Защитник №1 на потребителите разкрива: Как ни лъжат "Топлофикация", ВиК и Енергото

София, България 05 Март 2010, 17:43 4572 прочита 0 коментара

Добрият стар бойлер отива на кино. На малката снимка: Павел Кърлев

Павел Кърлев е роден в София през 1946 г. Завършил е машинно инженерство в Техническия университет, специализирал е в Русия, Белгия, Чехия и САЩ. От 1993 г. е изпълнителен секретар на Федерацията на потребителите в България. Председател е на Национално сдружение за потребителска информация и защита на гражданите и е вицепрезидент на Българския съвет за доброволна сертификация.

- Г-н Кърлев, вие сте един от най-ревностните защитници на правата на потребителите и всепризнат капацитет по проблемите с “Топлофикация”, енергото, водата и опасните стоки. По цял ден пред федерацията, която оглавявате, се вият опашки от хора, които “Топлофикация” и други монополисти съдят, а обвинените едва оцеляват в условията на криза. За какво ви чакат тези хора в студа? - Най-страшният проблем у нас е с “Топлофикация”, независимо дали в София или в другите градове. Той ни докара до невиждана социална истерия. Монополистът “Топлофикация” в столицата тръгна да си търси правата по съдебен ред за неплатени сметки от години. Само че в Закона за енергетиката чл.106 гласи, че дружеството може да си търси парите не след години, а след две неплатени сметки. Те обаче не го правят - чакат, за да се натрупат големи суми и лихви върху тях. Това е първото сгазване на закона. Второто – на основание извлечение от сметки хората бяха осъждани, без да се явяват и без да знаят. Това беше пълно безобразие, сталинизъм! С новия ГПК вече се търсят парите по т. нар. заповедно производство. - Какво означава това? - Означава, че вече имате възможност да възразите и да се спре заповедното производство. Преборихме се дадените на съд от “Топлофикация” да заявят, че не са съгласни с претенциите й за съответната сума. Можете да впишете каквито мотиви си искате, те обикновено се приемат от съда. Другият шанс, който остава на дружеството, е да заведе исково производство в съда. Федерацията го извоюва това след хиляди дела, в които много хора починаха от притеснение, а други се разболяха сериозно. Имаше и случай на самоубийство. За две години умряха 40 длъжници на “Топлофикация”. Новата процедура в съда не се правеше до неотдавна, защото по старата много лесно се въвеждаха в задлъжнялост хора, които не желаеха да ползват услугата парно, но бяха принуждавани. Една жена може да се разведе с мъжа си, но един потребител с “Топлофикация” – не, тъй като топлоснабдяването било централно и щеш - не щеш, плащаш масрафа заедно с комшиите си. Много хора искаха да си откачат парното, но монополистът отказваше. И българинът е обречен да плаща топлина, която не иска. Желаете да отоплявате по-малко стаи поради липса на средства - не може! Нямате право да намалите заявения миналата година обем, освен ако не посочите форсмажорни обстоятелства и не навиете съседите да се подпишат, че ще плащате по-малко, и то за тяхна сметка. Всичко това накърнява правата на българските граждани. Не е нужно да обясняваш защо не искаш да се отопляваш с парно. - Какви са най-често хитрините на “Топлофикация”? - Ами, надписване на сметката, разбира се, и за битова гореща вода, която влиза в нея. - Тази зима покрай монополиста има нова, невиждана ситуация. - Да, огромен брой дела. “Топлофикация”-София е завела 38 000 дела и всеки месец завежда по още 6 искови молби. Въпросът е защо непрекъснато плаче, че има неплатени задължения към “Булгаргаз”, а откъде извади тези десетки милиони. До 800 лв. за всяко заведено дело и по 200-300 лв. дават за вещи лица. Сумата възлиза на около 80 млн. лв. Това е поредното източване на “Топлофикация” преди приватизирането й. Оформя се кръг от приближени адвокати и експерти, които също ще се облажат. “Топлофикация” бе спасена при Станишевото правителство, като я направиха част от енергийния холдинг и й опростиха 80 млн. лв. Сега тя ги дава по адвокати, а натрупа за отрицателно време още 160 млн. лв. дълг. - Печели ли поне делата и как да се оправят хората с монополиста? - Вече не й е лесно. Исковото производство не издържа, ако е мотивирано от потребителя. Ако оспорва сумите, ако има погасителна давност или годна документация за разходи. Ето ви например един иск на дружеството за 2070 лв., но съдът отсъжда потребителят