Венцеслав Кисьов завършва езикова гимназия в Бургас и актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на професор Боян Дановски. След дипломирането си започва работа на сцените на театрите във Видин и Габрово. От 1979 г. работи в театър „Сълза и смях“, а от 2006 до 2010 г. е директор на театъра.
<em>Преди половин година му поставят диагнозата рак на белите дробове. <br /> <br /> Въпреки пълното лечение, което му е проведено у нас, той трябва да замине за изследвания в най-голямата болница в Австрия - AKH der Stadt Wien. Там от същото заболяване се е лекувал и писателят Марко Семов. Сега неговият син Атанас се е нагърбил със задачата да събере необходимите 5000 лева за Кисьов.</em> <br /> <hr /> <br /> <strong>- Как сте, г-н Кисьов?<br /> </strong>- Горе-долу добре. Нормално.<br /> <br /> <strong>- Кога ви поставиха диагнозата рак на белите дробове?<br /> </strong>- Август месец миналата година. Лекарите, начело с д-р Черноземски, са оптимисти, но да видим докъде и как.<br /> <br /> <strong>- Защо заминавате за Виена? Лекарите тук не могат да ви помогнат ли?<br /> </strong>- Това няма да е лечение. Слава Богу, лекувам се вече, минах химиотерапия, сега ми предстои лъчетерапия. Във Виена е един български лекар, който също се казва Венцислав (Петков &ndash; б.а.) и работи в най-голямата австрийска болница. Там имат възможност да направят по-точни изследвания, заради апаратурата, която притежават, за разлика от България. Когато мине лъчетерапията да се направят контролните изследвания там, за да се види кое как и защо. За това става дума.<br /> <br /> <strong>- В София ли живеете или предпочитате да сте в къщата си в Троянския балкан?<br /> </strong>- В София. До неделя включително ми правиха изследвания, в четвъртък влизам на лъчетерапия, а тя е всеки ден, така че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>нямам мърдане.<br /> </strong></span><br /> Досега бях във Военна болница и много благодаря на целия екип там. Сега лъчетерапията ще бъде в Онкологията, защото във Военна болница нямат апарат за облъчване. <br /> <br /> <strong>- Мислите ли, че ракът ви може да се е отключил вследствие на битката, която водихте за &ldquo;Сълза и смях&rdquo;?<br /> </strong>- Казват ми, че това се дължи на стресово състояние. Една година преди това беше тази реформа, след която ни закриха. Предполагам, че на това се дължи, макар че знаете, това не може да се докаже с точност. Февруари месец си правих пълни изследвания, защото имах операция, тогава не се показа нищо. Явно е, че допълнителни стресови фактори са оказали влияние.<br /> <br /> <strong>- Има артисти, които смятат, че тази реформа е добра, защото имало пари за тях.<br /> </strong>- Дори не мога да си представя кой би могъл да го каже, защото заплатите на актьорите са си същите. Лично аз не виждам някаква реформа да се провежда. С изключение на закриването и сливането на театри, но това не е реформа. Това е механично придвижване на групи, трупи и обекти, което нищо не значи. <br /> <br /> <strong>- Действително сякаш в момента има само няколко театъра, които работят, а другите са на доизживяване.<br /> </strong>- То винаги е било така. А със закриването на &ldquo;Сълза и смях&rdquo;, това което стана, е да прехвърлят представленията от Народния театър, които нямаха посетители, а те да започнат да получават нашите постъпления. Ние внасяхме до 860 000 на година, сега са с 400 000 по-малко. Ако това е реформа, просто няма за какво да говорим.<br /> <br /> <strong>- Защо се отказахте от театъра?<br /> </strong>- Аз съм борбен човек. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Не се отказвам, мен ме отказаха,<br /> </strong></span><br /> защото ме изгониха от пространството театър. Това е много трудно и много тежко, но съм човек, който намира начин да се занимава и с друго. Превеждал съм, продължавам и да превеждам, и да пиша. Човек винаги може да намери начин да се бори. <br /> <br /> <strong>- Не бихте ли си направил собствена детска театрална школа?