На 8 май 1945 година в 23,16 минути в сградата на военното инженерно училище на град Берлин началникът на Генералния щаб на Вермахта генерал-фелдмаршал Кайтел подписва документа за пълната и безусловна капитулация на фашистка Германия. От 1 септември 1939 г., когато по заповед на Адолф Хитлер немските войски нахлуват в Полша и започва Втората световна война, са минали почти шест години. Шестдесет милиона души са загубили живота си в най-кървавата жътва в историята на човечеството.  Европа е в руини. Ден по-късно, 9 май, светът научава за края. Останалите живи празнуват Деня на победата.
На 5 март 1953 година Господ прибира бащицата на народите Йосиф Висарионович Сталин. Скоро след това от лагерите в ГУЛаг излиза на свобода един от героите на войната генерал Константин Телегин. Той е извоювал и изстрадал&nbsp; целия път на победата от Москва до Берлин, за да стане после затворник на своите. Кирил Янев е имал професионалния шанс да срещне героя малко преди той да напусне този свят. Забележителен е неговият разказ за щурма на крепостта на Райха и столица на Германия.<br /> <br /> Броени дни преди 9 май градът се готви за отбрана. Райхстагът е бетониран със зазидани прозорци. На бойна нога са 130 реактивни самолета, суперкартечница, която може да изстрелва 2500 патрона на минута, милион членове на нацистката партия и войски на СС. Срещу тях е цялата съветска тежка артилерия и огромна войска. На 17 метра под земята, под бетонни стени с дебелина три метра пък е Фюрерът. Празнува рождения си ден. Последният. Остават му още десет дни.<br /> <br /> Площадът пред&nbsp; Райхстага представлява огромен квадрат, осеян с трупове. Вече никой не се съмнява в краха на Хитлер. Въпрос на дни е червеният флаг да се развее върху сградата, символ на мощта на Германия. Всичко е предварително подготвено. Байракът е изтъкан и извезан в една московска работилница. На дръжката му има надпис &bdquo;Знаме на победата&rdquo;. Определени са и хората, които трябва да го забият: сънародникът на Сталин - грузинецът&nbsp; Мелитон Кантария, и руснакът Вася Егоров. Вождът лично ги е избрал. Напук на заповедите на Сталин обаче генерал Телегин изпраща петима свои бойци, увили около телата си червен плат, за да го развеят върху статуята на богинята на победата. Те издигат не едно, а три знамена. От въздуха самолет ги&nbsp; фотографира. Но за това се мълчи. Все едно не е станало. Сталин е бесен. Вижда провокация. Два дни по-късно сценарият му е&nbsp; реализиран. Пред обективите на десетки&nbsp; фотоапарати и кинокамери Егоров и Кантария веят знамето на победата над Берлин. Денят е 1 май 1954 година. Връщат се в Москва като герои на Съветския съюз, каквато чест нямат техните колеги от авангарда на Телегин. Генералът с възмущение гледа как чекисти мародерстват, изнасилват и товарят скъпи вещи във вагоните за Москва. Кои сте да грабите - казва на шефа на НКВД ген. Серов и скоро е откаран в ГУЛаг.<br /> <br /> <img alt="" src="https://static.blitz.bg/documents/thumbnails/640/201605/1462970800-reich-1-2.jpg" style="width: 520px;" /><br /> <span style="font-size:11px;"><strong>Егоров и Кантария забиват знамето на победата, ритуал, режисиран от Сталин</strong></span>&nbsp;<br /> <br /> Друга забележителна среща на Кирил Янев е с летеца Захар Сорокин. Той защитава небето над Мурманск. Врязва се в немски самолет. Двамата пилоти се срещат живи на земята. Битката продължава. Руснакът е победител, другият е мъртъв. И в този момент, сякаш от нищото, върху замръзналото езеро се появява още един летец с униформата на военен от Райха. Макар и ранен Сорокин побеждава за втори път. Пълзи с дни през ледената пустош. Първото нещо, което правят лекарите, когато им го водят в болницата, е да му отрежат краката. Приятели му правят протези. Той се отказва от предлаганата лека служба и излита за поредния бой. След войната британците удостояват Захар Сорокин с най-високия си орден &bdquo;Бог и империя&rdquo;.