Повод за написването на тази статия е издигането на паметник на инж. Иржи Прошек в София, в близост до сградата на БНТ. Прошек е изобразен седнал на пейка с чаша бира - образ, който обижда както паметта на великия чех, така и интелекта на българите.
Инж. Прошек не е известен само с производството на бира, нито е бил алкохолик, още по-малко - човек, който прекарва времето си седнал. Професорка, участваща в предаването “БГ история”, сподели: “Трудно е да се обясни как за толкова кратък живот този човек е направил толкова много”. Освен това сградата на семейство Прошек беше разрушена - вероятно мястото е нужно за “съвременен герой”. Но истината остава: необходим е паметник, който отразява с уважение приноса на инж. Георги Прошек към България - принос, останал завинаги в историята й.
Иржи Прошек е роден на 25 декември 1847 г. в град Бедоун, близо до Прага, Чехия. Завършва средното си образование с отличен успех и владее немски, френски, руски и английски език. След това продължава обучението си в Политехниката в Прага, където през 1869 г. се дипломира като инженер по земемерие и строителство. Още по време на обучението си Прошек се запознава с Иван Драсов - близък съратник на Васил Левски, и с Иван Берковски. Те го учат на български език, а самият той приема българското име Георги и до края на живота си се подписва като инж. Георги Прошек.
През 1869 г. заминава за Цариград и започва работа като инженер по изграждането на железопътната линия Одрин - Саранбей, под ръководството на фирмата на Морис фон Хирш. През април 1870 г. пристига в село Алмари (днес Ягодово). В този период Петър Берковски е главен учител на българското училище в Хасково, където революционерът Стоян Заимов също е преподавател. Заедно с инж. Прошек работят и други чешки инженери -Антонин Пелц и Антонин Свобода от град Острава.
Учителят Димитър Ризов - сподвижник на Левски и председател на местния революционен комитет, приютява чешките инженери в дома си.
Свещеник Калин построява специална сграда за тях, наречена Славянски дом
Именно там инж. Прошек и инж. Пелц се срещат с Васил Левски и неговия интелигентен помощник Ангел Кънчев - също учил в Чехия. Те възприемат техните идеи и хуманни цели, насочени към освобождението на българите, и активно се включват в дейността на местния революционен комитет. Получават оръжие под предлог, че е за лична охрана, и с вълнение очакват всяка среща с Левски и Кънчев.
Освен революционната дейност, Прошек и Пелц преподават в местното училище и го обзавеждат с нагледни пособия по европейски образец. Училището се превръща в най-известното в Тракия. Това е прикритие за техните действия и за публикуване на статии в Европа относно тежкото положение на българите в Османската империя.
Те понасят болезнено смъртта на Ангел Кънчев на 5 март 1872 г., както и залавянето и обесването на Апостола Васил Левски през февруари 1873 г. През 1876 г. инж. Прошек напуска фирмата на барон Хирш и започва да пише като кореспондент за европейски вестници.
В своите статии той разкрива героизма на българите по време на Априлското въстание и осъжда турските жестокости към населението
Село Алмалии се превръща в център на един от най-дейните революционни комитети. Там Прошек и съмишлениците му често се срещат с Димитър Ризов, Стоян Заимов (изпратен на заточение в Диарбекир), Петър Берковски и свещеник Калин.
Паметникът на братя Прошек в София
По време на Руско-турската война, започнала през 1877 г., инж. Иржи Прошек получава важна информация от сънародника си д-р Надхерий, ръководител на турската здравна служба. Сведенията за плановете на турското военно командване по направлението Стара Загора - Шипка са предадени на руските сили. Едновременно с това инж. Пелц - дегизиран като поручик от австроунгарската армия - снабдява руското командване с разузнавателна информация за позициите на Сюлейман паша.
Двамата чехи, с помощта на местни селяни, демонтират част от железопътната линия от Одрин на север - около 20 метра, и така забавят придвижването на турските войски с няколко часа. Това е важен стратегически ход, напълно в духа на заветите на Левски.
След като действието им е разкрито, инж. Антонин Пелц е заловен, осъден на смърт и екзекутиран. Той загива за свободата на българите - славянски братя. Това никога не бива да бъде забравено!
Георги Прошек също е осъден на смърт, но успява да избяга чрез рисковано преобличане в селски дрехи
Преодолява фронтовата линия и достига до щаба на руската армия. Там се включва като доброволец и благодарение на езиковите си умения и образование служи като разузнавач и преводач. За проявения героизъм е награден лично от генерал Скобелев с орден “Александър Невски I степен”.
В редиците на Освободителната армия участва и друг чех - архитект Йозеф Шнитер, който след Освобождението се установява в Пловдив, става главен архитект и оставя потомци у нас.
След края на войната инж. Георги Прошек остава в България, където заедно със съпругата си - пианистка, започва активна работа за изграждането на новата българска държава. Кани брат си инж. Богдан (Теодор) Прошек, както и братовчедите им инж. Вацлав и инж. Йозеф Прошек. Всички те работят неуморно за благото на българския народ, водени от славянския идеал.
Със старание и морален дълг инж. Прошек работи за изграждането на паметник на Васил Левски, въпреки съпротивата на тогавашния министър-председател Стефан Стамболов
След неговата смърт идеята е осъществена. Арх. Антонин Колар - също чех, определя мястото за паметника. Построен е от двама чехи, а скулптурата е отлята във Виена. Паметникът е открит през 1897 г.
Прошек построява фабрика за строителни материали, сгради като държавната печатница и гарата. Основава пивоварната, произвеждаща първоначално “Прошково пиво” за двореца, а по-късно - и за гражданите.
Заедно с братята си построява Орлов мост, Лъвов мост и още множество инфраструктурни обекти. За него думата “почивка” е била непозната.
При строежа на пристанище Варна се случва свлачище. Инж. Прошек го преживява тежко и получава инфаркт. Умира на 29 септември 1905 г. Погребан е в Централните софийски гробища. Малко след него умира и брат му инж. Теодор Прошек - от мъка по брат си.
Иржи (Георги) Прошек - съратник на Левски и Ангел Кънчев, герой от Освободителната война и строител на Нова България - заслужава да бъде почитан с достойнство.
Доц. д.ф.н. Гено МАТЕЕВ
