Желю Желев: Жената на Филип Димитров честити смъртта на дъщеря ми

София, България 02 Юли 2009, 16:27 15184 прочита 0 коментара

"Виденов вдигна скандал и се оказа прав – вярно, че Илия Павлов беше превел стотици хиляди за кампанията ми, но аз му върнах парите до стотинка", разказва в интервю за "ШОУ" първият президент след демократичните промени у нас Желю Желев. Прословутият секретен доклад на Димитър Луджев за задграничните дружества, слуховете, че е имал тайни срещи и договорки с Луканов, историята с “оня списък” са също теми от разговора.

- В миналото интервю внесохте яснота за агентурното минало на Петър Берон, но в продължението пък ще се наложи да започнем с малко известен компромат за вас? - Няма никакви компромати за мен. - Има. В последното ми интервю с Красимир Райдовски покрай нищенето на дарителите на фондацията на Елена Костова той се сети, че Илия Павлов пък е финансирал кампанията ви през 1993 г. по специална схема, т.е. редица негови фирми ви превеждат по 50 000 лв. и така се събира една доста сериозна сума? - Добре, обяснявам как е точно работата. Предполагам, че шефът на “Мултигруп” Илия Павлов е изпитвал някаква симпатия съм моята особа не за друго, а защото все пак СДС представлява частната собственост, пазарната икономика, откриване на страната към нови пазари и т.н. Това са само мои предположения. Аз преки контакти с “Мултигруп” не съм имал, сблъсъци също, още по-малко с Илия Павлов. Така или иначе те изпращат двеста и петдесет или триста хиляди, не помня точно колко. Аз от моите икономисти знаех, че бизнесът ме подкрепя, но кой и какъв бизнес, кои бизнесмени точно, не съм се интересувал. И един ден Жан Виденов повдига като премиер въпроса – а на президента Желев кой е финансирал кампанията му? Излезе, че все едно само Илия Павлов ме е финансирал, а това не е вярно. Дребният бизнес също искаше да помогне и превеждаше определени суми. Но за Илия Павлов Виденов се оказа прав. Само че неговите пари са били преведени топтан, т.е. на един път, а не по 50 000 лв., както ви е казал Райдовски. И след като стана скандал от това, аз извиках моите икономисти и им казах: "Вижте, ще намерите пари да ги върнем на Илия Павлов". И ние ги върнахме до стотинка. Използвахме претекста, че не са изпратени по закон, т.е. до трийсет или петдесет хиляди, както беше ограничението за отделно дарение. Така че този въпрос е изчистен.   - Помните ли още пресконференцията на шефа на разузнаването Бриго Аспарухов, когато се раздуха така наречената “македонската афера”. Това на практика свали първото синьо правителство – вместо за братска Македония дарените уж танкове заминали за ембаргова Сърбия и т.н.? - Там наистина имаше далавера, забъркана от Косьо Мишев, който затова си и отиде. Вярно е и че тази афера не стана, осуети се и на практика я нямаше, имаше само опит. Но при условията на ембарго срещу Сърбия, наложено от ООН, такова нещо не можеше повече да се крие. - А този Бриго Аспарухов, когото вие направихте шеф на разузнаването, защо се покри около “оня списък” и не взе никакво отношение по скандала? - Е, тогава той беше още нов... - А защо не намери и не върна дори стотинка от изчезналите милиарди на България – изнесени, откраднати чрез външногърговските дружества и т.