София Бобчева е завършила НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на проф. Стефан Данаилов. В трупата на Народния театър „Иван Вазов“ е от 2011 г., като става най-младата актриса в състава. Участва в хитовите филми „Летовници“ и „Посоки“, както и в десетки постановки. Работила е с големи режисьори като Мариус Куркински, Маргарита Младенова, Пламен Марков, Владлен Александров, Гергана Тодева, Марий Росен. За широката публика тепърва набира популярност с успешното си превъплъщение на Диди в хитовия сериал по бТВ „Скъпи наследници“. Ето какво сподели за читателите на „ШОУ“ атрактивната актриса.
- София, героинята ти в „Скъпи наследници“ е доста интересна и забавна. Лесно ли влезе в роля?
- Много е интересна тази героиня, защото при нея има различни пластове, цветна е. Тя претърпява доста промени по-нататък. Трудно ми беше, защото се различавам от нея като човек. Тя е доста по-отворена, минава граници, безпардонна е, докато аз съм страшно срамежлива. Но пък ми харесва, че е много искрена и честна, добър човек е. Разбирам я и затова успях да се превъплътя в този образ. 

- Не се ли притесняваш, че хората ще си изградят мнение за теб като човек, че си, каквато е героинята ти в сериала - простовата? 
- Притеснявам се, разбира се! Обикновено хората си правят погрешни заключения за човек, когото гледат по телевизията. Смятат, че той е такъв и в живота. Не осъзнават, че това е роля, която ти трябва да изпълниш. Надявам се да ме разграничат като човек от моята героиня, защото аз наистина не съм като нея. Доста работя, за да изглеждам така. 

- Хитовият сериал е подчинен на многобройни изневери. Ти самата попадаш в такава ситуация. А в реалния живот приемаш ли това фриволно поведение между двойките?
- Не го приемам. Изневярата е нечестно действие спрямо другия в двойката. Ако човек е решил да бъде с някого друг, трябва да се раздели с половинката си и тогава да гради нова връзка. 

- Имаш запомняща се роля в трагикомедията „Чудаци“ от Максим Горски в Народния театър. Трудно ли се играе нервна криза на сцената? 
- Изключително трудно ми беше, най-трудният момент от цялата роля. С режисьора много често отлагахме тази сцена, защото не се чувствах готова, притеснявах се как ще изразим това нещо на камерна сцена. 

Този припадък трябваше да бъде на границата на отблъскващото

С помощта на режисьора Краси Спасов успяхме да го разграфим на откъси, да ми го обясни и да го изиграя. Още по време на репетициите ми каза, че ако успея да го изиграя, това си е достойно за номинация на ИКАР. Те пък ме номинираха сега точно за тази роля (смее се). 

- Коя е най-любимата ти роля до момента? 
- Най-любимата ми е от дипломното ми представление „Красива птичка, цвят зелен” в НАТФИЗ, където играх старата царица Тартальона. Беше голямо предизвикателство за мен, защото е най-трудната и най-любимата ми роля. 

- В „Последният Арлекин“ си партнираш с Тодор Колев. Какви са спомените ти за него?
- Голяма чест е да си партнираш с артист като Тодор Колев. Много ме впечатли, тъй като преди това го познавах само от екрана, не сме се запознавали. Страхотен комик и актьор. Аз бях студентка, докато снимахме заедно. Направи ми впечатление, че е професионалист, изключително сериозен в работа си. А когато почнем снимки, става забавен, смешен. 



- Там играеш фолкпевица! Приемаш ли се в този образ и можеш ли да пееш техните извивки?
- Не мога да пея техните извивки, но много често се случва да ме избират за такива роли. Не знам защо... Налагало ми се е за една роля дори да запиша попфолк песен, беше трудно, но с помощта на Рейчъл Роу (дъщерята на Камелия Тодорова – б.а.) се случиха нещата. Тя също не слуша такъв тип музика, но това е положението – трябва да се работи, за да се постигне този образ. Доста е трудно! 

- Не слушаш чалга? 
- Не, аз си падам по хип-хоп и R&B музиката. Харесвам 50 cent, също така и Бионсе. 

- Може ли сред актьорите да съществува истинско приятелство, без задкулисни игри и напрежение? 
- Винаги тези неща са съпътстващи, но въпреки всичко може да има и има приятелство между актьорите. Аз лично имам приятели от нашата гилдия, които много пъти са ми помагали, и си ги обичам. От тях не съм видяла нищо лошо, а само помощ. Надявам се да има наистина искрено приятелство между колегите. 

- Обкръжението ти хора от тази сфера ли са? 
- Основните ми приятели не са от тази сфера, но имам и актьори, с които завършихме заедно НАТФИЗ. Още оттогава сме си приятели, та досега. В Народния театър сме заедно – Сава Драгунчев, Христо Терзиев и Яна Коджабашева. Те са ми приятели от актьорите. 

- Ученичка си на Стефан Данаилов и се изкушавам да те попитам дали поддържате връзка към днешна дата, получаваш ли хвалби или критики от него за работата си? 
- Последно го видях на честването на неговата книга „Романът на моя живот” и там си говорихме. Наскоро разбра за номинациите на ИКАР, където сме номинирани със Сава Драгунчев. Радва се на нашите успехи, щастлив е. Знае какво се случва с всеки един от нас. 
От моя страна винаги е съществувал респект към него. Стефан Данаилов винаги се е държал с нас човешки, приятелски, маха границите. Но аз винаги се притеснявах, когато си говорих с него или трябваше да играем откъсите. 

- Обвързана ли си и става ли ти неприятно, когато те свържат с някой колега? Преди време се изписа, че имаш връзка с Деян Донков…
- В момента съм обвързана. Не ми е приятно да замесват името ми с това на колеги, защото не е вярно и стават абсолютни клюки, които ме карат да се чувствам неудобно. 

- Какво ще кажеш за сегашната си половинка? 
- Занимава се с авиация, живеем заедно. 

- Покрай баща ти ли се запознахте? Нали той също е в тази сфера? 
- Не, запознахме се на морето. Баща ми е авиоинженер, но не той е причината да срещна половинката си. 

- Едно от хобитата ти е да пътуваш по света. Вероятно баща ти те е запалил по това, тъй като покрай работата си доста е летял... 
- Определено покрай него много пътувахме. Като малка повече, защото сега нямам това време oт работните ми ангажименти. Пътешествията са голяма моя страст. Още от малка празнувахме Нова година в Сингапур и подобни екзотични места. Никога не бих си избрала да пътувам до Лондон, Ню Йорк и подобни градове, предпочитам по-екзотичните дестинации в Азия и Африка. Баща ми запали тази страст в мен и когато пътувам, се чувствам прекрасно. Като малка ме вкара в пилотната кабинка и даже ми дадоха все едно да карам самолета, държах кормилото (смее се). 

- За какво мечтаеш? 
- Целите и мечтите ми са свързани с това да съм жива и здрава, както и близките ми, и да имам работа. Когато работя, се чувствам добре. Иска ми се оттук нататък аз да мога да си избирам ролите, за да се чувствам добре. 

- Носи ли тази професия пари? Можеш ли да се издържаш от това? 
- Носи, когато става въпрос за частни проекти в киното и телевизията. Там можеш да изкараш прилични средства. Ако си щатен артист, какъвто съм аз, и разчиташ само на това – не. 

- Би ли участвала в някое риалити, където хонорарите са високи? 
- Не, защото през това време трябва да се занимавам само с това и когато имам други ангажименти, които са ми по на сърце, бих предпочела тях. 

Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