Журналистът Веселин Дремджиев: Само на мен Кеворк не ми диктуваше в ухото

<em>Специално за &ldquo;ШОУ&rdquo; &ldquo;старият тв вълк&rdquo; разказва куриозни случки от своята журналистическа кариера.<br /> <br /> </em><hr /> <strong>- Как Кеворк Кеворкян избра именно теб за лице на &ldquo;Всяка неделя&rdquo;?<br /> </strong>- Бях водещ на новините на Ефир 2 и там успях да направя това, което винаги съм искал и което правя сега - към всяка новина да се анализира и коментира в деня, в момента, а не в края на седмицата, както беше тогава &ldquo;Панорама&rdquo;. С Кеворк, който, както знаете, гледа много внимателно, дори не се познавахме. Обадих му се да го поканя като гост в студиото, явно съм имал голяма доза наивност &ndash; трябваше да знам, че той никога не би се съгласил да дойде за разговор в новините в един формат от 4 минути! <br /> <br /> Като му звъннах, той каза: &ldquo;Абе, няма да участвам, но май ще се видим по друг повод!&rdquo; И така, обади ми се скоро. Каза ми, че иска да правя новините във втората &ldquo;Всяка неделя&rdquo;, която тогава започна с прякото излъчване на мачовете от Италианското калчо. В началото имаше новини, аз ги правех, а Мичмана, Бог да го прости, коментираше мачовете. И после постепенно, като в майонезата &ndash; по малко, по малко, се прибавяше по един гост, по двама гости, докато се върна &ldquo;Всяка неделя&rdquo;... <br /> <br /> <strong>- Диктуваше ли ти Кеворкян въпросите в слушалките, когато водеше?<br /> </strong>- Кеворк не го е искал никога! Това беше и условието за нашата съвместна работа. Когато отидох във &ldquo;Всяка неделя&rdquo;, аз не съм бил стажант, имах зад гърба си журналистическа биография... Не съм имал слушалка и не съм получавал въпроси и никакви напътствия от Кеворк как да водя разговорите! Абсолютно!<br /> Но това, което знам от колеги, които след това са били на това място... <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> хайде, да го кажем така &ndash; им е помагал<br /> </strong></span><br /> <strong>- Изпадал ли си в по-особена ситуация по време на интервю, когато е трябвало да пощадиш егото на събеседника си? <br /> </strong>- Във &ldquo;Всяка неделя&rdquo; правих поредица за съпругите на световни президенти. Интервюирах около 5-6 съпруги на действащи държавни глави &ndash; г-жа Митеран, г-жа Хавел, Суха Арафат, г-жа Вайцман, която е еврейка от български произход, Мира Милошевич... Когато се подготвях за интервюто със съпругата на Франсоа Митеран &ndash; Даниела, тя имаше своя семейна драма. Тя се състоеше в това, че Франсоа Митеран през цялото това време е имал извънбрачна връзка с реставраторка от Лувъра, от която му се родила и дъщеря. Ето защо г-жа Митеран беше толкова притеснена да ми даде интервю като първа дама на Франция, но въпреки това го направи и аз оцених постъпката й. Защото, когато даваш интервю за чуждестранна медия, спокойно могат да те попитат: &ldquo;Вие знаете ли, че съпругът ви има извънбрачна връзка и голяма 15-16-годишна дъщеря?&rdquo;<br /> <br /> Същото беше и със съпругата на Вацлав Хавел, която също е знаела, че й предстои раздяла със съпруга й. Но това не й попречи да се държи по време на интервюто ми с нея като достойна първа дама. Малко след това Хавел се ожени за стюардеса от правителствения чехословашки авиоотряд. <br /> <br /> Между другото, подобна драма е имало и в най-щастливия ден на Никола Саркози, когато той беше избран за президент и Париж ликуваше. Той казваше за изживяванията си в този момент: &ldquo;На мен половината ми душа стенеше!&rdquo; Защото той е знаел, че предстои съпругата му Сесилия да го напусне.