„Уличната сензация” Исус Ангелов: Изхвърлиха ме подло от „България търси талант”!

<strong>&nbsp;- Исусе, как стигна изобщо до кастинг на &bdquo;България търси талант&rdquo;? При теб ситуацията не е традиционна - ти обикаляш улиците, пееш по паркове, в подлези&hellip;</strong><br /> - Бях в един от подлезите в центъра. Минават едни момичета, за които разбрах, че работят в телевизията. След тях мина и един възрастен човек, който малко след Нова година помня, че дойде на същото място, където свирех, и ми донесе една шепа с орехи. Каза: &bdquo;Това е за теб, набрал съм ги от гората&rdquo;. Страхотен човек, просто дойде и ми каза: &bdquo;Ти трябва да участваш в шоуто &bdquo;България търси талант&rdquo;, защото определено имаш талант!&rdquo;. Така се случи всичко, наистина малко необичайно. <br /> <br /> <strong>- Този човек от подлеза идва и ти казва, че трябва да участваш в &bdquo;България търси талант&rdquo; и ти се яви веднага на кастинг, така ли?</strong><br /> - Така беше. Един оперен певец, тенор от радиото и някои други мои познати музиканти ме хванаха, качиха ме в една кола насила и ме закараха на кастинга.<br /> <br /> <strong>- Качили са те в кола насила ли?!</strong><br /> - Ами да, така направиха. Защото аз първоначално не исках. Казвах си: &bdquo;Какво ще търся аз там, не е за мен този формат, аз свиря по улиците&hellip;&rdquo;. Но те ме качиха, закараха ме, подписаха там, каквото е нужно като документи, взех акордеона &ndash; и пред цялото жури, без каквато и да е било подготовка, без репетиция, засвирих. И те останаха изумени! Започнаха да говорят такива хубави думи за мен, че чак не мога да повярвам! Това много ме стимулира, това шоу ме стимулира като цяло.<br /> <br /> <strong>- Откъде е тази любов точно към акордеона? Малко се знае за теб&hellip;</strong><br /> - Моят корен, любовта към акордеона, идва от баща ми, който е бившия барабанист на Ваня Костова и Васил Найденов, на редица вокални групи. Прадядо ми пък е Борис Карлов &ndash; виден, легендарен акордеонист. И на баща ми бащата &ndash; дядо ми, който беше цигулар в БНР, казваше се Филчо Ангелов, по прякор Фаздията. Дядо ми Борис Карлов го знаят хората, всички го помнят&hellip;&rsquo;64-та година, манифестации, той откриваше всички митинги, където имаше събиране &ndash; на министри, на президенти, на всяко събитие свиреше Борис Карлов. И колкото и странно да звучи, слушам плочи на грамофон вкъщи.. това се връща и е много красиво. Пускам си от БНТ записи на баща ми &ndash; с Ваня Костова, с Васил Найденов и т.н. И на дядо ми Филчо Ангелов &ndash; с цигулката. Той беше концертмайстор в Концертна дирекция &bdquo;Бюрестрада&rdquo;. Оттам аз се вдъхнових от всичкото това, взех акордеона и тръгнах&hellip; Ей така, просто се случи. <br /> <br /> <u><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Акордеонът беше останал под пейката на балкона </strong></span></u><br /> <br /> защото моят чичо също свиреше на акордеон. Излязох по улиците и започнах да свиря, хората се усмихваха. Първоначално не го правех за пари, а защото ми доставяше голямо удоволствие. В един момент се откъснах от приятелите си, които постоянно ме викаха да ритаме топка. Исках само да свиря и да обикалям улиците. Започнах една мелодия, започнах втора&hellip; видях, че ми се отдават тоновете, баща ми само ми показа високите и ниските тонове на акордеона, и оттам всичко е моя импровизация&hellip; След това реших, че трябва да се сдобия и с репертоар. Придобих невероятна техника, която много малко акордеонисти могат да постигнат.<br /> <strong><br /> - Как я постигна тази техника? Самоук ли си? Беше споделил наскоро, че не знаеш нотите &ndash; как свириш тогава?!</strong><br /> - Аз ставам и свиря сутрин от 6:00 сутринта, 12 часа на ден. Имам музикален усет. Дори когато минава линейката, правя по нея тоновете - такъв усет имам! Веднага започвам да фантазирам, да импровизирам в мозъка си мелодии за акордеон. А за нотите - така е, не ги познавам, но мога да изсвиря всичко, което чуя. Странно се получава&hellip; понякога се гледам сам себе си, пускам си клип например по интернет, и седя, гледам и се чудя &ndash; това момче аз ли съм?! Дори сега изтръпвам, не мога да го осъзная, да го повярвам! Просто защото едно младо момче, каквото съм аз, симпатично може би, с един малък акордеон, да свири толкова много неща, букет, микс, да прелива от мелодия в мелодия&hellip; не знам как се получава, но става нещо прекрасно! Хората вече ме гледат по друг начин, на някои им се насълзяват очите&hellip; Няма нищо по-хубаво от това! Винаги съм на улицата и споделям с хората техните плюсове и минуси&hellip;<br /> <br /> <strong>- А имаше ли минуси за теб от &bdquo;България търси талант&rdquo;? Имаше мнения дори, че може би ще стигнеш до финал, но изненадващо за мнозина ти отпадна&hellip;</strong><br /> - За първи път говоря изобщо така смело за нещата, които са ми се случили или ми се случват. Аз мога да застана отстрани, да се погледна като зрител, даже като жури, и да кажа, че заслужавам да бъда там, защото хората имат нуждата да ме слушат. Мога да кажа също и че моята тройка в предаването е: оперният певец Томас Томов от Дупница, пее жестоко! На второ място слагам едно момиченце, русичко, много красиво, което свири на пиано, убягва ми името&hellip; И на трето място - себе си&hellip; Исус, и то Ангелов, момчето от улицата, с акордеона, което взриви всичко!<br /> <br /> <strong>- Да разбирам ли, че съжаляваш, че не продължаваш в шоуто?</strong><br /> - Не, аз се радвам, че съм бил по някакъв начин отразен, че хората са го видели&hellip;. <br /> <br /> <u><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Но ще бъда честен с теб</strong></span></u><br /> <br /> Втория път, когато трябваше да излезем на сцената, при нас дойде човек от екипа на предаването и заяви: &bdquo;Искам от вас &bdquo;Happy&rdquo; на Фарел Уилямс. Без право на мнение!&rdquo;. Не че не може да го направим, но ни беше казано наистина в последния момент&hellip; Сложиха роял на сцената, излезе и певец. Нагласиха ситуацията така, че да бъда с много хора на сцената, да не знам до последно какво ще свиря, а ми бяха казали, че ще бъда сам. Може би са искали по този начин да изляза от шоуто&hellip; то така се и получи в крайна сметка.<br /> <br /> <strong>- Веднага след края на участието ти в &bdquo;България търси талант&rdquo; обаче разбрах, че си получил покана за участие в Мюнхен&hellip; </strong><br /> - Това е вярно, да. Дойде едно писмо по имейла, от едни немци, които ни канят да свирим в български ресторанти в Мюнхен, в джаз заведения. А след това и да пътуваме до Париж. Така ще направим нещо като малко турне в чужбина след около месец, в края на юни.<br /> <br /> <strong>- От колко годишен всъщност свириш по улиците? И как те посрещат, хората са различни, всякакви, могат да проявяват и ненужна агресия понякога&hellip;</strong><br /> - Безброй ситуации съм имал, честно казано&hellip; Директорът на ансамбъл &bdquo;Филип Кутев&rdquo; ни покани да свирим в зала 3 на НДК &ndash; събори, участия, а това за мен беше изключително постижение. В един момент момчето с акордеона застава на сцената и, както се казва, започва граовско хоро. Случвали са ми се много, много неща на улицата!&hellip; Тя учи много, там ставаш човек, защото гледаш ситуациите отблизо, очи в очи, на сцената си по-изолиран от някои неща. Срещата ми с Димитър Симеонов &ndash; знаят го всички от самолетната катастрофа с Паша Христова, също е запомняща се. Той е учител на най-големия саксофонист в света &ndash; Кени Джи. Та той дойде при мен, хареса ме много, пусна ми монети в кутийката и каза: &bdquo;Искам да направим нещо заедно!