Трябва да използваме момента на криза, за да ускорим данъчните и осигурителните реформи

- Преди дни правителството прие т.нар. “спасителен план”, при който се взе решение за гарантиране на депозитите на гражданите с 50 хиляди евро. Как ще коментирате това?

Това е абсолютно нормално, цяла Европа в момента тръгва натам. Добре е в някаква степен да се предприеме подобно нещо, но не мисля, че тази стъпка ще предпази изцяло банковата ни система.

- В такъв случай, какво трябва да се направи? Не закъсняха ли малко с тази стъпка?

Преди две седмици още се обсъждаше какво да се прави. Тепърва някои страни предприеха подобни самостоятелни дейности, примерно Скандинавските страни, но все още всичко се дискутира. Самата криза стартира от намесването на държавата в икономиката в дългосрочен вариант, т.е. още от преди години. Това са натрупвания на изкуствени вълни, така че държавата си създава сама проблемите и после започва да си ги решава пак сама. Това не е решение на пазара на самите банки, а решение само и единствено на държавата и е изкуствено манипулиране на политиката. В крайна сметка не би трябвало да се прави точно по този начин, но в този момент би било адекватно от гледна точка на успокояването на самите пазари.

- Освен правителствените мерки какви други мерки биха могли да бъдат взети. Как може банките да възвърнат доверието си една спрямо друга?

Когато се успокои пазарът, тогава ще се успокоят и банките и ще се върне доверието между тях. Най-добрият лек в случая е времето. Когато пазарът види кои са т.нар. “лоши банки”, тоест тези които са наблъскани с лоши кредити и облигации, той ще покаже кои са точно те и защо са го направили. Тогава ще избягва такъв тип банки и такъв тип инвестирания и ще може да се очисти от тях. Но това няма да се случи в следващите няколко месеца, трябва да минат поне две години, за да се очисти пазарът. Толкова време ще е нужно, за да се види пълното оттърсване от кризата.

- Вчера председателят на бюджетната комисия в парламента Румен Овчаров каза, че от 1 януари 2009 г. данък “дивидент” може да бъде махнат, като мярка за насърчаване на инвестициите у нас и туширане на ефектите от финансовата криза. Това адекватно ли е?

От гледна точка на данъчната и фискалната политика трябва да съществува такова нещо. Аз подкрепям пълното премахване на този вид данък. Трябва задължително да използваме този момент, в който се намираме, за да ускорим още повече нашите реформи от гледна точка на фиска и данъчната политика. Така трябва да станем по-конкурентоспособни, за да можем да продължим да привличаме много повече капитали и да станем по-добро място за инвестиране. Освен премахването на данък “дивидент” трябва да се помисли и за доста голямо редуциране на осигурителната тежест на страната.

- Отдръпват ли се чуждестранните инвеститори, забелязвате ли такава тенденция, тъй като все още сме развиващ се пазар?

По принцип на фондовата борса се забелязва отдръпване на портфейлните инвеститори, но това е съвсем нормално, защото в една такава криза хората са несигурни и искат да скрият всички несигурни единици, които имат на тези пазари. Наблюдава се и спад на цените на недвижимото имущество в България, продиктуван от излизането на големи инвестиционни фондове, чиито инвестиции са портфейлни, а не преки. В самата ни икономическа политика правителството трябва да съумее да използва момента, въпреки че всичко върви надолу. Трябва да дадем такива сигнали на инвеститорите и да създадем такива политики, с които да ги задържим, а и да привлечем нови. Това може да се използва като добър шанс за привличане на нови инвестиции у нас.

- Какви политики са нужни на страната ни?

Това е съдебната система. Където го има законът, той трябва да се спазва бързо и адекватно. Когато са открити грешки в съдебната система или когато са констатирани нарушения, те трябва да бъдат бързо решавани от самата система, а да не бъдат протакани с години. От друга страна, това е данъчната политика. Това са двете неща, в които трябва да се съсредоточат всички усилия на правителството. Плюс това, трябва да се намали и осигурителната тежест в страната, защото все още е на твърде високо ниво. Ние започнахме с едни много добри данъчни реформи от гледна точка на корпоративния и подоходен данък и трябва да довършим нещата и с намаляване на осигурителната тежест. Най-накрая трябва да се направи пълната реформа в самото осигуряване, а именно приватизацията на цялата система.           

- МВФ е готов да осигури спешна финансова помощ на Унгария като развиващ се пазар. Очаква ли ни същото?

България може би е друг пример, защото засега банковата ни система е доста стабилна. Макроикономическите индикатори стоят много добре към момента. Надявам се в кратък период да не се налагат такива интервенции. А може би по-добре да няма спогодби с МВФ.

- Какъв ще е икономически ръст другата година?

Със сигурност той ще намалее, може би ще е някъде около 5,5 - 6%. Няма да е 7%, както е сега. Няма как да няма около 1 – 1,5% намаление. 

Десислава Вангелова, БЛИЦ