<br /> </strong>- Не. Тази школа беше създадена още навремето &ndash; двамата с Бончо Урумов я направихме в &ldquo;Сълза и смях&rdquo;. За мен, създаването на школата е възможно само под чадъра на театрална формация, за да могат децата да влизат в театъра, да усещат праха на театъраq като влизат. Възможно е и да им преподаваш просто някъде, но не би изиграло същата роля. <br /> <br /> <strong>- Кои са любимите ви партньори и любимите ученици?<br /> </strong>- Ооо, много са. Преди няколко дни седнах да пиша имена на хора, с които съм работил и изведнъж видях, че в списъка има повече от 180 имена, което е нещо страшно, приятно и великолепно. Има актьори, които са били мои ученици и, слава Богу, съм стигнал да се изправя до тях на сцената &ndash; Филип Аврамов, Деси Бакърджиева, Йоана Буковска. Фипо (Филип Аврамов) започна при мен, когато беше на 12 години. Обичам го по особен начин. А Деси Бакърджиева пък беше още по-малка &ndash; на 9, когато за първи път влезе в театъра. Двамата бяха от първата формация и бяха в една група. Йоана Буковска игра при мен Жулиета. Въобще те са дечица, дано да си останат така. Слава Богу не са загубили детското още.<br /> <br /> <strong>- Защо се разделихте с Бончо Урумов?<br /> </strong>- Не се разделихме, а когато театъра го разбиха, т.е. като го направиха открита сцена, аз се заинатих и останах вътре в &ldquo;Сълза и смях&rdquo; като подписах един договор. А Бончо беше по-деликатен, напусна и отиде в читалище &ldquo;Славянска беседа&rdquo;. Това беше един ужас тогава &ndash; буквално ни изхвърлиха на улицата. <br /> <br /> <strong>- Имате ли обяснение защо &ldquo;Сълза и смях&rdquo; винаги е бил трън в очите на властта?<br /> </strong>- Не мога да разбера защо. По онуй време се говореше, че това е антикомунистическият театър и изхвърлиха <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Стойчо Мазгалов, мен ме изритаха, Вълчо Камарашев беше партиен секретар &ndash; и него го смениха.<br /> </strong></span><br /> <br /> Дойде новото време и пак удариха театъра &ndash; този път като комунистически. <br /> <br /> <strong>- Какво се случи преди 89-а година?<br /> </strong>- Заради пиесата на Петьо Маринков &ldquo;1000 метра над морето&rdquo;. Когато беше пусната, аз бях временно изпълняващ- тогава Стойчо, който беше директор, ме остави и замина на турне. И пострадахме цялата трупа. <br /> <br /> <strong>- Отдал сте се и на поезия. Научих, че сте написал две нови книги?<br /> </strong>- Да, в края на април може би ще бъде премиерата на едната. <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Надежда НЕНОВА<br /> </strong><br /> <br /> <br /> <hr /> <strong>РАКЪТ НЕ ПОЩАДИЛ И СЕМЕЙНА ПРИЯТЕЛКА НА АКТЬОРА&nbsp;<br /> Актрисата Елизабет Карагеоргиева била неразделна с ексшефа на Сълзата и с половинката му Калина Попова<br /> </strong><br /> <em>Един от културтрегерите, подали ръка на Венцеслав Кисьов в трудните за него месеци след сливането на Сълзата с Народния театър, е литературният критик Иван Гранитски, шеф на издателство &ldquo;Захарий Стоянов&rdquo;. Любопитен детайл е, че двамата са гъсти не само по БСП-линия, а и навремето ги титулуваха еднакво - &ldquo;българския Маркс&rdquo;. Кисьов се окичи с това прозвище заради участието си във филм, посветен на младостта на автора на &ldquo;Капитала&rdquo;, а пък Гранитски написа и издаде цяла студия за &ldquo;ранния&rdquo; Маркс. <br /> <br /> </em>Закриването на цели 83 работни места в Сълзата порази в самата сърцевина дълголетното близко аверство на Кисьов с културния министър Вежди Рашидов. Преди време именитият актьор призна публично, че наистина е заплашвал Веждито и Павел Васев, но не с физическа разправа, а със старомодното заплюване.<br /> <br /> &ldquo;Просто зачеркнах Вежди като човек. <br /> <br /> Познаваме се от 28 години. Още не мога да преглътна какво ми направи той. Не може директорът на театъра да бъде освободен, да бъде закрит театър с над 100-годишна история и този директор да не бъде извикан, да му се даде някакво обяснение. Пълен абсурд! Това не се случва никъде &ndash; даже в онова &ldquo;лошото&rdquo; време &ndash; все пак казваха на неудобните - подай заявление за напускане. Отвратен съм! Такава простотия! За мен Вежди е човек, манипулиран от всички. <br /> <br /> А що се отнася до Павел Васев, и с него вече сме в недобри отношения. Защото неотдавна разбрах, че е негова идеята за закриването на моя театър. Той направи същото и с Ботевградския театър, за да привлече бюджета му. <br /> <br /> Много жалко е това човече, ръководи &ldquo;Иван Вазов&rdquo;, без да има понятие за какво става дума, тъй като той никога не се е занимавал с театър. <br /> <br /> Наистина се обадих и на Вежди, и на Павел Васев. Казах им да гледат да не ме срещат, защото ще ги заплюя на публично място. Все пак аз съм момче селянче. И просто не ми пука&rdquo;, изцепи се миналата година екранният Маркс.