да плати само 176 лв., защото останалите пари не са доказани. Ето още едно производство. “Топлофикация” иска 1420 лв., но след съдебното заседание получава едва 241 лв. Трето дело – вместо 1860 лв. – 356 лв. Така че, не се страхувайте, когато монополистът ви съди! Огромните пари отиват в джоба на адвокатите му и вещите лица, а исканите суми “Топлофикация” не ги получава. Пита се тогава – къде е келепирът от тези дела за нея? Така задълженията й стават огромни. Призовавам хората да идват тук, при нас, на ул. “Стефан Стамболов” № 35-А, когато получат уведомление за заповед за парично задължение. Ще изготвим възражение и така ще остане исковата молба в съда, която може са се обори. - Играе ли с банките “Топлофикация”? - Много се заиграва, в сговор са, банките й помагат. Не знам на какво основание не пазят банковата тайна и бъркат в картите на клиентите си, които са поверили точно на банковите институции парите си. Банките са вързани с “Топлофикация” без съмнение. Отива при тях частният изпълнител, показва им един изпълнителен лист и те източват парите от заплата или пенсия до шушка. Може да откажат да го направят. Да не говорим, че по закон трябва да оставят сума, с която човекът да живее. Някои не издържат и се самоубиват. И още едно беззаконие. След като не може да прибере парите си чрез частни изпълнители, дружеството вади дела, които са архивирани. Стари дела от 2002 г., прекратени повече от 2 г. Ето, вижте това дело на потребителя Ивайло Петков. То е отдавна спряно, но “Топлофикация” го вади, начислява лихви върху сумите, натрупани от години, и ги иска от човека с ново дело под нов номер, с нови лихви от 2009 г. Кой ги пуска в архивите тези хора? То е все едно някой да си излежи присъдата и да му кажеш: “Хайде, влизай в затвора, защото имаш старо дело, пак ще го лежиш”. - Можем ли да надхитрим “Топлофикация”? - Ако все още сте от хората с парно, да. “Топлофикация” може и да е монополист, но и хората не са по-глупави от нея. Правило № 1 – никога не бъбрете със съседката на отворена врата. Дори вентилът да е на най-ниската степен – 1, топломерът върти единици като за най-високата – 6-а степен, за да навакса изгубената топлина. Когато сте на работа, добре е да оставите вентилът на 1. Вечер не се изкушавайте да пускате радиатора на 6 в изстинало положение. Докато навакса комфортните градуси, гълта топлоенергия като ламя. Завесите и лампериите, както и дрехите за сушене действат като преграда за топлината. Оптималният вариант е радиаторът да работи на 3. Според експерти от Техническия университет, ако радиаторите във входа са свалени, студените стълбища дърпат топлина от апартаментите. Това надува отчетената енергия. Решетките пред радиаторите са проклятие за портфейла. Въздушните възглавници смучат най-много пари. Топломерът така или иначе безпощадно отчита влязлата енергия, повреденият радиатор се напъва да достигне мечтаните 18 градуса, но студените “ребра” му пречат. Резултатът е втрисане на квадрат – един път от студ и още един – от високи сметки. - След дълги съдебни препирни електрокомпанията ЧЕЗ зарязва тримесечното отчитане и минава на старото, едномесечно. Хората ще си отдъхнат ли най-сетне? - Изобщо няма да си отдъхнат и това не биваше да става. Решението на ДКЕВР е неразумно и популистко, взето под натиска на еврокомисар Меглена Кунева, за да се хареса на хората. Жозе Барозу, председателят на ЕК, изискваше да се спазва Директива 2006/32ЕО, чл. 13, според който трябва да се заплаща само реално отчетената енергия, а не прогнозната или междинната. Ние обаче успяхме да извоюваме големи права за потребителите от ЧЕЗ за най-добрия начин на разплащане, който го няма никъде по света. - Защо тогава хората роптаеха? - Защото или не знаят правата си, или не разбират колко са добри за тях, особено за най-бедните. Отвоювахме потребителите да заявяват сметки за 2 лв. на месец, дори за 0.00 лв. Те, естествено, винаги са по-високи, но така при тримесечното отчитане се осигуряват 2 месеца гратисен период, в които човек може да не плаща нищо или минималното. И ЧЕЗ няма право да го изключи. Има право само след реално отчитане на третия месец, но за междинна сметка – не. И то чак след като изминат 20 дни след третия месец. Тоест, беше осигурено светло на всички за три месеца и 20 дни. Това са най-добрите условия за разплащане в света. Къде ще оставят светлото на някой, който не