<br /> <br /> <img alt="" src="https://static.blitz.bg/documents/thumbnails/640/201605/1462970800-23-hitler2.jpg" style="width: 520px;" /><br /> <span style="font-size:11px;"><strong>10 дни след рождения си ден Хитлер се самоубива</strong></span><br /> <br /> <br /> <span style="font-size:16px;"><strong>&bdquo;Фюрерът умря в 3,30 часа&rdquo;</strong></span> <hr /> <br /> <img alt="" src="https://static.blitz.bg/documents/thumbnails/640/201605/1462970800-23-kiril-yanev1jpg.jpg" style="margin-left: 11px; margin-right: 11px; float: right; width: 230px;" />Кирил Янев е роден в Ахтопол в семейство на бежанци от Одринска Тракия. Работил е във вестниците &bdquo;Кооперативно село&rdquo; и &bdquo;Отечествен фронт&rdquo;, участвал в създаването на &bdquo;Поглед&rdquo; и списание &bdquo;Отечество&rdquo;, на което става и главен редактор.<br /> <br /> Седемдесет години на журналистическото поприще, доайенът в занаята ни, преследва хора и истории, свързани с войната. Така се ражда книгата &bdquo;Фюрерът умря в 3,30 часа&rdquo;, излязла неотдавна. За съжаление никой от героите и събеседниците му не са между живите. Но благодарение и на тях днес имаме този изключителен документ.<br /> <br /> <br /> <img alt="" src="https://static.blitz.bg/documents/thumbnails/640/201605/1462970800-23-krastana-yaneva.jpg" style="width: 520px;" /><br /> <br /> <span style="font-size:16px;"><strong>Героинята Фрида, непризната у нас</strong></span> <hr /> <br /> След героите, дали живота си в борбата срещу фашизма, е и българката Кръстана Янева. Баща й Иван Янчев е македонски войвода, а тя учителка в дом за сираци, където е израсла. Изпратена е в Германия, когато цялата разузнавателна дружина, известна като &quot;Rote Kapelle&quot; /&quot;Червеният оркестър&quot;/ с поне двеста благородници, графини и дори кума на Гьоринг, е разгромена. Фрида, както наричат Кръстана, обикаля Париж, Прага, Брюксел..., събира сведения за състоянието на съпротивителни група, пренася опасни пратки.<br /> <br /> На 29 април 1943-та в квартирата й в Берлин нахлува Гестапо. Фрида е арестувана. Години след това Кирил Янев тръгва по следите на рано отнетия й живот. Той намира хазяйката на българката. Научава, че момичето е било измъчвано 49 дни и осъдено на смърт чрез гилотиниране. По заповед на Хитлер така са умъртвявали жените от &quot;Червеният оркестър&quot;. Мъжете са бесели на корда от пиано.<br /> &nbsp;<br /> Кръстана е отведена в Хале, където се изпълняват присъдите. На съобщение в местния вестник, който търси свидетели на последните дни на българката, се отзовава дърводелецът на затвора. Пред българския журналист той казва: &bdquo;Един ден шефът ми нареди да направя малък ковчег за една българка. Тя е дребна. Като й махнем главата, става дете&rdquo;. Следващата среща на Янев е с надзирателката на затвора фрау Райзенбух. Тя отказва да говори, но написва: &bdquo;Получих заповед за изпълнение на присъдите на рускиня, полякиня и една българка. Нея я изведох последна. Излъгах я, че има свиждане. В дъното на коридора, срещу подпис, я предадох на двама мъжаги с гумирани дрехи и маски. Те я вкараха в специална стая, затвориха вратата и... край&rdquo;. Фрида е погребана в руското военно гробище в Берлин&rdquo;, казва писателят.<br /> <br /> Преди години на кръстовището на улиците &quot;Патриарх Евтимий&quot; и &quot;Граф Игнатиев&quot;, където е било общежитието за сираците, е имало плоча с името на разузнавачката. Три години след 10 ноември 1989 години тя е махната. Кирил Янев искал да я прибере и съхрани, но работникът, който я трошил, обяснил, че му е нужна, за да се отчете. В Германия, в дома, където е живяла антифашистката Кръстана Янева, паметната плоча седи непокътната.<br /> &nbsp;<br /> <br /> &nbsp;<strong>Исак ГОЗЕС</strong><br /> <br /> <br /> <br /> &nbsp;<br /> <br /> &nbsp;