<br /> <br /> В гилдията се шушука, че черна прокоба витаела над близкото обкръжение на Венци Кисьов и съпругата му Калина Попова. Тя е дългогодишен кадър на Сълзата и на театър &ldquo;София&rdquo;, но дори на младини не я канят да играе в киното, откъдето всъщност падат големите артмангизи. Затова актрисата не могла да задели &ldquo;бели пари за черни дни&rdquo; и днес пенсионерското й житие-битие, както и това на домочадието й, е повече от трудно. <br /> <br /> Театрални суеверници вече провидяха &ldquo;знака на съдбата&rdquo; във факта, че след общия &ldquo;ментор&rdquo; на арттандема - Марко Семов, от рак си отива без време и семейната им приятелка Елизабет Карагеоргиева. <br /> <br /> &ldquo;Двете с Калина бяха неразделни. Елизабет беше актриса в театър &ldquo;Възраждане&rdquo;, племенница е на Захарина /Зара/ Машченко, дългогодишната метреса на &ldquo;лагерния&rdquo; генерал Мирчо Спасов, която на преклонна възраст започна да рисува &ldquo;с пръсти&rdquo;. <br /> <br /> Елизабет е половинка на актьора от Сатирата Стойно Добрев, за когото се говори, че вървял &ldquo;по левия тротоар&rdquo;. Той обаче е най-близкият домашен приятел и душеприказчик на Ламбо и на съпругата му Мария Андронова &ndash; Данаилова. <br /> <br /> Дъщерята на Стойно и Елизабет пък - Диана Добрева, е една от най-нашумелите млади режисьорки у нас. <br /> <br /> Елизабет се поболя от рак заради забежките на благоверния си и малко преди смъртта й двамата се разведоха. &ldquo;Нежността&rdquo; на Добрев обаче въобще не му попречи да си хване приказно богата белгийска аристократка, да се бракува за нея и да заживее като принц ту тук, ту там&rdquo;, разказват bg-театрали. <br /> <br /> <span style="font-size: xx-small"><strong>Неда ДАНЕВА<br /> <br /> <br /> </strong></span><strong><br /> ДОСИЕ<br /> <hr /> </strong>- Проф. Венцеслав Кисьов е роден на 17 юли 1946 година в Любимец. Там идва на бял свят 15-ина години по-рано и актьорът Стойчо Мазгалов, от когото Кисьов &ldquo;поема щафетата&rdquo;, за да оглави на свой ред театър &ldquo;Сълза и смях&rdquo;.<br /> <br /> - Бъдещият жрец на Мелпомена завършва немска езикова гимназия в Бургас, а след това актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Боян Дановски. След дипломирането си започва работа в театрите във Видин и Габрово. От 1979-а е на щат в &bdquo;Сълза и смях&rdquo;, беше и директор на театъра.<br /> <br /> - Именитият актьор се е снимал в множество филми. Най-известният у нас е &ldquo;Карл Маркс. Млади години&rdquo;. Автор е на 4 стихосбирки. Написал е още &bdquo;Методология на първите стъпки&ldquo; (театрознание), &ldquo;За началото и края&ldquo; (кратки разкази, есета, публицистика). Негови творби влизат в антологията &bdquo;Написано в антракта&ldquo; от 1998 г., събрала произведения на ярки съвременни български актьори. Под печат е петата му поетична книга. В момента е артдиректор в издателство &ldquo;Захарий Стоянов&rdquo;.<br /> <br /> - Бившият шеф на Сълзата и съпругата му Калина Попова притежават стогодишна къща в китното троянско село Терзийско. Посъветвал ги да я купят техният семеен приятел &ndash; покойният публицист и народопсихолог Марко Семов, който е родом от близкото село Видима. Днес синовете на Семов &ndash; Атанас и Младен, пък стопанисват просторна &ldquo;хасиенда&rdquo; в съседния градец Априлци. <br /> <br /> <br /> <hr /> <span style="color: #800000"><strong>Дарението може да се направи по банков път:<br /> </strong></span>Уникредит Булбанк, централен клон<br /> София 1026, ул. &bdquo;Иван Вазов&rdquo; № 1,<br /> SWIFT (BIC): UNCRBGSF<br /> IBAN: BG61UNCR70002519038241<br /> Титуляр: Венцеслав Кисьов<br /> Основание: дарение за лечение.<br /> <br /> Или на ръка при Атанас Семов и неговия сътрудник Спас в ЮФ на СУ, к-т 313, тел. 98 777 51.