На 25 май около 3,45 часа на ул. “Николаевска” в Дупница пламна аудито на Иван Павлов, син на станалата известна в цяла България журналистка от регионалния вестник “Струма” Лидия Павлова, чиито публикации срещу “модела на управление Галеви” в града прераснаха в истинска война с “братята”.
<em>Днес Лидия Павлова е на границата на истерията и сподели пред &ldquo;ШОУ&rdquo;, че е наплашена до смърт. Дори обмисля да напусне Дупница, но засега не вижда как може да стане това. <br /> </em><hr /> <br /> <strong>- Свързвате ли палежа на колата и враждата ви с братя Галеви?<br /> </strong>- Да, абсолютно! Само те са и никой друг. От години те ме тормозеха по всякакъв начин. Полото, което имах, перманентно го чупеха за всеки празник, съсипаха го тотално. <br /> <br /> <strong>- Сега полицията какво казва?<br /> </strong>- Работели по много версии. Още няма никакво разследване, а те вече казват, че братя Галеви нямали нищо общо с палежа. <br /> <br /> <strong>- Нали хората от най-близкото им обкръжение ги вкараха в затвора, кои може да са подпалвачите?<br /> </strong>- Ами! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Най-близкото им обкръжение е на свобода<br /> </strong></span><br /> Това са 30 души &ndash; въоръжените им гардове, големият им ескорт, които обсаждаха общината, заведенията. Хората, които реално изпълняваха мръсните поръчки са си навън. <br /> <br /> <strong>- А не допускате ли, че палежът може да е резултат от някакви тинейджърски дрязги, в които е забъркан сина ви?<br /> </strong>- Това са глупости! Синът ми е сдържан. Не ходи по дискотеки и кръчми, учи, ходи на лекции, вози ме по събития, помага ми непрекъснато, върти се около мен и постоянно сме заедно. Какви тинейджърски истории и тем подобни! Нали ви казах, предишната ми кола редовно беше съсипвана околопразнично от Галеви. Така ми &ldquo;честитяха&rdquo; националните и личните празници. Колата ми беше млатена с бухалки или с нож. В деня на връчването на материалите по делото стреляха със сачма по колата тук на улицата в Дупница, паркирана на сто метра от дома, където синът ми играе билярд. Само гумите ми рязаха няколко пъти, три пъти ми трошиха стъклата и няма кой да ме защити. Три-четири пъти пусках жалби до полицията, посочвах реално кои са извършителите, кои са поводите и нищо - нямало доказателства, извършителите били неизвестни. Когато нападнат сина ми, излиза, че винаги е било случайно. Сега не изчакаха и седмица, откакто купихме аудито, и го подпалиха. <br /> <br /> <strong>- Освен като отмъщение, считате ли това и за предупреждение?<br /> </strong>- Считам го, как да не го считам, но не знам какво да направя. Страхувам се много, защото срещу себе си имам много мощни престъпници. Смазват ме, потъвам, не ми дават да живея нормално. Аз съм тук, в Дупница, като в един капан, няма въздух, пекат ме на бавен огън. Не мога да си върша работата и няма кой да ме брани. Сигурно искат да полудея, както полудя една главна счетоводителка. Както поп Методи, дето го разпопиха и сега е на хапчета. Той е от тия двама свещеници, които дадоха показания пред Кюстендилския съд, имаха доблестта да кажат истината и гардовете на Галеви още пред съда извадиха автомати и ги насочиха срещу тях. Няма защита за мен по никакъв начин. Как да има, щом самият Румен Петков каза за мен &ndash; тая мърша не трябва да живее. Иначе всички минават, взимат си интервютата, използват ме и си заминават, а аз потъвам. Баща ми получи инфаркт миналата година. Не можа да понесе чувството, че живея в истински ад, че съм се изправила срещу такъв мощен враг. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Майка ми непрекъснато плаче и трепери<br /> </strong></span><br /> децата ми треперят, всички треперим. Сега всички живеем в страх, че след колата сигурно и жилището ни ще запалят. В момента аз не съм способна да работя дори, да изкарам пет лева днес. <br /> <br /> <strong>- Къде мислите, че са сега братя Галеви?<br /> </strong>- Убедена съм, че са напуснали България, но те постоянно получават информация от своите хора. Там е работата, че полицията не им засича разговорите. <br /> <br /> <strong>- Е, то не се знае, все пак използването на СРС-та не се прави публично. <br /> </strong>- Не знам, но знам, че Галеви си получават информацията за всичко тука, продължават да дърпат конците и напрежението е страхотно. Техни хора правят подписки срещу кметската управа тук, саботират всяка инициатива. <br /> <br /> <strong>- Аз не виждам особена логика да правят всичко това. Какъв е смисълът да водят война срещу общината и правителството? На какво и на кого могат да разчитат тогава?<br /> </strong>- Има на какво да разчитат. На БСП, на Румен Петков разчитат.<br /> <br /> <strong>- Румен Петков формално е господин никой в момента?<br /> </strong>- Не е господин никой, а има и други, които стоят зад тях &ndash; разни кукловоди от Държавна сигурност, имат и други силни хора. <br /> <br /> <strong>- Какво смятате да предприемете отсега нататък? <br /> </strong>- Нямам никаква представа. Сигурно трябва да се измъкна от Дупница, но къде да отида, с какви ресурси, кой ще ме измъкне оттук? Ако си продам панелката с тия пари най-много да стигна до Смочево или някое друго от околните села, няма как да се преселя във Виена, нали. Времето и парите ми отидоха по дела и адвокати. Ето тъкмо улучихте деня, днес в съда ще ми четат поредната поръчкова присъда от Галеви. Подсъдима съм за 10 000 лв. за публикация, съди ме бившата общинска съветничка Йорданка Божкова, най-приближената до братя Галеви, на която дадоха 800 лв. от общината за консултантски услуги, въпреки че е незаконно, защото общинска съветничка не може да сключва договор с кмет. Иначе на всяко съдебно заседание вие и реве със сълзи как съм я наранила, все едно, че има умрял човек в залата. Хората на Галеви Конана и Стъклето ме съдят за по 50 000 лв. Бившият председател на общинския съвет Явор Тодоров и той ме съди за толкова. Всички от най-близкото обкръжение на Галеви са ме хванали за гушата. Просто наистина ще полудея. Излизам на улицата и трийсетина души от ония там, на Галевите постоянно те гледат злобно и заплашително. Но не мога повече да издържам, вече ми е все едно. Да правят каквото искат...<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ</strong>