<br /> <br /> Същата е историята и със сегашният президент Франсоа Оланд. Но времената вече са други. Той съвсем спокойно се раздели със Сеголен Роял и продължи връзката си със своята приятелка Валери Трирвайлер. Бившата жена на френския президент Сеголен Роял по всяка вероятност сега ще стане шефка на европейските социалисти на мястото на Сергей Станишев. Все пак и тя, горката, трябва да бъде обезвъзмездена по някакъв начин. Защото един път се провали срещу Саркози и после срещу бившия си съпруг.<br /> <br /> <strong>- Можеш ли да направиш паралел с подобни деликатни случаи с жени в българската политика?<br /> </strong>- Не мога да направя паралел с подобни жени в българската политика. Истината е, че тук за последните 20 години разместването на пластовете беше много голямо. Не можем да сравним българска съпруга на политик с жената на френския президент, чиито офиси са срещу Айфеловата кула!<br /> <br /> <strong>- Кои свои провали като репортер ще помниш?<br /> </strong>- Когато в Тунис отидох в щаб-квартирата на Ясер Арафат да интервюирам съпругата му Суха. Видяхме, че живее в отделна вила. Тя - от висшето палестинско общество, с прекрасен френски &ndash; предложи да интервюираме и, както тя го наричаше, &ldquo;президента&rdquo;... Със Суха Арафат вече пътувахме към него с ескорта от коли със сини лампи, но нещо в последния момент се случи и така и не можахме да направим това интервю...<br /> <br /> Нещо подобно стана една година след пуча срещу Горбачов. Имахме уговорка, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>излъгаха ни жестоко <br /> </strong></span><br /> Чакахме 6 часа Горбачов пред неговия кабинет, за да ни даде интервю. Но тези хора си имат начини &ndash; когато решат да не ти дадат, дори да стоиш като куче и да чакаш &ndash; не ти дават!<br /> <br /> По време на годините ми като млад репортер работех във вестник. Стана едно голямо земетресение в Армения. Тогава министър-председател беше Рижков. Нещо го питах, а пресконференцията беше само за &ldquo;домашните&rdquo;, съветските медии. Въпросът не беше нищо особено, но... не беше съгласуван с пресслужбите му! А от Българска телевизия ме бяха помолили да изпратя запис на думите на Рижков в отговор на моя въпрос. В момента, в който пусках диктофона на слушалката в апаратната, връзката се разпадаше! И това - четири пъти! Докато ми стана ясно, че КГБ просто дърпа шалтера! Такива непроверени, несанкционирани думи на съветския министър-председател не можеше да бъдат излъчени в чужбина!<br /> <br /> <strong>- Кое е най-голямото ти изпитание &ldquo;на живо&rdquo; в ефир?<br /> </strong>- По време на първото ми интервю в Ефир 2 със Симеон Втори от Мадрид. Той беше на пряка линия. Тогава нямаше сателитни връзки и скайп. Връзката преминаваше по &ldquo;трасе&rdquo;, както се казва на тв жаргон.<br /> <br /> То минаваше Русе - Букурещ и нататък към Европа. Това беше много преди Симеон да се върне в България и изобщо да заяви желание за участие в нашия политически живот. Проблемът беше, че нямахме връзка в часа, който бяхме обявили. И трябваше да задържам ефира, докато дойде картината от Мадрид. Това е едно ужасяващо изживяване, докато стане връзката и да видя в мониторите, че Симеон е там... <br /> <br /> Притеснението идваше от това, че той беше още една личност, обвеяна дори с някаква доза мистика, не беше добре дошъл, &ldquo;царят в изгнание&rdquo;... Представях си какво би се случило, ако кажем на зрителите: &ldquo;Ами, вижте сега какво, поради технически проблем нямаме връзка с Мадрид.&rdquo; Знаеш каква щеше да бъде реакцията в онези години: &ldquo;Ето, не пускат Царя!&rdquo; И това ти се лепи и на теб на лицето като журналист!<br /> <strong><br /> Интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> </strong>