На 19 април се навършват 80 години от началото на българското управление във Вардарска Македония през годините на Втората световна война. Тази тема е сред най-стръвно фалшифицираните от страна на македонистката пропаганда в Скопие, пише Труд бг.

Според нейните адепти тогава била извършена „бугарската военна окопация“ на областта, след което македонците много страдали от „бугарския фашизъм“!? Каквито и усилия да се полагат, от страна на академичните и държавни факторите в София, за оборването на тази злостна клевета, те няма да се приемат в РС Македония, с агрумента, че това е „бугарска пропаганда“. 


Поради това е логично да се потърси мнението на някой достатъчно авторитетен фактор, който няма нищо общо с българската държава в началото на 40-те години на ХХ век. За да се види, как съвременниците са оценявали случващото се във Вардарска Македония през 1941 година.

Много подходяща в това отношение е 100-хилядната македонска българска емиграция в Северна Америка - в САЩ и Канада.

Тогава тя е обединена около Македонската политическа организация (МПО), и макар че тези хора са на 10 000 километра далеч от Балканите, те следят ежедневно развитието на събитията в Македония.

Най-важното в случая е, че основните информационни източници на МПО са сведенията, разпространявани от американските кореспонденти, работещи по това време в Югоизточна Европа, като Олег Смол например, както и подробните изложения за събитията, изпратени от Националния комитет на македонските братства и редица писма на някои авторитетни дейци на македонско освободително движение - като Асен Аврамов и Димитър Чкатров.

В резултат през 1941 година, по страниците на в. „Македонска трибуна“, печатния орган на ЦК на МПО издаван в град Индианаполис, САЩ, подробно е описана една правдоподобна картина за случващото се в Повардарието. Най-ясно обективността в анализа на фактите личи от начина, по който МПО разказва за мирното навлизането на българската армия в Македония на 19 април.

В обширна статия от 24 април вестник „Македонска трибуна“ обобщава по следния начин изпратените сведения до редакцията. „.... Навсякъде местните македонски българи са посрещали с ликуване българските войници.

Населението е изявило желание щото Македония да бъде присъединена към България“.

По този повод се съобщава също така, че българското правителство „в никакъв случай не желае“ да предреши съдбата на Македония. Този въпрос щял се решава на бъдещата мирна конференция.

Навлизането на Пета българска армия във Вардарска Македония е мотивирано само с желанието на България да запази живота и имота на населението, при условията на бушуващата световна война, след разпада на Югославия.

През последната седмица на април ЦК на МПО получава поредица от телеграми, изпратени от Националния комитет на македонските братства.

От тях емиграцията научава за изключително емоционалните срещи между завръщащите се емигранти и техните близки в Македония, които не са се виждали близо четвърт век; дава се обилна информация за посрещането на прогонените от сърбите български свещеници в Македония, които поели грижата за духовния живот на местните общности; Вестник „Македонска трибуна“ описва небивалата радост, с която са чествани великденските празници в „храмовете на свободна Македония“ през 1941 г.; дават се конкретни примери за горещите изблици на братска обич, засвидетелствана към българските войници от страна на местното население; младежи се качвали по камионите, за да прегръщат войниците идващи от България.

„На много места войниците били сваляни и носени на ръце от населението“; като особено показателни се оценяват събитията в Скопие: когато българската военна част се строила на централния градски площад, „народът се спуснал от всички страни към войниците. Прегръщали ги, милвали ги и сълзи от радост се леели“, пише в-к „Македонска трибуна“ ;

на Великден, във всеки български дом в Скопие бил поканен на гости и по един български войник от местния гарнизон; На тази основа редакцията на в. „Македонска трибуна“ обобщава:

„Съжаляваме само, че ние в тези моменти на всенародна радост, не можем да бъдем там, за да прегърнем нашите близки и заедно с тях да споделим моментите на радостно вълнение. Но един ден и това ще стане...

Бъдете честите братя и сестри! Нека слънцето на свободата вечно да грее над красивата македонска земя“.
Впоследствие вестникът на МПО подробно описва дейността на акционните комитети. Те възникнали спонтанно след разгрома на Югославия от германската армия, за да поемат местната власт по места.

