Искра Радева: Гледай усмихнато напред и не се обръщай назад!

Искра Радева е сред актрисите, които впечатляват не само по време на сценичните си изяви, но и в живота. Винаги елегантна и с царствена осанка - тя е олицетворение на жена, която знае стойността си. Многостранният талант на Искра й дава възможност да се изявява както като актриса, така и като певица. Емблематичните й песни “Любов раздвоена”, изпълнена в дует с Маргарита Хранова, и “Добри познати” - с Михаил Белчев, са в златния фонд на българската музика.

Искра Радева е сред малкото хора на изкуството, които успешно съчетават творчески потенциал и бизнес умения. Преди години тя основа театър “Искри и сезони”, който не само успешно се бори с конкуренцията, но и си извоюва мястото сред най-харесваните и посещавани сцени у нас. 

В театъра и киното Искра Радева има десетки роли. През 90-те години проявява активност в шоубизнеса, поп музиката и камерната сцена, изявява се като автор на текстове на песни и спектакли. През 1997 г. актрисата напуска Младежкия театър, а през 1999 г. създава свой театър - “Искри и сезони”, проявявайки се като продуцент и режисьор. През 2000 г. поставя шоуспектакъла “Сбогом, 20 век”, а нейната продуцентска къща “ИРД” организира едни от най-шумните шоуспектакли в България.

Беше излязла една наредба, връща се в началото на кариерата си актрисата, според която отличниците по актьорско майсторство и художествено слово оставаха в софийски театър. Така се озовах в Младежкия. 

Бях в трупата 24 години, припомня си актрисата. Трупата се славеше като най-добра в столицата. Там изиграх прекрасни роли - Мария от “Хубавата Мария” на Дончо Цончев - първата ми голяма роля, за която получих и наградата за дебют, Джулия от “Двамата веронци”... Много са, да не ги изреждам. Аз съм имала щастието да работя с може би най-талантливите актьори у нас - Стефан Данаилов, Йоско Сърчаджиев, Антон Радичев, и ми е трудно да кажа с кого ми е било най-приятно. 



Така, както всички мислят, че съм силна жена, аз не се усещам такава 

Мисля, че някак си сега дори съм станала по-чувствителна от преди. Не се срамувам да плача. Сега се сещам как преди години ми подейства руският филм “Белият Бим, черното ухо”, аз не само по време на филма плаках, аз плаках и три дена след това. Иначе най-голяма болка съм изпитала в живота си, когато загубих близките си хора. 

Винаги съм мислела, че има нещо вярно в зодиите, това например, което пише за моята зодия, абсолютно пасва на моя характер. За добро или за зло, аз съм винаги с рогата напред и както се смееше мъжът ми, нищо, че съм в първия ден на зодията - 21 март, той казваше: “такива големи рога имаш, че все едно си родена в центъра на зодията”. Аз, като зодия Овен, винаги съм била по-пряма, по-рязка - право в очите казвам мнението си, а съпругът ми ме научи да бъда по-дипломатична, което е изключително важно.

Животът е един урок открай докрай. В житейски аспект съм се учила най-много от родителите ми, както и от баба ми 
Понеже майка ми и баща ми бяха по цял ден на работа, мен ме е отгледала главно баба ми, тя беше изключително интересна жена, била една от признатите красавици на София. Водеше ме по два пъти седмично на театър, на опера, на балет и аз бях изгледала абсолютно всичко с нея.

Дори знаех наизуст цели арии из опери. Майка ми също пееше прекрасно и е била една от най-даровитите ученички на Христо Бръмбаров. Тя много искаше и аз да стана оперна певица и дори заради нея взимах уроци няколко години, което след това ми помогна и в работата. В актьорската професия специално съм се учила от моя преподавател Апостол Карамитев, а в телевизията съм се учила от Асен Траянов, с когото заснех около 50 тв постановки.

След време дойдоха тежки моменти за театъра. Публиката престана да идва, занизаха се години на застой. Тогава си казах, че тъпча на едно място и че искам сама да определям съдбата си на актриса. Така дойде идеята за “Искри и сезони”. Театърът е вече на години, а аз съм свободна и независима - най-хубавото нещо. Окуражи ме съпругът ми - без неговата подкрепа нямаше да се реша.

Дори в началото се смеех над идеята, както и колегите ми. Те смятаха, че времето не е подходящо. Аз реших, че каквото и да става, този театър ще го има. Не съжалявам - това са безкрайно щастливи години в живота ми. Сама избирам пиесите, режисьорите, актьорите. Ужасно мъчна се оказа професията мениджър! Трябваше ми време, за да я усвоя. Това, че успях да го сторя, направи “Искри и сезони” жив.


 
Важно е първо да спечелиш доверието на публиката, после - да има с какво да я привлечеш, така че тя да чака с нетърпение всяко следващо твое творение. Ето в това отношение успяхме. В цялата страна имаме свои постоянни почитатели, навсякъде залите са пълни и не мога да не съм щастлива, че в тези трудни времена хората успяват да отделят пари за театър. 

А цената - бях малко време с дъщеря ми, докато растеше, макар така тя да стана по-самостоятелна. Тя никога не ме обвини, съобразяваше се с професията ми. Все пак няма да си простя, че съм изпуснала толкова важни мигове от детството и юношеството й. Слава Богу, че имах човек до себе си, който, ако й беше истински баща, не знам дали щеше да е така добър.

Но в началото и с Кирил бе много трудно и сложно. Когато най-много ни се искаше да сме заедно, бях най-заета. В един миг той каза: “Аз или театърът”. Трябваше да мине известно време, за да разбере какво означава сцената за мен. Интелигентността му спаси връзката ни, а и той инициира идеята за “Искри и сезони”.

Изживях голямата любов в живота си и съм щастлива, че я срещнах, макар с Кирил да бяхме малко заедно - само 17 години. Понякога самотата страшно ми тежи, независимо че денят ми е запълнен с много работа, срещи, представления, пътувания. Приятелите винаги са до мен, но въпреки всичко тя съществува. Аз съм на принципа - гледай усмихнато напред и не се обръщай назад!

Всички ние имаме нужда от едно рамо в живота, на което да се облегнем, да поплачем, да се смеем 
Щастлива съм, защото цял живот се занимавам с това, което беше мечтата ми. Никога не се оплаквам. С “Искри и сезони” играем по 100-120 представления на година в цялата страна. Жалко е, че на преден план е битовото оцеляване. А всъщност духът е този, който трябва да ни крепи в трудни мигове. 

Искра Радева признава, че през годините е имало и моменти на предателство. “Но това са малко мигове. Аз обаче ги преодолявам и прощавам. Не мога да простя само лъжата”, казва Искра.
Една от най-големите радости за Искра Радева е внучето й.