“Ятачката” на Кръстника проговори: Жената на Карамански му кръшкаше с Жоро Илиев за отмъщение!

• Жената на Кръстника ме изгони от работа, защото бях близка с неговото гадже Нели, разкрива Цветана Благоева, известна още като Цура Караманска • Мъжът ми търка наровете заедно с Янчо Таков, Григор Стоичков и Малък Тошко

София, България 02 Апр. 2012, 16:34 15742 прочита 0 коментара

“Ятачката” на Кръстника проговори: Жената на Карамански му кръшкаше с Жоро Илиев за отмъщение!

Иво Карамански и съпругата му Галя кумуват на сватба.

В махалата около Централния софийски затвор й викат Цура или Мама Караманска, защото през 90-те е нещо като “ятачка” на Иво Карамански.

Цветана Благоева, както е истинското й име, е родена в Банишора, срещу входа на пандиза. Произхожда от стар македонски род. Цеца е тренирала скокове във вода в ЦСКА. Завършила е спортната гимназия в Плевен. Първата жена, частно такси в София. Жени се за Варадин или “старшината Варадин”, какъвто му е прякорът - изпечен измамник и редовен клиент на затвора, който е на “ти” с управата и нейно “ухо”. Бойната мадама внася чрез него зад решетките всичко, каквото се прияде на Кръстника - баница, задушени пържоли, шпиковано телешко и всякакви глезотийки. Дори цели агнета е прекарвала зад стените на Софийския! Където и да попитате около затвора коя е Цура Караманска, ще ви кажат - в кафенето, което е държала - на ул. “Майор Векилски” срещу Следствието, или в кръчмата “При Милчо” срещу входа на затвора, където е работила като готвач. Там ежедневно се “разписват” и досега следователи, полицаи, шефове на конвои, дори шефове от Централния софийски... За пръв път ексклузивно пред “ШОУ” Цура Караманска разказва неизвестни подробности за Кръстника, както и за скандалния си живот, свързан с обитателите на Централния софийски затвор, или “школата за мъжество”, както тя го нарича. <hr /> - Цура, как се запозна с Иво Карамански? - С Ивчо ме запозна моят тогавашен съпруг Варадин - редовен клиент на Централния софийски затвор. Прякорът му беше “старшината Варадин”. Иво Карамански влезе “вътре” за първи път през 1995 година. Дружеше само с Варадин. Това го знаят всички. И на “карето” винаги само двамата се движеха. Иво му беше гласувал пълно доверие. Но беше го предупредил: “Знам, че си измамник и лъжец! Ако мен ме излъжеш, обаче, наказанието ще ти бъде голямо! Като излезем навънка, живот и здраве, ще те натъпча и напия до гръмване! Само ако ме излъжеш!” Ядене и пиене - само това! - Твоят тогавашен съпруг Варадин е бил известен измамник. Казваш, че и теб те е “разкостил порядъчно”? - С Варадин Георгиев Манолов или “старшината Варадин” сме израснали на ул. “Майор Векилски”, до Централния софийски затвор. И двамата сме от стари македонски родове. Беше съученик на Йорданка Христова Този човек беше много известен в Централния. Беше лежал 19 години за начет от 19 000 лв. като управител на заведение в Негован. Тогава така беше - бон-година! Заедно търкаха наровете, както се казва, с Янчо Таков, с Малък Тошко, с бившия министър от соцвреме Григор Стоичков. Лично с Иван Славков организираха турнири, когато той идваше на свиждане при сина си. Всички в Централния му стояха “мирно” на Варадин. През годините в затвора се беше ошлайфал, беше “ухо” и на управата. По това време шеф на затвора беше Жоро Петров - много интелигентен мъж. До 1992 година аз бях словослагател, бригадир в ТПК “Васил Коларов” на ателието за гумени печати. После започнах собствен бизнес, отворих си своя фирма. Започнах да изготвям гумените печати на Спортния тотализатор. Натрупах доста пари – около 800-900 хиляди лева! А Варадин, като излезе, преминал и “школата” в затвора, ми вика: “Цеце, дай да правим бизнес!”. Започнахме да търгуваме с Македония. Скопие - Гостивар - Тетово - Врутук. Той беше родом от Врутук. Всяка седмица по два пъти пътувахме с моя автомобил по този маршрут. Вкарвахме стока – канцеларски материали, ярмомелки, цигари, но аз пари не виждах от тази работа! Варадин ме завлече с над 27 000 долара! В това време на него му заведоха дело за измама на известния Килията от “Люлин” и му взеха червения паспорт. Не можеше вече да излиза извън граница. След един пореден скандал ми вика: “Рожбе, дай да сключим граждански брак и вече като моя съпруга ще отидеш в Гостивар, имам имоти, ще ги продадеш и ще си върнеш парите!” Ходих - два голи камъка не е имал там... - Тогава него пак го заключват заради измамата на Килията... - Да, точно така. Поднови си там старите позиции. Сложиха го приемник. Когато