Срещу Николай Цонев има 4 дела и още разследвания.
<em>Галина Тонева е първата жена зам.-главен прокурор в България. Тя бе избрана на поста на 22 април 2009 г. по предложение на главния прокурор Борис Велчев. Преди това беше зам.-председател на Софийския апелативен съд. Преди да облече съдийската тога, Тонева е била и прокурор. За работата на прокуратурата по знаковите дела от последната година, за очакваната оценка в доклада на Европейската комисия, за специализирания съд и промените в закона &bdquo;Кушлев&rdquo; &bdquo;БЛИЦ&rdquo; разговаря с Галина Тонева. </em><br /> <br /> <strong>- Предстоят проверки на ЕК по глава &bdquo;Правосъдие и вътрешни работи&rdquo; точно в момент, в който бившият главен прокурор на републиката Никола Филчев е обвинен в публичното пространство в убийства. Като съдия и зам.-главен прокурор, който дълги години работи с европейските институции, как смятате, че ще се отрази това на България в момент на мониторинг от ЕС?</strong><br /> - Не бих казала, че това прави добра услуга на държавата ни. Но то не прави добра услуга и на самата съдебна власт, тъй като многото говорене по наказателни производства, които още не са приключили, пречи на самото разследване. Предполагам, че всичко това се случва заради изнервеност и припряност от желанието ни максимално бързо да се справим и да приключим тези дела, за които ни наблюдават от ЕК, правим постоянни мониторинги и даваме отчети. Но дори и това не би трябвало да се допуска, защото в крайна сметка пречим сами на себе си.<br /> <br /> Предстоят посещения на експерти от ЕК, които упражняват мониторинга по механизма за сътрудничество и оценка, които се осъществяват в края на ноември и началото на декември. Очакваме ги. Не мисля, че ще се случи нещо драматично, защото редом с резултатите, показани по някои дела на този етап, имаме и резултати, които са доста положителни. Вече <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>е внесен обвинителен акт срещу бившия министър на труда и социалната политика Емилия Масларова </strong></span><br /> <br /> и предстои разглеждането му в съда. В скоро време &ndash; в рамките на десетина дни, ще влезе и делото на вече бившия министър на здравеопазването от ГЕРБ Божидар Нанев. Приключваме и други важни за обществото дела, като това за злоупотребите в БДЖ, което е свързано с много сериозни проблеми за доставката на бракувани вагони. За мен това разследване е много по-важно от редица други, защото засяга живота и здравето на хиляди хора.<br /> <strong><br /> - А защо разследването на бившия военен министър Николай Цонев не издържа в съда и той беше оправдан?<br /> </strong>- Оправдателната присъда е само по едно производство &ndash; за хангарите. Ние още не сме се запознали с мотивите на съда. Но това е само първа инстанция. Ако са констатирани някакви грешки на прокуратурата, ще бъдем така добри да си ги признаем. Аз винаги съм държала на това, ако някой е допуснал грешка, да има доблестта да си я признае и да се постарае повече да не я допуска. Срещу министър Цонев има четири дела, които са в съдебна фаза, а има и други, които още са в процес на разследвания.<br /> <br /> <strong>- Налага се впечатлението, че между прокуратурата и изпълнителната власт като че ли цари повече съгласие и всички стрели, че процесът се опорочава, са насочени към съда. Той ли е най-зле работещата част от съдебната система?</strong><br /> - Това обвинение не ме изненадва. Ще се върна към годините, когато бях съдия и съм била под ударите на такива упреци. Това не е нищо ново за съда. Преживявали сме го много години. Но в момента се радвам, че не съм чула нито една лоша дума, отправена от прокуратурата към съда. Защото каквито и противоречия да имаме, ние сме магистрати и знаем как трябва да ги решаваме. <br /> <br /> От друга страна, прокуратурата е страна в процеса, а съдът е този, който разглежда и решава делото. Ние &ndash; имам предвид прокуратурата - не можем да си позволим да диктуваме изхода на процеса и слава Богу, защото на това по принцип разчитат демократичните държави. А създаденото усещане, че има по-голяма близост между прокуратурата и изпълнителната власт, е естествено, защото прокуратурата е част от съдебната система, но е и естествената връзка между нея и изпълнителната власт, защото е длъжна да защитава държавния интерес. Нейната работа е подпомагана от органите на МВР, които са основни в разследването. <br /> <br /> <strong>- Но точно тази активност на полицията създава у гражданите впечатление за полицейска държава. Едни остават със задоволено чувство за справедливост, други обаче се плашат. </strong><br /> - Ще кажа личното си мнение, защото то може би се различава от мнението на другите институции, включително и на прокуратурата. Аз съм човек, който предпочита първо да си свърши работата и след това да даде гласност, когато има резултат, независимо дали е положителен или отрицателен. Да, обществото трябва да е осведомено и да знае резултатите от нашата работа, защото то ни издържа. Данъкоплатците трябва да знаят къде отиват парите им. Но се опасявам, че големият шум, който се вдига постоянно в обществото, в известна степен пречи да си свършим добре работата. <br /> <br /> Но в крайна сметка това е въпрос на политика на отделните институции. Пък това е и ваша работа &ndash; на журналистите. За съжаление, констатирам, че всички ваши колеги много се радват, когато имат такава сензационна обстановка. Имам усещането, че сентенцията &bdquo;добрата новина не е новина&rdquo; важи с пълна сила за българските медии.