В предишния си брой "ШОУ" започна да проследява банковия бум в зората на демокрацията и първоначалните напъни към пазарно стопанство.
<em>Днес продължаваме да нищим кой съсипа българските финансови институции, кой е виновен за срива на лева и прочее скандални теми. Разбира се, всичко това през погледа на топбанкера Венцислав Йосифов.<br /> </em><br /> ...................................<br /> <strong>- Първа частна банка беше факт, когато управител на БНБ стана Тодор Вълчев и той даде началото на истински лицензионен бум за създаването на банки и всякакви други финансови институции, много от които по-късно злоупотребиха с конюнктурата и завъртяха множество съмнителни финансово-кредитни операции&hellip;<br /> </strong>- Банковите структури се създаваха на професионален признак в областта на селското стопанство, туризма, ресторантьорството, строителството и т.н. В ръководствата на някои от тези структури се ширеше мнението, че ако си създадат собствени банки, ще осигурят на членовете си достъп до бързи и изгодни кредити с ниски лихви. Демократичните правителства след 1990 г., както и ръководството на БНБ, първоначално подкрепяха този порцес, тъй като никой не знаеше за какво става дума, а и в световен мащаб много хора бяха виждали преход от капитализъм към социализъм, но никой не беше виждал обратното. Още в началото на процеса БНБ се превърна в национална банка, като нейните клонове бяха преобразувани в локални търговски банки и освен това бяха създадени отраслови банки като &ldquo;Биохим&rdquo;, Строителна банка, банка &ldquo;Електроника&rdquo; и други. Това, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>през 1995 г. броят на банките в България надхвърли 80, <br /> </strong></span><br /> не беше по вина на ръководството на БНБ. За периода 1990-1995 г. са издадени не повече от 10 лиценза за частни банки. <br /> <br /> <strong>- Според икономиста Емил Хърсев фалитът на банките е придизвикан изкуствено от Жан Виденов под натиска на Международния валутен фонд. Мотивът на ръководителката на мисията на МВФ Ан Магкърк беше, че над 70 процента от икономиката се формира от държавните предприятия, кредитирани от държавната Минералбанк, Първа частна банка и Туристспортбанк. И ако те не бъдат закрити, приватизацията на фирмите щяла да се извърши от трезорите, а не от държавата. Това ли беше началото на края?<br /> </strong>- Монетарните методи, препоръчвани от някои западни икономисти, бяха остарели и многократно използвани със съмнителен резултат предимно в държави от Латинска Америка и Африка. За България и другите бивши социалистически страни би било удачно да се използва опитът на Германия при обединението й и присъединяването на провинциите от бившата ГДР, но въпреки че многократно го предлагахме, никой от политиците не съумя да ни чуе, тъй като тогава нямаше да има далавера при предстоящата приватизация. И какво се получи? Държавата затвори горепосочените три банки и малко по-късно последва верижна реакция &ndash; фалит на още 12 частни трезора. Валутните спестители понесоха загуби, защото курсовете, по които бяха обезщетявани тогава, не бяха пазарно фиксирани от БНБ и не успяха да ги удовлетворят напълно. <br /> Тук е мястото да посочим <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>нещо, което е известно на много тесен кръг хора &ndash; <br /> </strong></span><br /> Жан Виденов почти беше приел въвеждането на мерките на Международния валутен фонд. Само дето не му стигна времето да се договори и да получи ония първоначални 2 млрд. долара от фонда. Получиха ги следващите. <br /> <br /> Веднага след тези фалити частният банков сектор беше обезглавен. БНБ пък нямаше достатъчно резерви, за да крепи лева на валутните пазари, и така българската парична единица стана лесна мишена на финансовите спекуланти като Джордж Сорос. С около 750 млн. долара няколко чужди банки в сговор сринаха лева стотици пъти. <br /> <br /> <strong>- И какво се случи в резултат на &ldquo;далновидната&rdquo; и ревнива спрямо банките политика? По същото това време много частни фирми успяха да вземат необезпечени кредити. В момента, в който стана ясно, че ще има инфлация в България, те изтеглиха огромни заеми в левове благодарение на връзките си с директорите на банки, и купиха долари. Така станаха приказно богати за броени дни. Станаха толкова богати, че престанаха да се отчитат на комунистическата партия. Така стана и с Илия Павлов и това е вероятната причина за убийството му, смята Едвин Сугарев. <br /> </strong>- Кризата в България би могла да бъде избегната с една елементарна прихващателна операция &ndash; Министерството на финансите финансира държавните предприятия, те погасяват кредитите си към банките, банките погасяват дълга си към БНБ и БНБ компенсира финансирането, предоставено на държавните предприятия от Министерството на финансите. Това можеше да стане по електронен път в рамките на един работен ден. Нямаше да има увеличение на вътрешната задлъжнялост в държавата, можеше да се избегне печатането на пари и галопиращата инфлация. Още повече, че през 1995-1996 г. кредитите на държавните предприятия формираха над 90 процента от задълженията към банките. Но политиците решиха държавата да пренебрегне задълженията си на собственик и да унищожат банковата система, без да подозират, че това ще срути цялостната икономика в страната. <br /> <br /> <strong>- Забравяте натиска на Международния валутен фонд, за който сам споменахте?<br /> </strong>- Колкото до натиска на МВФ, за мен все още не ми е ясно дали това е директна намеса от тях, или е било подкрепа на разработена от българското правителство програма за излизане от кризата. И в двата варианта това доведе до трагични последици и впоследствие такъв подход за преодоляване на икономическа криза не сме видели никъде по света. Ако целта на това упражнение е било осъществяване на разбойническа приватизация или заемането на позициите в банковия сектор от чуждестранни банки на мястото на унищожените български, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>то тази цел беше успешно постигната. <br /> <br /> </strong></span><strong>- В края на краищата кой какво загуби и спечели в България от гигантската банкова афера, не без помощта на чужди институции и просто аферисти?<br /> </strong>- Вие сам казахте, че най-бързо и безболезнено спечелиха многобройните спекуланти. Колкото до затворените банки, то в по-голямата си част те бяха държавни. По силата на приетия Закон за защита на влоговете, депозитите на вложителите им бяха възстановени, като левовите средства бяха прехвърлени в ДСК, а валутните &ndash; в Пощенска банка, така че гражданите не загубиха нищо от спестяванията си. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ <br /> </strong>