&rdquo;. От него също очаквам сега покана. Брат ми Мойсей пък е страхотен цигулар, свири от 12-годишен!&hellip;<br /> <br /> <strong>- Ти и брат ти сте Исус и Мойсей! Това библейско съвпадение няма как да не е търсено умишлено! </strong><br /> - Това е много интересно и със сигурност с брат ми трябва с много внимание да носим имената си. Ситуацията с тях е следната &ndash; Бог се явява в съня на майка ми, докато е била бременна с мен, с думите: &bdquo;Това дете ще го кръстите Исус!&rdquo;. И сега аз нося тежката корона да съм с това име. Много трябва да внимавам. Името на брат ми пък &ndash; Мойсей, го избира баща ми &ndash; от Библията. И сега, когато отидем някъде, хората ни посрещат с думите: &bdquo;Ето ги Исус и Мойсей! Цигулка &ndash; Мойсей, акордеон &ndash; Исус! <br /> <br /> <u><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Цялата Библия дойде при нас!&rdquo;</strong></span></u><br /> <br /> Чувството е неописуемо, да ти кажа.<br /> <br /> <strong>- Къде е майка ти в момента?</strong><br /> - Няма я тук сега. Има задачки, ангажименти, върши ги, стиска ни палци от разстояние. С мен е само баща ми, с него сме и приятели, и колеги, свирим заедно, заедно сме навсякъде.<br /> <br /> <strong>- Какво няма да забравиш никога?</strong><br /> - Една жена&hellip; защото усещането беше много силно. Ние свирим, както обикновено, тя минава покрай нас, сложи едни пари в кутията и казва: &bdquo;Беше ми толкова лошо&hellip; едно главоболие&hellip; но просто като ви чух, се почувствах толкова прекрасно!&rdquo;. <br /> <br /> Един месец точно бях в &bdquo;България търси талант&rdquo;. Слизам след това отново в подлеза на НДК, а на стъклото на витрината оставена една бележка: &bdquo;Липсваш ни, на подлеза с акордеона да дойдеш. Усмивки!&rdquo; Това беше за мен нещо велико! Имал съм и някои моменти, в които съм се разплаквал с акордеона. Музиката до такава степен ми действа, дори и по време на мои импровизации, че не се сдържам. Много емоционален човек съм.<br /> <strong><br /> - Познаваш доста известни личности, спомена ми за Ваня Костова, за Васил Найденов&hellip; Как гледат те на теб?</strong><br /> - Те гледат на мен като на един човек на изкуството, артист, музикант. Постоянно ми казват, че съм много добър. Радват ми се, понякога ми отправят разни предложения.<br /> <br /> <strong>- А защо баща ти не продължава да свири с Ваня Костова? Защо са се разделили?</strong><br /> - Той просто пое семейния ангажимент &ndash; откакто се появихме ние с брат ми&hellip; Остави барабаните, направи една дълга пауза от музиката, около 15 години. И когато аз започнах да свиря, ми подариха една тарамбука, аз му я подарих. И така той лека-полека започна да ми акомпанира. След това се хванахме със саксофониста на Лили Иванова &ndash; джазмена импровизатор. Той всеки ден натискаше да свири на улицата с мен. А негови колеги, като минаваха, казваха: &bdquo;Абе, как може да свириш на улицата?!&rdquo;. А той отвръщаше: &bdquo;Аз съм с Исус Ангелов и с неговия баща&rdquo;. <br /> <strong><br /> - С Лили Иванова познаваш ли се лично?</strong><br /> - Не, за съжаление. Но много бих искал, разбира се. Това е примата, легендата! <br /> <br /> <strong>- Но си свирил с Янка Рупкина&hellip;</strong><br /> - Да. Свирил съм с нея, тя го направи от уважение към моя прадядо Борис Карлов. Покани ме на участия. След нея покана ми отправи и Теодосий Спасов. Свирихме и с него. Но тук искам да изкажа и моите <br /> <u><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> съболезнования към Теодосий Спасов &ndash; за неговия баща, който си отиде от този свят</strong></span></u><br /> <br /> Вчера се чухме с него, бях го извикал да посвирим, да направим една импровизация в центъра, но той този път не можа да дойде&hellip; Няма да го търся известно време, защото разбирам какво е.