На 7 декември се навършиха 5 години от смъртта на експремиера Любен Беров. Той управляваше първото експертно правителство като независим, но коалиционни партньори му бяха ДПС и БСП. Това бе периодът на една от най-жестоките кризи на прехода у нас - инфлация, банкови фалити и разцвет на силовите групировки... Самият Беров изглеждаше кротък и уравновесен интелектуалец, неспособен да се противопостави на грубата реалност. Мнозина го набеждават, че е авторът на силовата приватизация, а други смятат че е бил нейна жертва. Всъщност именно конфликтът му с Жан Виденов относно приватизацията стана причина той да подаде оставка.
<em>След вестта за смъртта на Беров, без да знаят, че експремиерът си има вечен дом в мястото, където са били положени и родителите му, от МС му изкопали гроб в правителствената алея. Той останал празен известно време, а после в него погребали оперната прима Гена Димитрова. <br /> <br /> &bdquo;ШОУ&rdquo; се свърза с вдовицата на Любен Беров &ndash; Стоянка, точно в деня на 5-годишнината от кончината му.<br /> <hr /> </em><br /> <strong>- Г-жо Берова, вярно ли е, че в подготвения от Министерския съвет гроб на Любен Беров почива оперната прима Гена Димитрова?<br /> </strong>- Да, вярно е. Бяха го изкопали вече и ми се обадиха да ми обясняват къде е: &ldquo;Там, до чешмичката, на много хубаво място, на централната алея&rdquo;&hellip; <br /> <br /> <strong>- А той е погребан в семеен гроб, така ли?<br /> </strong>- Да, там, където са майка му и баща му. След известно време почина Гена Димитрова, та нея погребаха в оня гроб. Ние с Любен много я ценяхме &ndash; беше голяма певица, голям патриот. <br /> <br /> <strong>- Вие, разбрах, сте пострадала тия дни &ndash; имате лошо счупване. Успяхте ли да стигнете до гроба на съпруга си?<br /> </strong>- Бях, как може да не отида! Закараха ме с кола. Преодолях болката &ndash; не можех да не отида на гроба. Сложиха ми някаква най-модерна раменна шина, но трябва покой. На моята възраст трудно зарастват костите, а болката е неописуема. Жена се грижи сега за мен &ndash; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>обличат ме, събличат ме. <br /> </strong></span><br /> Но тия дни си идва дъщерята от Париж. Иска с нея да пътувам натам, да правя процедури. Ще настоява да пътувам, знам, но още не съм решила какво ще правя &ndash; как ще се приготвя и как ще понеса пътя. Имам уникално грижовни дъщеря и зет. Дай Боже, всекиму такива! <br /> <br /> <strong>- А синът ви къде е?<br /> </strong>- Той живее в Австралия. <br /> <br /> <strong>- Защо не отидете да живеете в Париж, щом ви канят?<br /> </strong>- Не знам, може и да го направя. Трябва да продам жилището тука. То и бездруго само завист събрахме с тая кооперация на &ldquo;Мур&rdquo;, а нито инфраструктурата наоколо е наред, нито самата сграда. Гаражът ми тече. Любен няма никакво участие в идеята за тоя строеж. Предложиха му да купи там и той се съгласи. У него нямаше никаква материалност. Като се преместихме да живеем тук, докарахме старите си мебели. Още стъпвам по килима от родителите му, картините по стените са на майка му, а той работеше на писалището, на което умря баща му&hellip; Аз продадох един наследствен имот в Пазарджик навремето и с парите си купих едно &ldquo;Пежо&rdquo;. Любен отдавна не шофираше, а аз си го карах, докато един ден замалко да стане беля на Орлов мост. Постъпих съвсем по женски. Навлязох на червено в кръстовището и като се уплаших, се върнах назад и ударих колата зад мен. Веднага обаче от службите разбраха. Обади ми се ген. Владимиров и ми каза да му дам ключовете от колата. Колкото и да обяснявах, че аз съм виновна, ми заяви, че няма да допусне да го уволнят заради мен. Дадоха ми една трошка &ldquo;Лада&rdquo;. Един-единствен път се возих като премиерша в мерцедес &ndash; на едно правителствено посещение. <br /> <br /> <strong>- Какъв човек беше Любен Беров?