плаща 3 месеца и 20 дни. Имаше и още едно условие - не могат да дръпнат шалтера, ако дългът не надвишава 4 лв. Идеално за виладжиите, които зазимяват вилите си и напролет ги намират без ток само заради задължения, измерващи се с жълти стотинки. Но дойде еврокомисар Кунева и с бившия шеф на ДКЕВР проф. Шушулов заявиха, че имали притеснение за тримесечното отчитане, хората не го искали. И сега върнаха едномесечното отчитане и пак ще ни спират тока на 10-ия ден, като нямаме пари, защото безработицата расте, а народът е докаран до просешка тояга. Този проблем ще се задълбочава. Стресът при едномесечната сметка е голям – да търчим, всеки месец да бягаме от работа, да носим пари в касите. - А останалите две енергокомпании Е.оН и ИВН? - Има един масов проблем и той е за трите фирми, които осигуряват тока на България. Той е качеството на енергоснабдяването. Федерацията иска за това да има конкретни показатели. Например колко пъти са ти прекъснали тока, за колко време от колко до колко часа. - Прекъсването е често. Хората непрестанно звънят в редакцията, а от енергото нямат никакво логично обяснение и мънкат, че правят профилактика. - Лъжат! В новите квартали има бурно строителство и компаниите не могат да доставят толкова много енергия. Трафопостовете автоматично изключват. Затова качеството трябва да влезе като параметри и когато надвишава показателите, да има отбивка от цената. Преди да приватизират енергото, имаше такива показатели – ако няма електричество повече от 8 часа, връщат пари от сметката. Това ДКЕВР трябваше да го реши отдавна - те дават лицензи. - На тях не може да им се вярва. - За съжаление, това беше преди, и сега е така. Казват няма да вдигаме тока, парното в условия на криза, а веднага след това: “Ами, налага се, няма как, ще го вдигаме”. - За водата същото ли се отнася? - Българинът пие най-скъпата вода предвид доходите му. В пустините в Африка и Австралия водата, която се продава, е по-евтина от нашата. Ако прочетете Закона за защита цената на водата, нищо няма да разберете. Там пише, че е 4% от средната работна заплата, приравнена към 300 лв. Излиза, че кубикът е 12-15 лв. Ако го умножите по няколко кубика или по членовете на семейството си, отива половината заплата. Ами другата половина закъде по-напред – за ток, парно, манджа. Ужас някакъв! Предложихме загубите по водопреносната мрежа да ги поема Софийска вода, а не ние. През 2006 г. президентът наложи вето, но парламентът пак си прие шашавия закон, който и сега е в сила. - От Софийска вода казват, че загубите ги поемало дружеството. - Пълна лъжа! Калкулират ги в цената на водата. А по Конституция водата ни е гарантирана, обаче цели региони и селища нямат вода в ХХІ век. В други водата е опасна за здравето. Например в Хасково - от години хората се наливаха с вода с тежки метали и това се криеше от тях. Борим се сега да има водни помощи за бедните хора, както отдавна има енергийни. Дано ни чуят! - Продължават ли да ни тровят с алкохол-менте? - Алкохолът продължава да се фалшифицира, но вече не е опасен. Ментосват го, защото по закон, за да направиш ракия, трябва да имаш 30-процентен дестилат от плодове, което е скъпо. И в такъв случай взимат спирт и го обогатяват с есенции. Ама безопасен спирт, не както преди. Преди българинът, като види евтино пиене, вика: а, мани го, то е менте. И затова сега ядем, пием и носим скъпи фалшификати, да не се отличават от истинските стоки. - Вървят по телевизията реклами на някакви “Активни потребители”, направени с доста пари. Вие познавате ли ги, работите ли с тях? - Това са хора на Меглена Кунева, бившите храненици на Комисията за защита на потребителите, които станаха Национална асоциация на потребителите, след като ги изгониха. Доколкото знам, Кунева им осигури половин милион евро, докато беше еврокомисар по някакви програми, и сега имат пари за клипчета. Прави ли ви впечатление, че призовават да се пускат платени SMS-и, за да получите информация? Кой защитник на потребителите иска пари?! Ние предлагаме юридическа помощ, адвокати, но безплатни. Затова толкова хора ни търсят. Сега тези пари от техните SMS-и ще отидат при група адвокати, които също напуснаха Комисията за защита на потребителите. Тези активни потребители дават и някакъв интернет адрес, както и платен достъп до консултации. Това са виртуални защитници, каквато е и страната ни. Едно интервю на Ваня ПАНОВА