Веселин Колев е столичанин, но живее в Париж от 25 години. По професия е строител, имал е малка фирма, но сериозни здравословни проблеми са го принудили да напусне България и да се засели в Столицата на любовта. Първоначално уж за две-три години, а сега вече – завинаги. Оттогава Колев наблюдава внимателно действията на родните крадли, който най-често се подвизават около Айфеловата кула. Дори е успял да спечели доверието на една от тях и е научил от нея шокиращи неща за занаята. Ето и неговия разказ пред "ШОУ" по изключително актуалната след скандала във Варна тема:
<strong>- Казвате, че родните джебчийки предпочитат да &bdquo;работят&rdquo; най-вече в Айфеловата кула - защо?</strong><br /> - Защото тук навалицата е най-голяма и повечето от туристите са чужденци. Нашенските джебчийки така са се специализирали в занаята, че действат буквално за няколко секунди. Наблюдавал съм ги дълго време. Идват облечени и така гримирани, че въобще не могат да се различат от останалите туристки. По едно време шеф на охраната на Айфеловата кула беше едно българско момче, но то не можа да се справи с крадлите и напусна. Бяха го назначили точно заради това &ndash; да може да различава нашенските джебчийки, но те така ловко се промъкват с групите, че са като фантоми. Наскоро се наложи дори да затворят Айфеловата кула заради крадлите. Тогава нашенчето напусна&hellip; А те много обичат да обират японски туристки, защото носели най-много пари в брой в чантите си. Нормата на родните ни крадли е да изкарват по 4000 евро на час. Така поне ми каза една от тях.<br /> <br /> <strong>- Какво говорите, това са много пари?!...</strong><br /> - За вас може и да са много, но за тях тези пари са норма. Както ви казах, успях да говоря с една от джебчийките, която ми разказа доста интересни неща за тяхната работа. И най-интересното е, че на нея въобще не й пукаше нито от мен, нито от който и да е друг. Когато я попитах не се ли притеснява от това, че могат да я хванат и да я вкарат в затвора, тя ми се изсмя. Каза, че вече са я хващали, съдена е да лежи две години във френски затвор, но издействала да излежи присъдата си в България. &bdquo;В родината вече е много по-лесно - ми каза дамата - <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>аз знам как да изляза по-рано от панделата&hellip;&rdquo;</strong></span><br /> <br /> <strong>- Казахте ми, че живеете в краен квартал на Париж и че в него идват доста български цигани. Какво значи доста?</strong><br /> - Кварталът, в който живея, е с население около 60 000, а българските и румънските цигани, които за седмица или месец се заселват тук, са около 2000 души. Виждал съм как се разполагат край Сена, живеят на открито, готвят на открито и щъкат навсякъде през деня. Вечерта палят огньове, понякога свирят и пеят&hellip; Но това не са семействата на джебчийките. Те са други. Някои от тях отиват да просят в центъра на Париж, има и такива, които се ровят в боклуците за отпадъци. Нали знаете, че управата на града им даваше доста пари, за да се върнат в България и Румъния, но почти всички отказаха. После поне 80 процента от тях бяха екстрадирани обратно в България и Румъния, но част от тях пак се върнаха. <br /> <br /> <strong>- А джебчийките?</strong><br /> - Джебчийките са съвсем друга история. Те наемат стаи в прилични хотели, обличат се много добре и когато влизат в акция, са най-малкото три. Примерно, набелязали са си поредната жертва &ndash; да речем - японка. Спират я някъде по етажите на арката и уж се опитват да питат нещо. Тя обаче не ги разбира, но това е достатъчно да я откъснат от групата. Докато едната джебчийка й ръкомаха с ръцете уж да се разберат, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>другите две действат</strong></span><br /> <br /> Едната й измъква портмонето от чантата и го подава на другата, която изчезва буквално за една секунда. Когато жертвата усети, че й липсват парите, ще е много, много късно - нашенките вече са духнали далече. Докато слязат от етажите, те вече са прибрали парите от портмонето и го изхвърлят в кошовете на входа на арката заедно с кредитните карти и другите документи на окрадената. Моята позната ми каза, че не вземат нищо друго, освен парите и ако има злато. От кредитните карти се пазели като от огън, защото по тях можели да ги хванат.<br /> <br /> <strong>- Искате да кажете, че нашенските джебчийки са неуловими?!</strong><br /> - Горе-долу така излиза. Много са ловки и бързи като стрели. Спомням си навремето, когато строях в Пловдив, имаше един джебчийски клан в хасковското село Върбица. Това беше кланът на най-възрастната джебчийка у нас - известната в цяла България баба Гина. Тя вече може и да не е жива, не знам, отдавна не съм си бил в България, но наскоро четох в един вестник за нейните внучки. Преди две години Лондон пропищял от тях. Цяла година са ги дебнали, докато ги хванат, и в момента са там, в затвора. <br /> <br /> Но с тях имаше един потресаващ случай. Същата баба беше дала единственото момче в рода в сиропиталище, защото от мъжете джебчии не става. И това дете няколко години е живяло в закрития вече Дом за деца без родители в село Скобелево. Когато излиза от дома и се връща в къщата на баба си, една от каките го взема със себе си в Стара Загора на някакво сборище в Аязмото. Баба Гина наредила да го учат да краде. Но в дома момчето било възпитавано по друг начин &ndash; да не &bdquo;пипа&rdquo;. И когато то вижда как каката задига портмонето от задния джоб на възрастен мъж, момчето я издава и я водят в полицията. Когато я пускат от ареста, тя хваща за ръката братчето си, кара го край езерото до Аязмото, убива го с камък по главата и го заравя там! По-късно трупа му намериха деца, които си играели там. Ето това е <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>един от законите при джебчийките - да убиват този, които ги предаде, макар и да е от родата&hellip;</strong></span><br /> <br /> <strong>- Според думите ви, излиза, че никой не може да се справи с тази напаст? </strong><br /> - Следя събитията, които стават в България. Това, което се случва в Гърмен, не е случайно. Сега пък &ndash; Игнатиево! Не ви ли се струва, че вторият скандал е предизвикан, за да се забрави за Гърмен?! Според мен обаче това, което се случва в Гърмен, няма да се забрави, колкото и да им се иска на политиците. <br /> <br /> Но аз ще ви кажа нещо друго. Проблемите между циганите и българите в България могат да се решат, и то за кратко време. Само че никой не иска да го прави. Аз познавам един българин, който също като мен от много години живее в Париж. Той отдавна работи по проект за решаването на този проблем. Срещал се с еврокомисарката, която отговаря за проблемите на малцинствата в Брюксел, представил й е проекта си за решаването на проблемите, за които говорихме досега. Писал е и до Хилари Клинтън, откъдето е получил и отговор. За съжаление, няма отговор от нито една българска инстанция, на която е изпратил своя проект за решаване на проблема. Не са се потрудили поне един отговор да му изпратят! А това какво значи? Че решаването на циганските проблеми не са на първо място за българските управляващи. Но според мен ножът вече е опрял о кокала. Случаят в Гърмен показа, че търпеливостта на българите към циганите се е изчерпала. И оттук нататък ще става все по-страшно! Едва ли българите ще продължат търпеливо да плащат тока, лечението и социалните помощи на циганите. <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Никол ТОДОРОВА</strong><br /> <br /> <br />