идват нови затворници, минаваха през Приемното и те със Славка - дългогодишна служителка, беше и секретарка на директора Жоро Петров, ги разпределят кой в кой отряд да е, в коя килия... В мутренските времена беше важно да се слагат сикаджиите в един отряд и в едни килии, висаджиите – в други, да са си свои хора, да няма шпиони... Кой колкото беше силен навън, и в затвора толкова си беше силен! То така си е било винаги! Варадин си правеше всяка седмица свиждане, дори в събота и неделя. Не съм имала проблеми да влизам. Вкарвала съм кора пресни яйца, тарелки кюфтета и кебапчета, кафе, цигари... Той като вътрешен човек и “ухо” търгуваше с тях и ми изкарваше по 100, по 200 марки на седмица. С тях купувах други продукти... Агне печено цяло съм вкарвала вътре за Гергьовден, дежурният офицер само ме помоли: “Цеце, само го разфасовай!” Каквото се приядеше на Иво, Варадин ми казваше, и аз го доставях на часа! - Как Варадин и Иво Карамански се сприятеляват? - Възможно е самата управа да е насочила Варадин към Иво, за да черпи информация. Варадин му криеше мобифона и зарядното в своята стая към приемното. Слагал ги в една дупка в стената. Дни преди да излезе, плъх беше забутал навътре зарядното и Иво не можеше да си го вземе... Долу имало малък фитнес само за определени хора, където Иво си е спортувал, пак само с Варадин. Иво много се имаше с циганите. Но влязло вътре някакво дребно, младо момченце от Подуене, за кражба. Настаняват го в килия с четирима цигани. Иво много му симпатизирал и казал на Варадин: “Дай да преместим това момче, ще стане беля!”. Но докато това да стане, един ден Иво е във фитнеса, идват и му съобщават: “Знаеш ли какво стана, изнасилиха момчето!” Докато него го нямало горе, това се случило. Иво веднага нарежда и чупят краката на циганите за назидание! - С твоя Варадин са си “правили” заедно и свижданията... - Иво и Варадин винаги седяха на свижданията на последните маси с телефони в редицата. Последните две маси не се подслушваха! Към 13.30 правим групата за свиждане на Иво - Венко, един от охранителите му, Васко Магурката, Галя, жената на Иво – тя винаги беше резервирана, студена, никога не доведе момиченцата Ралица, Алекс и Божидара... Ако са повече от 5 човека за Иво, прехвърлях от “квотата” на Варадин. С моята бележка е влизала при него на свиждане и Катето Евро. Много близки бяха с Иво, въпреки, че не съм я чувала да разказва за това... - А не идваше ли Нели - приятелката на Карамански? - Един ден Варадин ми сподели, че Иво има приятелка - Нели. Вика: “Направи връзка с нея!”. Имах по това време “Рено” петица. Тази кукла я взимах от “Подуене” и й правех свиждане с Иво тайно от Галя. Тогава живеех в единия от трите високи блока срещу затвора. Качвах я горе на терасата и гледахме с бинокли Иво и Варадин как се разхождат на площадката. Нели и Иво си махаха с ръка - това беше начинът да се видят през седмицата. Много се обичаха! А Нели направо го обожаваше... Идваше и другата Галя, жена на Венко, охранителя на Иво. - Казваш, че Карамански те наема на работа именно на едно свиждане в затвора? - Варадин обяснил на Иво, че жена му е останала без работа. Той го пита: “Шофира ли?”. “Шофира”. Аз съм дългогодишен шофьор, едно от първите частни таксита в София. Взeх телефона и разговарях с него. Каза ми: “Виж какво, идеята ми е да разработвам верига от магазини за хранителни стоки. Имам един обект в “Младост” 1, който го държи Галя. Говори с нея и започвай да го разработваш!”. Разбрахме се с Галя в понеделник да се срещнем на кино “Дружба” /кино “Одеон” – б. а./ да ме заведе на обекта. Така и направихме. Брат й ни закара с един червен джип “Паджеро”, който беше на Иво. Карамански беше дал този обект на Галя да се самоиздържа и да помага на децата. Те никога не са живели заедно. По това време Галя живееше с децата при майка си и баща си в “Красна поляна”, до “Вагон ресторанта”. Тя много искаше да излизат заедно в обществото, но Иво й отказваше. Иначе Карамански невероятно много трепереше над дъщерите си. Та тя ме попита: “Какви пари ще ти трябват за магазина?” Казвам: “Още не знам”. Консултант на Галя беше нейна близка приятелка, Мая – руса, пухкава мадама, която беше работила в Испания преди това. Тя беше и счетоводителка във фирмата. В рамките на седмица в обекта започнаха да пристигат бележки за сметки от над две години – неплащано нито парно, нито наеми, нищо! В същото време пуснаха Иво от затвора и той се настани с цялата си свита в Суходол, в хотела “Хранков”. Галя ми казва така: “Няма