<br /> <br /> <strong>- Нямаш ли потребност към голямата сцена? Или улицата ти дава всичко, което търсиш и към което се стремиш?</strong><br /> - Ами ето тук искам да ти споделя и друго &ndash; между улицата и сцената не правя никаква разлика. И не знам защо Есил Дюран така се изказа в шоуто: &bdquo;Ето как в първия ни лайф на шоуто имаше хора, които се подхлъзнаха на голямата сцена. Това стана с Исус Ангелов, него голямата сцена го изяде&hellip;&rdquo;. Това е пълен абсурд! Ама пълен! Като го гледах това нейно изказване на запис, така силно се ударих по главата, че сигурно главоболие получих!<br /> <br /> <strong>- С какво или как по-точно те е изяла голямата сцена, разбра ли?</strong><br /> - Съвсем не! След това се видяхме с Есил Дюран, исках да ми обясни, а тя казва: &bdquo;Защо така, бе, Исус?!&hellip;&rdquo;, и аз започнах да се чудя какво толкова съм направил&hellip; Нищо не исках да й отговарям тогава, бях сащисан. Само отвърнах: &bdquo;Довиждане&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- А какво ти каза Асен Блатечки?</strong><br /> - Всички мълчаха. Мълчание! <br /> <br /> <u><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Гледаха надолу и не знаеха какво да кажат</strong></span></u><br /> <br /> Самата истина е това!<br /> <br /> <strong>- Мълчание за какво? Че си отпаднал?!</strong><br /> - Хората питат защо се е случило това, не толкова аз&hellip; Нали си спомняш първото ми участие на сцената &ndash; със скъсан, със счупен акордеон бях. Не можеш да си представиш какво говореха след това хората за мен: &bdquo;Ти я изяде!&rdquo;, &bdquo;Ти я направи на нищо, ти имаш голяма техника, много над нея си!&rdquo;. Но какво от това - Есил Дюран се изказва така, а останалите с наведени глави мълчат!... <br /> <br /> <strong>- Какви трудности срещаш в живота? Как се справяш?</strong><br /> - Как се справям ли? Парите, които изкарвам от улицата, ги влагам в това да правя записи, да записвам на акордеон нещата на Борис Карлов от едно време. Гледам да запаметя останалото в главата си, всичките импровизации. Парите никога не са ми били цел. Цел са ми хората. Онзи ден например застанах на &bdquo;Витошка&rdquo;, и докато чаках Явор Захариев от група &bdquo;Гравити ко&rdquo;, с когото също се запознах в подлеза, да дойде, започнах да свиря, но не за пари. Просто си затворих очите, с глава нагоре към небето и започнах да импровизирам&hellip; Отварям очи и виждам: около краката ми как хората са хвърлили по 5, по 10 лв.!... Само говори това - има хора, които ценят това, особено в България.<br /> <strong><br /> - И какво оттук нататък?</strong><br /> - В момента съм се заел сериозно с това, което правя &ndash; Димитър Симеонов ми преподава два пъти в седмицата ноти, солфеж, пиано, акордеон и много се радвам. Започнах да разчитам нотите, влизам бързо в материала. Само ме е страх от едно &ndash; че като започна да импровизирам, всичко живо около мен се плаши.<br /> <br /> <strong>- Плаши ли? От какво?</strong><br /> - Говоря за музикантите. Плашат се откровено. Дори и само когато репетирам &ndash; завиждат ми. <br /> <br /> <u><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Много ми завиждат</strong></span></u><br /> <br /> Все още не съм патил от завистници, но и не вярвам, защото Бог е с мен и имам нещо като щит, нищо не могат да ми направят. Аз съм свирил на борци, на мафиоти, на полицаи, на министри&hellip; на наркомани&hellip; Стоят пред мен, слушат ме и си дърпат трева! Свиря и това е! Дори и най-лудият човек, когото ей сега да го пуснат от лудницата, или най-бедният - идва и ми пуска стотинки и се радва. Свирили сме на руския посланик преди две години &ndash; впечатленията ми бяха, че е широка душа. Пият водка, хвърлят ни пари, кефят ни се и ни дават предложения да ходим в Русия, да свирим и там. Имам го записано всичкото това.<br /> <br /> <br /> <br /> <em><strong>Анелия ПОПОВА</strong></em><br />