н., за което Луджев изготви цял доклад, засекретен след много години от министър Петканов, така че и до днес никой не знае какво има в него? - Хайде сега. Аз също не съм чел този доклад. А ако го имаше, не може да не съм го чел. Мисля, че този доклад е мит, от който произтичат всякакви легенди. То ако беше толкова ясно описано всичко там, както се говори, все да сме върнали нещо. Всъщност ние се опитахме да хванем някои нишки на тая система, обаче се видя, че не става. Опитахме се, но се оказа, че информацията ни или е неточна, или западните банки пазят банковата си тайна и не можеш да проникнеш там изобщо, едва в последния период нещо се поразбра. - Добре де, ген. Аспарухов нали затова е шеф на разузнаването - за да проникне, където трябва. Всъщност това беше най-важната му мисия, най-доброто нещо, което би могъл да свърши за България? - Не е съвсем така. Той издири и даде всички сметки на ДС, през които са ставали далаверите. Става дума за имоти и пари, които вече няколко пъти са препродадени, прехвърляни от банка в банка, докато следите се заметат... Ген. Аспарухов разкри примерно разните наши служби къде са имали фирми, под какво прикритие са били, каква сума е имало в съответното дружество, с какви пари от него е било осигурявано финансирането на разузнаването, на различни операции. - А парите? - След неговата информация се отказахме да ги търсим. Парите ги няма и няма да ги има, защото те много бързо са изтекли, изчезнали са по разни схеми. Тия схеми са разработени от десетилетия, да не кажа от векове. А ние излизаме от едно тоталитарно общество, още не познаваме нормите на пазарната икономика, не ни е ясно какво е това дивидент или лихва дори, та ще разнищим тънкостите на тези изпитани схеми. Напълно безнадеждна работа. - Не мога да подмина една деликатна тема. Може и да не отговаряте. От дистанцията на годините вече е ясно, че Филип Димитров беше лош управленец, неадекватен за времето си, но... той “нравствен урод” ли е? Вероятно се сещате за повода, по който сте определили Елена и Филип Димитрови като “нравствени уроди”. Но те отричат, че е имало такъв повод? - Разбира се, че се сещам. На 31 декември 1992 г. на жена ми по петолъчката се обажда съпругата на Филип Димитров - Елена, и се води следният разговор: Семейство Желеви ли е? Да! Обажда се Елена на Филип Димитров. О, драго ми е. Как сте се сетили? Проклети да сте! И вие и мъжа ви, и децата ви. Цялото ви семейство... Жена ми онемява и нищо не успява да отговори. От другата страна телефонът се затваря. Когато се случи нещастието с малката ми дъщеря – Йорданка, и по медиите съобщават за смъртта, Елена на Филип Димитров се обажда в Бояна да ми честити: "Г-н Желев, честито! Застигна ли ви най-сетне нашето проклятие?...” Помислих си, Боже Господи, и тези нравствени уроди ще управляват България, ще правят демокрация... Филип Димитров беше едно недоразумение, едно случайно явление в политиката. - Нека изчистим и друг въпрос – каква е истината за избора на Желю Желев за президент от ВНС през 1990 г.? Кои бяха “десетте Божи заповеди” на Луканов след тайните преговори, довели до сключването на тайната сделка? - Тази спекулация идва от мръсниците в СДС, защото се формира една групичка мръсници, и то от актьорите-депутати, аз така ги наричам. Още от самото начало бях казал категорично, че няма да се кандидатирам. Защото смятах, че като лидер на опозицията, обединителна фигура, която не представлява никоя партия и затова не дърпах чергата към себе си и с никого не се е карал, трябваше да си остана председател на СДС, а не да ставам президент. - Но станахте президент? - Групичката мръсници не крият, че аз до последно съм се борил за кандидатурата на Дертлиев, дори и след петото гласуване, когато се видя, че кандидатурата му няма да мине. В деня преди последното шесто гласуване - аз живеех тогава на “Чавдар войвода” 7 - идва вкъщи Чавдар Кюранов. Казва, тук съм не от свое име, а от името на ръководството на БСП, ние наистина смятаме, че президентът трябва да бъде от СДС, вижте какво става пред парламента, вашите хора скандират на улицата, трябва да има баланс. Викам, добре, бе Чавдаре, като е така, що не гласувате за Дертлиев, това е нашата кандидатура, той има качества, вразумете се най-после. Той казва, бе Дертлиев си изстреля