Комитетите изграждали на главните улици в своите градове триумфални арки, под които посрещали с хляб и сол частите на българската армия. На арката при входа на Куманово бил разположен огромен транспарант с надпис: „

Да живее царят на всички българи Борис III“. След настаняването на ротите по гарнизоните, те повели своята дейност, съгласно военните устави. Войниците излизали на учение или на разходка до исторически места, само под строй, начело със своите командири.

По време на априлската промяна не бил известен нито един случай на произвол или грабежи, спрямо местното българско население, защото между акционните комитети и военното командване се установили отношения на тясно сътрудничество.

През лятото на 1941 г. МПО разпространява в Америка обширна информация и за богатата благоустройствена дейност разгърната от новата администрация в Македония.

Българските войскови части събрали всички разбити камиони и друга техника на югославската армия, по време на двуседмичната война с германците, ремонтирали повредените части от шосетата и осигурили нормално движение по пътищата.

През юли министърът на строежите Димитър Василев обиколил Вардарска Македония, за да установи какви разрушения са останали от германо-югославската война между 6 и 17 април и организирал доставката на строителни материали. Така че всички разрушени сгради да се поправят до началото на зимата.

Вестник „Македонска трибуна“ съобщава подробно за инициативата на българската администрация за освобождаването от германски плен на войници от Македония, служили в югославската армия;

подробно се описва посещението в Скопие на Стилян Чилингиров, Добри Немиров и Елисавета Багряна, които дали старта на кампания за възстановяването на ликвидираните от сръбските власти български читалища; подробно са описани народните тържество за 24 май и 2 август 1941 г.;

дават се сведения за паметния студентски поход „пренесал огъня на знанието от Плиска до Охрид“; във всеки брой се сочат примери за широката свобода на мисълта и словото, която българските власти са осигурили за населението във Вардарска Македониа.

„Новините, които идват от освободените части на Македония изобилстват с факти, които говорят за жаждата, с която освободените българи са се отдали в полето на мирното творчество за стопанско и национално преуспяване на македонската земя.

Подемът навсякъде е голям! Образуват се местни стопански и културни комитети. Вземат се енергични мерки за отваряне на българските училища...

Довчерашните мъченици, които страдаха из затворите и концентрационните лагери, сега застават начело на стопанските и културни инициативи в Македония... За подобна дейност македонските българи жадуваха от дълги години“, обобщава в. „Македонска трибуна“ в броя си от 10 юли 1941 г.

Изводите са очевидни: Всеки, който желае, може да провери истинността на изнесените по-горе факти в редакцията на вестник „Македонска трибуна“.

И днес той се издава в гр. Форт Уейн, Индиана, САЩ, на Уейн стрийт, №124. А фактът, че събитията във Вардарска Македония през 1941 г. са представени по един и същ начин - и от американските кореспонденти, работещи на Балканите, и от Националния комитет на македонските братства, и от видни деятели на легалното македонско освободително движение говори само за едно:

че всички те казват истината, а македонистката пропаганда фалшифицира фактите! Защото МПО само обобщава предоставената u информация и я разпространява по целия свят, тъй като в. „Македонска трибуна“ се изпраща и в Северна Америка, и в Австралия, и в Западна Европа.

За македонската българска емиграция в САЩ тази дейност не е било съвсем безопасна, тъй като американското правителство, ако и да съхранява дипломатическите отношения с България след април 1941 година, не одобрява разпадането на Югославия.

Следователно в случая е налице един безспорен факт: вън и независимо от официалните институции на България (без тяхното влияние и дори знание), македонската българска емиграция (с известен риск за себе си) е съхранила истината за паметната 1941 година, когато българите във Вардарска Македония изживяват дни на свобода и началото на един нов духовен подем.

Поради това разумно е тази истина да се признае и от образованите хора в РС Македония. Така ще се създаде още една добра основа за възходящото развитие на отношенията между нашите двете съседни страни - днес и в перспектива.