражда Тонина. Битката да получи фамилията Манфреди е дълга и мъчителна &ndash; цели 16 години!. Днес тя работи към Италианския културен институт по заместване като преводач. Печели обаче овации като фотограф на музикални концерти. &bdquo;Заниманията ми като фотограф са хоби&rdquo;. Специално за &bdquo;ШОУ&rdquo; Тонина Манфреди се съгласи да даде единственото интервю, в което да разкаже за баща си. </em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Тонина, разбрах, че организираш честванията по повод 10 години от смъртта на баща ти Нино Манфреди...</strong><br /> - Не знам откъде си разбрала това, но аз нямам нищо общо. Понеже работя към Италианския културен институт, там има идея да се направи панорама с неговите филми, но нищо конкретно. По принцип в Италия се правят някакви неща в момента, в Америка &ndash; също. <br /> <br /> <strong>- Не обичаш да говориш за баща си или се притесняваш?</strong><br /> - И двете. Не мисля, че е нещо кой знае колко интересно.<br /> <br /> <strong>- Все пак си негова плът и кръв! Поддържаш ли отношения с брат си и сестрите си в Италия?</strong><br /> - Не, нямам никакви отношения с тях. Нито сме в лоши, нито в добри, точната дума е никакви отношения. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Те нямат нужда от мен, а и аз нямам нужда от тях</strong></span><br /> <br /> Пък и ние сме съвсем различни поколения &ndash; брат ми е на възрастта на майка ми. Освен това не съм и очаквала да ме приемат - в крайна сметка ситуацията е твърде деликатна. <br /> <br /> <strong>- Преди около 7 години в медиите излезе твърдение, че те са поискали да те приютят. То гласеше: &bdquo;Три години след смъртта на Нино, наследниците му в Италия - Лука, Роберта и Джована, заявяват пред италиански медии: &ldquo;Искаме да приютим сестра ни Тонина в Рим. Тя има право на част от наследството на татко&rdquo;. Но продължение нямаше...?</strong><br /> - Нека така да го кажем - нямаше продължение. За мен това беше неистинско изказване. Все пак под някаква форма съм имала възможността да контактувам с тях и смятам, че те са го казали по-скоро от любезност, отколкото като реално намерение. Нямам нищо против тях, просто няма смисъл да се правят излишни усилия в тази посока.<br /> <br /> <strong>- Успя ли да се срещнеш с баща си?</strong><br /> - Да, един път. Когато ни взимаха кръв за ДНК теста. Това беше 2001 година. Само че аз бях прекалено малка тогава, бях на 15, за да направя нещо. Ако срещата ни например беше сега, щях да знам как да реагирам и да се държа по друг начин. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Дори не си говорехме</strong></span><br /> <br /> Просто седяхме в една стая и това беше. Той направи някакъв коментар, че съм симпатична, и това беше. Но не го каза на мен, а по-скоро се обърна към присъстващите в стаята. <br /> <br /> <strong>- Майка ти как прие цялата тази битка, която й се наложи да води?</strong><br /> - Майка ми е невероятно борбен човек! Тя не се предаде до последно и успях да си взема името. Не знам дали е малко или много, но за мен е достатъчно. Аз съм доста горда понякога с това, че съм негова дъщеря. <br /> <br /> <strong>- Майка ти и баща ти са си писали писма много дълго, докато се срещнат. След това виждали ли са се отново?</strong><br /> - Не. Той е дошъл и си е заминал. Това е, няма повече. Следващият път е, когато ни взимаха кръв. Не знам доколко се знае, но тези дела, които се водиха 16 години, на 10 от тях той беше всяка година викан в България за ДНК експертизата. Той всяка година измисляше някакво оправдание да не дойде. Обикновено беше свързано със здравословни проблеми, все пак, беше човек на възраст. Основно се твърдеше, че е толкова болен, че не може да пътува, а в същото време снимаше филми в Куба, по списания се появяваха негови снимки, на които е в публиката на модни ревюта, от коктейли... Накрая, когато се видя краят на визите, съдът предложи ние да отидем в Италия и там да ни вземат проби. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Тогава вече нямаше как да се измъкне</strong></span><br /> <br /> <strong>- Правила ли си опит да го видиш, докато е бил в болницата, преди да почине?</strong><br /> - Много ми се искаше. Отново съжалявам, че бях толкова малка тогава и не беше възможно сама да отида. А и едва ли някой щеше да ме пусне, защото жена му беше непрекъснато с него. Писах му едно писмо и му пратих една картичка за Коледа. На картичката получих телеграфен отговор от съпругата му и толкова. <br /> <br /> <strong>- Не ти ли е криво, че имаш толкова роднини в Италия, а не общуваш с тях?</strong><br /> - Нямам нужда от толкова роднини. Имам точно, колкото са ми нужни. Не за друго, а защото знам, че не ми е мястото там. <br /> <br /> <strong>- Искала си да учиш история на изкуството...</strong><br /> - Исках да уча анимация. Кандидатствах в НАТФИЗ две поредни години, но не ме приеха. Там е много трудно влизането, а не съм толкова добра. В Художествената академия кандидатствах също, там оценките ми бяха по-добри, но не достатъчно. Просто летвата е много висока. Бях решила, ако и втория път не ме приемат в НАТФИЗ, да не остана никъде да не уча и за всеки случай се явих на изпита по италиански в Софийския университет. И в крайна сметка влязох италианска филология, за което ни най-малко не съжалявам, напротив. Преводите ми доставят изключително удоволствие. <br /> <br /> <strong>- Откога говориш италиански?</strong><br /> - От съвсем малка. Откакто се помня, майка ми ме е учила на италиански, разказвала ми е за баща ми, показвала ми го е. Нямам спомен кога първо съм разбрала за него, но през цялото си детство съм расла със съзнанието кой е баща ми. Пък и баща не ми е липсвал, защото майка ми имаше приятел, който почина, за съжаление &ndash;<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>той си ме отгледа като собствено дете</strong></span><br /> <br /> <strong>- Как описваше Нино Манфреди майка ти?</strong><br /> - Тя никога не ми е говорила за него като човек, говорила ми е за актьора. Представата ми за него като човек започнах лека-полека да си я формирам в съзнателна възраст. Чак когато минах пубертета, започнах да осъзнавам всичко, което се е случило. Ходила съм с нея на делата, била съм в течение на нещата, но съм била малка и не съм ги осъзнавала. Нямам лоши чувства към него, но все пак няма как, колкото и да ми се иска, да имам прекрасно мнение за него. <br /> <br /> <strong>- Съжалявам, ако греша, но знам, че майка ти е болна...</strong><br /> - Да, тя е на диализа. Бъбреците й спряха да функционират преди години. Но е добре. Това е нещо, с което много хора живеят, не е фатално. <br /> <br /> <strong>- Откъде е започнала тази любов на майка ти към баща ти?</strong><br /> - Не ми е казвала. Но тогава, по времето на социализма, единствената западна страна, към която е била отворена България, е била Италия. Майка ми е голям киноман, дори е кандидатствала кинознание, но не са я приели. Просто се е свързала с него и така... <br /> <br /> <strong>- Какво е завършила?</strong><br /> - Няма висше образование. Била е продавачка в супермаркет през целия си живот. В сладкарница е била в началото, когато е била бременна с мен. Майка ми е невероятен човек! Спечели тази битка, колкото и победата да е морална.<br /> <br /> <strong>- Все пак ти си наследничка на Нино във всяко отношение!...</strong><br /> - Тази тема изобщо не смятам да я коментирам. Той или жена му са направили необходимото, когато се е видяло, че си отива. Напълно достатъчно ми е, че имам името му. Иначе в живота си съм се научила да се справям сама. <br /> <br /> <strong>- Имаш си и семейство... </strong><br /> - Синът ми точно ще навърши три години. Казва се Георги. Опитвам се и него да го науча да е самостоятелен. С мъжа ми се срещнахме преди 10 години и оттогава сме заедно. <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Надежда НЕНОВА</strong><br /> <br /> <br />