Инж. Михайлов: Това е най-фалшифицираната храна у нас! Внимавайте!

Предвиденият бюджет за пчеларството тази година е на стойност малко над 10 млн. лв., но те, подчерта инж. Михаил Михайлов, председател на Съюза на българските пчелари, на Обединения български пчеларски съюз.

Те няма да бъдат усвоени поради късното отваряне на проектите по интервенции, както и поради малкия брой заявления, които са подадени.

 „Те са около 1356, като близо 500 от тях са върнати за дооправяне, което означава, че много малка част от тези средства ще бъдат усвоени от пчеларите", каза той пред БГНЕС.

Наред с това, въвеждането т.г. на системата за електронни услуги (СЕУ), също изключително много е затруднила пчеларите и мнозина от тях са се отказали, тъй като не са могли да си внесат по електронен начин чрез тази система документите в Държавен фонд „Земеделие".

Между 12 – 13 хил. пчелини са регистрираните пчелини като животновъдни обекти.

„За съжаление, около 2 или 3 хил. от тях кандидатстват всяка година, преди по националната програма по пчеларство, сега по плана, но това е една наистина много малка част от регистрираните като животновъди обекти с такива пчелари и оттам невъзможността за достъп до европейски средства", отбеляза председателят на Съюза на пчеларите.

Проблем

Друг основен проблем за бранша е, че изкупните цени са много ниски – между 3,20 и 3,80 лв. за кг. За сравнение преди 10 г. изкупната цена за килограм мед беше 3,20 лв., въпреки че трябва да има тенденция към нарастване така, както е при търговията на дребно, това не се случва.

Според инж. Михайлов в бъдеще тази ниска изкупна цена ще бъде трайна заради безмитния внос на пчелен мед от Украйна, вносът на мед от Китай, както и от държавите от МЕРКОСУР, с които е сключен договор за внос, включително и на пчелен мед, които ще наводнят още повече българския пазар.

„Фалшифицирането на меда е в ход и имаме информация, че пчелният мед е вторият или третият най-фалшифициран хранителен продукт, поради леснотата, поради липсата на надлежен контрол и поради липсата на съвест в самите производители, когато това е по тяхна причина", заяви председателят на Съюза на пчеларите и посочи, че най-качественият мед, който потребителите биха могли да си купят, е от производител.

Тенденция

Такава е тенденцията в Западна и Централна Европа, а напоследък вече и в България има хора, които потребяват качествени продукти – било то зеленчуци, плодове, пчелен мед, и посещават фермата на производителя, на място виждат продукцията, установява се контакт лице в лице и това е една надлежна гаранция, че медът е качествен.

Контролът, категоричен е инж. Михайлов, също е много важен. Дори и потребителят да купува мед от пазара – без значение дали е производител, или търговец, той трябва да предостави при поискване сертификат, за да може потребителят да види какъв е съставът на този мед, има ли съответните показатели, дали са в референтните стойности, или не са, и да прецени дали да закупи продукта.

„Но това не се случва на практика и съмнявам се някой от потребителите да има смелостта да поиска такъв протокол или сертификат от извършена проверка-анализ в съответната лаборатория", каза още той.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук