Нов проектозакон за училищното образование от няколко седмици буни духовете на учители и родители. Дали униформите в него са отглас от соца, а рестрикциите - израз на учителско безсилие да се укротят тийнейджърите? Кога най-сетне ще се промени системата за завършване на учениците и ще посрещнат ли учителите с отворени обятия промените, които касаят кариерата им? На тези въпроси "Стандарт" потърси отговор от заместник-министъра на образованието Кирчо Атанасов.
- Г-н Атанасов, вие от десетина дни представяте проектозакона за училищното образование пред директори от различни региони. Какви са първите реакции към проекта?
- Реакциите на педагозите масово са в подкрепа на закона, твърдят, че са очаквали подобно нещо от години. Голямото му предимство в чисто формален аспект е, че той събира вътре в себе си два закона, един правилник и всички наредби. Те вече са фиксирани в съответните членове на закона, така че да не може да хрумне на някой министерски екип в бъдеще да си напише още някаква произволна наредба. Доста силна подкрепа срещнахме за наказателните мерки, свързани със затягането на дисциплината, имаше и редица предложения.

- Какво предлагат учителите?
- Една от идеите е да се създаде възможност за освобождаване на учители, ако не отговорят на определени изисквания. Сега в закона има разписани критерии, по които се освобождават директори, но педагозите настояват да има същото и за преподавателите. Ако един учител страда от заболяване, което му пречи да върши работата си, или ако преподава некачествено, трябва да се даде възможност на това училище да се освободи от него. Защото по този начин той поставя в неравнопоставено положение учениците си - ако преподаваше по-добре, те вероятно щяха да имат по-висок успех.
- В момента е проблем как изобщо да се намерят учители при това ниво на заплащане.
- И това е вярно. Но ако училището е добро, ако то просперира и набере сили, може да иска да се освободи от някои кадри, които не отговарят на високите му изисквания. Затова директорите предлагат да се даде възможност училищни съвети, съставени от педагози, а може и от родители, да освобождават учители, които са влошили преподаването си, поведението си или въобще се държат по неподобаващ начин. Досега в закона не е предвидена възможност за такова освобождаване, но в предложението има резон, затова ще го обсъдим. Другата идея на директорите е мандатът да приключва не с конкурс за нов школски шеф, а с атестация. И ако получат висока оценка, да запазят мястото си. Това също не е лоша идея, тъй като в интерес на истината и добри директори се намират трудно. Иска се и разширяване правомощията на директора да освобождава ученици от занятия. Мотивът на педагозите е, че има добри спортисти или математици например, които участват в национални отбори, събират се на тренировки и им се налага да отсъстват от час много повече от въпросната една седмица, за която може да ги освободи директорът.
- Има ли предложения, свързани със системата от наказания?
- Да, и те са в посока на още по-голяма строгост, що се отнася до отстраняването на учениците от училище. Знаете, че прилагаме рестрикцията като краен подход - целта е все пак училището да има един инструментариум, да бъде своеобразна лаборатория, в която ученикът ще се научи да зачита правилата. Но какво да направим, ако той, както се казва, не разбира от дума? Сега правилникът позволява ученикът да бъде отстранен от училището до края на учебната година, но след това да има възможност да се върне обратно. Според директорите това обезсмисля наказателната мярка. Те настояват да има и вариант, при който провиненият ученик да бъде отстранен без право на връщане
В края на годината, ако в старото му училище има свободни места, той може да кандидатства, но на общо основание като външен човек. Не да смята, че мястото му е гарантирано. Имаше и едно интересно предложение, касаещо възпитателната част - то е свързано с възпитаването в български дух. Знаем, че на 1 ноември учениците честват Деня на будителите, но ако на втори дойде журналист например и ги попита кои са тези будители, може да не си спомнят и едно име. Затова се роди идея всеки будител да бъде нещо като патрон на отделния клас - учениците да имат задължение да съберат повече информация за него, за това, което е направил за България, и да я презентират пред останалите в училището. С мултимедия, със съвременни методи. По този начин ученикът се учи не да бъде обект, да слуша една лекция, която след 15 минути ще се изтрие от главата му, а ще стане субект. Сам ще участва в откриването на информацията и това ще породи у него съвсем друго съзнание.