да ме прескачаш! И на Шефа няма да казваш, че имам неплатени сметки!” На Иво тя му викаше: “Шефе!” Разбираме се с Карамански да отида в “Хранков” при него и да му докладвам как върви работата. Изчаквам във фоайето – маса народ от цяла България - приятели, псевдоприятели. Идва Васко Магурката и ми вика: “Хайде, кака, чака те Иво!” Качваме се на третия етаж. На стълбите преди стаите, където беше офисът, имаше охрана. Негърът Кингсли ме посреща, но въпреки това охраната ме преглежда за оръжие, оставям си чантата и тогава влизам. Сядам аз. Иво ме пита: “Кака, докъде стигнахме?” Обяснявам му. “Ще ти стигнат ли 50 000 лв. за зареждане?!” “Да, ще ми стигнат!” Нищо не споменавам за неплатените сметки на Галя. Довиждане-довиждане! Всичко обаче трябваше да мине през Галя и счетоводителката Мая. Отивам при нея. Аз съм си отворила моя тефтер с телефоните. А най отгоре на страницата – телефонът на Нели... Галя застанала отдясно и говори с Иво: “Шефе това, шефе онова...” Накрая ми дава телефона на мен. Докато аз се разбирам с него, Галя наднича в тефтера и ми сочи с пръст номера на Нели! Приключваме разговора, а тя ми изсъска злобно: “След като имаш връзка с въпросната Нели, трудно ще работим заедно!” Започвам да зареждам със стока, Галя пари не ми дава, както е казал Иво. Непрекъснато ми прави забележки: “Това не е така, онова не е така! Това няма да стане, онова няма да стане!” Прави ми сечено за всичко. Вечер идваха с брат й и прибираха оборота. Обадих се на Иво и пак отидох при него в “Хранков”. Попитах го директно: “На кой господар трябва да служа? На теб или на Галя?” А той: “На мен, разбира се!” Обяснявам му всичко. Иво се ядоса: “Така ли? Ще се разбера с нея!”. Но аз му казах: “Отказвам се от работата!”. Знаех, че вече мира няма да имам с Галя и можех всичко да очаквам от нея. Беше ми ясно, че имам враг в нейно лице! А не можех да занимавам Иво непрекъснато с женските ни истории. - Карамански държеше ли на Галя? - Варадин веднъж ми каза, че дошли при Иво някакви негови хора и му казали, че са видели неговата Галя и Жоро Илиев на балкона на австрийски хотел в Сандански. Като са му докладвали, е бил бесен, че го излага и то с Жоро! Но и да е имало нещо, то е било чиста амбиция, да направи на Иво гаф, да му натрие носа, защото й изневерява... Галя е сухар, Нели е класи над нея! Чиста сухарка, но кариеристка! - Твоят човек - Старшината Варадин, като е бил “ухо”, не правеше ли мръсотии на другите затворници? - Как не, разбира се! И на самия Иво! Цялата информация, която е получавана вътре за Карамански, е била от Варадин! Всичко е казвал на управата! Покровителят на Иво Карамански в Централния софийски беше Архитекта – офицер от управата и следовател в администрацията на затвора. Той му е връзката с външния свят, помага му във всичко. Точно този, Архитекта, в затвора предупреждава Иво, че украинците са му изпратили “бяла роза” - предупреждение, че ще го ликвидират! Варадин обаче го накисва и го уволняват! - Как става това? - Слага 3 000 марки в бюрото на Архитекта, дадени от управата, и уж по сигнал отварят бюрото и ги намират. Така го уволняват. - Карамански разбра ли? - Аз му казах! Варадин беше още вътре, а Иво дойде на свиждане на едно свое момче. Пресрещнах го пред затвора, и му викам: “Да нямаш доверие на Варадин! Той е виновен да уволнят твоя човек Архитекта”. А той вика: “Добре, кака, благодаря ти!” - Ти си била свръзка и със семействата на останалите затворници, на които Иво е пращал пари... - Отец Николай, който държеше църквата в “Хаджи Димитър”, ходеше и при затворниците в Централния. Редовно си влизаше вътре. Каналът какъв е бил не знам, но Иво на няколко пъти му даваше пари, които той изнасяше навън и ми ги носеше. Дойде в едно кафене до затвора, даде ми парите и каже: “Дай, на когото има нужда, помогни!”. Един път ми даде 1000 марки! Давах ги на семейства на затворници, но които Иво искаше да помогне... - Иво май ти е бил нещо като идол? - Карамански беше невероятен естет. Неслучайно се влюби в Нели - най-красивата жена на България. Докато беше в затвора четеше само философска литература. Не разрешаваше в негово присъствие да се употребяват цинизми. Мразеше дилърите и дрогата. Тези, които сега тръбят, че са му били приятели, от сорта на Митьо Пищова, кръжаха около него като лешояди, а той едва ги понасяше. За него те бяха просто подлоги. И онзи частен детектив Марин Маринов, който се пише негов бодигард – глупости на търкалета! Лапачи! Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА