Известната писателка Жени Костадинова написа поредната си книга, посветена на пророчицата от Петрич „И остави Ванга следа...“. Тя е вече на лавиците на книжарниците. В навечерието на 9 ноември, когато в Сити марк арт център фондация „Ванга” и Съюзът на писателите организират юбилейна среща, посветена на Ванга, продължаваме разговора с един от най-големите познавачи на живота и делото й.
- Кои от пророчествата на Ванга са се сбъднали до момента? За това доста се изговори. Но има ли пророчества, които засягат времето пред нас и какво казва тя?
- Казвала е, че ще преживеем бурни и трудни години, в които ще се изменя човешкото съзнание и хората „ще станат неузнаваеми”. Подсказва, че може да има световен конфликт на верска основа. Казва „децата ви ще преживеят апокалипсиса” – но не в смисъл на край на света. Повечето й предупреждения са в морална посока – но кой днес се интересува от морал? „Алчността ще погуби света”, казва Ванга. И още: „България ще се оправи, когато начело на държавата застане честен водач, който да милее за народа си.” Говори за апокалиптични природни катастрофи – на които сме вече свидетели. Ванга съветва българските политици да мислят повече за хората и по-малко за себе си, но тя вижда, че сред политиците хората с морал са единици и че техният глас е слаб и няма да се чуе. Много знаци, предупреждения и точни послания е направила, но повечето са глас в пустиня. И тя знае това: че промяната е трудно нещо. И в човека, и в човечеството като цяло. Затова със смирение приема всичко и всеки – лъжци, алчни хора, убийци, развратници, лицемери, предатели... всякакви застават пред нея, а тя на всеки помага – според онова, което й се позволява. И може би в името на добрите, светлите души, дава и надежда: че един ден ще бъде добре, ще се живее добре в  България. Че човечеството след определени събития ще навлезе в епоха на 1000-годишен мир и просперитет.  

- Защо Ванга е  светица и пророк в Русия, а не и у нас? Там я признават безусловно. Защо? Какво конкретно е станало, та руснаците толкова да я почитат? 
- Отношението към Ванга в Русия не е по-различно от това у нас: и там, и у нас едни я боготворят, а други – отричат. Ортодоксалните вярващи християни не я почитат – защото според тях Ванга вика мъртви, а това се отрича от Библията. Но Ванга не е някакъв нездрав медиум, който вика мъртви – мъртвите я викат нея и тя едвам издържа на този напор. Но съдбата й е такава – няма избор. Защо е трябвало да понесе този огромен товар, само тя знае... Илюзията, че в Русия е по-тачена, идва от непрестанния интерес на руските медии към нея, който обаче в по-голямата си част е жълто-сензационен. Напротив, у нас отношението на медиите към Ванга през последните години е по-обективно, усеща се уважение към личността й. Вече не търсим евтини сензации за Ванга, а се опитваме да я видим отвъд тях. И така трябва да бъде – защото Ванга е българска пророчица и светица, а не руска. Те си имат Матушка Матрона.



- В какъв тираж излязоха книгите ви за Ванга? Преведени са на шест езика, според информацията. Кои са тези езици, т.е. кои страни проявяват интерес към нашата пророчица?
- Тиражът на книгите ми не е важен. По-значимото е, че хората ми имат доверие и ми се обаждат почти всеки ден или ми пишат, задават въпроси, благодарят за обективността на поднесената в книгите ми информация. Мои книги са преведени на руски, английски, испански, полски, латвийски, сръбски, македонски(!) и албански език. Една румънка – тя стана доцент по финанси (колкото и странно да е това!), преведе преди години първата ми книга на доброволни начала, но не успя да намери издател и текстът остана така. Същото се случи и с интерес, проявен от българи, които искаха да издават една от книгите ми във Франция. Интересът към Ванга е голям и може би на много повече езици книгите ми щяха да бъдат преведени, ако не съществуваше интернет. Но в това необятно информационно пространство съществуват толкова много блогове, сайтове, отворени, затворени групи, които бълват за Ванга какво ли не, че не може изобщо да се проследи това чудо. Интернет силно ограничи тиражите на книгите в хартиен вид, но книгата си остава документ във времето и аз вярвам, че и в бъдеще ще е така. За съжаление, повечето информации в интернет за Ванга са измислици, лъжи, компилации, груби фалшификации – а това изкривява образа й до карикатурни очертания. Но какво да направим – живеем в ерата на лъжата. За да стигнем до истината днес, трябва да имаме силна вътрешна необходимост, воля и усърдие. Който търси – намира...     

- Защо България не направи игрален филм за Ванга, а Русия цял сериал? И хареса ли ви това, което видяхте?
- Предполагам, че е заради финансиране – у нас пари за филми се намират трудно, знаете как е. А руснаците имат огромен пазар, многомилионна зрителска аудитория, голям процент от която харесва езотеричното. Българинът по природа е скептик. А и никой не е пророк в собствената си страна. Игралният филм за Ванга беше приличен – след като не е документален, няма претенция за стопроцентова точност на фактите, така че версията е приемлива. 

- Има ли, или ще има ли Ванга наследници?
- Не може да има наследници или втора Ванга. Ванга си остава Ванга. Но вероятно някога – във времето – у нас или на друго място по света ще се роди човек с подобни качества или още по-изумителни. Да го търсим изкуствено, няма смисъл. Ще се чуе...   

- Каква е идеята на основаната от вас арт-къща „Куклите“? Какви хора идват там и за какво?
- Арт-къща „Куклите” съчетава две неща: тя е музей на куклата, единствен по рода си в България, притежаващ над 3000 експоната – най-различни кукли като функция и изработка. В нашите шест зали могат да се видят български фолклорни кукли, кукли на народите по света, порцеланови колекционерски, марионетки, ритуални, за игра и пр. Освен като музей, Къщата функционира и като арт-център, ориентиран най-вече към децата.  Учим ги да творят, да майсторят кукли и други приложни неща, разказваме им за историята на куклите. Правим и арт-рождени дни: децата канят своите приятелчета за рожден ден, за да сътворят нещо красиво. Щастлива съм, че постигнах целта си – чрез Къщата на куклите да възпитавам към доброто и красивото,  да показвам на децата един друг модел за осмисляне на свободното време. Над 30 000 деца за пет години са посетили арт-къща „Куклите”, което е радостно.   

Исак ГОЗЕС