патроните по много глупав начин, напада, ругае и заплашва комунистите. Нашите хора виждат в него някакъв реваншизъм заради 9 септември и социалдемократите. Ами прав е за съжаление. Кюранов казва, да, но кандидатурата му няма да мине, за нашите хора вашата позиция е по-умерена, по-балансирана и са склонни да ви подкрепят. - Ами този разговор какво друго е, ако не тайна договорка? - Глупости. Аз казах не. Тия неща не може да си ги решава вашето ръководство, ние - СДС, си имаме Координационен съвет, имаме си и парламентарна група, където решаваме неща. Така се разделихме. Това беше преди обяд. Вечерта ми се обаждат, че е насрочено заседание на Координационния съвет по искане на 8 партийни лидери. Изборът е на следващия ден. Аз викам, що така, бе, нали аз ги насрочвам тия събрания. Ами така са решили и ви канят да дойдете, заседанието ще бъде в дома на Михаил Петков. - Това ли е тайната квартира, в която е взето решението за издигането на кандидатурата ви, т.е. твърдението ви, което развенчава мита, че през цялото време сте се договаряли с Луканов в негови тайни явки, а той вече не е жив, за да опровергае лъжите ви, както твърдят душманите ви? И защо издигането на кандидатурата ви трябва да се обсъжда в тайна квартира? - Защото имаше подозрението, че се подслушва централата на “Раковски” 134. Това беше още в началото, но по едно време тези подозрения се разсеяха. Питахме Семерджиев направо – подслушвате ли ни, а той – не, няма такова нещо! Лично гарантирам. Да, ама точно по време на гласуванията за президент отново се пусна слухът, че централата се подслушва. Тогава Михаил Петков казва, заповядайте в моя апартамент, можете да бъдете сигурни, че не ме слушат, аз съм вече изгърмян патрон. Затова там беше заседанието. - И къде се намираше този апартамент? - На ъгъла на “Раковска” и “Патриарха”. Гледам, там са събрани Милан Дренчев, Борис Кюркчиев, другите шефове на партии. Направи ми впечатление, че Дертлиев го нямаше. Бай Борис започна да говори от името на останалите – така и така, ако не вземем президентския пост, няма да има СДС, загубихме изборите, сега ако загубим и този пост, какво сме, едно нищо. Няма да можем да удържим дори тези студенти, които още поддържат огъня. Затова нашето решение е ти да се кандидатираш за президент. Аз казах категорично не, не искам и изтъкнах мотивите си, за които вече ви казах. Тогава троснато заговори Милан Дренчев: “Ти какво се опъваш, да искаш да загубим цялата игра!” След него се нанизаха и други с такива изказвания и нямаше как. На другия ден те направо ми издигнали кандидатурата. - Да не би да искате да кажете, че БСП ви кандърдисват и ви обещават подкрепа ей-така, единствено в името на народа? А “десетте божи заповеди”? - Да, имаше някои условия в 7 точки. Да се съглася на коалиционно правителство с БСП, на сътрудничество, да помагаме на реформите на правителството на БСП и т.н. - Хем коалиционно, хем правителство на БСП!? - Ами то бяха все в този дух, общи условия някакви. - Май изпускате най-важната точка? - Седмата точка беше вицепрезидентът да е от БСП. - Т.е., вицето ви да се казва Атанас Семерджиев? - Не, и това е една от големите спекулации. Семерджиев не беше персонално споменат и той не знаеше до последния момент. Само че след седмата точка аз казах, че има една 8-ма – при тези условия аз си оттеглям кандидатурата. Те обаче като почнаха да се тръшкат – ама чакайте сега, това е само ориентировъчно, целта е да си сътрудничим, все пак общи цели преследваме и т.