Вдовицата на именития наш поет Георги Джагаров живее скромно в общинско жилище с придружаващите годините й болежки и операции. Въпреки това е съхранила духа си. В миналото Цветана Джагарова е била учител по литература и редактор в издателство „Български писател”. Двамата с Георги Джагаров имат три деца. Единият от синовете живее в Австралия, а другият и сестрата са тук.
<em>През 90-те семейството бе прогонено от жилището си на бул. &bdquo;Цар Освободител&rdquo; 8-А. 11 години и десет месеца неговите наследници водиха дело за жилището. Накрая бяха обезщетени от съда в Страсбург с 9200 евро.<br /> <hr /> </em><br /> <strong>- Г-жо Джагарова, тези дни имаше годишнина от смъртта на вашия съпруг...<br /> </strong>- 16 години минаха... Бях на гроба и заварих там изпочупена гранитната плоча. <br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че ревизорът към УБО Емил Богданов открива във вилата в Банкя, в която се усамотява за последно преди смъртта си Георги Джагаров, само бурканчета от кисело мляко и никакъв алкохол?<br /> </strong>- Така е. Георги минаваше за най-големия соцбохем и любител на чашката, но в края на живота си се усамоти, огорчен от всичко, в Банкя и се хранеше само с някакво парченце колбас, малко хляб и кисело мляко. Вкъщи не пиеше &ndash; нито преди, нито после, когато се отдели сам на вилата. Обичаше да си пийва на приказка с приятели навън и черпеше наред. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Това накрая не беше обикновено пиянство &ndash; душата му страдаше!<br /> </strong></span><br /> Отиде си много огорчен. <br /> <br /> <strong>- Кой бе най-тежкият момент в живота на поета?<br /> </strong>- Този момент не ми се изтрива от паметта. Петър Младенов съобщи по телевизията, че са отнети всичките звания на Георги. Той мълчаливо се сви във фотьойла и се отпусна буквално като птица с подрязани криле. И друг път съм правила сравнението &ndash; като ранена птица... В стаята настъпи някаква празна тишина, в която само го чухме как казва като на себе си: &bdquo;Как може?!&rdquo;... Според мен именно <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>в този момент Георги беше &bdquo;умъртвен&rdquo;<br /> </strong></span><br /> <strong>- Знам, че хвърля партийната си книжка с думите: &bdquo;Това вече не е моята партия!&rdquo;, а дори само пиесата му &bdquo;Прокурорът&rdquo; е била достатъчна да се потупа по гърдите като същински дисидент...<br /> </strong>- Георги не беше човек, който ще се &bdquo;потупа&rdquo; в гърдите или самоизтъкне. Имаше болезнено чувство за достойнство. Филмът &bdquo;Прокурорът&rdquo; бе забранен повече от 20 години, но парадоксът е, че самият Живков не порица пиесата. Клакьори и блюдолизци го сториха. Стефан Гецов и Георги са ходили на гости на баба Маруца &ndash; майката на Живков, заедно с него. Но Георги никога не се е възползвал от това близко познанство. <br /> Искам да разберете, ако можете, къде изчезна дарението на Георги &ndash; едни 4000 лева от Наградата на София, която получи и която той дари на Софийския университет. Никой дори и не споменава за това дарение и не знам реализираха ли го, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>къде потънаха парите?<br /> <br /> </strong></span><strong>- Получихте ли парите от Страсбург за жилището в центъра на София, което ви отнеха след демокрацията?<br /> </strong>- Получихме ги, разделихме ги помежду си и толкоз. За нас това беше не толкова материална, колкото морална реабилитация за една чутовна несправедливост. Георги закупи апартамента през 1977-а година за 35 915 лева /показва документ &ndash; б.а./. Съпругът ми тогава беше един от първите държавни мъже, именит поет. Както знаете, имаме три деца, Георги имаше право на кабинет като председател на Съюза на писателите. Няма никакво основание да наричат 120-те квадрата на апартамента &bdquo;злоупотреба с власт&rdquo;. Когато си тръгвахме оттам, поканих вътре реститутите с думите: &bdquo;Заповядайте, да сте живи и здрави!&rdquo;. Сърцето ми вече беше толкова опустошено, че нищо повече не можеше да го съкруши. <br /> <br /> <strong>- Доколкото зная, има доста неясноти около отнемането на жилището ви от реститутите &ndash; праправнуци на Димитър Хаджикоцев, който е бил кмет на София само 52 дни през 1878 г...<br /> </strong>- То е трагикомична история. Тоя същият е кметувал за кратко и през 1883-та. За четири месеца. За тия два кратки периода от общо половин година обаче е имал акълът и наглостта да закупува все хубави места, които приписвал на жена си. Днес всички те са в идеалния център на София и носят на праправнуците тлъсти доходи от наеми. Парадоксалното е, че липсва документация по застроителния план в този централен участък и всичко е върнато ей така, от възторг по &bdquo;синята вълна&rdquo;. Най-голямата въпросителна е със сградата на стария ни апартамент. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Тайната се крие под... изтривалката, <br /> </strong></span><br /> където личи как е къртено с чук или друг инструмент, за да се заличи датата на строежа. Всички стари сгради имат годината на строеж, там обаче липсва. Очевидно годината е била неудобна. Цялата документация на реститутите беше неубедителна. Те не представиха отчуждителна преписка дали са били обезщетени за жилището, а съдът прие за правдоподобен мотив нелепите им обяснения, че вероятно може да е загубена или изгоряла. При това реститутката-ищец Стела Попова призна, че към момента на одържавяването на жилището &ndash; през 1949-а, не е живяла в него. Самата сграда нямаше строително досие... <br /> <br /> Наскоро пък <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>се вбесих от сина на Евтим Евтимов &ndash; <br /> </strong></span><br /> Венко Евтимов, който издаде едно позорно малко книжле с интервюта на Георги, което освен че не съдържа почти нищо от най-добрите материали в пресата, се разпада в ръцете ти. Аз бях доста болна, когато ми поискаха разрешението за такава книжка. Правиха ми операция на жлъчката преди половин година. Въпреки това се отзовах да посъбера и да предоставя каквото мога, като ми обещаха да поизчакат да дам още материали, които имах предвид. Вместо това изобщо не ме потърсиха да видя предпечата и аз като видях тая книжна подигравка, направо повторно се поболях. С две думи - огорченията продължават. <br /> <br /> <strong>- Кажете нещо за децата ви. Знам, че дъщеря ви Роси е художник и има четири деца...<br /> </strong>- Две са от първия й брак и две от сегашния &ndash; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>омъжена е за Цвети Киров &ndash; брат на певеца Бисер Киров. <br /> </strong></span><br /> Много добре си гледат децата, и двамата са художници &ndash; разбират се. Роси е много витален и борбен човек. Положи много усилия да набере документи по делото за жилището. Детската й стая беше до кабинета на баща й... Но не успяхме да се преборим, че и внуците ни да растат в оная атмосфера... Единият ми син живее в Австралия, а другият &ndash; Георги, който е кръстен на баща си &ndash; много добро и съвестно момче, е без работа в момента. Аз нямам никаква собственост &ndash; живея под наем. Крепят ме внуците, спомените и поезията. Препрочитам стиховете на Георги. Тихичко си плача и същевременно се чувствам горда, че съм била до такъв талантлив и честен човек. Георги беше краен, но откровен в това да бъде такъв, какъвто е. И, както пише в едно от стихотворенията си &ndash; предпочиташе да умре в битка, отколкото в &bdquo;затишие&rdquo;. Смятам, че умря &bdquo;прав&rdquo;. Горд в усамотението си. Никога не изневери на принципите си за чест и достойнство.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА, в. &quot;ШОУ&quot;</strong><b><br /> </b>