<br /> </strong>- Човек на науката. Ето защо, като тръгваше сутринта и каза, че го викат на разговор, се раздели с мен с думите: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&ldquo;Спокойно, няма да приема премиерския пост, да не съм луд!&rdquo; <br /> <br /> </strong></span>Стана късно и той не се обаждаше. По едно време звънна моя братовчедка и ми вика: &bdquo;Хайде, на хаирлия да е!&rdquo;. Аз в първия момент си помислих, че ми пожелава късмет за тотото &ndash; играех на тото тогава. А то, за какво било, от нея разбрах. Тя се учуди, че аз не знам. И чак по-късно първо ми звънна Данчето, секретарката, и ми каза, че Любен щял да закъснее &ndash; имал среща в президентството. Мина се известно време, звънна ми най-накрая и той. &ldquo;Как прие новината?&rdquo;, ме попита, а аз му затворих телефона. <br /> <br /> <strong>- Вашият съпруг е бил от издигнато семейство &ndash; майка художничка, завършила скулптура и изобразително изкуство в Париж, баща &ndash; крупен бизнесмен от времето на Буров...<br /> </strong>- Любен се беше метнал по характер на майка си &ndash; Невена Берова, която умира много млада от рак. Жена с голям талант и финес. И Любен беше такъв &ndash; уравновесен, много умееше да се владее. Не помня някога да ми е креснал за нещо или да е бил груб. Даже аз някой път, като му кресвах да си ляга вече, че седеше до късна доба на писалището, не си почиваше достатъчно, той кротко ми казваше: &bdquo;Знам, че ми викаш от загриженост. А аз нямам право да повиша тон!&rdquo;. Ей такъв беше. Отказа се от правителствената пенсия. Сега аз живея като негова вдовица с едни 700 лева месечно. Дари текстилната фабрика &ldquo;Беров-Холинек&rdquo; в &bdquo;Подуене&rdquo; и даже не пожела да я види: &ldquo;Аз, вика, цял живот съм страдал, че съм бил фабрикантски син, не желая да вляза!&rdquo;. Любен се отказа от нея чрез пресата, в полза на една фондация &ldquo;Сирак&rdquo;. И сега, дали е изпълнена волята на дарението, повече не знам &ndash; вие проверете. По същия начин Любен остана дезинтересиран и за мините в Твърдица &ndash; баща му е имал голямо участие там. <br /> <br /> <strong>- Да, но според мнозина именно този му характер, тази му благост, е причината за известна мекушавост и в управлението му. Очевидно като човек, отдаден на науката, не е ставал за политик...<br /> </strong>- Най-интересното е, че той си вярваше, че може да се справи и да промени нещата за добро&hellip; <br /> <strong><br /> - Знаеше ли за силовите групировки? Мнозина го наричат техен създател...<br /> </strong>- Боже, това е направо смешно! Та той не можеше да си представи каквото и да било насилие! Това го нараняваше,<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>не можеше да повярва, че стават някои неща. <br /> </strong></span><br /> Нали ви казвам &ndash; той цял живот беше човек, заровен в книгите. <br /> <br /> <strong>- По време на неговото управление имаше инфлация, срив на банковата система, начена масовата приватизация. С кого от коалиционните партньори му беше трудно да работи, знаете ли?<br /> </strong>- По тия теми той малко споделяше с мен. Но специално за Доган съм го питала дали не му се вмесва в работата, и Любен ми каза тогава: &ldquo;Аз също съм изненадан, но Доган най-малко ми се меси&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Знам, че Ренета Инджова е била доста опърничава...<br /> </strong>- Тя винаги си е имала специален характер. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА</strong><br />