Валентин Михов: Всички изоставиха Бъни и той избра смъртта

<em>Няколко дена преди панихидита семейството положи урната с праха на Боян в Централните гробища. Тогава, по желание на Светла, кръгът от близки на певеца бил още по-тесен - само Стефан Данаилов, Мишо Йосифов и Вальо били на гробищата. &ldquo;Данчето и Богдана не успяха да дойдат тогава&rdquo;, обясни Михов пред &ldquo;ШОУ&rdquo;. Гробът на дългогодишния му приятел Боян е на 20 метра от този на баща му. <br /> <br /> &ldquo;Когато татко почина, се свързах с шефа на Централните гробища, за да бъде погребан там. И понеже съм известен като ларж човек, раздадох на всички &ndash; на гробокопачите, на служителите, на всички. Когато вече излизах от гробищата, шефът ме изпрати, стисна ми ръката и ми каза: &ldquo;Винаги си добре дошъл!&rdquo;, разказа с усмивка Михов. Малко по-късно тя бе заменена от мъжки сълзи...<br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Г-н Михов, съпругата на Боян Иванов &ndash; Светла, която е ваша секретарка, ли така ви сближи с него?<br /> </strong>- Първо да уточня - никога не бих могъл да кажа за нея, че ми е секретарка! Тя ми е партньор, сътрудник, но не и секретарка. Тази дума никак не я обичам. Вече 20 години Светла е неразделна част от мен. Изградихме един отбор. Но Бъни го познавах много преди да започна работа с нея.<br /> <strong><br /> - Откога сте близки?<br /> </strong>- Вече почти 30 години. Бяхме едно каре карти-приятели от блока в &ldquo;Младост&rdquo;. Чувал съм, че живея в Бояна, Драгалевци, но всъщност имам апартамент в полупанелен блок. В началото даже говорех на Боян на &ldquo;Вие&rdquo;, защото изпитвах изключителен респект към него. Та той беше звезда, голям артист &ndash; всичко! И от каре на каре, първо станахме приятели само мъжете, но постепенно станахме семейни приятели. Сега сме повече едно семейство, отколкото приятели. Светла е джазпевица и в началото, след промените, не получаваше ангажименти. Аз пък тъкмо станах президент на ЦСКА и с останалите от компанията се заговорихме какво можем да направим за нея. Така я взех на работа при мен в ЦСКА. А се оказа, че такова чудо не сте виждали! Тя е изключителна &ndash; точна, безкрайно артистична. През 1990-1991 г. започнахме заедно, та досега. Светла направи така, че работата да не се усеща. А и Бънчо беше доволен. Вечер като се съберем &ndash; аз започвах с &ldquo;Девойко, мари хубава&rdquo;, тя завършваше със Summertime. И всички питаха: &ldquo;Вие работите или пеете?&rdquo;<br /> <br /> <strong>- Наистина ли Боян е бил толкова страстен картоиграч?<br /> </strong>- Имаше си стил. Той играеше по един специфичен начин картите. Отделно от нас играеше с Богдана, с Данчето Христова, Борето Грънчаров. С тях оформяше друго каре. Когато играехме карти с Бъни, имаше само едно условие &ndash; че можем да се обиждаме. Е, разбира се, в рамките на нормалното. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Редовно се наричахме &ldquo;овчар&rdquo; или &ldquo;Калитко&rdquo; <br /> </strong></span><br /> обвинявахме се взаимно, че броим картите &ndash; от този сорт. И където и да играем карти, първо ще ни чуеш, а чак след това ще ни видиш. <br /> <br /> Два дена преди да замине за морето сега, пак играхме карти. Той обаче трудно изкачваше стълбите вече, много се задъхваше... <br /> <br /> <strong>- Какво се случи там, край морето? Въпреки че имаше диабет и черно чувство за хумор, никой не очакваше, че ще си отиде. Сякаш всичко стана толкова внезапно...<br /> </strong>- Той се предаде. Преди да замине, исках отново да влезе в болница, да го сложат малко на системи, да възстанови, но той ми отказа. Не искаше. А насила не мога да го заведа. Мисля, че просто не искаше да влиза в болница. Водил съм го на много прегледи, лекарите сериозно се тревожеха за него, но той не искаше и да чуе. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Той си го знаеше. Казваше ми: &ldquo;Вальо, аз няма да издържа дълго време&rdquo;<br /> </strong></span><br /> Като се събирахме за картите обаче, живваше. За 4-5 часа си ставаше пак същия активен. <br /> Бях му осигурил масажист, а той му казвал: &ldquo;Стой сега тука един час, но не ме пипай&rdquo;. Разбира се, разбрах и настоях пред мен да го масажира. Той охка, пъшка, той е глезльо малко. Виках му &ldquo;звездьо&rdquo; или &ldquo;звезделинчо&rdquo;. Звезда си беше! Доставяше му страхотно удоволствие, когато ходехме някъде и хората го спираха, поздравяваха, припомняха си песните му...<br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> На Боян лекарите му бяха забранили всичко <br /> </strong></span><br /> Пет-шест пъти го водих при д-р Емилова. Бъни ходеше по 3-4 км по плажа с мен и даже казваше: &ldquo;Вальо, не ме боли!&rdquo; За малко дори успя да махне инсулина, толкова се подобри здравето му. На мен това ми говори, че човек сам си вреди...<br /> <strong><br /> - Боян си е навредил сам?<br /> </strong>- По-скоро той трябваше сам да си помогне! Мазното му беше забранено, да не говорим за захарта и лютото. Вместо да се съобрази обаче, той отопяваше със залци всичко мазно. Редовно като се събирахме, носеше и една голяма купа с еклерчета, от които той не можеше да се спре да яде. Все го подкачах: &ldquo;Абе, остави и за нас малко!&rdquo;, въпреки че и аз не трябва да ям сладко. <br /> <br /> <strong>- Липсата на участия ли го отказа от живота?<br /> </strong>- За участието му мисля, че вече нямаше да се получи. Толкова съм го молил, като се събираме, да изпее нещо &ndash; все отказваше. От тях тримата с Борето Годжунов, Борето Грънчаров сякаш най се държи. <br /> Можеше да остане още, ако мислеше за себе си, а той не го правеше. <br /> Когато дъщеря му Теди, която той страшно много обичаше, отиде да живее на друго място, му остана кученцето. Когато то почина, го изживя трагично. Много го боля за него. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Бъни обаче се почувства изоставен от средата си</strong></span> <br /> <br /> Освен Данчето, Богдана, Стефан Димитров, Борето Годжунов, Стефан Данаилов и ние &ndash; никой друг нямаше край него. <br /> <br /> Беше изоставен от обществото. Когато някой спре да е в центъра на общественото внимание, веднага го забравят. И с футболните ветерани се случи същото, никой не се сеща за тях. За Бъни направихме всичко, за да има инвалидна пенсия, защото той си беше инвалид. Получи 105 или 106 лева - безкрайно унизително!<br /> <br /> Боян живееше в един затворен кръг. Мен ако ме затворят с пет-шест човека, също ще умра. Той беше ангажиран човек, имаше изяви, беше почитан, хвален... Това постепенно изчезна и го съсипа. Имаше предложения за участия, но той и не искаше вече. Не си беше изгубил гласа, защото когато искаше, можеше да пее. Но за да пее един човек, трябва да се поддържа, да се грижи специално за гласа си, а той не го правеше. Просто се беше се отказал. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Петдесет пъти ми е казвал, че не му се живее <br /> </strong></span><br /> За мен обаче той е жив, така искам и да говоря за него.<br /> Правеше ми най-хубавите подаръци на рождените дни. Подаряваше ми песен! Стефан Димитров я написал, а Бъни я изпълняваше и я беше записал в студио: &ldquo;На 18 януари се роди другаря Михов, много дълго се учи, но и здравата ... (една нецензурна дума). Пръв учител му е Ленин и другарят Димитров&rdquo;. Усещането от такъв подарък е изключително!<br /> <strong><br /> - Смятате ли, че Боян е останал сред нас чрез музиката си?<br /> </strong>- Когато най-близките му хора се събрахме за полагането на урната, носех един диск с негови песни и на техния фон го почетохме. Да, скръбта е голяма, плача много, както и на погребението, и на панихидата на Бъни, но винаги като говоря за него, се усмихвам. <br /> <br /> Ще му направя и една плоча на гроба с петолъчка. Той нали е седесар, а аз обичам да се шегувам. И той имаше изключително чувство за хумор. Ще го съгласувам със Светла, разбира се, но си го представям &ndash; ключ Сол, спатия, каро, купа и пика и една... петолъчка.<br /> <br /> Сега в урната му сложих едно тесте с карти, с което той обичаше да играе... <br /> Сълзите напират в очите на Михов и той помоли да спрем разговора.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Надежда НЕНОВА<br /> </strong>