н. Правим заседание на ПГ, обяснявам какви условия са поставени и защо в края на краищата съм се съгласил. Единственият, който скочи, не се съгласи, беше Едвин Сугарев – ооо, ууу, ааа. Викам му, добре, бе, дай ти някаква идея, предложи нещо друго, защото тоя пост, ако го загубим, наистина сме загубени – никъде никакво присъствие нямаме. Всички институции техни, икономиката тяхна, ние ставаме пълни аутсайдери. Тъй че кажете ми сега, в кой момент “предателят” Желев е правил тайни договорки с Луканов, къде са тайните срещи зад гърба на СДС? А тогава някой наистина беше писал на ръка и проф. Драганов беше намерил това листче, но по-късно и той си призна, че се е изхвърлил, послъгал е и за никакви Луканови заповеди не може да става дума. - Хубаво, но прескачаме около две години и стигаме до 12 януари 1992 г. Страната вече се управлява от кабинета на Филип Димитров, на тази дата вие вече сте президент след преки избори, конфликтите ви със СДС лъсват. Първото демократично правителство минава в кръгова отбрана, срещу него се води война на всички фронтове - стачки, заговори, конспирации. И всичко това не без ваше участие? - В какви заговори и конспирации съм участвал? - На 12 февруари 1992 г. вие каните Александър Йорданов на конфиденциална вечеря и му казвате, че разполагате с доказателства, имате видеокасета, от която се вижда как Стоян Ганев предава на Доган “оня списък” с агентите ни под прикритие из посолствата по света, а Доган го носи в турското посолство. Съобщавате на Сашо Йорданов, че сведенията ви са автентични, защото сте ги получили от спецслужбите. Излиза, че една от най-опасните афери с непредсказуеми последици, които още тогава биха могли да разклатят и срутят синьото управление, тръгва от вас? - Вижте, този легендарен “оня списък” дали действително е бил предаден в турското посолство и до днес си остава неясен въпрос. - Кое му е неясното? Нали домакинът на Доган - Мехмед Тефик, сам е разказал на службите ни как на 4 февруари е бил заедно с Доган в турското посолство, където той предал в негово присъствие разни материали, сред които и “оня списък”? Пък и посещението е било документирано с видеокамери? - Това момче Тефик беше болно, когато ние много се амбицирахме и проведохме в президентството заседание по този въпрос. Бяха моя милост, Филип Димитров, Стефан Савов, не знам дали не беше и Стоян Ганев. Отидохме при Тефик в правителствената болница и го питаме верни ли са тия неща? Той казва не. Това момче явно е било към нашето разузнаване и е участвало в интригата, разбирате ли за какво става дума? - Не. Но знам, че за някои е странен фактът, че един обикновен домакин боледува в Правителствена болница, разбирате ли? За тези някои този Тефик е преместен във ВИП болницата, за да бъде отровен, защото не бива да приказва повече по въпроса и вероятно само по една случайност не е доотровен? - Тефик просто нямаше какво да знае, за да приказва, защото то и впоследствие нищо не се потвърди. Вижте, според мен интригата идваше от среди от бившата ДС, които искаха да забият клин между СДС и ДПС. - А вашите доказателства и видеокасетата, с които сте се похвалил пред Сашо Йорданов? - Това са пълни глупости. Такова нещо не е имало. - След срещата на 6 март започват още по-остри “мероприятия” срещу кабинета – стачките, Луджев открито минава на страната на Тренчев, Мичковски и Доган се обявяват срещу кабинета, последният говори за син фашизъм, прескачаме някои неща и стигаме до 27 юли 1992 г. – какво си говорихте на срещата с ПГ на СДС и част от Националния координационен съвет в президентството, на практика последната ви среща с лидерите на СДС? - Пак ги предупредих за онова, за което, общо взето, говорих на така наречените “Боянски ливади” – че без съюзници и приятели, без разширяване на социалната и политическата база сме обречени. И още нещо много важно им казах – време е СДС да си влезе в ролята на управляваща сила, която носи отговорности, а не само критикува и ругае, щото и нас ще ни ругаят. Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