Историк разкри: Ако Шипка беше паднала, то освобождението... 

Ако Шипка беше паднала, щеше да е фатално за цялата Руско-турска война. Това щеше силно за затрудни и значително да забави освобождението на България. Това заяви историкът Иван Петрински, цитиран БГНЕС. 

Ако защитата не бе издържала, щяха да се съединят двете турски войски и щеше да избутат руските войски на север от река Дунав и можеше да се наложи прегрупиране на руската войска в земите на север от Дунав, обясни той с уточнението, че по принцип в историята няма "ако...". 

Значението на тази битка е било известно на бранителите на Шипка, подпомагани от местното население. За българските опълченци има още една изключителна опасност и това е случващото се в Стара Загора, Нова Загора и Казанлък, които предният руски отряд изоставя в края на юли и началото на август, за да укрепи билото на Стара планина. 

Тези населени места са подложени от турците на изключителна жестокост. Много българи са избити. Ако османците бяха разбили защитата на прохода - това щеше да е съдбата на всички селища между Стара планина и Плевен - десетки хиляди българи щяха да загинат. 

До защитата на Шипка се стига, след като т.нар. Преден руски отряд под командването на ген. Гурко на 17 юли освобождава Казанлък, след като е преминал през прохода на Републиката. Пред ген. Гурко стои задачата да намери подходящо място, където да бъде организирана отбраната срещу голямата турска войска, оглавявана от Сюлейман паша - дали това да бъде по билото на Стара планина или в селищата южно от планината - Казанлък, Стара Загора и Нова Загора. Той започва с отбрана, базирана пред Стара планина и затова е това преминаване на прохода Хаинбоаз, който е бил слабо охраняван. В същото време Шипченският проход е силно охраняван, но срещу руските войски, идващи от север. Османската войска вече се е била укрепила на Шипченския проход, поради което ген. Гурко минава през Прохода на Републиката, обясни историкът. 

Завземайки района на Казанлък, Стара Загора и Нова Загора в средата на юли 1877 г. ген. Гурко установява, че битката там не е успешна, защото предният отряд е бил принуден да се върне и да организира отбрана по билото на Стара планина, тъй като от северна Албания с помощта на английски параходи се прекарвала турска войска към Нова и Стара Загора. 

Армията на Сюлейман паша е изключително опасна. Тя е от над 37 хил. души редовна войска, отделно отряди от турско опълчение, което в нашата история е известно като башибозук, познат със своята жестокост. 

В крайна сметка руската отбрана е създадена на Шипченския проход като са използвани някои от османските военни съоръжения, които са били построени там, но са обърнати с фронт на юг. Отбраната е била организирана буквално за часове. 

Освен това е неравностоен броят на защитниците на Шипка при връх Св. Никола (сега връх Столетов) и настъпващата армия на Сюлейман. Той идва с 37 хил. души плюс опълченските отряди, докато защитниците на прохода са от само един руски полк и опълченци, заедно с два български отряда - общо 5.5 хил. души. Седем пъти повече са настъпващите османци, каза Петрински. 

Интересен факт е, че жените от селцата от северната страна на Балкана участват заедно с децата като носят храна и вода на защитниците на Шипка. Това наистина е една епопея и най-рисковата битка в цялата Освободителна руско-турска война от 1877-1878 г. 

Смята се, че Шипка е бойното кръщене на българските опълченски отряди, но това не е вярно. Бойното кръщение на опълченците ни е при отбраната на Стара Загора по-рано, когато петима знаменосци на Самарското знаме загиват. След това за втори път вече опълченците се сражават рамо до рамо с редовната руска войска на Шипка, обясни историкът. 

Защитата на Шипка е немислима без заслугата от военна гледна точка на руското командване и без предния руски отряд, който се отбранява там. Ген. Столетов чисто военно е този, който изгражда отбраната. 

От друга страна опитът, който вече е натрупан на руските военни съединения е също от огромно значение. Руската войска разполага и с 27 оръдия, което също не е без значение. От друга страна няколко стотици български опълченци бранят живота на своите съграждани. Те вече знаят съдбата на Стара Загора и жестоките кланета там. Това ги мотивира много силно. Всички опълченци се бият отчаяно и с последни сили и не според силите си, а многократно увеличавайки силите си, компенсирайки знанията и уменията на една редовна войска, разказа Петрински.