- Означават ли увеличените рестрикции, че дисциплината вече не може да бъде овладявана с обичайните мерки?
- Какво означава в училището да се прави стриптийз или учители и ученици да си разменят шамари? Съществуват такива неща и очевидно е, че трябва да има рестрикции, които да пресекат всяка възможност за такива ситуации. Тези мерки нямат никакво отношение към повечето български ученици, които са умни, мотивирани деца, спазват правилата. Те могат да изкарат от първи до 12 клас, без дори да разберат, че съществува такова наказание като намаление на поведението. Рестрикциите са за около 1 на сто от учениците, които било по социални, било по семейни причини не се съобразяват с тези правила.
- Мислите ли, че намаляването на поведения и писането на характеристики ще пресекат този процес?
- С правилата от последните години нашите ученици живеят във виртуално общество, което няма нищо общо с реалността. И когато завършат и тръгнат да си търсят работа, очакват да намерят същите правила и там. Няма работно място, на което да можеш да си позволиш да отсъстваш три дни без извинение и никой да не ти търси отговорност. В училище обаче има такова нещо като позволени 15 неизвинени отсъствия. На повечето работни места, поне в Европа, към която сме се устремили, има и изискване за характеристика от предишния работодател. Западните университети също искат такава - учениците, които излизат да учат навън, го знаят. Защо и в нашето училище да няма такова правило? И ако си бил с недопустимо поведение, ако характеристиката ти е лоша, например да не можеш да получиш стипендия следващата година.
- Възнамерявате да обвържете характеристиките със стипендиите?
- Да, както и с приема след седми клас. Ако един ученик е с негативно обществено поведение,
при равен бал училището може да предпочете конкурента му
Университетите също могат да отказват през първата година стипендии на тези, които са с отрицателни характеристики. Но ще се пишат и хубавите неща - успехите в извънкласната дейност, участието в обществени каузи.
- В закона е залегнала възможност учениците да завършват гимназия след десети клас, ако не искат да продължават образованието си. Има ли МОН разчети какъв процент от учениците биха избрали да завършат по-рано и да излязат на пазара на труда?
- Доколкото това ще важи чак за випуска, който ще завърши след 3 години, не бихме могли да имаме точен разчет. Но ще бъде изготвен класификатор на професии, които учениците могат да усвояват и след завършена първа училищна степен, тоест 10 клас, да започнат работа. Това ще бъдат изпълнителски дейности, без възможност за растеж.
- Неотдавна от среди в МВР бе лансирана идеята да се увеличи възрастта на пълнолетието до 21 години. Как гледате на това?
- Тази идея няма пряка връзка с образованието, което все пак се завършва по-рано. Предполагам, затова не е искано становище от нас. Но се предполага, че ако пълнолетието касае правото за употреба на алкохол например и спазването на вечерен час, 21 г. са приемлив вариант. Нощта е бременна с престъпления, виждаме го непрестанно. Предполага се, че на 21 години човек се чувства по-отговорен да подбира местата, на които попада, и да не се въвлича доброволно в опасни ситуации. Вечерният час например получи обществена подкрепа от 90 на сто от българите.
- Министър Вълчев неотдавна оповести, че се очаква голямо повишение на ученическите стипендии догодина? Знае ли се колко?
- Не, тези разчети ще бъдат готови през май най-вероятно. До голяма степен при тях ще зависим от това как се развива кризата - ако нещата тръгнат на добре, увеличенията ще са по-големи.
- В момента държавата се тресе от скандала за Рибново. Имало ли е сигнали в МОН, че в тамошното училище е проповядван ислямизъм?
- Имали сме сигнали и сме правили неколкократни проверки - и от регионалния инспекторат в Благоевград, и от експерти на МОН в столицата. Но тези сигнали не бяха потвърдени, надявам се и сега да не бъдат, защото тогава ще стане страшно.
/БЛИЦ