<br /> <strong><br /> - И след тази шумотевица каква картина ще видим за българската съдебна система в доклада на ЕК през март?<br /> </strong>- Не мога да кажа. От гледна точка на шума, който се вдига в момента, и акцентите, които се поставят, не мога да дам оценка за тази страна на доклада. Мога да коментирам това, което ще представим ние като институция. Въпреки всичко съм сигурна, че ще представим добри резултати. Голяма част от наблюдаваните дела са приключили на първа инстанция, една голяма част са внесени в съда. Имаме разкрити престъпления като отвличания и поръчкови убийства, които също бяха обект на наблюдение от ЕК. Групата на &bdquo;Килърите&rdquo; бяха обвинени за убийството на адвоката Лупов и шуменския бизнесмен Румен Рачев. Успешно, поне за нас, на този етап приключи делото за т.нар. &bdquo;Наглите&rdquo;. Предстои развитие на делото за злоупотребите в здравната каса, за енергийните проблеми през лятото &ndash; това са производства в заключителна фаза. Вече <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>са протестирани присъдите по делата срещу братята Галеви и срещу братята Маргини. </strong></span><br /> <br /> Т.е. имаме движения на всички нива. Събират се допълнителни доказателства и не е изключено да видим друго развитие на тези дела на следващите съдебни инстанции. Така че смятам, че докладът на ЕК няма да бъде по-лош заради произнесени оправдателни присъди на българския съд, тъй като европейските експерти принадлежат към онова демократично общество, което бихме желали да съществува и у нас. Целта и идеята на реформата на съдебната система, за която те ни помагат, не е непременно някой да бъде осъден, независимо от това какво има по делата. Идеята е делата да се движат и да се работи интензивно, отговорно и професионално и да приключват в разумни срокове. Това е основно изискване и на Съда по правата на човека в Страсбург. <br /> <br /> <strong>- Като център на злото в българската съдебна система бе посочен Висшия съдебен съвет, където избухна и най-големият корупционен скандал с т.нар. Красьо Черничкия. Но там нещата като че ли замряха. Какво ще се случи с този орган?</strong><br /> - Не, не са замрели. Делото срещу Красимир Георгиев се движи. То не е спряло, нито е прекратено и дори напротив &ndash; върви към нормален край, предстои да бъде приключено. Има достатъчно събрани доказателства за извършено данъчно престъпление. Мисля, че е повдигнато и обвинението срещу него и след още няколко процесуални действия ще бъде внесен и обвинителен акт. Не бих казала, че коренът на злото се съдържа във ВСС, но може би проблемът идва от лошо организираната му работа и в начина, по който се оценява работата на магистратите, а тя е в основата за кариерното им израстване. Ако има ясни и справедливи критерии, по които те да се оценяват, вероятно ще е много по-трудно да се манипулира кадровата дейност. <br /> <br /> <strong>- Как обаче ще се гарантират правата на гражданите с промените в закона &bdquo;Кушлев&rdquo;, при положение че имуществото на определени граждани ще се отнема, без да има произнесена присъда за виновност?<br /> </strong>- Това не е наша тема. Новият закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, известен като закона &bdquo;Кушлев&rdquo;, все още е в проект и предстои обсъждането му в парламента. Моето лично становище, което в голяма степен съвпада с това на прокуратурата като институция е, че трябва много да се внимава<br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>да не се прекрачи границата между справедливото връщане на присвоеното от държавата имущество и погазване правата на гражданите поради разчистване на сметки. <br /> </strong></span><br /> Считам, че гаранция за справедливост в този процес е наличието на осъдителна присъда като основание за отнемане на имущество, след като самото отнемане се обосновава с обстоятелството, че това е имущество, придобито от престъпна дейност. Другите съображения на авторите на законопроекта за това, че така справедливо ще се разрешат проблемите в здравеопазването, образованието, пенсионната реформа и т.н., предпочитам да оставя без коментар.<br /> <br /> <strong>- Г-жо Тонева, създаването на специализирания съд предизвика сериозни дебати и отпор в обществото и в крайна сметка се стигна до промени на първоначалния замисъл - това ще е съд, който ще се занимава с дела само на организираната престъпност.</strong><br /> - Първо искам да направя уточнението, че когато говорим за специализирани структури в съдебната система, не бива вниманието да се концентрира само върху специализирания съд, а да се забравя, че ще има и специализирана прокуратура. Идеята, заради която прокуратурата като цяло застана твърдо зад тази инициатива, е именно желанието ни да структурираме такова специализирано звено в рамките на прокуратурата, което да се окомплектова със специализирани, обучени и подготвени кадри за работа срещу организираната престъпност. <br /> <br /> От наша гледна точка създаването на специализиран съд е необходимост, пряко свързана с конституцията на Република България, която изрично предвижда, че прокуратурата следва структурата на съдилищата. В настоящия момент ние не можем да структурираме специализирано звено в прокуратурата, ако няма съответстващ съд. Затова ние сме пристрастни чисто професионално и дори чисто егоистично по простата причина, че искаме да структурираме тази прокуратура, която да е обучена, да е компетентна и да знае как точно да проследи връзките в една организирана престъпна група, каналите, по които тя осъществява трафик, независимо дали става дума за хора, дрога, оръжие, капитали и т.н., да проследи как се осъществява и изпирането на парите. <br /> <strong><br /> - Защо сега прокуратурата не може да работи по този начин? Не са ли достатъчни сегашните съдебни инстанции, за да се приключват такива дела?</strong><br /> - Специализираната прокуратура ще продължи да събира доказателства по същия ред, по който работи в момента, и ще внася в съда делата по същия начин, по който и сега се изработва едно наказателно дело, а специализираният наказателен съд ще ги гледа по същия процесуален ред. Ние не създаваме някакви специални правила в НПК, по които да се работи. И по никакъв начин не накърняваме правата на лицата, които биха били потенциално подсъдими, нито на пострадалите от такива престъпления. Нито пък даваме някакви привилегии на магистратите, които ще работят в тези структури.<br /> <br /> <strong>- Тогава защо се налага обособяването на тези структури?</strong><br /> - Налага се заради сериозната специализация, която се основава на обучение. Защото няма спор, че едно разследване на организирана престъпна група не може по никакъв начин да бъде сравнено с традиционните престъпления като кражба например, която не е извършена от структурирана и организирана по особен начин, включително и йерархически, организация.<br /> <br /> <strong>- Известно е, че такива съдилища има в Италия и Испания, но опонентите ви твърдят, че организираната престъпност там е на много по-сериозни нива от нашата. Наистина ли този проблем е толкова сериозен у нас, че да се налага създаването на такива специализирани структури в съдебната власт?</strong><br /> - Ние живеем в ЕС, нямаме граници, нямаме ограничения в трафика на стоки, на капитали, на хора и върху всичко това не може да бъде упражняван контрол по старите правила. Т.е. държавите не могат да контролират икономиката и дори гражданите си по начина, по който са го правили при затворени граници. <br /> <br /> Това създаде изключително добри условия за развитието на т.нар. доскоро трансгранична престъпност. Дори вече не бих я наричала така, защото граници няма. Затова разграничението между видовете организирана престъпност, което съществуваше в Европа преди, вече не е толкова силно изразено. <br /> <br /> Да, българската организирана престъпност не може да се сравнява с мафията в Италия, нито с терористичните групи в Испания. Но така или иначе тези престъпни сдружения контактуват помежду си. И ние <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>не можем да гарантираме например дали престъпните капитали, придобити от мафията в Италия, не се изпират от български престъпни групи?</strong></span><br /> <br /> Нито, че български граждани в чужбина не се използват от престъпни организации на други държави в ЕС за извършване на престъпления, които са част от организираната престъпност вече в световен мащаб. Вероятно това е и причината, че в този момент не само у нас, но и в много държави членки на ЕС има вече създадени такива структури в съдебната система. <br /> <br /> Идеята за работата на специализирания съд е от момента, в който започне съдебното следствие, то да продължи до окончателния съдебен акт и да се избегнат всички усложнения, които се появяват в момента заради отлагане на делата, шиканиране на процеса, липса на зали и т.н. В случая можем да посочим като пример делата срещу братята Галеви и срещу Златомир Иванов /Златко Баретата/, братята Маргини &ndash; тези дела се гледат по няколко години и когато се стигне до присъдата, хората вече отдавна са забравили кой за какво е обвинен. <br /> <br /> И в един момент тези лица, които прокурорът е сметнал, че трябва да предаде на съда, излизат в очите на хората като жертва. Смятам, че нито една държава няма интерес нейната съдебна система да се развива по този начин.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Ива НИКОЛОВА<br /> </strong>