Вежди Рашидов в продължение на 2 мандата бе министър на културата в правителствата на Бойко Борисов. В момента Рашидов е председател на Комисията по култура в Народното събрание. С него разговаряме за доброто и злото в политиката, за Борисов, Костов, Прокопиев, Атанасов, Муравей и Синята карта на черепите. Ето как Вежди Рашидов отговори на въпросите на Ивайло Крачунов:
- Г-н Рашидов, има ли направено от Вас добро, което да е останало ненаказано?
- Това е много хубав въпрос. Първо, има две неща, които нито една нация не споменава. Едното е свързано с Едиповия комплекс. Няма нито една държава, освен България, в която да се псува на майка, за да се докаже нещо. Майката е светица, разбира се.


Второто е доброто. Тази поговорка „Няма ненаказано добро“, е типично българска.

- Кога се убедихте, че няма ненаказано добро?
- Още от малък знам, че няма ненаказано добро, но тогава не съм му отдавал толкова голямо значение по една проста причина, че по това време добрините не са били в големи мащаби, а в улични величини и са наказвани в същите размери, в които са правени. Но в последните години от живота ми добрините, които правя са по-мащабни. И неблагодарното поведение, на определени кръгове също бе по-мащабно.

Уникалното в цялата история около тази поговорка е, че най-активни и агресивни са хората, които никога нищо не са направили в живота, това са паразитите.

- Как си го обяснявате?
- Много просто си го обяснявам. Талантливите хора са индивидуалисти. Те винаги са сами. Гениите, талантливите и работливите хора са самотници!

В групи се организират бездарието и посредствеността. Те са силни, когато са в групи!
Това е закономерност в живота, която много бързо се формира.
Където има повече от един човек, това не са рицари, а масовка. Обединяват се, защото сами са слаби. За съжаление това се случва.
 
- Вие сторил ли сте зло на някого?
Аз и сега мога да задам този въпрос, въпреки че малко журналисти са ми го задавали. Този въпрос е много хубав и интересен. Аз също съм си задавал този въпрос – има ли жив човек в тази държава, който да излезе с лицето си и да каже: „Вежди Рашидов ми навреди“?

Замислял съм се, тъй като трудно мога да намеря такъв човек. Просто никому зло не съм сторил!
Мога да съм бил остър, мога да съм казвал някои думи, но не съм навреждал, не съм отмъщавал, не съм сторил зло. Или просто аз съм като ранен звяр, който реагира винаги като защита.

В живота като че ли няма толкова голямо значение дали си сторил зло или не. По-важно е да кажа колко зло съм понесъл аз.

- В този смисъл – ограби ли Ви политиката?
- Разбира се, че ме ограби. Политиката е за хора, които не могат да се реализират или да израснат в това, в което животът им е отредил.

За много хора политиката е като стълбица за кариерно израстване, докато при мен тя не беше цел, защото аз влязох в нея много известен и реализиран, с много външна слава.
 
Според мен има вътрешна и външна ценностна система. Вътрешната е когато тук едни хора си раздават награди и се радват на гениалността си.
 
Външната ценностна система е когато светът, кълбото те опознава, вижда те и ти дава награда. Планетата е 7.5 млрд. души и сцената е много по-голяма.
 
Затова и ние имаме, понеже сме малък и комплексиран народ, много тежка приказка. На нас театърът ни пречи да играем навън, защото казваме, че има езикова бариера.
 
Правим фестивални филми, защото не можем да ги продаваме. Арените не искат да прожектират наши филми понеже трябва да късат билетчета и да си платят тока.
 
Трябва да се замислим върху всички тези неща.
 
Много е помпозно, когато започнат да се раздават наградите, къде за мъж на годината, къде за жена на годината, къде за гений на годината, къде за великан на годината. Но това е малко смешната страна на нещата. България е около 7 млн. души, колкото е френският град Марсилия, който е 6.5 млн. жители. Самозадоволяването не е чиста любов!
 

- Преди години отношенията Ви с Бойко Борисов са били доста противоречиви. След това сте станали приятели. В момента в какви отношения сте?
- Много хора знаят, че аз съм приятел с Бойко Борисов от 40 години.
Откровено мога да кажа, че преди да стане главен секретар на МВР, ние сме били приятели и аз съм се опитвал да му бъда полезен и да му помагам. Тогава той беше младо момче, по-млад е от мен.

По-късно, когато трябваше да стане главен секретар също съм бил до него като приятел. Когато трябваше да става кмет още нямаше ГЕРБ и никой не смееше да даде едно добро интервю за Бойко Борисов.

Двама човека сме, които тогава дадохме интервю. Аз в „Труд“, а Стоичков в „24 часа“. Така заложихме на един човек, когото аз познавам отдавна.

Аз повярвах в Бойко, защото е буден, ненаивен и неглупав човек, а много активен и много буден в живота. Аз му вярвах, когато още нямаше ГЕРБ. Малко по-късно аз отидох да взема един мандат на Доган в Кърджали, защото дотогава това беше неговия бастион.
 
Един ден отидох при Бойко и му казах: „Аз ще отида в Кърджали и ще взема едно депутатско място, което никога не се беше случвало на друга партия освен ДПС. Бойко отначало се засмя и погледна с ирония. Каза ми „Опитай“, но не му се вярваше. Накрая това стана реалност.

Трябваше Божидар Димитров да е министър на културата, а аз просто да взема едно място в Кърджали и да се върна в ателието си. Но съдбата така се стече, че Бойко като умен човек реши, че му трябвам и като приятел, и като политик. Защото когато правиш екип трябва да имаш доверие и вяра на хората около себе си.
 
Тогава той за първи път присламчи хора от малцинствата към себе си. Това му отвори вратите, за да може днес в почти всички общини да има неетнически българи. Преди такъв бях само аз, сега има много други хора, които спечелиха кметските си места и работят за ГЕРБ.
 
Бойко има много сериозни качества и смятам, че който го подценява не е в час!
 


 
- Какво е мнението Ви за една от най-противоречивите личности на прехода Иван Костов?
- Иван Костов е човекът, който най-много ми навреди, ако трябва да бъда откровен!
Въпреки това имам реална оценка, че Костов не е глупав човек и беше добър премиер. Но той е проклет човек по природа и това му изяде главата.
 
Костов е себичен! Той е много затворен, амбициозен и много отмъстителен!
 
Аз му бях един от враговете, защото написах едно тежко интервю-писмо по времето, в което Елена Костова събираше 200-300 интелектуалци да създадат нова интелектуална маса. Това са го правили Хитлер и Сталин! Унищожавали са старата интелигенция, за да направят тяхна си нова. Това е фашистки подход!
 
Затова аз написах едно тежко писмо, в което казах, че интелектуалецът се ражда и аз не мога да изместя нито Валери Петров, нито Радичков за това, че ще има нова синя интелигенция.
 
Човекът на изкуството, интелектуалецът се ражда. А политиката е идеология и религия.
 
Всеки има свещеното право да избира в каква религия ще вярва и в коя партия ще вярва. Изборът е свещен и личен!
 

- Спомняте ли си Картата на черепите, която СДС направи?
- Помня това, но помня и моят череп, който трябваше да бъде скалпиран!

- Как трябваше да бъдете скалпиран!?
- Вие сте млади хора и може би сте забравили, че след като в Социализма ме разследваше Държавна сигурност по Дело за оперативно наблюдение (ДОН), след това се появи нова Държавна сигурност – „Асистенти“. Имаше един много тежък списък с „Асистент“-ите на Иван Костов, Муравей Радев и ген. Атанасов. И аз бях един от враговете на българската държава там наред с Волен Сидеров и Бойко Рашков. Бяхме над 25 човека в този списък на строго разработваните „Асистент“-и.
 
Чел съм и строго секретни документи с разработки върху мен. Върху тях бяше подписът на Иван Костов.
 
- За какво са искали да Ви разработват Костов и Атанасов?
- Костов бе разстроен от това интервю, за което Ви казах. След това аз написах и други интервюта, които бяха срещу себичността и лошото отношение към обществото, а не толкова срещу него като министър-председател.
Той има труден проблем с общуването с обществото и хората.
 
Костов е отмъстителен човек, който не можа да ми прости. Той навремето беше причината да хванат един филм, излъчен по БНТ от Тодор Колев за рождения ми ден.
 
Беше наредено все едно да отрежат пръстчето на моя скулптура и само него да покажат колко е криво. Това се случи след едно тържествено изказване на Бойко Драганов за рождения ми ден, когато той ме обяви за почетен мултак на годината за изключителни сексуални подвизи и принадлежност към алкохола, произведен от корпорация „Мултигруп“. Това разбира се беше една приятелска шега, но тогава от въпросния филм бе тиражирано в предаването „Гласове“ само откъса за почетен мултак.
 
Никой не забеляза тогава, че на същия рожден ден дарих на Старческия дом на артистите 10 000 долара – награда кола, която получих за моя скулптура от японска фондация.
 
- Каква е ролята на един от приятелите на Костов – Прокопиев в срамната приватизация, която ограби България?
- Вижте, аз имам специално отношение към Прокопиев. Първо, това е едно момченце от Разград, което по времето на Костов добре се е налапало. 

Този човек по времето на Плевнелиев направи опит да бъде приватизирана къщата музей на Андрей Николов, която е дарена на българската държава. Разбира се, аз направих опит да попреча, тъй като става въпрос за дарение на патриарха на българската скулптура Андрей Николов, чийто скулптури бяха изхвърлени от там, за да се помещава съпругата на Иван Кръстев и да се ползва едва ли не като офис на "Америка за България".

Когато попречих на това, аз се превърнах във враг №1. При Костов бях включен в разработката "Асистенти", а сега отново станах враг на определени хора.

Както виждате - вече има друг министър, нищо не се случва, но те са спокойни! Явно е, че целта съм бил аз!

Така започна атаката срещу мен. Започнаха едни купени хора от тях, те разбира се финансират от "Америка за България", определен кръг хора, които наричат интелектуалци. Поименно мога да попитам кои от тях са интелектуалци и какво им е интелектуалното? 

За съжаление те ги наричат интелектуалци. В България единствено има специалност "Културолог", а някои дори са станали професори по тази специалност. 

Култура се прави, а не се произвежда. Пикасо не говори за култура, а прави култура. Какво означава културолог? Бездарник, който говори за култура

За култура мога да говоря и аз, въпреки че съм държал изпит по Изкуствознание. Но какво да се прави. Изучаваше се например дисциплината Ковано желязо, която днес се нарича Металодизайн. 

Въпросните интелектуалци са се присламчили към грантовете. Но разликата е там, че същите тези хора например ме атакуваха за Ларгото. Викаха ми "Оставка"! Ларгото премина през всички одити и проверки и сега е един от най-хубавите обекти в Европа.

Направих на българската държава национален музей. Тогава същите тези момченца и Глишевци ми викаха "Оставка" Питам кой е Глишев и дали той е посадил поне едно дърво?

Има прости въпроси и журналистите трябва да проверят когато някой крещи, кой е той, какво е направил и има ли основание да се обади!

Този, който не яде сирене, няма право да се обажда по тази тема. Само човек, който консумира сирене може да каже дали е вкусно или не. Ние в България, обаче имаме специалисти по всичко!

Днес имаме един от най-хубавите музей в Европа, разположен на 26 000 квадратни метра и то построен с 20 млн. лева европейски средства, а не с български пари.

Ремонтирах и театрите. И пак ми викаха "Оставка". Защо "оставка", защото ремонтирам театрите на българските творци ли?

По мое време всеки ден се правеха археологически разкопки. Мога дума по дума да кажа какво съм направил.

Направих 6 нови музея на България, но ми викаха "Оставка"! Това лошо ли е?
 


- Умеете ли да прощавате?
- Там не бих простил! Това са хора, които окрадоха "Каолин", хора, които построиха фотоволтаични паркове, хора които обсебваха всеки бизнес и точеха пари от българската държава.

Тези хора ме обвиниха, че имам хотели в Австрия! Какво лошо има в това да взема кредит и да си купя хотел? Нищо! Аз нямам хотели, но те и това тиражираха! И се наложи аз да притеснявам семейството на моя син и да поискам официална проверка на снаха ми до данъчните в Австрия през НАП в България. Затова ще съдя определи хора.

Всичко, което казвам не е въпрос на прошка! Въпросът е, че аз не мога да простя на властта, че тези хора не са там, където трябва да бъдат! Тези хора днес раздават морал

Аз няма да понасям повече старата комунистическа номенклатура и нейните пеликани, които преди ми казваха как да раста и как да узрея, а днес същите тези хора станали демократи и искат да ми казват как да живея!

А моят живот или Вашия живот? Нямаме ли право и ние да кажем нещо? 

Децата на бившата номенклатура са организирани. Преди се хранеха от руски пари, а днес от американски!

Това ли ще е през целия ми живот, днес съм на 67 години? Семейните приятели на Живков, които живееха по станциите на ЦК на БКП днес са крайни демократи! Искат да управляват държавата и да лапат от държавната пара!

- Избирателите обаче ги извадиха от парламента и ги пратиха на политическото бунище?
- Това значи, че избирателите не са идиоти. Нека не подценяват избирателите. 

Казвам най-отговорно голяма част от тези хора не само не трябва да са в парламента, а трябва да са на топло! 

Не в парламента, за какъв парламент говорим, за какви 5 лева? Те ходят свободно из улиците и продължават да крадат! Те, не казвам кой, те! 

- Благодаря за това интервю!
- Благодаря и аз. Да сте живи и здрави!


Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